Решение по дело №10270/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1108
Дата: 6 юли 2021 г.
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20205330110270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1108
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20205330110270 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно осн. чл.240 ЗЗД.
Ищецът К. Д. К. твърди, че на 25.06.2020г. е предоставил на ответника парични
средства в общ размер 5000 лв. Сумата била дадена на два пъти: първоначално 1000
лв., а след това - 4000 лв. Уговорката между страните била парите да бъдат върнати до
края на същия ден. Това не било сторено, поради което се иска да бъде осъден
ответникът да заплати сумата и законната лихва.
Ответникът И. Н. Н. не е подал в срок отговор на исковата молба. В писмено
становище счита, че по същество искът е неоснователен, като твърди, че финансовите
отношения са уредени.
Съдът намери за установено следното:
Установява се от събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелките А. Г. и Я. С., че ответникът е клиент на казино „******“ в гр. П., чийто
******** бил ищецът К.. На 25.06.2020г. свидетелките – ********* в казиното, били
на работа дневна смята. Ответникът влязъл и започнал да играе. След като проиграл
собствените си пари поискал от ******** К. да му заеме 1000 лева. Това станало в
присъствието на свидетелката Г.. Ищецът се съгласил и предал на ответника сумата с
уговорка тя да бъде върната до края на деня. Ответникът продължил да играе като
1
загубил и така получените средства. По това време ищецът вече не бил в казиното.
Ответникът се обадил на К. и поискал отново пари в заем – този път 4000 лв. След този
разговор К. се обадил на Г. и я инструктирал да даде на Н. тази сума от оборотните
пари, което тя сторила. Ответникът следвало да я върне също да края на деня, но
проиграл и нея, след което напуснал казиното. Повече той не се бил връщал, нито в
същия ден, нито след това. Ищецът К. възстановил сумата взета от оборота за своя
сметка, с лични пари. Посоченото от Г. се потвърждава и от другата свидетелка – Я. С.
/ лист 34 – 35/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между ищеца и ответника е сключен договор за заем, като предаването на
сумата съдът намира за установено от събраните свидетелски показания. Наличието на
уговорка тя да бъде върната, сочи на правна квалификация по чл.240 ЗЗД.
След като е получил заема ответникът е следвало да го върне. Същият не е
доказал, че е сторил това, въпреки изложените в съдебно заседание твърдения.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да
се уважи.
Що се отнася до законната лихва, тя следва да се присъди, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 18.08.2020г., като се отхвърли в частта относно
присъждане, считано от 26.06.2020г. Това е така, защото в случая не е налице хипотеза
подобна на тази на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, която позволява законната лихва да бъде
присъдена от датата на деянието до момента на окончателното заплащане.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
794 лв. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Видно
е от приложения договор за правна помощ, че ищецът е заплатил възнаграждение в
размер на 580 лв., което съобразено с чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.

РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. Н. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П.********** да
заплати на К. Д. К. ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б.**********, съд. адрес гр.
П.**************, на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД, сумата 5000 лв. /пет хиляди лева/
2
дължима по договор за заем от 25.06.2020г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 18.08. 2020г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
му относно присъждане на законната лихва от 26.06.2020г.

ОСЪЖДА И. Н. Н. да заплати на К. Д. К., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 794лв.
/седемстотин деветдесет и четири лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п./Ж.Желев/_______________________
3