Решение по дело №2937/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1569

 

                                               гр. Пловдив,08.12.2017г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                                 ПОЛИНА  БЕШКОВА

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №2937  по описа за 2017г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  Р.  И.  М. ***,  ЕГН  **********,  в  качеството  й  на длъжник  по  изпълнително  дело  №20157590400020  по описа  на  ЧСИ  Н. В.,  рег.  №759,  против  действия  на  съдебния  изпълнител  по  посоченото  изпълнително  дело.  В  жалбата се  твърди,  че  е  насочена  срещу  отказа  на  съдебния  изпълнител  да  спре  и  прекрати  изпълнителното  производство,  но  с  оглед  изложените  в  нея  доводи  следва  да  се приеме,  че  е  насочена срещу  отказа  на съдебния  изпълнител да  приключи  изпълнителното  производство.  Жалбоподателката  твърди,      че  е  наследник  по  закон  на  Д.  П.  М.,  бивш  жител  на  с. ****,  починал  на  13.03.2009г.  Твърди,  че  съгласно  определение  от  26.08.2010г.,  постановено  по  гр.д.№111/2009г.  на  Районен  съд-  Първомай  е  приела  наследството  му,  подробно  описано  в  определението,  по  опис.  Твърди,  че   част  от  наследственото  имущество  е  било  продадено  за сумата  от  общо  56777,80  лв.,  а  непродадената  част  от  същото  съгласно  изготвената  оценка  при  приемането  на  наследството  по  опис  възлиза  на  7153,57  лв.  Твърди,  че  в  наследственото  имущество  не  следва  да  се  включва  стойността  на  ½  идеална  част  от  апартамент,  находящ  се  в  гр.****,  тъй  като  същият  е несеквестируем.  Твърди,  че  наследственият  й  дял  от  общата  стойност  на  наследственото  имущество  в  размер  на  63961,37  лв.  възлиза  на  21310,45  лв.  Твърди,  че  към  м. септември  2017г.  събраната  от нея  сума  за  погасяване  на  задълженията  на  наследодателя  й  възлиза  на  общо  24478  лв.,  от  които  18926  лв.-  от продадено  имущество  и  5552  лв.-  от наложен  запор  върху  трудовото  й  възнаграждение,  поради  което  същата  надвишава  размера  на  полученото  от  нея  наследство,  до  който  тя  отговора  за  задълженията  на наследодателя  си.  По  така  изложените  съображения  се  иска  отмяна  на отказа  на съдебния  изпълнител  да  спре,  прекрати  и  приключи изпълнението  спрямо  нея  по  изпълнителното  дело.   

         Ответната  страна  по  жалбата-  П.  И.  П. ***,  ЕГН  **********,    чрез  пълномощника  си  по  делото адв. К.  К.,  в  писмено  възражение  изразява  становище, че жалбата  е  неоснователна.   

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима.  Жалбоподателката  е  искала  от съдебния  изпълнител спиране  и  прекратяване  на  изпълнителното  производство,  като  с  писмо  с  изх. №3413/20.11.2017г.,  връчено  й  на  20.11.2017г.,  същият  я  е  уведомил,  че  оставя  молбата  й  без уважение.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.6  от  ГПК  длъжникът  може  да  обжалва  отказа  на  съдебния  изпълнител  да  спре,  да прекрати  или  да  приключи  принудителното  изпълнение. В случая  жалбата  изхожда  от  длъжник  по  изпълнително  дело, с нея  се  обжалва  отказ  на  съдебния  изпълнител да приключи  изпълнението  и  същата  е  подадена  в  срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Видно  от  приложените  към  жалбата  писмени  доказателства и  приложеното  изпълнително  дело, жалбоподателката  Р.  И.  М.  е  наследник  по  закон-  преживяла  съпруга  на   Д.  П.  М.,  бивш  жител  на  с. ****,  починал  на  13.03.2009г.  Съгласно  определение  от  26.08.2010г.,  постановено  по  гр.д.№111/2009г.  на  Районен  съд-  Първомай  същата,  заедно  с  другите  двама  наследници,  са  приели  наследството  му  по  опис, като  в  определението  е  подробно  описано  наследственото  имущество.  От  писмените  доказателства  по  делото  се  установява,  че   част  от  наследственото  имущество  е  било  продадено  по няколко  изпълнителни  дела  за сумата  от  общо  56777,80  лв.,  като  непродадени  са  останали  ½  идеална част  от  апартамент,  находящ  се  в  гр.****,  чиято стойност  съгласно  изготвената  оценка  при  приемането  на  наследството  по  опис  възлиза  на  26500  лв.,  ½  идеална  част  от  поземлен имот,  находящ  се  в  с. ****,   на  стойност  3080  лв.,  нива  в  землището  на  с. *****,  област  ****, на  стойност  255  лв.,  движими  вещи-  трактор  на  стойност  700  лв.,  камион  на  стойност  700  лв.  и  товарен  фургон  на  стойност  2400  лв.,  както и  парични  суми  в  банки  в  размер  на  18,57  лв.    Неоснователни  са  изложените в жалбата  твърдения  на  жалбоподателката,  че  при  определяне  на размера  на  полученото  наследство  в него    не  следва  да  се  включва  стойността  в  размер  на  26500  лв. на  ½  идеална  част  от  апартамент,  находящ  се  в  гр.****,  тъй  като  същият  е несеквестируем.  Посочената  идеална  част  от  апартамента е  част  от  имуществото  на  наследодателя,  поради  което  стойността  й  следва  да  се  вземе  предвид  при  определяне  на  размера  на полученото  от  наследниците  наследство  и  на  обема на  отговорността  им  съгласно  разпоредбата  на чл.60, ал.2  от  ЗН  за  задълженията  на  наследодателя.  Без  значение  в  случая  е  обстоятелството,  че  имотът  е  несеквестируем  като  единствено  жилище  на  наследниците  и  не може  да  бъде  предмет  на  принудително  изпълнение.  При  това  положение  припадащата  се  на  жалбоподателката  1/3  от  стойността  на  притежаваната  от  наследодателя  идеална  част  от  апартамента  в  размер  на  8833,33  лв.  следва  да  бъде  добавена  към   наследствения  дял  на  жалбоподателката  от  общата  стойност  на  наследственото  имущество,  като  същият,  изчислен  по  описания  в  жалбата  начин,  би  възлизал  на  30143,79  лв.  Доколкото  самата  жалбоподателка  твърди  в  жалбата  си,  че    събраната  от нея  сума  за  погасяване  на  задълженията  на  наследодателя  й  възлиза  на  общо  24478  лв.,  от  които  18926  лв.-  от продадено  имущество  и  5552  лв.-  от наложен  запор  върху  трудовото  й  възнаграждение,  то  следва  да  се  приеме,  че  ограничената  й  отговорност  съгласно  чл.60, ал.2 от  ЗН  като  наследник,  приел наследството  по  опис,  за  задълженията  на  наследодателя,  не  е  погасена.   Ето  защо  съдебният  изпълнител  не  е  имал основание да приключи  производството  по  изпълнителното  дело  и  правилно  е  оставил  молбата  на жалбоподателката  без  уважение.

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение. 

С  оглед  изхода  на  делото  и  направеното  от  ответната  страна  искане  жалбоподателката  следва  да  бъде  осъдена  да й  заплати  направените  по  делото  разноски  за  адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  350  лв. 

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

                            Р  Е  Ш  И    :

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на   Р.  И.  М. ***,  ЕГН  **********,  в  качеството  й  на длъжник  по  изпълнително  дело  №20157590400020  по описа  на  ЧСИ  Н. В.,  рег.  №759,  против  действия  на  съдебния  изпълнител  по  посоченото  изпълнително  дело-  отказ да спре,  прекрати  и  приключи  изпълнителното  производство,  обективиран  в  писмо  с  изх. №3413/20.11.2017г. 

ОСЪЖДА  Р.  И.  М. ***,  ЕГН  **********,   да  заплати  на  П.  И.  П. ***,  ЕГН  **********,  сумата  от  350 лв.-  разноски  по  делото.

Решението не подлежи на обжалване.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :   

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.