Решение по дело №965/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.44, ал.1 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза.

Жалбоподателят „Магна Ойл“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. С. А., чрез пълномощник адвокат Р. В., е оспорил решение №32-167118/03.05.2023г. на директора на ТД Митница - Бургас, с което е определена нова митническа стойност за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с М. с MRN 20BG001007021611R8/ 30.07.2020г., М. с MRN 20BG001007024827R2/ 28.10.2020г. и М. с MRN 21BG001007029176R5/11.03.2021г. в общ размер на 80 697,49 лева, като спрямо нея са определени вносно митническо задължение в размер на 8 069,75 лева и задължение за ДДС при внос в размер на 17 881,29 лева. Определени са за вземане под отчет и досъбиране вносно мито общо в размер на 5 449,57 лв. и ДДС в общ размер на 11 989,07 лв., ведно със задължението за лихви върху тях, считано от датата на възникване на митническото задължение и на задължението за ДДС до датата на уведомяването за решението, както и лихви за забава за размера на дължимите вземания.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е нищожно поради липса на компетентност на неговия издател, евентуално незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение относно процесните митнически декларации, са възникнали в ТД Митница Варна, с оглед на което директорът на тази териториална дирекция е компетентният орган, който е следвало да издаде оспореното решение. Според жалбоподателя е нарушено правото му на изслушване, предвидено с нормата на чл.8, §1, б.„а“ и „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) №2447/2015г. Оспорва мотивите на административния орган, с които са отхвърлени вторичните методи по чл.74, §2 и §3 от Регламент (ЕС)№952/2013г. за определяне митническата стойност на трите автомобила, тъй като не са използвани всички възможности, които митническото законодателство дава за тяхното прилагане. Наред с това се сочи, че информацията, предоставена от митнически власти на САЩ, не може да се приеме за достоверна. Жалбоподателят счита, че при определяне на митническата стойност за автомобилите незаконосъобразно са включени и разходите за международен транспорт. Иска решението да бъде прогласено за нищожно, евентуално - да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат В., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски по списък (л.668), с приложени доказателства за направеното плащане. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в писмени бележки (л.681).

Ответникът – директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Л., оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява становище по същество с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки.

ФАКТИ:

Жалбоподателят „Магна Ойл“ ООД е поставил под режим допускане за свободно обращение в МП „Пристанище Бургас център“ три броя стоки от позиция КН 8703, с деклариран износител „Флорида Престижън Колекшън“, САЩ, със следните митнически декларации (М.):

• М. с MRN 20BG001007021611R8/30.07.2020г. (л.143-155) - с описание в ел.д. 6/8 – употребяван пътнически автомобил, марка – Мерцедес, модел – SL500, брой места – 5, товароносимост – 0, първоначална регистрация – 19990101, цвят – черен, обем – 5000 куб.см, мощност – 306 HPSAE, двигател – без номер, шаси №WDBFD68F8XF172639. В посочената митническата декларация са декларирани още: в ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ „Наименование на местонахождението“ – САЩ, „Код на доставка“ - FOB - Франко - борд; в ел.д. № 4/16 „метод за определяне на стойността“ – 1)Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. № 4/11 „Обща фактурна стойност“ – 1250; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD;
• М. с MRN 20BG001007024827R2/28.10.2020г. (л.119-142) - с описание в ел.д. 6/8 – употребяван пътнически автомобил, марка – Порше, модел – Макан, брой места – 5, товароносимост – 0, първоначална регистрация – 20150101, цвят – бял, обем – 3000 куб.см, мощност – 340 HPSAE, двигател – без номер, шаси №WP1AB2D53FLB60450. В ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ „Наименование на местонахождението“ от митническата декларация е декларирано - САЩ, „Код на доставка“ - FOB - Франко - борд; в ел.д. № 4/16 „метод за определяне на стойността“ – 1)Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. № 4/11 „Обща фактурна стойност“ – 7040; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD;
• М. с MRN 21BG001007029176R5/11.03.2021г. (л.107-118) - с описание в ел.д. 6/8 – употребяван пътнически автомобил, марка – Ауди, модел – А8, брой места – 5, товароносимост – 0, първоначална регистрация – 20170101, цвят – черен, обем – 3993 куб.см, мощност – 420 HPSAE, двигател – без номер, шаси №WAU43AFD9HN004519. В тази митническа декларация е декларирано още: в ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ „Наименование на местонахождението“ – САЩ, „Код на доставка“ - FOB - Франко - борд; в ел.д. № 4/16 „метод за определяне на стойността“ – 1)Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. № 4/11 „Обща фактурна стойност“ – 6200; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD.

Вносител на горепосочените стоки по М. е „Магна Ойл” ООД, с [ЕИК], а като пряк представител по смисъла на чл.18, §1 от Регламент (ЕС)№952/2013г. е посочено „Ем Консулт“ ЕООД.

Въз основа на декларираните данни, към датата на приемане на митническите декларации размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на база цената на стоките по приложените към М. фактури.

Митническата стойност за стоките, определена въз основа на декларираните за тях елементи, е в общ размер на 26 201,73 лв., включваща декларираната цена на всеки от автомобилите плюс разходите за транспорт до мястото на въвеждане на стоките в ЕС. Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в общ размер на 2 620,18 лв. и за ДДС в размер на 5 892,22 лв.

На 18.11.2022г. със заповед №ЗТД-2000-667/32-397392, издадена от директора на ТД Митница Варна, на основание чл.48, вр. с чл.12,15,46,47 и 51 от Регламент (ЕС)№952/2013г. и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, било възложено извършването на последващ контрол на митнически декларации за поставяне на стоки под режим „допускане за свободно обращение“ с получател „Магна Ойл“ ООД, за периода 01.10.2019г. - 11.11.2021г. (л.286).

За резултатите от извършения последващ контрол е съставен доклад за служебно ползване № [рег. номер]/2/14 от 17.01.2023 г. (л.83-93), представен с писмо рег.№32-32611/25.01.2023г. от директора на ТД Митница Варна до ТД Митница Бургас (л.237-240). При извършения обобщен анализ от митническите органи е установено наличие на съмнения относно декларираната митническа стойност и автентичността на приложените към М. документи, поради което са предприети действия за проверка чрез обмен на данни по линия на международното сътрудничество до Митническата и гранична защита на САЩ.

С писмо рег. №32-114933/07.04.2022 г. директорът на ТД Митница Варна е отправил искане до директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ за предоставяне на информация по линия на международното сътрудничество във връзка с извършване на последваща проверка на декларираната митническа стойност и произход на 11 бр. употребявани автомобили с държава на изпращане – САЩ, от вносител „Магна Ойл” ООД (л.198-199).

Впоследствие, с писмо рег.№ 32-132674/21.04.2022г., на основание Спогодба между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимната помощ между техните митнически администрации, заместник-директорът на Агенция „Митници“ е отправил молба за съдействие до Американска служба „Митници и гранична охрана“ за предоставяне на информация и документи за 8 автомобили, изнесени от САЩ, за които са възникнали съмнения, че са декларирани на занижена стойност с цел избягване заплащане на дължими вносни мита и ДДС (л.200-204). За нуждите на митническото разследване, от митническите органи на САЩ е поискано предоставяне на митническите декларации за износ, както и относимите към тях документи. С допълнително писмо с рег.№32-235211/14.07.2022г. до митническото аташе в посолството на САЩ на Департамента на вътрешна сигурност е изпратен и списък на моторни превозни средства, за които не е получена информация и документи, свързани с техния износ от САЩ, като в този списък фигурират процесните автомобили (л.205-225).

В отговор на постъпилото искане, до Министерство на финансите и Агенция „Митници“ е изпратено официално писмо с рег.№32-359776/21.10.2022г. от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез митническото аташе към Посолството на САЩ в София, с което писмо са представени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на А. С. „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ (л.226-234, л.292-310). Тези документи са предоставени на директора на ТД Митница Варна с писмо рег.№32-377074 от 03.11.2022г. (л.94-95), към което било изготвено Приложение №1, съдържащо информация за трите автомобила – предмет на оспореното решение (л.235-236).

На 23.02.2023г. митническото аташе в Службата за митническа и гранична защита на САЩ е изпратило и допълнително писмо до Министерство на финансите и Агенция „Митници“, в което писмо е указано, че електронната информация за износ (EEI) за превозни средства, изнасяни от САЩ, представлява американският еквивалент на декларацията за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретна държава в рамките на ЕС. Посочено е, че стойността на стоките (напр.превозните средства) и платените транспортни разходи общо представляват стойността, посочена в EEI при износ от САЩ (л.179-182).

Със съобщение по чл.22, § 6, във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо peг.№ 32-81264/01.03.2023 г. (л.72-80) жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задълженията за декларираните стоки по трите М.. В съобщението е посочено, че на основание предоставените данни от САЩ са установени 3 броя „Електронна информация за износ“, съдържащи данни за декларирана стойност и номер на шаси на превозни средства, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в РБългария с вносител „Магна Ойл“ ООД.

В Таблица №4 от съобщението са отразени следните несъответствия по отношение на декларираните три броя автомобили с процесните М.: за лек автомобил „Мерцедес“, модел „SL500“ – в М. е декларирана цена от 1250 USD, а според предоставената от американските митнически власти информация цената е в размер на 7000 USD; за лек автомобил „Порше“, модел „Макан“ – в М. е декларирана цена от 7000 USD, а според предоставената от американските митнически власти информация цената е в размер на 19 525 USD; за лек автомобил „Ауди“, модел „А8“ – в М. е декларирана цена от 6200 USD, а според американските митнически власти цената е в размер на 29 710 USD.

В обстоятелствената част на съобщението е посочено, че предвид констатираните нови обстоятелства от проверката по линия на международното сътрудничество относно стойността на употребяваните превозни средства от САЩ, съмненията относно декларираните от жалбоподателя данни за тях не отпадат. Според административния орган на основание чл.140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на договорната стойност, когато не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност, представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Предвид възникналите основателни съмнения, митническите органи са приели, че декларираната въз основа на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, по отношение три стокови позиции по трите М., следва да бъде отхвърлена.

В съобщението са изложени доводи за неприложимост на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., поради което митническата стойност е определена съгласно чл.74, §3 от Регламента, във връзка с чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, на основание налични данни в Съюза, констатирани в резултат на предоставената информация от американските митнически власти за употребяваните 3 броя автомобили с повреди, като за посочените стоки възниква задължение за допълнително заплащане за мита и други държавни вземания. Новата митническата стойност на стоките, допуснати до свободно обращение с М., е изчислена в общ размер на 80 697,49 лв. На жалбоподателя е предоставен 30-дневен срок да изрази на становище.

Съобщението по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е получено на 16.03.2023г., съгласно представеното известие за доставяне (л.71). В определения 30-дневен срок жалбоподателят е представил становище с рег. №32-137422/10.04.2023г. (л.68-69), в което е посочил, че при връчване на съобщението не е бил запознат с посочените в него документи, с оглед на което поискал същите да му бъдат предоставени в незаверени електронни копия.

На 19.04.2023г. директорът на ТД Митница Бургас уведомил жалбоподателя, че съобщението е издадено въз основа на констатации от извършен последващ контрол на декларирането, обективирани в доклад за служебно ползване на ТД Митница Варна, като последната следва да предостави на „Магна Ойл“ ООД поисканите копия от документи (л.67).

Със становище peг. № 32-150979/21.04.2023 г. жалбоподателят изразил несъгласие с направените от митническите органи констатации. (л.57-65). Според него от данните в съобщението се установява, че при отправяне на искането за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество липсват всякакви мотиви, които да обосновават основателност на възникнали съмнения по отношение на декларираната от дружеството договорна стойност.

С докладна записка № 32-164105/ 02.05.2023 г. (л.51 -56), изготвена от началника на МП Пристанище Бургас-център е предложено на директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоките от М. с MRN 20BG001007021611R8/30.07.2020г., 20BG001007024827R2/ 28.10.2020г. и 21BG001007029176R5/11.03.2021г., като е прието, че полученият отговор от чуждестранните митнически органи представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения и представлява годно доказателство за извършените от тях действия по проверка автентичността на изпратените документи.

С оспореното решение № 32-167118/ 03.05.2023 г. (л.39-50), на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, са взети следните решения:

• на основание чл.74, § 3, във вр. с чл.71, §1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с MRN 20BG001007021611R8/30.07.2020г., М. с MRN 20BG001007024827R2/28.10.2020г. и М. с MRN 21BG001007029176R5/ 11.03.2021г. е определена нова митническа стойност в общ размер на 80 697,49 лв.; на основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. спрямо новата митническа стойност било определено вносно митническо задължение в размер на 8 069,75 лв.; на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС била определена нова данъчна основа на процесните стоки и на основание чл. 66, ал.1, т.2 от същия закон било определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер 17 881,29 лв.;
• На основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл.56 от ЗДДС, във вр. с чл.105, §4 и §3 от регламента и въз основа на определената нова митническа стойност на стоките по М. е определен нов размер на публичните държавни вземания, определени за вземане под отчет и досъбиране, както следва: мито – 5 449,57 лв. и ДДС – 11 989,07 лв., или общо 17 438,64 лева;
• На основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл.83, ал.1 от ЗДДС „Магна Ойл“ ООД е определен като длъжник за плащане на посочените задължения;
• На основание чл.114, §2 от Регламент (ЕС)№952/2013г. и чл.59, ал.2 от ЗДДС възниква задължение за лихви върху вносно мито и ДДС, считано от датата на приемане на М., която е дата на възникване на митническото задължение и на задължението за ДДС, до датата на уведомяването на длъжника за настоящото решение;
• На основание чл.114, §2 от Регламент (ЕС)№952/2013г. и чл.59, ал.2 от ЗДДС е определена и дължимостта на лихва за забава за размера на дължимите вземания, неплатени в срока за доброволно изпълнение.

В мотивите на оспореното решение било прието, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег.№32-359976/21.10.2022г. от американските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоките, предмет на разглежданите декларации, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на тези стоки. Направен бил извод, че отговорът от американските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество.

При анализ на приложените към М. документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, административният орган приел, че декларираната на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност за процесните стоки следва да бъде отхвърлена. Затова митническите органи приложили вторичните методи, посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел бил разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като били приложени последователно букви от а) до г), в резултат приложението на всеки един от тези методи било отхвърлено.

За да отхвърлят методите, посочени в букви а) и б) митническите органи приели, че при анализа на данните от справката от Митническата информационна система MIS 3A не могат да се определят други внесени стоки като идентични на проверяваните, вземайки предвид състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и други данни за съпоставяне. В тази система не е открита достатъчно изчерпателна информация в описанието на допуснатите за свободно обращение стоки относно тяхното качество, състояние, наличие на търговски марки, репутация и др., т.е. липсва информация за техническото състояние и вида на повредите, което прави невъзможно установяването на сходна стока със сходни характеристики/повреди.

В мотивите на решението е прието още, че методът, посочен в буква „в)“ на същата разпоредба се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на ЕС най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), доколкото липсва информация за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, за производство, както и предвид факта, че декларираните стоки не се произвеждат като повредени или с щети по тях.

При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от „а)“ до „г)“, митническите органи достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. За да определят митническата стойност по този метод, митническите органи възприели като достоверни предоставените данни от американските митнически власти, доколкото в тези документи са посочени номер на износна митническа декларация, продавач, номер на шаси, марка и модел на автомобила, описание и тегло на стоките и обявената стойност при износ, като тези данни съответстват на данните по оформените митнически декларации за допускане за свободно обращение, с изключение на декларираната договорна стойност на стоките.

За определяне на окончателната митническа стойност, била взета предвид цената, посочената в електронната информация, получена от американските митнически власти, като са добавени и разходите за транспорт до мястото на въвеждане на стоките в ЕС. Въз основа на тези данни са определени нови размери на вносни мита.

Решението било връчено на жалбоподателя на 16.05.2023 г., според приложеното по делото известие за доставяне (л.38).

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза (л.370-373). В заключението си вещото лице посочва, че съгласно аналитичен дневник на сметка 304 1 („Стоки на склад“) процесните автомобили са заприходени счетоводно по дебита на посочената сметка със стойност, равна на тази, посочена в митническата декларация и по кредита на сметка 401 1 („Доставчици“ – Ф. П. К.), както следва:

• МПС „Мерцедес“, модел „SL500“ на стойност 1250 USD (с левова равностойност 2 176,63 лева) и посочено основание „покупка на автомобил“;
• за лек автомобил „Порше“, модел „Макан“ – на стойност 7000 USD (с левова равностойност 11 709,53 лева) и посочено основание „покупка на автомобил“;
• лек автомобил „Ауди“, модел „А8“ – на стойност 6200 USD (с левова равностойност 10 054,85 лева) и посочено основание „покупка на автомобил“.

Вещото лице посочва, че по данни от дружеството-жалбоподател между него и контрагента му „Флорида Престиж Колекшън“ (декларираният износител на автомобилите) е налице предварителна уговорка за отделно плащане, като всяко плащане обединява дължимите суми по отделни доставки за даден период. Тъй като плащанията не са обвързани с отделен документ, вещото лице е анализирало оборотите на сметка 401 1 28 („Доставчици“ – Ф. П. К.) за периода 08.01.2020-25.08.2021г. и установило, че общо задължението за този доставчик по всички доставки за посочения период е в размер на 58 535,55 лв., а общо изплатената сума за същия период възлиза в размер на 53 352,33 лв. Към 25.08.2021г. неиздължената сума е била в размер на 100 щ.д., т.е. с левова равностойност 183,22 лева.

При разпита в съдебно заседание вещото лице поясни, че не е виждала и не е изисквала от жалбоподателя да представи договор, удостоверяващ писмена уговорка за отложено плащане между „Магна Ойл“ ООД и „Флорида Престиж Колекшън“. Вещото лице обясни, че според счетоводните записвания и извлечението от сметка 304 1 всеки от процесните автомобили е посочен със съответната цена на придобиване. В извършените валутни преводи на 18.12.2020г., на 05.02.2021г. и на 05.08.2021г. няма изброяване на процесните автомобили, т.е. те не са посочени като основания в платежните документи. Според вещото лице всички автомобили, закупени през периода, са били изплатени и задълженията са закрити, като е останала само разликата от 100 долара.

По искане на ответника бе допусната и приета повторна съдебно-счетоводна експертиза (л.659-662), вещото лице по която също констатира, че за всеки от процесните автомобили осчетоводената цена на придобиване по дебита на сметка 304 1 „Стоки на склад“ е идентична с посочената цена в съответната митническа декларация, като е кредитирана сметка 401 1 „Доставчици“ – Ф. П. К., както следва:

• МПС „Мерцедес“, модел „SL500“ на стойност 1250 USD (с левова равностойност 2 176,63 лева);
• МПС „Порше“, модел „Макан“ – на стойност 7000 USD (с левова равностойност 11 709,53 лева);
• МПС „Ауди“, модел „А8“ – на стойност 6200 USD (с левова равностойност 10 054,85 лева).

При осчетоводяването и за трите автомобила е посочено като основание „покупка на автомобил“.

Вещото лице по повторната експертиза посочва, че към „Флорида Престиж Колекшън“ са били направени следните валудни преводи от страна на дружеството-жалбоподател: на 18.12.2020г. – 10 282 USD (левова равностойност 16 584,87 лева); на 05.02.2021г. – 3 093 USD (левова равностойност 5 174,59 лева); на 05.08.2021г. – 9 000 USD (левова равностойност 14 958,00 лева). И при трите превода не е посочено като основание документ, във връзка с който се нарежда преводът. Тези суми не съответстват на стойностите на трите автомобила, но от анализа на сметка 401 1 28 (Доставчици – Ф. П. К.) относно всички покупки, които жалбоподателят е направил от този контрагент през периода 01.01.2020-31.08.2021г., вещото лице приема, че задълженията са уредени, включително и за процесните МПС. При общия размер на задълженията за посочения период 53 535,54 лв., общият размер на платените суми за същия период е 53 352,33 лева. Плащането и за трите автомобила е извършено по банков път.

При разпита му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че трите автомобила са със съответно конкретни стойности на придобиване, но в банковото извлечение не са посочени точно тези суми, а сумите по извлечението са в по-голям размер. Преводите към американската фирма са сравнително малко на брой, като заведените в счетоводството активи са значителен брой в повече, т.е. с едно нареждане са били превеждани суми за повече от една сделка. Към доставчика „Флорида Престиж Колекшън“ е заведена аналитична отчетност, като плащанията по заведените покупки са издължени счетоводно. Според вещото лице всички плащания по автомобилите са били реализирани след оформяне на митническите декларации, т.е. били плащани впоследствие. Авансово плащане не е имало. Експертът посочи, че се е запознал с приложените по делото договори за покупко-продажба на автомобилите, като в същите не се установява наличие на дата или срок за извършване на плащането.

В хода на производството от ответника е представена заповед № ЗТД - 1000-451 от 06.07.2021 г. на директор на ТД Южна морска (л.422-424), с която на основание чл.48 от Регламент №952/2013г. е възложено извършване на последващ контрол на митнически декларации за деклариране на автомобили, изпратени от САЩ или Канада, приети в периода 01.06.2019-01.06.2021г., като проверката следва да се извърши от служителите в митническите учреждения – МП Пристанище Бургас център, МБ свободна зона и МБ Сливен. По делото е представена и докладна записка с рег.№ 32-346732/04.11.2021 г. на началник на МП Пристанище Бургас център, с която същият е предложил последващ контрол да бъде извършен по отношение на „Магна Ойл“ ООД – общо 9 бр. автомобили (л.420-421).

Представен е и доклад № [рег. номер]/1/15/01.07.2022 г. (л.241-247) от проверка на „Магна Ойл“ ООД в рамките на последващия контрол на основание чл.48 от Регламент №952/2013г., възложена с предходна заповед №ЗТД-2000-637/32-414501/20.12.2021г. на директора на ТД Митница Варна за периода 01.01.2019-19.12.2021г. (л.650). В хода на тази проверка, въпреки че не са констатирани обстоятелства, които да водят до определяне на нов размер на държавните вземания, у митническите органи са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност за внесените превозни средства, поради което са предприети действия за проверка автентичността на представените документи при внос чрез обмен на информация с администрации на други държави по линия на международното сътрудничество.

Представено е и в превод от английски на български език писмо рег.№32-98517/25.03.2022г., изпратено от Департамента за вътрешна сигурност в САЩ до Министерство на финансите и Агенция „Митници“ (л.288-290). От изложението на посоченото писмо се установява, че Департаментът за вътрешна сигурност на САЩ е предоставил на българските митнически власти допълнителна информация относно вноса на превозни средства от САЩ с невярна информация в митническите декларации. Посочено е, че в предоставените от СВР документи са налични митнически декларации за 51 бр. автомобила от САЩ, в които се установяват измамни стойности в сравнение със същите автомобили, представени при вноса им в България.

П. И.:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.19, ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Съгласно чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и предвид представената по делото заповед №2387/30.07.2021г. на директора на Агенция „Митници“, съгласно която В. С. считано от 31.07.2021 г. е назначен да изпълнява длъжността директор на ТД Митница Бургас (л.176).

Възражението на жалбоподателя за нищожност на решението поради липса на компетентност е неоснователно. Оспореният административен акт действително е издаден в резултат на последващ контрол, възложен със заповед № ЗТД-2000-667/32-397392/18.11.2022г., издадена от директора на ТД Митница Варна. Според жалбоподателя именно този орган бил компетентен да издаде оспореното решение, като неправилно се приема, че мястото на възникване на фактите и обстоятелствата е ТД Митница Варна.

Съгласно чл.101, §1 от Регламент (ЕС)№952/2013г. размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация. Съгласно чл.87, §1 от регламента митническото задължение възниква на мястото, където се подава митническата декларация или декларацията за реекспорт, посочени в членове 77, 78 и 81. В конкретния случай, митническите декларации са били подадени в МП „Пристанище Бургас център“, който пункт е включен в териториалния обхват на ТД Митница Бургас. Затова и с оглед на посочената нормативна уредба следва да се приеме, че съобразно мястото на възникване на митническото задължение – [населено място], компетентен да издаде оспореното решение е директорът на ТД Митница Бургас, както е процедирано в настоящия случай.

Оспореният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.

Обратно на възраженията в жалбата, при издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не е допуснато нарушение на правото на изслушване на „Магна Ойл“ ООД, регламентирано в чл.8, §1, букви „а)“ и „в)“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015г., както неоснователно се поддържа в жалбата. Със съобщението по чл.22, §6, във вр. с чл.29 от Регламент №952/2013г. жалбоподателят е уведомен, че съмненията относно декларираната стойност на автомобилите са възникнали на база информация от А. С. „Митници и гранична охрана“, представляваща „Електронна информация за износ“ (EEI), за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение и метода, по който митническата стойност ще бъде определена. Действително в текста на съобщението не е описана изрично възможността по чл.8, §1 б. „в)“ от Регламент за изпълнение 2015/2447, но това нарушение не може да се приеме за съществено, доколкото жалбоподателят е бил уведомен за образуваното производство и му е предоставена изричната възможност да изрази становище и да ангажира допълнителни доказателства. Според практиката на СЕС съществено нарушение на административно-производствените правила е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат. В случая митническият орган е посочил въз основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната митническа стойност, поради което правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено.

Неоснователно е и възражението на дружеството-жалбоподател за липсата на съставен констативен доклад по чл.84л от ЗМ и на заключително обсъждане по чл.84к. От представената по делото заповед №ЗТД-2000-667/32-397392г. на директора на ТД Митница Варна (л.286) се установява, че е осъществен контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 ЗМ чрез проверка точността и пълнотата на информацията в декларацията, за който контрол законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Наведените от жалбоподателя твърдения са относими към правилата за провеждане на втория вид процедура – по чл.84, ал.1,т.2 – „проверка на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки“, за който вид контрол според ал.2 на чл.84 е уредена специална процедура по реда на чл.84а и 84м, включваща провеждане на заключително обсъждане и съставяне на констативен доклад.

Съдът намира, че при издаването на оспореното решение е допуснато нарушение на приложимия материален закон.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При формиран извод, че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от регламента, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 при последователно прилагане на вторичните методи в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Съгласно чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.

Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност както по отношение на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и помежду си, и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този см. решение по дело С-1/18 на СЕС, т. 24; Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.). Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на чл.74, § 3 от МКС, т.е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения.

В случая мотивите на митническите органи за прилагане на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 по отношение на процесните декларации не се позовават на достоверни доказателства. В тежест на органа е да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение. Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. Практиката на съда на ЕС по приложението на чл.140, §1 от Регламента за изпълнение налага становището, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани (решение С-263/06, т. 52).

В конкретния случай, въз основа на прилагане метода по чл.74, §3 МКС (на последната възможност) митническата стойност на автомобилите е определена на база наличните данни на територията на Съюза, представляващи електронна информация за износ (EEI) от системата на А. С. „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ от САЩ. Посочената информация представлява американският еквивалент на декларацията за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретна държава в рамките на ЕС, като в същата са включени и процесните автомобили.

Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации. Съгласно чл.5, §3 от спогодбата получената информация може да бъде предадена в електронен вид („компютърна информация“), а според чл.9, §2 може да бъде използвана при съдебни, административни и наказателни производства.

Съдът намира, че постъпилите писма от А. С. „Митници и гранична охрана“ представляват официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, доколкото са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Въпреки това следва да се посочи, че приложените към писмото 3 бр. „Електронна информация за износ“ удостоверяват само информация за износа на леките автомобили в обобщен табличен вариант, т.е. във вид на справка. Не е установено на какви доказателства се основава информацията, посочена в EEI, респ., че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобилите. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. В този смисъл съдът намира, че предоставената информация не е надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена. Освен това няма данни дали американските митнически власти са извършвали проверка на продавача/износителя и оттук не може да се определи коя стойност е достоверната – тази, декларирана от износителя или декларираната от вносителя.

Изложеното налага извод, че от представените в хода на административното производство разпечатки в табличен вид, не може да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е закупил процесните автомобили за сумите, посочени в таблицата. Без да разполага с други доказателства за реално платена или подлежаща на плащане цена на стоката, само с оглед данните от електронната справка от американските митнически власти, митническият орган необосновано е приел, че са налице основателни съмнения в достоверността на декларираната при вноса митническа стойност.

В мотивите на оспореното решение липсва мотивиране защо органът е възприел, че декларираната от жалбоподателя цена, подкрепена с приложени към М. доказателства, не е действителната продажна цена на автомобилите. От заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводните експертизи се установява, че за всеки от процесните автомобили осчетоводената цена на придобиване е идентична с посочената цена в съответната митническа декларация. И двете вещи лица констатират, че всички автомобили, закупени през периода, са били изплатени от страна на дружеството-жалбоподател и задълженията са закрити, като е останала само разликата от 100 долара. Посочените констатации на експертизите удостоверяват както сключените сделки, така и договорените продажни цени на автомобилите.

Въпреки обстоятелството, че информацията е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа (САЩ) и в този смисъл представлява достоверен източник, обосноваващ възникнали основателни съмнения, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение, преди да прибегне към определяне на митническата стойност по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г).

Вярно е, че в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими. Така изложените мотиви обаче са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация, относима към неговото приложение. По делото липсват данни такава информация да е била събирана и по какъв начин е извършвана проверката.

В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т.56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т.27). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл.74 от Регламент 952/2013г. методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост.

В М. с MRN 20BG001007024827R2/28.10.2020г. и М. с MRN 21BG001007029176R5/11.03.2021г. двата автомобила са описани като „катастрофирали“. В административната преписка обаче не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи, който да доказва извършен оглед на стоките преди вдигането им, съответно да удостовери липсата или наличието на повреди и вида им. В тази връзка, при изследване приложимостта на първия метод, регламентиран в чл.74, §2, б. „а“ от Регламент №952/2013г., митническите органи са приели, че при анализ на данните от справката от Митническата информационна система MIS 3A не могат да се определят други внесени стоки като идентични на проверяваните, вземайки предвид състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и други данни за съпоставяне.

Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки от автомобилите е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл.1, § 2, т.14 от регламента за изпълнение (т.е. с подобни параметри), е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ, дали е налична или не е налична информация. Ако такава е била налична, органът е следвало да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК, във вр. с чл. 84ж от ЗМ. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС (в такъв смисъл Решение №2076/22.02.2024г. по адм. дело №6768/2023г. по описа на ВАС, Решение №3/03.01.2024г. по адм. дело №6110/2023г. по описа на ВАС, Решение №847/24.01.2024г. по адм. дело №5517/2023г. по описа на ВАС).

По тълкуването на чл.31, §1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл.74, § 3 от МКС, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в т. 51, т. 54 и т. 55 от което приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по Т. и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО и могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите в случая стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

От друга страна, проверката в системата МИС 3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Тук следва да се посочи, че опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ.

По изложените съображения съдът намира, че като не е положил дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи по чл.74, §2 от Регламент №952/2013г. чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, митническият орган необосновано е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Следва да се посочи още, че митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

Затова съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираните с MRN 20BG001007021611R8/ 30.07.2020г., 20BG001007024827R2/ 28.10.2020г. и 21BG001007029176R5/11.03.2021г. митническа стойност на внесените стоки, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда, посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно с оспорения акт са определени и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя - своевременно претендирани, в размер на 2830 лева, от които платена д.т. в размер 50 лева (л.17), депозит за вещо лице в размер на 300 лева (л.196) и възнаграждения за един адвокат в общ размер на 2480 лева съгласно представените анекс към договор за правна защита и съдействие от 07.12.2023г. (л.670) и анекс от 07.12.2022г.( л.673).

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е близко до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.8, ал.1 от същата наредба и съответства на обема на осъществената правна помощ от процесуалния представител на жалбоподателя (явяване в проведените четири открити съдебни заседания, активно участие в производството по събиране на доказателства, изготвяне на писмена защита).

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №32-167118/03.05.2023г. на директора на ТД Митница - Бургас.

ОСЪЖДА Митница Бургас да заплати на „Магна Ойл“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. С. А., направените по делото разноски в размер на 2830 (две хиляди осемстотин и тридесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.