Р Е Ш Е Н И Е
№859
16.11.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №520 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на „Рони 2007” ЕООД, със седалище гр.Х., представлявано от управителя Р.Ш.Ш., подадена чрез пълномощник – адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26-92-1 от 10.05.2018 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане №РЖ-5-26-00395633/30.03.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага мотиви, че в обжалвания административен акт било игнорирано възражение, че обжалваното разпореждане било издадено въз основа на незаконосъобразен и недопустим Ревизионен акт. В чл.110, ал.1, т.1 от КСО било посочено, че ревизионни актове за начет се съставят на ЮЛ за неправило извършени осигурителни разходи. Жалбоподателят по никакъв начин не бил извършил незаконосъобразен разход, ощетяващ бюджета на ДОО. Неправилно била ангажирана отговорността в правоотношение, в което осигурителят не бил страна, а именно в правоотношението между осигурено лице и осигурителния институт, въз основа на заявление за изплащане на обезщетение за бременност и раждане. В цитираната правна регламентация – чл.50, ал.1 от КСО и сл. нямало посочени отрицателни предпоставки за да не се получава обезщетение за бременност и раждане до 410 ден. При наличие на неоснователно получени обезщетения от ДОО, те се събирали от получилия същите по реда на чл.114 от КСО, но данни за това не били налични. Не било мотивирано как е било установено „извършването на дейност за която управителя на дружеството е подлежал на осигуряване“ и каква е била връзката между управителя като длъжностно лице и ЮЛ, чиято отговорност е ангажирана и потвърдена с обжалвания административен акт. Твърди се, че в правната уредба било заложено задължение на административния орган да провери всички налични данни относно осигурителния статус на осигуреното лице, независимо от подаваните данни от осигурителя. Решението щяло да бъде вярно, при положение, че единственият документ, от който се прави извод за осигурителния статус на самоосигуряващото се лице, бил декларация Обр.1 и удостоверенията, издадени от осигурителя. Неправилно било кредитирано, че от недобросъвестното си поведение, административният орган черпел положителни за себе си права и ангажирал в разрез с нормативната уредба отговорността на юридическото лице. Удостоверение Обр.9 по своята същност не било документ, удостоверяващ осигурителен стаж. При изчисляване и отпускане на обезщетения по КСО, на основание чл.5, ал.4 от КСО, длъжностното лице следвало да съобрази вида на декларираното осигуряване – като самоосигуряващо се лице и след справка в наличните регистри да прецени дали са налице права за получаване на обезщетение по чл.50 от КСО. Решението не било мотивирано и с оглед направеното в жалбата по чл.117, ал.2 от КСО изрично искане да се обоснове точно, коя информация относно осигурителния статус на Р.Ш. не била известна, или противоречива, или неясна, или неточна при изчисляване и изплащане на обезщетение за временна неработоспособност с оглед на разпоредбата на чл.29 от НПОПДОО, оспорвали ли се данните в Търговския регистър. Претендира се обжалваният акт да бъде отменен.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – гр.Хасково, чрез процесуален представител и в писмени бележки, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №ЗР-5-26-00383391/01.03.2018 г. (л.44) Ръководителят на ТП на НОИ – гр.Хасково е възложил извършване на частична финансова ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на „Рони 2007” ЕООД, гр.Х.
Ревизията е приключила с издаден от Контролен орган на ТП на НОИ Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00390173/16.03.2018 г., вх.№1/16.03.2018 г. (л.43), с който е констатирано неправомерно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане (Фонд Общо заболяване и майчинство) в общ размер 1 314.70 лв., от които главница 1 260 лв. и лихва 54.70 лв., начислена до 16.03.2018 г. Подробно по периоди сумите за главници и лихви са посочени в приложената справка (л.45), представляваща неразделна част от ревизионния акт за начет
В Анализа към ревизионния акт (л.46-47) е посочено, че осигурителят „Рони 2007” ЕООД, със седалище в гр.Х., е регистриран в ТП на НОИ с осигурителен №********* и към момента собственик и управител на едноличното дружество е Р.Ш.Ш..
Съгласно Анализа, при извършената проверка, обхващаща ревизирания период от 01.01.2017 г. до 28.02.2018 г., се констатирало неоснователно изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане на основание заявление – декларация относно правото на получаване на обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и 5 от КСО за остатъка до 410 календарни дни за лицето Р.Ш.Ш. за периода от 09.08.2017 г. до 31.10.2017 г. по фонд „Общо заболяване и майчинство“.
Видно положения подпис и печат на дружеството „Рони 2007” ЕООД, гр.Х., Ревизионният акт е подписан представляващо го лице.
Под вх.№1054-26-2/23.03.2018 г. в ТП на НОИ – Хасково е депозирано Възражение (л.35) от „Рони 2007” ЕООД, гр.Х., срещу ревизионния акт, прието за неоснователно с Мотивирано заключение изх.№1054-26-2-1/30.03.2018 г. (л36-37) на финансовия ревизор.
С Разпореждане №РЖ-5-26-00395633/30.03.2018 г. (л.32) на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено осигурителят „Рони 2007” ЕООД, гр.Х., да внесе по сметка на ТП на НОИ – Хасково сумата по ревизионния акт за начет.
Видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00U6KR 1 (л.31), разпореждането е получено от адресата си на 04.04.2018 г. С жалба вх.№1012-26-92/12.04.2018 г. (л.25) същото е оспорено от дружеството пред Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково.
С Решение №1012-26-92-1 от 10.05.2018 г. (л.20-23) Директорът на ТП на НОИ – Хасково се произнася по жалбата против Разпореждане №РЖ-5-26-00395633/30.03.2018 г. като я отхвърля.
В решението е посочено, че при извършеното ревизионно производство е установено, че Р.Ш.Ш. е обявила, че упражнява дейност като собственик на „Рони 2007” ЕООД от 01.01.2007 г., като е заявила вид на осигуряване за фонд „ОЗМ“ и фонд „Пенсии“ и от 01.01.2007 г. до 26.03.2017 г. лицето се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука професионална болест и безработица чрез „Рони 2007” ЕООД.
От данните в справка 22А е видно, че Р.Ш.Ш. от 01.12.2015 г. упражнява дейност като самоосигуряващо се лице и чрез „Едже тестил“ ЕООД, като при подаване на декларацията за регистрация от самоосигуряващо се лице заявява, че се осигурява от „Рони 2007“ ЕООД.
С писмо вх.№1030-26-921-1/29.01.2008 г. на ТП на НОИ – Хасково, ТП на НОИ – Разград уведомяват, че при извършена проверка на „Едже текстил“ ЕООД е съставен констативен протокол от контролните органи, като при проверката е установено, че за периода от януари 2016 г. до ноември 2017 г. във фирмата има начислени и изплатени трудови възнаграждения на наети лица.
Видно от дневника съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) в осигурителя има приети болнични листове за бременност и раждане на лицето Р.Ш.Ш. за периода от 27.03.2017 г. до 08.08.2017 г. След което лицето има представено заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50а от КСО за остатъка до 410 календарни дни за периода от 09.08.2017 г. до 10.05.2018 г. (включително).
Цитирани са разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.10, ал.1 от КСО и е констатирано, че към датата на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане – *** г., Р.Ш.Ш. е осигурена за общо заболяване и майчинство на основание чл.4, ал.4 от КСО и има право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане за периода от 27.03.2017 г. до 09.08.2017 г.
Посочено е, че в ТП на НОИ – Хасково от осигурителя „Рони 2007” ЕООД е постъпило с вх.№Р14-26-000-00-**********/25.09.2017 г. Удостоверение по образец Приложение №11 към чл.11, ал.1 от НПОПДОО с данни относно правото за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50, ал.1 от КСО за самоосигуряващото се лице Р.Ш.Ш., считано от 09.08.2017 г.
В ТП на НОИ – Хасково от осигурителя „Рони 2007” ЕООД е постъпило с вх.№Р14-26-000-00-**********/25.09.2017 г. Удостоверение по образец Приложение №11 към чл.11, ал.2 от НПОПДОО с данни за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.50, ал.1 от КСО, считано от 09.08.2017 г. за самоосигуряващото се лице Р.Ш.Ш., майка на детето Е. М. Н., родено на *** г.
Въз основа на постъпилите данни на Р.Ш.Ш. е изплатено паричното обезщетение на основание чл.1, ал.2 и чл.2 от НПОПДОО по декларираната от лицето банкова сметка ***.08.2017 г. до 31.10.2017 г.
На основание извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ гр.Разград се установява, че Р.Ш.Ш. е упражнявала трудова дейност в „Едже текстил“ ЕООД за периода от 09.08.2017 г. до момента на извършване на ревизията, за което е подлежала на осигуряване на основание чл.4, ал.4 от КСО.
Посочено е, че съгласно справка 22А, Р.Ш. от 01.12.2015 г. е избрала да се осигурява чрез „Рони 2007” ЕООД, следователно от дата 09.08.2017 г. подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице чрез „Рони 2007” ЕООД върху минималния месечен размер на осигурителния доход определен в чл.9, ал.1 от Закона за бюджета на ДОО за 2017 г.
Посочено е, че извършването на трудова дейност от страна на г-жа Ш. е правоизключващ юридически факт спрямо изплащането на обезщетението. Следователно за периода от 09.08.2017 г. до 31.10.2017 г. няма право на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 от КСО, тъй като продължава да упражнява трудова дейност, подлежаща на осигуряване на основание чл.4, ал.4 от КСО.
В удостоверение по образец Приложение №11 към чл.11, ал.1 от НПОПДОО с данни относно правото за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50, ал.1 от КСО в раздел II, т.12 изрично е вписано, че лицето следва да декларира ако през периода на бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни продължава да упражнява трудова дейност.
С изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане по чл.50, ал.1 от КСО за периода от 09.08.2017 г. до 31.10.2017 г. вкл. е нанесена щета на бюджета на ДОО, отговорност за която носи осигурителят „Рони 2007” ЕООД.
Цитиран е чл.54к от КСО и е посочено, че относно съответствието на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с първичните счетоводни документи е констатирано, че подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя „Рони 2007“ ЕООД за лицето Р.Ш.Ш. за периода от 09.08.2017 г. до 31.10.2017 г. са некоректни.
На основание чл.110, ал.1 от КСО, на осигурителя „Рони 2007“ ЕООД, отговорен за подаване на документ с невярно съдържание, контролният орган съставя ревизионен акт за начет №РА-5-26-00390173/16.03.2008 г.
Посочено е също, че в постъпилото от осигурителя „Рони 2007“ с вх.№Р14-26-000-00-**********/25.09.2017 г. Удостоверение по образец Приложение №11 към чл.11, ал.2 от НПОПДОО с данни за изплащане на парично обезщетение … в частта на раздел II, т.12 изрично е вписано, че лицето следва да декларира, ако през периода на бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни продължава да упражнява трудова дейност.
По изложените съображения е отхвърлена жалбата против разпореждането на ръководителя на „Контрола на разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Хасково.
Съгласно Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00UIZO P (л.24), Решение №1012-26-92-1/10.05.2018 г. е получено от представляващия дружеството – жалбоподател на 14.05.2018 г. и като обжалвано в срок с жалба от 16.05.2018 г. е предмет на настоящото съдебноадминистративно производство.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от надлежна страна – адресат на акта, разполагаща с правен интерес от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.
Като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.
Предмет на
оспорване е решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и
при условията на чл.117, ал.1, т.2, б.„в” от КСО, т.е. актът е издаден от
административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Административният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е подписан от издателя си.
Въпреки изобилното посочване в него на правни основания и фактически съображения за издаването му, съдът намира оспорения акт за немотивиран.
Решението съдържа позоваване на разпоредбата на чл.110, ал.3 от КСО и на издаването на Ревизионен акт за начет по чл.110, ал.1, т.1 от КСО.
Съгласно последната цитирана норма, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет: за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
В проверяваното Решение и в Анализа към Ревизионния акт са изложени констатации за неоснователно изплатено на Р.Ш.Ш. парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане за периода от 09.08.2017 г. до 31.10.2017 г., т.е. за неправилно извършен осигурителен разход. В тази връзка е посочено, че за същия период Р.Ш.Ш. няма право на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 от КСО, тъй като продължава да упражнява трудова дейност, подлежаща на осигуряване на основание чл.4, ал.4 от КСО.
От останалите подробно описани документи и цитирани правни норми обаче не може да се установи еднозначно защо административният орган приема, че щетите на ДОО от така извършените разходи са причинени именно от дружеството – жалбоподател „Рони 2007” ЕООД и по какъв начин.
Отговорността на изброените в чл.110, ал.1 от КСО лица за причинени на ДОО щети от неправилно извършени осигурителни разходи, по смисъла на т.1 от нормата, се поражда „за причинените от тях щети“, т.е. при наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила в патримониума на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира.
За да бъде приложена нормата на чл.110, ал.1 от КСО, следва не само да е настъпил вредоносен резултат, но и същият да е произтекъл от противоправното поведение на дееца, като причинната връзка между тях не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. За това не е достатъчно обективно проявеното обстоятелство за причинена щета. Необходимо е също така на първо място да бъде ясно посочено, а след това и доказано, и нарушението, което ревизираното лице е извършило или допуснало, и което е довело до причиняването на тази щета.
В процесния случай съдът споделя възражението на жалбоподателя, че оспореното решение не е мотивирано, тъй като в него не е обективирано фактически и правно твърдение понесените от ДОО щети да произтичат от противоправно поведение на „Рони 2007” ЕООД. Единственото изразено в мотивите на решението твърдение в тази насока – че осигурителят „Рони 2007“ ЕООД е отговорен за подаване на документ с невярно съдържание, не е достатъчно да обоснове извод за противоправно поведение на юридическото лице. На първо място не е конкретизирано нормативното задължение на това дружество да отговаря за съдържанието на подадения документ – Удостоверение по образец Приложение №11 към чл.11, ал.2 от НПОПДОО с вх.№Р14-26-000-00-**********/25.09.2017 г. На следващо място, изрично в мотивите на решението е възприето, че невярното съдържание се изразява в недеклариране в същото удостоверение, от страна на Р.Ш.Ш., че тя продължава да упражнява трудова дейност през периода на бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни. Така изложените съображения на административния орган са взаимно противоречиви. Същият от една страна приема Р.Ш.Ш. за самоосигуряващо се лице – собственик на търговското дружество, а от друга – „Рони 2007“ ООД за осигурител, който е подал некоректни данни. Така от съдържанието на решението не става ясно защо се приема, че неоснователно изплатеното на Р.Ш.Ш. парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане за периода от 09.08.2017 г. до 31.10.2017 г. е в резултат на поведение именно на дружеството – жалбоподател. Непосочването в оспореното решение на конкретна правна норма, вменяваща на това юридическо лице определено поведение, за неизпълнението на което е ангажирана отговорността му, представлява пречка същото да се защити. Направеното в Анализа към Ревизионен акт №РА-5-26-00390173/16.03.2018 г. изброяване и описание на проверяваните в ревизионното производство документи, също не дава отговор на този въпрос, съответно препятства възможността дружеството да разбере защо му е вменено да е причинило неправилно извършен осигурителен разход.
Жалбоподателят оспорва и приложението на материалния закон от страна на административния орган, като твърди, че отговорността му като осигурител е ангажирана неправилно.
В тази връзка по делото беше назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Е.Д., след извършени справки в ТП на НОИ – Хасково, в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, в Търговския регистър и в счетоводството на „Рони 2007“ ЕООД, гр.Х., както и след проверка на всички описани в Анализа към Ревизионния акт документи, които са приложени към заключението на експертизата.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че Р.Ш.Ш. е вписана в ТРРЮЛНЦ като едноличен собственик на капитала и управител на „Рони 2007“ ЕООД. Същата е подала Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (л.145), в която е декларирала, че упражнява дейност като „Рони 2007“ ЕООД, упражнява дейността от 01.01.2007 г., като заявява, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.
Вещото лице е изложило в заключението си, прието без оспорване от страните по делото, че няма вписвания за сключени договори за управление на „Рони 2007“ ЕООД. Експертизата не е установила сключени договори за управление и контрол, и получени възнаграждения от Р.Ш.Ш. като управител на „Рони 2007“ ЕООД. Вещото лице е посочило, че в случаите, когато управителят не получава възнаграждение, той се осигурява като самоосигуряващо се лице и е длъжен да регистрира началото на трудовата си дейност чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес на лицето в седемдневен срок от започването ѝ, което е направено от лицето. Вещото лице е посочило също, че самоосигуряващо се лице е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, като в платежното нареждане при внасяне на осигурителните вноски за задължено лице се изписва името и ЕГН на самоосигуряващото се лице (Приложение №10). Внесените осигурителни вноски не са разход за дружеството. Р.Ш.Ш. е подала Декларация за самоосигуряващо се лице и се е осигурявала от „Рони 2007“ ЕООД за своя сметка.
Вещото лице е изброило подадените документи в ТП на НОИ – Хасково за изплащане на парични обезщетения, сред които и Удостоверение Приложение №11 с придружително писмо с входящ №Р14-26-000-00-**********/25.09.2017 г., декларирани от Р.Ш.Ш., осигурена като самоосигуряващо се лице – собственик на търговско дружество, чрез „Рони 2007“ ЕООД, за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО, от дата 09.08.2017 г. до 10.05.2018 г. включително (Приложение №8). При изслушването му в съдебно заседание вещото лице обяснява, че декларациите са подадени по електронен път в НОИ, включително по този начин е подадено цитираното Удостоверение.
От приложеното към заключението извлечение от ИСЕОДД за предоставени данни (л.155) може да се установи, че Удостоверението е попълнено по образец Приложение №11 към чл.11, ал.2 от НПОПДОО, същото изхожда от името на Р.Ш.Ш., с посочено ЕГН, осигурен като самоосигуряващо се лице – собственик на търговско дружество чрез „Рони 2007“ ЕООД. Същата моли да ѝ бъде изплащано парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО, считано от 09.08.2017 г. В т.15 от удостоверението, като „избрано обстоятелство“ е посочено следното: „През периода на бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО не продължавам да упражнявам трудова дейност като самоосигуряващо се лице.“ По същия начин е попълнено и Удостоверението (л.156), с което Р.Ш.Ш. моли в качеството ѝ на майка на детето Е. М. Н., родено на *** г., да ѝ бъде изплащано обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, считано от 11.05.2018 г.
В разпоредбата на чл.5, ал.1 от КСО е дефинирано понятието „осигурител“, като всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Според чл.5, ал.2 от КСО, „самоосигуряващ се“ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО и съгласно чл.6, ал.8 от КСО същите имат качество на самоосигуряващи се лица.
По делото е установено по несъмнен начин, че Р.Ш.Ш. е собственик и управител на „Рони 2007“ ЕООД, който няма сключен писмен договор за възлагане на управлението с цитираното едноличното дружество в изискуемата по чл.141, ал.7 от ТЗ писмена форма; няма данни да е получавала възнаграждение от дружеството в качеството си на управител; подала е Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице по реда на чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и е внасяла осигурителни вноски (л.157-159) от свое име и за своя сметка. Следователно е безспорно установено, че Р.Ш.Ш. няма качеството на осигурено, а на самоосигуряващо се лице.
От образеца на Удостоверение – приложение №11 към чл.11, ал.2 от НПОПДОО и указанията за неговото попълване е видно, че Удостоверението, което се подава до Директора на съответното ТП на НОИ, изхожда от името на самоосигуряващото се лице. В това си качество самоосигуряващото се лице декларира изброените в удостоверението обстоятелства във връзка с правото му на парично обезщетение при бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и осиновяване на дете до 5-годишна възраст, включително декларира отговорността си за неверни данни и подписва удостоверението в случаите, когато то е на хартиен носител. От регламентацията в чл.11, ал.2 от НПОПДОО, че собствениците на ЕООД представят в НОИ удостоверението по образец чрез дружествата, чрез които се осигуряват, не следва, че съответното дружество носи отговорност за верността на декларираните в съдържанието на подадения документ обстоятелства.
В процесния случай Р.Ш.Ш. като самоосигуряващо се лице е декларирала, че през периода на бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО, и периода на отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, не продължава да упражнява трудова дейност, а административният орган е установил в ревизионното производство, че в същия период тя упражнява такава при друг правен субект – „Едже текстил“ ЕООД, гр.И., област Р. В този случай административният орган неправилно е приел, че разпоредбата на чл.110, ал.3 от КСО е приложима по отношение на „Рони 2007“ ЕООД, което дружество не е субект на декларирането, не е извършило неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и не е издало документ с невярно съдържание.
Едноличното дружество с ограничена отговорност и неговият едноличен собственик Р.Ш.Ш. са два различни правни субекта. Доколкото търговското дружество – жалбоподател няма качеството на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО по отношение на неговия собственик и управител, който е самоосигуряващо се лице, то дружеството не е причинило щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. При сходна фактическа обстановка в същия смисъл е постановено Решение №4350 от 28.03.2014 г. по адм.дело №14314/2013 г. на ВАС, Шесто отделение, в което е възприето, че отговорността по чл.110, ал.1, т.1 от КСО на дружеството е ангажирана „като трето на осигурителното правоотношение лице“ за вреди, претърпени от ДОО в резултат на неправилното изплащане на парични обезщетения на едноличния собственик на капитала и управител на това търговско дружество. В същото решение е посочено още, че при констатации за неправомерно получено обезщетение за бременност и раждане от самоосигуряващото се лице, то неговата отговорност следва да бъде преценявана с оглед основанието по чл.114, ал.1 от КСО.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай дори да бъдат установени некоректно декларирани от самоосигуряващото се лице данни, то причинената като резултат от тях щета не се намира в пряка причинна връзка с поведение на дружеството, чрез което са постъпили в ТП на НОИ. При недоказана причинна връзка между настъпил вредоносен резултат и противоправно поведение на дееца, не е налице и основанието по чл.110, ал.1, т.1 от КСО за търсене на имуществена отговорност. Поради липсата на конкретни нарушения от страна на дружеството – жалбоподател, съдът приема, че не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на неговата имуществена отговорност.
Като е достигнал до различни правни изводи, Директорът на ТП на НОИ-Хасково е постановил незаконосъобразно решение и същото следва да бъде отменено, ведно с Разпореждането на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено осигурителят „Рони 2007“ ЕООД да внесе сумата по Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00390173/16.03.2018 г.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени в съдебното производство разноски – 50 лв. внесена държавна такса и 400 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие №44 от 06.05.2018 г., платими от ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-92-1/10.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №РЖ-5-26-00395633/30.03.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА НОИ Териториално поделение – Хасково да заплати на „Рони 2007” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ж.к.„О.“ бл.***, вх.**, ет.***, ап.****, разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: