Р
Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ
при участието
на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 13550 по описа на
ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на
разглеждане са искове на „Б. В. и. г.” АД, ЕИК***, с правно основание чл.422 ГПК за съдебно установяване в
отношенията между страните,че В.Х.Д. ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 2645.83лв.
– платено от застрахователя обезщетение за вредите по собствения на застрахования
по полица „К.“ „Б.“ ООД, които вреди са претърпяни вследствие ПТП, настъпило на
05.11.2018г., в гр. В., на отбивката за включване по А. мост, в посока
от квартал А. към центъра на града, причинено от ответника, като водач на л.а.
„Х. *”, ДК №***, който при движението си (без сключена задължителна застраховка
Гражданска отговорност) и с несъобразена скорост с интензивността и характера
на трафика ударил спрялото (движещото се пред него) МПС „Ф. Ф.“, ДК №*** и му
причинил вреди по следните части:
облицовка задна броня; спойлер задна броня; рекламни надписи задна
броня; основа задна броня; лява конзола задна броня; дясна конзола задна броня;
средна конзола на задна броня; задна външна престилка; заден фар за мъгла;
врата на багажника; в съвкупност които
щети налагали ремонт, подмяна, боядисване и труд, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
24.06.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №9852/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за
процесните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът възразил, поради
което за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Твърди още, че на 05.11.2018г., в гр. В.,
на отбивката за включване по А. мост, в посока от квартал А. към
центъра на града, водачът на л.а. „Х. *”, ДК №*** – В.Х.Д. – нарушил
правилата за движение, като при управление на МПС с несъобразена скорост
с интензивността и характера
на трафика ударил спрялото или движещото се пред
него МПС „Ф. Ф.“, ДК №***, на лизингополучателя „Б.“
ООД, причинявайки
му материални щети.
Щетите
по увредения автомобил се изразявали в увреждане на: облицовка задна броня;
спойлер задна броня; рекламни надписи задна броня; основа задна броня; лява
конзола задна броня; дясна конзола задна броня; средна конзола на задна броня;
задна външна престилка; заден фар за мъгла; врата на багажника; в съвкупност които щети налагали ремонт,
подмяна, боядисване и труд.
Към сочената дата на ПТП
ползвателят на правно основание на
увредения
автомобил бил застрахован
по договор за „К.”
с ищцовото дружество. В изпълнение
на договора и след молба на
собственика, в полза на последния (чрез извършващият ремонта сервиз) било изплатено застрахователно
обезщетение от 2645.83лв. на
08.01.2019г. за процесното застрахователно събитие. Така ищецът встъпил в
правата на увредения срещу деликвента, да получи обезщетението.
Към датата на ПТП-то
ответникът – деликвент не бил страна по договор за
„ГО на автомобилистите” за управлявания автомобил.
По
същество се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор. С него той не оспорва самият факт на твърдяното от ищеца ПТП,
мястото му и участниците в него.Не оспорва също автентичността на подписания от
участниците двустранен протокол за това ПТП. Не оспорва (като факт) и плащането
от застрахователя на твърдяната от него сума за ремонт на увредения автомобил.
Оспорва обаче допустимостта на делото с
довод за отмяна на Наредбата за образците на заповеди за изпълнение по ГПК.
Оспорва основателността на иска с възраженията за невиновност на ответника;
недоказаност последният да е имал несъобразена с обстановката на пътя
скорост;пълно или частично съпричиняване от пострадалия с рязкото му и
безпричинно спиране пред ответника. Освен това сочи съществено разминаване
между рамата и ДК номера на увреденото МПС. В допълнение оспорва факта на
настъпване на твърдяните от ищеца вреди, както и причинната им връзка със
събитието. Твърди, че по автомобила на ищеца нямало изобщо сериозни увреждания.
Евентуално оспорва размера на иска, за завишен.
По
същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и с становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Между
страните е безспорно (като факт) че на
05.11.2018г., в гр. В., на отбивката за включване по
А. мост, в посока от квартал А. към
центъра на града, е било
реализирано ПТП, в резултат на което е настъпил удар между л.а. „Х. *”, ДК №***, управляван от В.Д. и л.а. „Ф. Ф.“, ДК №***, ползвано
от лизингополучателя „Б.“ ООД,
между предната част на първото МПС и задната част на второто МПС.
Приобщен
по делото е двустранен протокол за ПТП от 05.11.2018г., който е изготвен по
образеца към Наредба
от 12.01.2009г. и е подписан без оспорвания от двамата участници в
произшествието. С него се установява и потвърждава, че на 05.11.2018г., в гр. В., на отбивката за включване по
А. мост, в посока от квартал А. към
центъра на града, водачът на л.а. „Х. *”, ДК №*** – В.Х.Д. – е
нарушил правилата за движение и ударил спрялото
или движещото се пред
него МПС „Ф. Ф.“, ДК №***, на „Б.“ ООД, причинявайки му материални щети в задната част
на увредения автомобил.
Горните
обстоятелства се установяват от протокола, защото той съдържа подписите на
двамата участници в ПТП-то (вкл. подпис на ответника, който не е оспорен по
автентичност), с които подписи те, без възражения, са се съгласили с описаните
в протокола и поради това установими от него
обстоятелства, в т.ч. със схемата на ПТП в протокола, възпроизвеждаща коректно
място и условия на инцидента. Така протоколът за ПТП съставлява частен
неизгоден и подписан от ответника документ, който в това си качество доказва
неизгодните за деликвента данни от него и който с оглед на това си качество не
подлежи на опровергаване на съдържанието от ответника.
Няма
спор между страните и че към датата на произшествието ответникът е управлявал
своя автомобил без валидна застраховка „гражданска отговорност“, за което
свидетелства и приетата разпечатка от електронна система за проверка за наличие
на такава застраховка.
Няма
спор между страните и че към датата на произшествието увреденото МПС е било
обект на застраховка „К.“ при ищцовото дружество, което също е видно и от
приобщената по делото полица за това.
Не се спори също по факта, установен и от приетото
по делото платежно нареждане от 08.01.2019г., че на тази дата застрахователят по „К.“
е превел в полза на собственика на увредения автомобил, сумата 2645.83лв. – обезщетение
по щета №*** за процесното ПТП.
Това обезщетение е
платено съобразно приложените по делото заявление, декларация, доклад, опис,
частна експертиза по щета, заключение, възлагателно
писмо, фактури и предавателен протокол, всичките по щета №*** по увредения автомобил,
в които са подробно описани по количество, белези, вид, и стойности отделните
дейности по отстраняване на вредите по автомобила.
Допълнително от приетите
два броя фактури – оригинал, тълкувани ведно със заключението по ССчЕ,
увреденият автомобил реално е бил отремонтиран и е била заплатена цена на
ремонта 2645.83лв. за материали и за труд.
Приложен по делото е и
снимков материал към преписката по щетата при застрахователя, който е взет
предвид от вещото лице при изготвяне на САТЕ.
От приетото удостоверение
от ОД на МВР – В. се изяснява, че л.а. „Ф. Ф.“, ДК №***, е
участвало в четири регистрирани инцидента на дати 18.05.2019г., 25.06.2018г.,
19.09.2016г. и 19.10.2016г.
Заключението по приобщената по делото първа САТЕ,
съдът кредитира в цялост, като обективно, обосновано и неоспорено от страните.
От него се приема за установено, че че механизмът на
реализиране на процесното произшествие и на причиняване на щетите по увреденото
от него МПС, съответства на описания в приложения протокол за ПТП. Твърдяните
по вид и обем щети по увреденото МПС напълно вероятно са настъпили при такъв
механизъм на произшествието и напълно вероятно са в причинна връзка с
инцидента. Стойността за отстраняване на повредите възлиза на 2645.83лв. – материали и труд, при отчитане марката, модела и
състоянието на увредения автомобил и предполагаемо на частите му, по методиката
„средни пазарни цени“. Макар обясненията на вещите лица в осз
да не съставляват „експертиза“ по смисъла на чл.195 и следващите ГПК, вещото
лице поддържа изцяло заключението, като пояснява, че дори и при сблъсък със
скорост 5-10 км.ч. на задния автомобил са възможни деформации и увреждания по
бронята на предния, като се има предвид че л.а. „Ф. Ф.“ е малък и по-податлив на щети, а
задния л.а. „Х. *“ е джип.
Заключението по приетата по делото повторна САТЕ,
съдът също цени в цялост, като обективно, обосновано и неоспорено от страните. Тази
частична и повторна САТЕ е допусната с оглед само на оспорването от ответника
конкретно на методиката на оценката, дадена от първата САТЕ. При това положение
от нея се установява, че стойността за отстраняване на повредите възлиза на 1565.30лв. – материали и труд, при отчитане марката, модела и
състоянието на увредения автомобил и предполагаемо на частите му, по методиката
по приложение №5 от Наредба №24/2006г. В обстоятелствената част и на тази САТЕ е
обяснена каква е била степента на увреждане на всеки детайл, вследствие на
произшествието.
Показанията на св. П.Р.
съдът цени от една страна по чл.172 ГПК и от друга като напълно непосредствени.
При това уточнение от показанията се установява, че на 05.01.2018г.
свидетелят, като водач на л.а. „Ф.
Ф.“, е спрял на пресечка за включване
в движението по А. мост към В., тъй като е имало поставен знак за предимство на
движещите се по моста автомобили и такива е имало в движение. В този момент бил
ударен от движещия се зад него червен джип „Х.“. От удара била увредена задната
броня на Ф.. След удара двамата водачи слезли от колите, видели щетите, но тъй
като бързали се разбрали по-късно да подпишат двустранен протокол за инцидента.
Което те и направили по-късно, като и двамата водачи го подписали без
възражения. Към момента на удара, според свидетеля, скоростта на задния
автомобил била около 15 км.ч., а предния автомобил бил спрял и в покой в
момента на удара. В същия момент по главния път по моста имало трафик, според
свидетеля.
Показанията
на св. И. И. съдът цени от една страна при частично приложение на чл.172 ГПК
(но не в степента на първия свидетел) и от друга като напълно непосредствени. При това
уточнение от показанията се установява, че на 05.01.2018г. свидетелката се
возела в червения джип „Х.“, управляван от В.Д..
Джипът бил с десен волан и свидетелката се возила отляво отпред на колата. При
навлизане към А. мост, посока към В., имало три коли в колона, като Х.та била трета
кола. Първата кола потеглила, след нея потеглила и втората (Ф. Ф.) и накрая Х..
Изведнъж обаче била спряла Ф. и в резултат на това Х. я блъснала. Двамата
водачи слезли от колите, разбрали се по-късно да се срещнат да подпишат
двустранен протокол и продължили пътя. Такъв протокол бил реално и подписан
по-късно. В момента на удара според свидетелката по главния път по А. мост нямало
коли в посока на движението към В., а разстоянието между двата автомобила било
два-три метра. По Х. нямало щети от удара, а по предния автомобил „нещо му
падна отзад, едно нещо така отзад…дето стои отзад на колата, не съм гледала
толкоз да го меря, да кажа голямо ли беше или малко“.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта възраженията на ответника изобщо не
се споделят, тъй като отмяна на Наредбата за образците на заповеди за
изпълнение по ГПК няма никакво отношение към предвиденото с ГПК правомощие на
съда да разглежда и заявления и издава заповеди по чл.410 ГПК, чиито реквизити
също са описани в процесуалния закон.
Предпоставките на предявения иск налагат пълното и
главното доказване от ищеца на: реализирането на твърдяното ПТП; виновното
причиняване на същото от ответника; претърпяните вреди – по вид и размер;
причинната връзка между тях и поведението на деликвента; размера на иска; следва да докаже още и заплащането на
застрахователното обезщетение в полза на застрахования и с това правото си да
встъпи в правата му срещу деликвента; и също че към деня на произшествието
деликвентът е бил без валидна застраховка „ГО“.
В тежест на ответника по делото е да докаже погасяване на задължението за
плащане или положителните факти,на които базира доводите си– разминаване в рама
и ДК номер на увреденото МПС, които да са съществени; съпричиняване от
пострадалия с рязко спиране на МПС-то му без причина за това; евентуално
сочения от него вид и размер (по-нисък) на платимите вреди.
За произшествието: Като начало следва да се посочи, че
в чл.125 ЗДвП, чл.125а ЗДвП и Наредба №
Із-41 от 12.01.2009г. е установена необходимостта от съставяне на определени
документи при настъпване на ПТП, от която произтича и тяхното значение в
процеса на доказване на произшествието. Един от приетите способи по този ред е представеният
по делото двустранен протокол (образец №3) за ПТП, съставен без участие на
служител на МВР. Той е приложим, когато при инцидента са причинени само
материални щети, когато между участниците в събитието има съгласие относно
обстоятелствата при осъществяването му и когато няма съмнение за това някой от
тях да е употребил алкохол или да не притежава СУМПС (чл.5, ал.1 от Наредбата).
При тази законова регламентация протоколът по чл.5, ал.1 от Наредбата, съставен
при условията на разпоредбата и по съгласието на участниците в ПТП, се ползва
със същата доказателствена и обвързваща застрахователя стойност, както и този,
съставен от служител на МВР (Решение №15/25.07.2014г. по т.д. №1506/2013г.
на 1-во ТО на ВКС и други).
Нещо повече – извън нормативната
същност на двустранния протокол по цитираната Наредба, дори и по общите правила
на гражданския закон и процес той разкрива аналогична доказателствена същност. Касае
се за документ, който съдържа подписите на двамата участници в ПТП-то
(вкл. подпис на ответника, който не е оспорен по автентичност), с което без
възражения, са се съгласили с описаните в протокола и поради това установими от него обстоятелства, в т.ч. със схемата на ПТП
в протокола, възпроизвеждаща коректно място и условия на инцидента, в т.ч. и
мястото на щетите по увредения автомобил. Така протоколът за ПТП съставлява
частен неизгоден и подписан от ответника документ, който в това си качество
доказва неизгодните за деликвента данни от него и който с оглед на това си
качество не би следвало да може да подлежи на опровергаване на съдържанието му
от ответника в процеса, особено чрез свидетелски данни.
Отделно
от горното в конкретния случай и двамата изслушани свидетели са единодушни, че
между двамта водачи изобщо не е възникнал спор за
деянието и вината за него, като водачите също без възражения са изготвили и
подписали и констативния протокол за ПТП. Очевидно съгласни с описаното в него.
Допълнително във връзка със спорните механизъм на
ПТП и причинна връзка на ПТП с щетите бе приета автотехническа експертиза,
заключението по която съдът приема като обективно, мотивирано и неоспорено. От
заключението се установи, че: механизмът на реализиране на процесното
произшествие и на причиняване на щетите по увреденото от него МПС съответства на
описания в приложения протокол за ПТП, а твърдяните по вид и обем щети по
увреденото МПС напълно вероятно са настъпили при такъв механизъм на
произшествието и напълно вероятно са в причинна връзка с инцидента. Следователно експертните данни
съответстват изцяло на безспорно приетото и между двамата участници е
произшествието и дискредитират възраженията на ответника в тази насока.
Доколкото съгласно чл.23,
ал.1 ЗДвП водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко, а съгласно чл.20 ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението и също с условията на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, налице е и обективна противоправност на деянието.
Съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на деликвента се презюмира, поради което при липса на данни в
противния смисъл съдът приема и нея за доказана, още повече и в контекста на
случая.
По тези групи съображения
съдът намира за доказан целия заявен в случая фактически състав, обезвреда на
последиците от който се следва от деликвента.
За пълнота по
възраженията на ответника: По изложените съображения не могат да се
споделят оспорванията на предпоставките на предявения иск.
Възражението за несъответствие между рамата
на увредения автомобил в претенцията по щетата и в описа по щетата не може да
послужи като основание за отхвърляне на иска, защото спорът е деликтен и облигационен, а не вещен. Наистина рамата и
двигателя на МПС са отличителни и уникални за всяко МПС данни и пълната му
индивидуализация налага същите да са надлежни – но ако самото МПС се разглежда
в качеството му на вещ. Ако чрез превозното средство се разглежда деликтната отговорност на водача му за неспазване на ЗДвП с
причиняване на щети то е достатъчно да се установи само самоличността на водача
и ДК номера на управляваното от него МПС, които в случая са изяснени.
За съпричиняването: Както вече се отбеляза, съгласно
чл.23, ал.1 ЗДвП водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. От друга страна на основание чл.45, ал.2 ПП ЗДвП при наличие на пътен знак „Б1“ автомобилите по пътя без предимство са
длъжни да се уверят в безпрепятственото преминаване на всички автомобили по
главния път и едва след това да продължат. Съвкупния анализ на тези правила
води до извода, че спирането на автомобил без предимство за да се прецени
възможността за пристрояване по път с предимство, изобщо не води до извод за
неправомерност. Точно напротив – такъв водач има правото да намали и да спре
достатъчно пъти, колкото е нужно, за да е сигурен в липсата на пречки да
продължи по пътя с предимство. Съвсем друга би била ситуацията, при която при
управление на МПС по прав път с предимство предния автомобил без да има причина
спре рязко. Ето защо и възражението, че само защото е спрял отново и след
знака, преди да се пристрои в главния път, водачът на увреденото МПС бил причинил
или съпричинил удара му отзад, не може да се сподели.
Съвсем отделен е въпросът, че по делото има показания на двама преки
очевидци, но в различен смисъл относно трафика по главния път, което прави да е
трудно мотивирането на кредитирането само на единия. Но дори и тогава вече се
обясни, че предвид мястото и условията на спирането на предния автомобил, преди
да навлезе в пътя с предимство, предвид нормата на чл.45, ал.2 ПП ЗДвП спрямо него и нормата на чл.23, ал.1 ЗДвП спрямо ищеца, съдът
не констатира да е доказано несъмнено причиняване
или съпричиняване за случая.
Тук за пълнота съдът
намира за нужно да отбележи, че беше установено по делото, че причинилият
злополуката автомобил е с дясна дирекция. Макар че не е налице забрана за
движение в Република Б. на автомобили с дясна дирекция, ноторно известен е
фактът, че дясната дирекция на автомобилите
създава обективни пречки за пълноценен зрителен ъгъл към пътното платно
при лява ориентация на движението, което в крайна сметка също е възможно да е допринесло за несъобразяване поведението на
водача с особеностите на пътя и с автомобилите пред него, спрямо пътното платно
и главния път.
За размера на
обезщетението: Обемът на отговорността на
деликвента е основан на принципа за пълна обезвреда на претърпяните
неблагоприятни последици. Отговорността се съизмерява
с действителната стойност на вредата, а не с тази по Наредба №24/08.03.2006г.(отм.) на
КФН, която има единствено минимален и субсидиарен характер (така и
Решение №165/24.09.2013г. по т.д. №469/2012г. на ВКС, 2-ро ТО и други). Обезщетението
съответства на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество,
по средни пазани цени – тоест по цените, за
които вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
или увреденото такова да се отремонтира до
състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана обезведата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обедняването на патримониума му, вследствие на настъпилия инцидент (така и Решение №209/30.01.2012г по т.д.
№1069/2010г. на 2-ро ТО на ВКС, именно по разглеждания въпрос, и други).
От горното следва, че на
пострадалия и респективно на суброгиралия се в
правата му се следва заплащане на стойността на труда и материалите, в размер
по методиката „средни пазарни цени“. Поради което и предвид заключението по
първата САТЕ искът се явява изцяло доказан по размер.
В допълнение и за пълнота
следва да се отбележи, че съдбената практика на ВКС
приема трайно, че когато един увреден автомобил след това е ремониран
изцяло,в полза на правоимащия се следва пълния размер
на платеното за ремонт, доказано с фактура и документи за плащането. В случая
от САТЕ и приложените писмени доказателства е налице точно тази хипотеза,
поради което би следвало и дори само на това основание платеното да се
репарира. Още повече и след като съобразно САТЕ платеното не надвишава средната
пазарна цена на ремонта.
Възражението на
ответника, че част от ремонтираните компоненти не са в резултат на процесното
ПТП не би могло да се приеме за доказано, въз основа на материалите по делото.
Вярно е, че е видно, че увреденото МПС е участвало и в в други четири ПТП-та - на 18.05.2019г.,
25.06.2018г., 19.09.2016г. и 19.10.2016г., но това, само по себе си, не доказва
направеното възражение. Още повече след като данните от първата САТЕ, впрочем
неоспорена в тази част, сочат друго.
За отговорността на
ответника: Със
заплащането на застрахователното обезщетение в полза на пострадалия, което
според САТЕ напълно кореспондира с необходимите средства за отстраняване на
щетите по средните пазарни цени, ищецът встъпва в правото на пострадалия на
компенсаторна парична репарация от деликвента. Ако същият би имал
задължителната и валидна застраховка „ГО“ то отговорността би била на
застрахователя. Неизпълнението на задължението за това рефлектира в наличието
на отговорност единствено на деликвента. Поради това ищцовото дружество се
явява надлежно материално легитимирано в случая, по претенцията му спрямо
ищеца. Така и съдът намира предявения иск за изцяло основателен, което налага
уважаването на същия, по арг. от чл.86 ЗЗД – ведно и
със законната лихва върху главницата.
В заключение по подробно изложените съображения
съдът преценява иска за доказан по основание и размер, което налага неговото
уважаване изцяло.
По разноските: Предвид изхода по спора, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски от 52.92лв. – държавна такса за
исковото дело и 220.00лв. за депозити за
призован свидетел и за първа САТЕ. Адвокатски хонорар за иска по чл.422 ГПК не
се претендира и няма данни да е заплатен такъв.
На основание ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното
производство – общо 384.57лв. за такса и хонорар за адвокат. Доколкото
възнаграждението за адвокат се претендира само еднократно съдът не споделя
довода за прекомерност, след като хонорар за иска не се търси.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че В.Х.Д. ЕГН**********, дължи на „Б. В. и. г.” АД, ЕИК***, сумата в размер 2645.83лв.
– платено от застрахователя обезщетение за вредите по собствения на
застрахования по полица „К.“ „Б.“ ООД, които вреди са претърпяни вследствие
ПТП, настъпило на 05.11.2018г., в гр. В., на отбивката за включване по А.
мост, в посока от квартал А. към центъра на града, причинено от ответника, като
водач на л.а. „Х. *”, ДК №***, който при движението си (без сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност) и с несъобразена скорост с
интензивността и характера на трафика ударил спрялото (движещото се пред него)
МПС „Ф. Ф.“, ДК №*** и му причинил вреди по следните части: облицовка задна броня; спойлер задна броня;
рекламни надписи задна броня; основа задна броня; лява конзола задна броня;
дясна конзола задна броня; средна конзола на задна броня; задна външна
престилка; заден фар за мъгла; врата на багажника; в съвкупност които щети налагали ремонт,
подмяна, боядисване и труд, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.06.2019г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №9852/2019г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА В.Х.Д.
ЕГН**********,
да заплати на „Б. В. и. г.” АД, ЕИК***, сумата 272.92лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Х.Д.
ЕГН**********,
да заплати на „Б. В. и. г.” АД, ЕИК***, сумата 384.57лв. –
разноски по заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………