№ 8029
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20251110107003 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Х. Х. Ц. срещу М. Н. Ч. и М. Е. И.,
с която се претендират обезщетения за неимуществени вреди, настъпили от извършени от
ответниците престъпления, за които те са осъдени с влязла в сила присъда.
По отношение на броя на предявените деликтни искове съдът намира следното:
В случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са
свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време,
обезщетението се определя глобално. В този случай неимуществените вреди, кумулирани от
няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване,
като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите,
причинени с всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези
практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си
може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният
ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на
пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от
всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил
такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и
общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално
обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния /в този смисъл –
Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV ГО/.
В случая ищецът иска да бъде обезщетен за причинените му неимуществени вреди от
извършени от ответниците в условията на съучастие по едно и също време на едно и също
място три престъпления по отношение на него. Предвид това и доколкото изпълнителните
деяния на трите престъпления в случая частично се припокриват /изразяват се в или са
осъществени чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата, тялото и крайниците му/, се
налага извод, че деянията, за които се претендират обезщетенията, са обективно свързани
помежду си. Ето защо съдът приема, че независимо от начина, по който е формулиран
1
петитумът в исковата молба, в действителност се касае за един иск с обща цена от 44 000 лв.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на
исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. В случая не е
налице нито едно от предвидените изключения, поради което и на основание чл. 104, т. 4
ГПК предявеният деликтен иск не е родово подсъден на Софийски районен съд като първа
инстанция, а на Софийски градски съд.
Дори и да се приеме, че за всяко деяние, представляващо отделно престъпление, се
дължи отделно обезщетение, т.е. че са предявени повече от един деликтни искове, в случая е
видно, че за неимуществените вреди от побоя /престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК/ се претендира обезщетение както за съставомерните
вреди в размер на 7 000 лв., така и обезщетение за несъставомерни вреди в размер на 25 000
лв. Дали претенцията касае съставомерни или несъставомерни последици на деянието не е
от значение за определяне броя на исковете, а единствено рефлектира върху доказването в
гражданския процест /в този смисъл – Определение № 984/06.03.2024 г. по гр. д. № 867/2023
г. на ВКС, II ГО/. Ето защо съдът приема, че е сезиран с един иск за обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от деянието, изразило се в побой, като общият размер на
претендираното обезщетение по този иск възлиза на 32 000 лв. Следователно на основание
чл. 104, т. 4 ГПК поне този иск не е подсъден на Софийски районен съд като първа
инстанция, а на Софийски градски съд. След като единият от искове не е родово подсъден
на Софийски районен съд, по силата на чл. 104, т. 6 ГПК и другите съединени искове /ако се
приеме, че се касае за отделни деликтни искове/ следва да бъдат разгледани от окръжен съд
като първа инстанция. По тези съображения делото следва да бъде прекратено в цялост и
изпратено на родово компетентния съд – Софийски градски съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 118 и чл. 119, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 7003/2025 г. по описа на СРС, ІІІ
ГО, 85 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
След влизане в законна сила на определението делото незабавно да се изпрати
на СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2