Р Е Ш Е Н И Е
№ 3556
гр.Варна, 31.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХVІ -ти състав в открито съдебно
заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10079 по описа на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Б.М.Ц., ЕГН **********,***, чрез адвокат Р.Ж. ***,
претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. П. Т. С.
И. В. П. В., с ЕИК *, представлявано от Директор инж.М. Ш. М.ЕГН ********** при
Д. П. Т. С. И. В. *да заплати на ищеца следните суми: 3468, 64 лева -
неизплатени трудови възнаграждения - за м. Януари 2018г. - остатък 360, 39лева
от 1645, 76 лева, за м. Февруари 2018г. - остатък 362 ,35 лева от 1654, 76
лева, за м. Март 2018г. - остатък 362. 77 лева от 1656, 71 лева, за м. Април
2018г. - 428, 33 лева от 1956, 12 лева, за м. Май 2018г. -1955, 10 лева –
изцяло, на основание чл.128 от КТ; 1759,59 лева - неизплатено обезщетение по
чл. 221, ал.1 КТ; 1215,15 лева - неизплатено обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ 4
дни за 2017г. и 13 дни за 2018г., общо 17 дни; 1380,00 лева - неизплатени
командировъчни суми, с преспиване по 20,00 лева на ден, за 69 дни, на основание
чл.215 от КТ и 2500,00 лева - незаплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден
труд - 220 часа, за периода 10.08.2016г. - 01.06.2018г., на основание
чл.262, ал.1 от КТ.
Ищецът
аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните
фактически твърдения:
Работи в ДП „ТСВ-П. В.“, по трудов договор № РД - 09
53/ 10.08.2016г., по безсрочен трудов договор, с клауза срок за изпитване - 6
месеца, уговорен в полза на работодателя, на длъжност "Заместник
ръководител обособено производство, в строително възстановителен район *, на
пълно работно време, при петдневна работна седмица.
Основното му месечно трудово възнаграждение е
договорено в размер на 1050, 00 лева, както и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит /ТСПО/ - по 1 % /един
процент/ върху основното възнаграждение, за всяка година ТСПО, или 31 %.
Платеният му годишен отпуск е в размер на 25 дни
годишно основен и 7 дни годишно - допълнителен платен годишен отпуск, по
чл.156, ал.2 КТ и чл.30 КТД, за работа при ненормиран работен ден.
Предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение е в размер на 30 дни, еднакъв за двете страни по ТПО.
В ответното предприятие е синдикален член на
синдикалната организация на КТ Подкрепа. В предприятието има действащ
Колективен трудов договор.
Прекратява едностранно трудовото си правоотношение,
поради забавяне изплащането на трудовите му възнаграждения, изцяло, или
частично, за периода 01.02.2018г. - 30.04.2018г. Заявлението му за прекратяване
на ТПО е с вх.№662/ 29.05.2018г., а прекратяването е считано от 01.06.2018г. Впоследствие
работодателят издава Заповед за прекратяване на договора му, на посоченото от
него основание, с която определя да му се изплатят обезщетения по чл. 224 ал. 1 КТ - за неизползван платен годишен отпуск 4 дни за 2017г. и 13 дни за 2018г. -
общо 17 дни, и по чл.221, ал.1 КТ, за прекратяване на трудовото му
правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 КТ.
През периода на изпълнение на задълженията му по
трудовото правоотношение, работодателят с няколко на брой заповеди, периодично
му възлага полагането на извънреден труд, който по вътрешните правила за
образуване на работната заплата в предприятието и КТД се заплаща умножен с
коефициент 1,8. За периода 10.08.2016г. – 01.06.2018г. има незаплатени общо 220
часа, на стойност 2500, 00 лева. За 2016год. има незаплатено възнаграждение за
извънреден труд за 68 часа или 772.73 лв. и за 2017год. за 152 часа или 1727.27
лв.
За същия период се налага да бъде командирован с
преспиване, на територията на района, като за този период има 69 дни, за които
не са му заплатени командировъчни суми, по 20,00 лева на ден. Всеки път е
командирован с писмена заповед.
Към настоящия момент работодателят не му е изплатил
следните суми:
-за трудово възнаграждение - за м. Януари 2018г. -
остатък 360, 39лева от 1645, 76 лева, за м. Февруари 2018г. - остатък 362 ,35
лева от 1654, 76 лева, за м. Март 2018г. - остатък 362, 77 лева от 1656, 71
лева, за м. Април 2018г. - 428, 33 лева от 1956, 12 лева, за м. Май 2018г. -
1955, 10 лева - изцяло, общо 3468, 64 лева.
- за
обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ - 1759, 59 лева.
- за
обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ - общо 17 дни - 1215, 15 лева.
- за
командировъчни, с преспиване, по 20,00 лева на ден за 69 дни, общо 1380, 00
лева.
- за
извънреден труд - 220 часа, за периода 10.08.2016г. - 01.06.2018г. -2500, 00
лева.
Изложеното дотук сочи на правния му интерес от
сезиране на компетентния Съд, с искане за осъждане на ответното държавно
предприятие за заплащане на дължимите суми за трудови възнаграждения,
обезщетения, командировъчни суми и извънреден труд.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба.
Счита исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва исковите претенции изцяло по основание и
размер и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло така
,както са предявени, предвид заплащане и недоказаност.
Липсва правен интерес от водене на делото предвид
изплащане на претендираните от ищеца суми за трудови
възнаграждения, командировъчни, обезщетения и извънреден труд, посочени от него
в периода 10.08.2016 г. до 01.06.2018 г. Исковете не се подкрепят от твърдените
обстоятелства.Няма данни за неизплатени от негова страна към ищеца задължения
по повод на труд, по отношение претенциите му за заплати,обезщетения,
командировки и извънреден труд.
Това дава основание да счита исковете за неоснователни
по същество, като моли съда да ги
отхвърли изцяло и поради незаконосъобразност.
Фактическата обстановка твърдяна от ищеца, счита, че
се опровергава изцяло по същество от обстоятелствата по делото и остава недоказана.
Не става ясно от исковата молба, за цели заплати,
обезщетения, командировъчни и извънреден труд или за части от тях са
претенциите.Посочените суми са неточни, неверни и противоречат на начисленото и
платеното, съгласно отработеното по трудов договор и за извънреден труд.
Не става ясно при извънредния труд кои часове се
претендират от ищеца - за работа в делничен и кои в почивен ден - събота и
неделя, тъй като видно от трудовия му договор ищецът е на ненормиран работен
ден и заплащане на извънреден труд не му се полага.
Обратно на твърденията на ищеца гарантирано е на
работника синдикален член изплащане на трудово възнаграждение в размер 60 на
сто от брутното му трудово възнаграждение по КТД,при затруднения в дейността на
предприятието.
Това правило гарантира един частен случай спрямо
правилото по трудов договор за заплащането на труда до 30 число на текущия за
предходния месец.
Моли поради заплащане и недължимост,
изцяло да бъдат отхвърлени исковете
Позовава се на следната фактическа обстановка:
На 01.06.2018 г. на основание чл.327,ал.1,т.2 от
Кодекса на труда, считано от 01.06.2018 г. е прекратен трудовият договор на
ищеца господин Б.М.Ц., като ръководител обособено производство, сключен на
10.08.2016 г. по чл.70, ал.1 във вр. с чл.67, ал.1,
т.1 от КТ, със срок за изпитване, с дата на постъпване 15.08.2016 г. и 1050 лв.
основно месечно трудово възнаграждение.
Сумите за заплати и командировки се превеждат на ищеца
и персонала с платежни нареждания за безкасово масово плащане до банките с поименен
списък на работещите, където е включен и ищеца.Всеки работещ, в това число и
ищецът има разкрита лична банкова сметка ***, по-която от съответната банка
безкасово му превеждат начислените пари за заплати, командировки, обезщетения и
извънреден труд след превод и нареждане от предприятието.
Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодните
разноски по делото и за процесуално представителство от юрисконсулт по чл.78,
ал.8 от ГПК, съгласно списък по чл.80 от ГПК в размер на 300 лв. за
юрисконсулт, съгласно чл.23, т.1, изречение 2-ро от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
В съдебно заседание исковете се поддържат. В хода по
същество на делото процесуалния представител на ответника моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, чрез юк.Т., поддържа отговора на исковата молба. Моли за
отхвърляне на исковете. В срок представя писмени бележки.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото трудов договор №РД-09 53/10.08.2016г. се установява, че
страните в настоящото производство са били обвързани от трудов договор, по
силата на който ищецът е заемал длъжността
„Заместник ръководител на обособено производство“ с място на работа –
Строително-възстановителен район-*.
По искане на ищеца , отправено до работодателя със заявление изх.№662/29.05.2018г., ищецът заявява, че прекратява
трудовото си правоотношение, на основание
чл.327,ал.1,т.2 от КТ, считано от 01.06.2018год. ,поради неизплащане изцяло или
частично на трудовото му възнаграждение
за периода от м.февруари 2018год.
до м.април 2018год.
Със заповед №РД-09 36/31.05.2018г. работодателя е прекратил трудовото правоотношение на
ищеца , на основание чл.327,ал.1 ,т.2 от КТ и е постановил изплащането
на следните обезщетения: 1. Съгласно чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 2017год. в размер на 4 дни и за 2018год. в размер 13 дни-общо
17 дни. 2. Съгласно чл.221,ал.1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудовото
правоотношение от 30 дни.
Като писмени доказателства по делото са приети следните
документи : фиш за работна заплата за месец декември 2017г.; фиш за работна
заплата за месец януари
2018г.; фиш за работна заплата за месец
февруари 2018г.; фиш за работна
заплата за месец (не се чете); фиш за работна заплата за месец април 2018г.; фиш за работна
заплата за месец май 2018г.; трудов договор №РД-09
53/10.08.2016г.
Приобщени към доказателствения материал по делото
са нареждане за масово плащане от 16.05.2019г.; списък за безкасово изплащане
на командировки за 02.2018г. – 2 л.; нареждане за масово плащане от
16.05.2019г.; списък за безкасово изплащане на командировки за 01.2018г. – 2
л., както и представените с молба от 12.02.2019г. заповеди за командироване и
полагане на извънреден труд от Б.М.Ц. за периода 10.08.2016г. – 01.06.2018г. и
преписи от Вътрешни правила за образуване на работните заплати в ДП „Т.с.и в.“***
– от лист 97 до лист 205.
По делото са ангажирани специални познание , чрез
проведената съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която съдът
кредитира, като обективно и компетентно дадена.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
се установява следното:
Дължимите нетни
суми по трудовото правоотношение по исковата молба са , както следва:
м.01.2018год.-360.36лв., изплатено на 29.06.2018год. с нареждане за масово плащане
чрез *АД Варна по л.б. с-ка *, в списък за безкасово
изплащане м.01.2018год.- под №34 –сума 360.36лв. ; м. 02.2018год. –
362.35лв., изплатено на 07.08.2018год. с
нареждане за масово плащане чрез *АД Варна по л.б.с-ка *, в списък за
безкасово изплащане м.02.2018год. –под №37-сума 362.35лв.;
м.03.2018год.-362.77лв., изплатено на 05.09.2018год. с нареждане за масово
плащане чрез *АД Варна по л.б. с-ка *, в списък за безкасово изплащане м.03.2018год. –под
№39-сума 362.77лв.;
м.04.2018год.-428.33лв., изплатено на 05.10.2018год. с нареждане за масово
плащане чрез *АД Варна по л.б.с-ка *, в списък за
безкасово изплащане м.04.2018год.-под №37-сума 428.33лв.; м.05.2018год.
-1380.41лв., изплатено на 09.11.2018год. с нареждане за масово плащане чрез *АД
Варна по л.б.с-ка *, в списък за безскасово
изплащане м.05.2018год. под №35-сума 1380.41лв.,изплатено на 28.06.2018год. с
нареждане за масово плащане чрез *АД Варна по л.б.с-ка
* , в списък за безскасово изплащане м.05.2018год.
под №38-сума 3549.43лв.
Обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ –едно БТВ и
обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ -17 дни /13 дни-2018год. и 4 дни -2017/ са
начислени във ведомост м.05.2018год. в размери: обезщетение чл.221 КТ
-1955.10лв., обезщетение чл.224 КТ -17дни – 1 661.83лв. Към дата
09.11.2018год. са окончателно изплатени.
Дължими командировки, съгласно заповеди на Поделение „*“ *, подробно описани
в справка 2: За м.12.2017год.- 140лв.
плюс 181.46лв.пътни; За м.02.2018год. -80лв. плюс 93.38лв.пътни; За
м.03.2018год.-120лв.,За м.04.2018год.-400лв. и за м.05.2018год. -360лв. Общо
1100лв. плюс 274.84лв. пътни или общо дължима сума 1 374.84лв. Към
31.08.2018год. с нареждане за масово плащане чрез *АД Варна по л.б.с-ка *, в списък за безскасово
изплащане, основание суми за командировки 2017год. частично под №14- сумата от
50лв.; на 25.09.2018год. с нареждане за масово плащане чрез *АД Варна по л.б.с-ка
* , в списък за безкасово изплащане, основание суми за командировки 2017год. частично под
№12-сума от 271.46лв. Т.е. дължимите суми за командировка са 1100лв. плюс
274.84лв. за пътни или общо 1374.84лв. , от които са платени 321.46лв.
Издадените от Директора на Поделение „*“ заповеди за полагане на труд в почивни дни във връзка с характера на дейността на
дружеството , издадени за целия период са проследени от експертизата в справка
№3 – 2016,2017 и 2018г.Във всяка заповед за полагане на „извънреден труд в
почивен ден“ се вписва и деня на почивка. Денят на почивка не се отразява като
такъв в месечния фиш/т.е. месеца е с
пълния размер на работни дни/. В справка №4 са заплатените часове от
„извънреден труд-почивин“, съобразно всяка заповед и
присъствената форма, изчислен съгласно чл.2.2.1 от
ВПОРЗ: 80% за работа през почивни дни. За 2016год.-46 часа , заплатени
285.01лв., За 2017год. 142часа, заплатени 1104.89лв. и за 2018год. 94 часа
,заплатени 912.67лв. Положените от ищеца часове „извънреден труд-почивни“ са
изчислени и заплатени, съгласно чл.2.2.1. от ВПОРЗ:
80 % за работа през почивни дни, като се отчита, че във всяка заповед за полагане
на „извънреден труд в почивен ден“ се вписва и деня за осигуряване на почивка
за работата в почивен ден, при което за работата в почивния ден се начислява
допълнително възнаграждение-80% от часовата ставка по индивидуален трудов
договор върху БТВ.
Съгласно заключението на ВЛ по допълнителната ССч.Е се установява следното: За процесния
период са отрабодени 290часа извънреден труд от
съботни и неделни дни. Положените от ищеца часове „извънреден труд-почивни“ са
изчислени и заплатени , съгласно чл.2.2.1 от ВПОРЗ:
80% за работа през почивни дни. Т.е. за отработените 290часа/от съботни и
неделни дни/ по ВПОРЗ и КТД следва: 290% х 1.8% дължими; 290часа по о.8%
платени или 290часа х 1.0-остатък за плащане. 290часа, превърнати в дни се
равняват на 36.25/290 :8=36.25дни/. Съгласно чл.153, ал.4 от КТ за положен
извънреден труд в двата дни от седмичната почивка , служителят има право освен
на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка в размер на не
по-малко от 24часа. Ако извънредния труд е положен само през един от почивните
дни такава почивка не се дължи. На тези основание в справка 4 са вписани
–полагаема почивка в дни-общо 18 , при което 36.25дни плюс 18 дни = 54.25дни.
Ползвана почивка в дни от ищеца-24дни. Разлика – 30.25дни/54.25дни-24дни/. 30.25дни,
превърнати в часове по 8ч. се равняват на 242 часа за изплащане на извънреден
труд по часова ставка / за 1.0остатъка/. 242часа некомпенсирани от положения
през събота и неделя извънреден труд за остатъка 1.0, на стойност
-2 957.24лв. Т.е. за процесния период са
отработени 290часа извънреден труд от съботни и неделни дни. Положените от ищеца часове „извънреден труд-почивни“, изчислени и
заплатени , съгласно чл.2.2.1 от ВПОРЗ:80% от работа
през почивни дни . При анализ по чл.153, ал.4 от КТ на полагаеми почивки и
приспадане на ползвани почивки, часове компенсирани от положения през събота и
неделя извънреден труд – за остатъка 1.0 – 242 часа е на стойност
2 957.24лв.
При
така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
По отношение на претенцията с правно основание чл.128 от КТ.
Безспорно в
хода на производството се установи ,че ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество, което трудово правоотношение е
прекратено със заповед №РД-09
36/31.05.2018г., на основание чл.327, ал.1 , т.2 от КТ,поради забава от страна
на работодателя при изплащане на трудовото възнаграждение.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е
основно задължение на работодателя , като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или
служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ , работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. От заключението по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество след подаване на исковата молба/ИМ е подадена
в съда на 27.06.2018год./ е изпълнило , чрез последователно плащане, претендираните от ищеца, като неизплатени трудови възнаграждения
за процесния период от време.
С оглед на горното, искът за неизплатено трудово
възнаграждение следва да се отхвърли, поради погасяването му чрез плащане след
образуване на производството по настоящото дело.
По отношение на претенцията с правно
основание чл.221, ал.1 от КТ: Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, какъвто е настоящия случай,
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. При безсрочни
трудови догори срока за предизвестие е един месец. Брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III КТ, съгласно
чл.228, ал.1 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Претендираното по този ред обезщетение не се оспорва от
работодателя по основание и размер. Съгласно
заключението на ВЛ по ССч.Е това обезщетение е
заплатено от ответника след подаване на исковата молба. Предвид на това и този
иск следва да се отхвърли, поради плащане , осъществено след образуване на
производството по настоящото дело.
По отношение на претенцията с правно основание -чл.224,ал.1 от КТ : При
прекратяване на трудовото правоотношение работника или служителя има право на парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск , пропорционално на времето, което се
признава за трудово стаж. Без значение за възникване на това право е
основанието за прекратяване на трудовия договор.Безспорно в хода на
производството по делото се установи , че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено , предвид на което
за ищеца възниква правото да претендира
парично обезщетение за неизползвания от
него платен годишен отпуск . Дните за които ищецът следва да бъде обезщетен са
посочени от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Ответникът не оспорва размера на това обезщетение. В хода на
производството по делото, ответникът го плаща в пълен размер, видно от
заключението на ВЛ по ССч.Е. Ето защо и този иск
следва да бъде отхвърлен.
По отношение
на претенцията с правно основание чл.215 от КТ:
На това правно основание ищецът претендира от
ответника заплащане на сумата от 1380лв. , неизплатени командировъчни суми ,с
преспиване по 20лв. на ден, за 69 дни.
Съгласно чл.215 от КТ, когато нуждите на предприятието
налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на трудовите
му задължения извън мястото на постоянната му работа. В контекста и на
разпоредбата на чл.6 ал.1 т.2 от Наредбата за командировките се считат
командировани лицата, които са изпълнявали задълженията си извън границите на
населеното място, където е седалището на работодателя; в този смисъл е и
дадената уредба на понятието място на работа в чл.66 ал.3 КТ като място,
съвпадащо със седалището на предприятието, освен ако не е уговорено друго или
не следва от характера на работата. С оглед задължението на работника да
изпълни заповедта за командировка, ако тя е законна, за работодателя възниква
визираното в разпоредбата на чл.215 КТ задължение да му заплати пътни, дневни и
квартирни пари - като неспазването на законоустановените
изисквания за реда на командироване има за последица незаконност на действията
на работодателя и липса на задължение от насрещната страна по правоотношение да
изпълни разпореждането /при евентуално устно разпореждане/, но не и отпадане на
задължението за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да се
компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят
понася когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си. /реш.№.123/14.03.11 по г.д. №.1167/10, ІV ГО на ВКС/.
В настоящия случай от заключението на ВЛ по ССч.Е се установява, че дължимите суми за командировка са 1100лв. плюс
274.84лв. за пътни или общо 1374.84лв. От тази сума съгласно експертизата
са платени 321.46лв. С оглед направеното плащане, остават дължими 1053.38лв. До
този размер следва да се уважи искът, като за разликата до претендираните
1 380лв. следва да се отхвърли.
По исковата
претенция с правно основание чл.262,ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.262,ал.1 от КТ, положеният
извънреден труд се заплаща с увеличение , уговорено между работника или
служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 на стоя за робата през работни
дни, 75 на сто за робата през почивни дни, 100 на стоя за работа през дните на
официалните празници и 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на
работното време.
В настоящият случай не е спорно, че ищецът е положил
извънреден труд в почивни дни. От заключението на ВЛ по допълнителната ССч.Е се установява, че в процесния
период от време са отработени 290часа извънреден труд от съботни и неделни дни.
Съгласно таблицата към допълнителната ССч.Е за така
отработените часове извънреден труд на ищеца се полагат 18 дни почивка в дни,
ползвана е почивка 24дни,начислен и изплатен е извънреден труд в размер на
2 455.03лв. Положените от ищеца
часове „извънреден труд-почивни“ са изчислени и заплатени, съгласно чл.2.2.1 от ВПОРЗ: 80% за работа почивни дни.
Настоящият съдебен състав намира , че така начисленото
и изплатено от работодателя обезщетение за извънреден труд е правилно, тъй като
същото е съобразено с чл.2.2.1 от ВПОРЗ.Вътрешните правила за работната заплата
са основен трудов стандарт и вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37
от Кодекса на труда (КТ). Чрез него се регламентира организацията на работната
заплата в предприятието, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на
труда, както и на други законови и подзаконови нормативни актове, колективни
трудови договори и споразумения по работната заплата.
Няма оспорване от страна на ищеца на тези вътрешни
правила. С оглед на това съдът не цени
допълнителното заключение на ВЛ по ССч.Е. в частта ,
с която експертът е дал заключение , като е изчислил часовете извънреден
положен от ищеца труд с коефициент 1.8%.
С оглед на горното искът за изплащане на обезщетение
за извънреден труд , следва да се отхвърли.
На основание чл.78,ал. 6 в тежест на ответника е д.т.
по см.на ВРС върху уважената част от иска по чл.215 от КТ, т.е. в размер от
50лв. и 50лв. , представляваща част от
възнаграждението на ВЛ.
Съдът не присъжда на ищеца адв.възнаграждение
върху уважената част от иска, тъй като такова не се претендира.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ответника следва да се присъди юк.възнаграждение, върху
отхвърлената част от исковете, което съдът определя в размер от 150лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.М.Ц., ЕГН **********,***, чрез адвокат Р.Ж.
*** срещу Д. П. Т. С. И. В. П. В., с ЕИК *, представлявано от Директор инж.М.
Ш. М.ЕГН ********** при Д. П. Т. С. И. В. *, към датата на постановяване на решението „Т. С. И.
В.“ЕАД, ЕИК: *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 3468, 64 лева - неизплатени трудови
възнаграждения - за м. Януари 2018г. - остатък 360, 39лева от 1645, 76 лева, за
м. Февруари 2018г. - остатък 362 ,35 лева от 1654, 76 лева, за м. Март 2018г. -
остатък 362. 77 лева от 1656, 71
лева, за м. Април 2018г. - 428, 33 лева от 1956, 12 лева, за м. Май 2018г.
-1955, 10 лева – изцяло, на основание
чл.128 от КТ; 1759,59 лева -
неизплатено обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ; 1215,15 лева - неизплатено
обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ 4 дни
за 2017г. и 13 дни за 2018г., общо 17 дни и 2500,00 лева - незаплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд,за периода 10.08.2016г.
- 01.06.2018г., на основание чл.262,
ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Д. П. Т. С. И. В. П. В., с ЕИК *, представлявано от
Директор инж.М. Ш. М.ЕГН ********** при Д. П. Т. С. И. В. *, към датата на
постановяване на решението „Т. С. И. В.“ЕАД, ЕИК: * да заплати на Б.М.Ц., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Р.Ж. ***, сумата от 1053.38лв.,
неизплатени командировъчни суми, на
основание чл.215 от КТ, като за разликата до претендираните
1 380лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА Д. П. Т. С. И. В. П. В., с ЕИК *, представлявано от Директор инж.М. Ш. М.ЕГН ********** при Д. П. Т. С. И. В.
*, към датата на постановяване на решението „Т. С. И. В.“ЕАД, ЕИК: * ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС държавна такса в размер от 50лв. и съдебно-деловодни разноски в размер на 50лв. , на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.М.Ц., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Р.Ж. *** да заплати на
Д. П. Т. С. И. В. П. В., с ЕИК *, представлявано
от Директор инж.М. Ш. М.ЕГН ********** при Д. П. Т. С. И. В. *, към датата на
постановяване на решението „Т. С. И. В.“ЕАД, ЕИК:* , сумата от 150лв. За
юк.възнаграждение , на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/