Р Е Ш Е Н И Е
град София,……………..
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на единадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от
младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело №
6591 по описа за 2020 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ж.К.К., чрез адв. К., срещу съдебно решение № 249910 от 21.10.2019г., постановено по гр. д. № 79010/2018 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу ответницата Ж.К.К. искове с правно основание чл.422 от ГПКвр. чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 922.79 лева / с включена сума от 20.40 лв. – главница за дялово разпределение/ - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 30.06.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 160.24 лева /с включена сумата от 4.73 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение/ - обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 12.06.2015 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на първостепенния съд относно наличието на облигационно правоотношение между страните, тъй като ищецът не установил по делото качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия. Поддържа се, че неправилно било установено, че е налице облигационно правоотношение между „Т.С.“ ЕООД и сградата – етажна собственост, в която се намирал процесният недвижим имот. На следващо място се сочи, че липсвала и облигационна връзка между ищеца и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение. Възразява се в хода на първоинстанционното производство надлежно да е доказано количеството топлинна енергия, цената на която ищецът претендира с предявените искове. Поддържа се и възражение за изтекла погасителна давност, което районният съд не преценил правилно. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени и същите да бъдат отхвърлени изцяло, като съобразно изходът от производството се отмени решението и в частта за разноските.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице-помагач - „Т.С.” ЕООД, не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Ж.К.К. при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу ответницата Ж.К.К. искове с правно основание чл.422 от ГПКвр. чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 922.79 лева / с включена сума от 20.40 лв. – главница за дялово разпределение/ - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 30.06.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 160.24 лева /с включена сумата от 4.73 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение/ - обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 12.06.2015 г. В частта, в която исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д. № 37619/2015г. по описа на СРС, 34 състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД,
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 30.06.2015г. и е постановена на 16.07.2015 г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Ж.К.К. за заплащане на сумите,
посочени в заявлението.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод
за основателност на предявените от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответника - Ж.К.К. искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД до размера, за който са уважени. Прието
е, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което
ответникът, в качеството на собственик на имота, има задължение да заплаща
стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Първоинстанционният съд е
направил правилен извод, че ищецът е установил със събраните по делото
доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в
имота на ответника при спазване на изискванията на Общите условия по договора
за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба,
доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия
период от време. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна
жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.
От представените
по делото удостоверение за наследници наМ.И.К., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.1996 г. (л. 16 по делото) и
Удостоверение за идентичност (л. 17), които не са оспорени от ответника, се
установява, че ответницата е собственик на описания в исковата молба недвижим
имот, а именно ап. № 8, регистриран на адрес ул. „П****** ****. С оглед
изложеното направените с въззивната жалба възражения за недоказаност на
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за процесния
период се явява неоснователно.
Съгласно пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ "Битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. „Потребител на енергия или
природен газ за итови нужди“ е физическо лице– собственик или
ползвател на имота,
което получава електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление от
енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди. Разпоредбата на чл.
153, ал.1 ЗЕ в редакцията след изм. ДВ бр.54/2012 год. в сила от 17.07.2012
год. и към процесния период, за който се претендира заплащане на ТЕ, предвижда, че всички
собственици и титуляри на вещното право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена на ТЕ при условията и реда, определен в съответната наредба по
чл. 36, ар.2. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от “Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се
изготвят от “Т.С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В настоящия случай са
приложими общите условия, одобрени
с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.
150, ат. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила. С оглед изложеното
настоящият състав намира, че ответникът по делото има качеството на потребител
и между него и ищцовото дружество през процесния период и по отношение на
процесния имот е съществувало валидно облигационно отношение. По изложените
съображения съдът намира за неоснователни оспорванията, съдържащи се във
въззивната жалба, че въззивникът не се явява потребител на топлинна енергия.
Неоснователни са възраженията на
ответника за недоказаност на наличието на облигационно правоотношение между „Т.С.“
ЕООД и сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот, както и
на наличието на облигационна връзка между ищеца и „Т.С.“ ЕООД. От представените
по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – договор №
827/24.09.2002 г., сключен между „В.Е.С.ЕООД и ЕС на адрес: гр. София, бул. „*******,
споразумителен протокол за дялово разпределение, както и от съдържащото се в
приетата по делото СТЕ посочване, че през 2005 г. „В.Е.С.ЕООД е преименувана на
„И. Б.“ ЕООД, а в последствие на „.Д“ ЕООД, което, от своя страна, е
преобразувано в „Т.С.“ ЕООД се доказва наличието на облигационно правоотношение
между „Т.С.“ ЕООД и сградата – етажна собственост.
Настоящият състав намира за
неоснователно и направеното с въззивната жалба възражение за недоказаност на
количеството на топлинна енергия, цената на която ищецът претендира с
предявените искове. От събраните по делото писмени доказателства и при
кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за
установено, че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, е непрекъснато топлофицирана, показанията на топломера в
абонатната станция са отразени в таблица, а дяловото разпределение, извършено
от фирма за дялово разпределение в имота на ответника, е в съответствие с
методиката, нормативната уредба и проверените уреди в сградата и имота на
ответника. Установява се, че в процесния имот през процесния период
отоплителните тела са били демонтирани. От
заключението на СТЕ се установява, че общият топломер в ЕС е преминал
периодично метрологичен контрол, както и че изравнителната сума за процесния
период е +91.34 лв.– за доплащане, че стойността на начислената от ищеца
топлинна енергия по фактури е 811.07 лева, а сумите, начислени по фактури, са в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, като общо
изчислената сума за процесния период е 902.41 лева. През процесния период в
абонатната станция на ЕС е действал общ топломер, който е преминал периодично метрологичен
контрол, съгласно изискванията на наредбата, както и че за сметка на
топлофикация са отчислявани технологични разходи. Следователно се налага
изводът, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в
съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ.
Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника,
мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е
даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството-доставчик, а не се базира
единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че няма данни за направени плащания от ответника,
погасяващи процесното задължение. Установява се, че са отразени
изравнителните сметки, които възлизат на +91.32 лева за дплащане, както и че
общата сума, начислена от ищеца, е в размер на 902.39 лева, която включва 145.49 лева за отопление,
274.46 лева – сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, 482.44 лева за БГБ,
като дължимата сума за доставената топлинна енергия е определена на 922.79 лева
/с включена сумата от 20.40 лева – главница за дялово разпределение. Направено
е заключение, че размерът на дължимата законна лихва до 12.06/2015 г. 155.51
лева или общо сумата
от 160.24 лева /с включена сумата от 4.73 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение/
Настоящият
състав намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за изтекла
в негова полза погасителна давност. Това е така, защото на основание чл. 116 от ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск. Същевременно разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 от ГПК предвижда, че искът за съществуването на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. Според цитираната
разпоредба този срок е едномесечен от получаване на съобщението и доколкото
същото е връчено на ищцовото дружество на 03.12.2018 г., а исковата молба е
подадена на 14.12.2018 г. , следва, че срокът е спазен и искът следва да се
смята предявен, съответно и давността прекъсната, от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.06.2015 г. Задълженията
за плащане на доставяните топлинни услуги представляват задължения за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“, пр. 3 ЗЗД и се погасяват с
изтичането на тригодишна погасителна давност. Тъй като процесните задължения касаят
период от 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г., към момента на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.06.2015 г. погасителна давност в полза на
ответника не е била изтекла, а от момента на подаване на заявлението.
Същевременно на основание чл. 115 от ЗЗД давност не тече докато трае съдебният
процес относно вземането. От изложеното следва, че възражението на
въззивника-ответник за изтекла в негова полза погасителна давност е
неоснователно.
С оглед
изложеното съдът намира, че искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ е
основателен и като такъв правилно е бил уважен в приетия за доказан размер.
В приложимите ОУ към договора за
доставка на топлинна енергия е определен срок за заплащане на дължимата от
купувача месечна цена на доставената топлинна енергия - 30 дни от изтичането на
периода, за който се отнася. В този смисъл и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, считано
от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл.86 ЗЗД, независимо че
избраният ред за начисляване на енергията е по прогнозни и една изравнителна
сметки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът след като не е
заплатил в уговорения в ОУ към договора за доставка срок дължимите от него
вземания за доставка на топлинна енергия е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава. Досежно определяне на размера, до който е уважен искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр.с чл.86, ал.1 ЗЗД, СРС е кредитирал заключението на ССчЕ, което не е оспорено от страните, че
размерът на дължимата законна лихва до 12.06/2015 г. е в общ размер на сумата от 160.24 лева /с
включена сумата от 4.73 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение/.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като
дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Първостепенният
съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е
съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд решението в
оспорените части, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на
спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК. Решението е влязло в сила в неоспорената от ответника
част.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски.
По отношение на заявената претенцията на
въззиваемата страна-ищец за присъждане на направените разноски, настоящият
състав намира за неоснователна доколкото няма подаден писмен отговор от същата,
както и неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това
положение в полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 249910 от 21.10.2019г., постановено по гр. д. № 79010/2018 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу ответницата Ж.К.К. искове с правно основание чл.422 от ГПКвр. чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 922.79 лева / с включена сума от 20.40 лв. – главница за дялово разпределение/ - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 30.06.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 160.24 лева /с включена сумата от 4.73 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение/ - обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 12.06.2015 г.
Решението е влязло в сила в останалата отхвърлителна част като неоспорено от ищеца. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД.
.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./