№ 128
гр. Разград , 05.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на пети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от Т. А. Р. чрез упълномощен адвокат, против разпореждане
№ 795/11.03.2021г., постановено по гр.д. № 1615/2020г. по описа на РС Разград, в частта, с
която е оставено без уважение нейното искане за освобождаване от заплащане на държавна
такса за обжалване на постановеното решение до размера 200лв. (в разпореждането е
допусната ОФГ – с диспозитива съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от
внасяне на ДТ над размера 200лв., но видно от мотивите на обжалвания акт, съдът е
формирал воля за освобождаване от внасяне на такса над размера 200лв., а до този размер е
приел, че няма основания за освобождаване и е задължил жалбоподателя да внесе тази сума).
Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт
поради несъобразяване с представените доказателства за затруднено финансово положение.
Моли въззивния съд да я освободи изцяло от внасяне на държавната такса.
Съдът констатира следното: Т.Р. е представила декларация, в която е удостоверила,
че е вдовица, че няма средства за издръжка, не реализира доходи, притежава 1/2ид.ч. от вила
с лозе. Представила е удостоверение от работодател, от съдържанието на което се
установява, че работи на трудов договор с основно месечно възнаграждение в размер 650лв.
и че е била в неплатен отпуск за периода 30.11.2020г.-28.02.2021г.
Освобождаването от такси и разноски по производството е обусловено от преценка
на съда дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги плати, като следва да бъдат
съобразени доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата
заетост; възрастта и други обстоятелства (чл.83 ал.2 т.1 – 7 ГПК).
1
Преценени в светлината на горните предпоставки, събраните пред първостепенния
съд данни за финансовото положение на жалбоподателката сочат на пълна невъзможност
последната да внесе определената й от районния съд ДТ в размер 200лв. Изводът следва от
ниския размер на месечния доход, както и от факта, че в трите предхождащи обжалваното
разпореждане месеци не го е получила, защото е била в неплатен отпуск. От друга страна
следва да се има предвид, че внасянето на ДТ за въззивно обжалване е обвързано с кратки
срокове, което прави невъзможно събирането на определената сума при така установените
данни за финансовото състояние на страната. Притежаването на идеална част от недвижим
имот също не може да се отчете като фактор, водещ до възможност за реализиране на
печалба и събиране на средства за внасяне на таксата, именно поради краткия срок за
внасяне на таксата.
Въззивният съд приема, че в настоящия случай частният жалбоподател не разполага с
достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Противното би довело до
реална невъзможност на страната да обжалва решението и съответно до ограничаване на
достъпа й до правосъдие.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 795/11.03.2021г., постановено по гр.д. № 1615/2020г. по
описа на РС Разград, в частта, с която е оставено без уважение искането на Т. А. Р. за
освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на постановеното решение до
размера 200лв., като вместо това постановява:
Освобождава Т. А. Р. от внасяне на ДТ за въззивно обжалване на постановеното
решение по гр.д. № 1615/2020г. на РС Разград до размера 200лв., т.е. изцяло от внасяне на
дължимата такса за въззивно обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2