Решение по дело №780/2021 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260435

 

                                       03.08.2021 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 13.07.2021г., в следния състав: 

 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело № 780 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            В исковата си молба В.Ж.П. излага, че с първия по делото ответник- Т.Ж.Б., са сестри, както и че през 1996г. баща им Ж. И. Д., покойник към момента на образуване на делото, приживе прехвърлил на втората от тях недвижим имот в с.Глушник- УПИ ХІ-23, в кв.5 по плана на селото, с площ 815кв.м., заедно с намиращите се в него масивна лятна кухня с площ 30кв.м. и стопанска сграда, със застроена площ 60кв.м., която по-късно била обособена в жилищна. Б. придобила имуществото в режим на съпружеска имуществена общност с втория ответника - Т.К.Б..

П. твърди, че новите приобретатели посещавали имота спорадично, до пролетта на 2008-ма година, като по-голяма активност проявявала сестра й. След това обаче последната си намерила работа в Гърция, където заминала за десет години, а мъжа живеел в Сливен и не посещавал имота. Ищцата твърди също, че след като през м.февруари 2009г. починал съпруга й, тя установила владение върху имота, като обработвала двора, поддържала сградите, оградите, прибирала продукцията от плодните дръвчета. По този начин тя демонстрирала владението си, включително и пред Б., а то през всичките години продължило несъмнено, несмущавано и непрекъснато. Поради това тя счита себе си за собственик, на основание давностно владение, продължило повече от десет години.

 В последната година обаче сестра й оспорила това й право, а разговори в сходен смисъл с П. провел и Б.. Поради това тя предявява иск съда с решение да признае за установено по отношение на двамата, че тя е собственик на описания по-горе недв.имот, което право е придобила с установеното и от нея и продължило в по-дългия, десетгодишен, срок владение.

 

Ответниците своевременно депозират писмени отговори. От съдържанието им съда направи извод, че Б. оспорва иска, но пък признава фактите, на които е основан. Б. прави изявления, една част от които могат да се преценят като оспорване на иска, а други- като признание на същия.

В проведеното съдебно заседание ищцата чрез пълномощник-адвокат поддържа иска. Ответницата не се яви, но също бе представлявана от адвокат, който, снабден от нея с изрично пълномощно, призна иска. Вторият ответник също не присъства в заседанието, а и не бе представляван.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

Видно от нот.акт № 61, том ХІІ, дело № 3565/1996г. на нотариус при Сливенски районен съд, на 12.12.1996г. Ж. И. Д. е продал на дъщеря си Т.Ж.Б. описания в исковата молба недв.имот.

От удостоверението изх.№ 9400-6382/ 30.03.2021г. на община Сливен се установява, че Т.Б. и Т.К.Б. са съпрузи.

 

Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Р. Х. С. и И. Д. И., осигурени от ищцата. От показанията им съда приема, че от повече от десет години В.Ж.П. се грижи за процесния недв.имот и го обработва. Също, че през това време ответниците не са ходили в имота, а Б. не се е появявал там и преди 2000-та гадина.

Съдът кредитира тези показания, тъй като установяват сходна фактическа обстановка и защото свидетелите са непосредствени съседи на имота- т.е. те са очевидци на фактите, за които под страх от наказателна отговор дадоха сведения пред съда. Така също, показанията не се оспорват от страните по делото, нито пък се опровергават от останалия събран по доказателствен материал.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, който намира правно основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс и е за право на собственост върху недв.имот и сгради в него.При наличните по делото доказателства и предвид процесуалното поведение на страните по делото съда приема, че е доказан, а от там- и основателен. Така е, защото единия от двамата ответника призна иска, а другия, макар и да прави коментар в писмения си отговор, който като процесуално поведение може да се приеме като оспорване на иска, все пак, в края на изложението си, заявява че няма и никога не е имал претенции към имота. Така също, той не се яви в проведеното по делото заседание и не бе представляван в него. Т.е., „съпротивата му“ против иска, дори и да е съществувала, може да се счита отпаднала.

От друга страна, разпитаните по делото свидетели бяха категорични в показанията си, че в продължение на повече от 10г. единствено ищцата се е грижила за процесния имот; обработвала го е; имала е постоянно присъствие в него, докато в това време нито Т.Б., нито пък Т.Б., са се появявали там. Нещо повече- мъжа „не е стъпвал“ в имота дори отпреди 2010-та година. Това означава, че ищцата е владяла последния; това тя е правила явно; демонстрирала е владението си красноречиво, а то пък не е било отблъснато или дори оспорвано от ответниците. Поради това следва да се приеме и че и с доказателства е доказано придобивното основание, на което В.П. се позова, предявявайки иска- станала е собственик на имота по давност. Започвайки владението си тя със сигурност е знаела, че не е собственик на имота, защото такъв е сестра й- това е признат от нея факт. Поради това владението й е недобросъвестно. То обаче е осъществено в изискуемия от закона срок- пане 10 години- чл.79 ал.1 от Закона за собствеността.  

В края може да се направи коментара, че за П. е налице правен интерес от предявяването на установителния иск, защото преди депозиране на исковата молба правото й на собственост е било оспорено от сестра й. Той е допустим и по друга причина- в случая установителен иск е достатъчна защита на правото на собственост, тъй като ищцата владее имота- фактическата власт не й е отнемана.

 

Никоя от страните не заяви претенция за разноски и съда няма да излага становище по същество по този въпрос.

 

С горните аргументи, Сливенски районен съд

 

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

На осн.чл.124 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Ж.Б. с ЕГН: ********** и адрес-*** и съпруга й Т.К.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, че  В.Ж.П. с ЕГН ********** и със съдебен адреса*** е собственик на недвижим имот с площ 815 кв.м., представляващ УПИ ХІ-23 в кв.5 по плана на с.Г., община С., при граници: север-улица; изток- УПИ ІІ-24, юг- УПИ VІІІ-30 и запад УПИ І-22, ведно с построените в него масивна лятна кухня с площ 30кв.м. и стопанска сграда с площ 60кв.м.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: