РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Силистра, 26.10.2018 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 146 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Е.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва решение № 1040-18-20 / 15.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра, позовавайки се на нарушения на материалния и процесуалния закон, и претендира направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра – чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба и желае присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
С разпореждане № 2113-18-278#7 / 14.06.2018 г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (л. 9 – 10 от делото).
Жалбоподателят е оспорил по административен ред разпореждането (л. 69 от делото), вследствие на което, посредством решение № 1040-18-20 / 15.08.2018 г., ответникът е отхвърлил оспорването. Основната част от мотивите на решението се свежда до следните съображения: „При преценка за наличието на изискуемия осигурителен стаж за жалбоподателя, пенсионноосигурителният орган е зачел периода от 01.02.1982 г. до 01.06.1990 г. в размер на 08 години 4 месеца като служител на МВР като труд от първа категория, а периода от 02.06.2014 г. до 01.08.2016 г. в размер на 2 годили 6 месеца 24 дни на длъжност „Шофьор над 12 тона“ като труд от втора категория. Предвид това, придобитият осигурителен стаж от първа и втора категория не е достатъчен, за да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на г-н Н.. Претендираният период от 18.06.1990 г. до 04.11.1993 г. и от 01.07.1994 г. до 31.01.1997 г. на длъжност „Преносвач-разтоварач на замразено месо“ в осигурителя „МЕКОМ“ЕАД не е категоризиран, тъй като липсват данни в представените документи за това, дали г-н Н. е бил зает постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус 10 градуса С, каквото е изискването на т. 50 от Правилника за категоризиране на труда при пенсионирането (отм.). Посоченият период е зачетен от пенсионноосигурителния орган по трудова книжка без прекъсване – за времето от 08.06.1990 г. до 01.02.1997 г. в размер на 6 години 7 месеца 13 дни“ (л. 7 от делото).
Видно от изрично изявление на активно легитимираната страна в съдебно заседание, от всички изложени в мотивите на обжалваното решение факти се оспорва единствено констатацията, че за периодите 18.06.1990 г. – 04.11.1993 г. и 01.07.1994 г. – 31.01.1997 г. липсват данни дали жалбоподателят е бил зает постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус 10º С; останалите факти, установени от ответника посредством решението, не се оспорват (л. 86 от делото).
С разпореждане № 478 / 12.09.2018 г. съдът указа на жалбоподателя, че е в негова тежест да докаже условията на труд през гореописаните спорни периоди (л. 77 от делото).
Извлечението от трудовата книжка на жалбоподателя удостоверява, че през спорните периоди неговата длъжност е била „Преносвач-разтоварач на замразено месо“ (л. 12 – 13 от делото). В същия смисъл е удостоверението, издадено на 04.07.2018 г. от длъжностни лица на ТП на НОИ – Силистра, с допълнението, че жалбоподателят е работил в хладилен цех (л. 17 – 18 от делото). Според персоналния регистър на НОИ, през 1997 г. жалбоподателят е бил осигуряван за трета категория труд (л. 50 от делото). Служебната проверка за периода 01.06.1990 г. – 31.12.1996 г., извършена от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Силистра, сочи, че в разплащателните ведомости на „Меком“ АД е отразено следното: 1/ м. юни 1990 г. – м. декември 1990 г. – жалбоподателят фигурира в звено хладилни работници, без данни за заеманата длъжност; 2/ м. януари 1991 г. – жалбоподателят заема длъжността „Прен. товар. колбаси“ в хладилен цех; 3/ м. февруари 1991 г. – м. октомври 1993 г. – жалбоподателят заема длъжността „Прен. товар. замраз. меса“ в хладилен цех; 4/ м. ноември 1993 г. – м. март 1994 г. – жалбоподателят не фигурира в разплащателната ведомост; 5/ м. април 1994 г. – м. юни 1996 г. – жалбоподателят заема длъжността „Прен. товар. замраз. меса“ в хладилен цех; 6/ м. юли 1996 г. – м. декември 1996 г. – жалбоподателят заема длъжността „Хладилен техник“ в хладилен цех (л. 72 от делото).
Гореописаното документално доказване на условията на труд и на заеманата длъжност на жалбоподателя през спорните периоди е непълно и противоречиво, но е достатъчно за преодоляване забраната на чл. 104, ал. 10, изр. 2 КСО, така че посредством събраните гласни доказателства да се отстранят противоречията и да се попълнят непълнотите на писмените доказателства.
Разпитаните по делото свидетели заявяват, че през спорните периоди са работили заедно с жалбоподателя, който е бил в бригадата за замразени меса. Въпросната бригада е осъществявала дейност в три хладилни зали, в едната от които температурата е била минус 30º С, а в останалите две – минус 18º С. При тези температури жалбоподателят е извършвал предимно товаро-разтоварна дейност на пълно работно време. Във връзка с условията на труд не му е заплащано допълнително възнаграждение, а му е предоставян допълнителен отпуск (л. 87 – 88 от делото).
Гореописаните свидетелски показания са съгласувани с данните от трудовата книжка и удостоверението, издадено на 04.07.2018 г. от длъжностни лица на ТП на НОИ – Силистра, поради което съдът ги кредитира. С оглед на тези показания трябва да се приеме, че през периодите 18.06.1990 г. – 04.11.1993 г. и 01.07.1994 г. – 31.01.1997 г. жалбоподателят е бил зает постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус 10º С. При това положение ответникът е стигнал до неправилния извод, че хипотезата на т. 50 от Правилника за категоризиране на труда при пенсионирането (отм.) не е осъществена. Така – посредством оспореното решение – е бил нарушен материалният закон. Касае се за порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, който обуславя унищожаемостта на оспорения контролен акт.
С оглед разпоредбите на чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК и на чл. 173, ал. 2 АПК на ответника трябва да бъде изпратена преписката, за да се произнесе повторно по жалбата срещу разпореждане № 2113-18-278#7 / 14.06.2018 г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, като изправи гореописаното материалноправно нарушение.
При този изход на делото учреждението на ответника дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1040-18-20 / 15.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра за ново произнасяне по същество в срока по чл. 117, ал. 3 КСО при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра да заплати на Е.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: