Определение по дело №566/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 82/29.05.2009 г., постановено по гр.д. № 179 по описа за 2008 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Х. М. Д. от гр.Д., У.”. С. № 23, с ЕГН * против Г. А. А., с ЕГН * и Б. Р. А. и двамата от гр.Д., К. И.”, У.”. С. № 38, иск за сумата в размер на 1 200 лв., представляваща обезщетение за причинени от малолетното дете А. Г. А. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано 04.07.2008 г. до окончателното й изплащане, с правно основание чл.48, във вр. с чл.86 от ЗЗД. Със същото решение Х. М. Д. от гр.Д., У.”. С. № 23, с ЕГН * е осъдена да заплати на Г. А. А., с ЕГН * и Б. Р. А. и двамата от гр.Д., К. И.”, У.”. С. № 38 направените по делото разноски в размер на 50 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Х. М. Д., която чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. В жалбата се сочи, че съдът кредитирал показанията на всички свидетели, без да съобрази обстоятелството, че основният свидетел, който сочел, че малолетното дете било през цялото време с майка си бил в роднинска връзка с ответниците и показанията му били нелогични и непоследователни относно времето, през което ответниците тръгнали за гр.Моýчилград и се върнали обратно. Недопустимо било да се кредитират показанията на всички свидетели при положение, че показанията им били противоречиви. Свидетелите А. и Ю. сочели, че другите деца посочили като извършител детето А.. Не били обсъдени показанията на А. и Ю. относно реакцията на малолетното дете, когато ги видяло да посещават дома на ответниците. Будели съмнения твърденията на ответниците, дадени в отговора на исковата молба, че до 14.00 часа били в гр.Момчилград. Свидетелят Т. твърдял, че брат му отишъл на работа към 14.30 часа, което се опровергавало от представената справка от работодателя. Съмнителни били твърденията на ответниците, че ищцата не била правила опит за доброволно уреждане на възникналия спор при наличието на гласни доказателства в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да реши делото по същество като уважи изцяло предявения иск по чл.48 от ЗЗД. Претендира разноски. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Въззиваемите Г. А. А. и Б. Р. А., представлявани от процесуалния си представител, оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението на Момчилградския районен съд. Претендират разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Ищецът сочи в исковата молба, че малолетното дете на ответниците надраскало собствения й лек автомобил, като причинило щети в размер на 1 200 лв. Моли съда да осъди ответниците да й заплатят претендираната сума на основание чл.48 от ЗЗД.

От представеното като доказателство по делото свидетелство за регистрация част І, № ********* се установява, че лек автомобил марка “Мерцедес Ц 220”, с регистрационен номер К 5222 АР е собственост на ищцата Х. М. Д.. Установява се от представената фактура № 121 без дата, издадена от “Реком” ООД – гр.К. и приложен към нея финансов бон, издаден от “Реком” ООД – гр.К., че ищцата Х. М. Д. е заплатила сумата в размер на 1200 лв. за цялостно боядисване на лек автомобил “Мерцедес”, с регистрационен номер К 52 22 АР.По делото е представено като доказателство експертна справка на щети по лек автомобил, собственост на Х. М. Д., изготвена от инж. Вълчо Димитров, от която се установява, че стойността на щетите по лек автомобил марка “Мерцедес С 220”, К 52 22 АР, при отчитане на извършените разходи за пребоядисване и овехтяването на лаковото покритие, възлизат на 1 200 лв. От представеното като доказателство по делото удостоверение № 35/27.04.2009 г., изд. от “Д.-96” ООД – гр.К. се установява, че Г. А. А. работи в дружеството като стругар, като на 04.07.2009 г. същият е работил от 13.52 ч. до 23.06 часа.

От показанията на свидетелите М. А. – служител на зонално жандармерийско управление и Р. Ю. – служител в РУ – гр.Д. се установява, че на 04.07.2008 г. около 17.00 часа по указания на оперативния дежурен на РУ – Д. извършили проверка в гр.Д., К. И., пред жилището на ищцата. Установили, че колата на ищцата била одраскана от всички страни на височина около 80 см. На улицата пред къщата на Х. Д. имало около 5-6 деца на възраст около 10 години, които казали на свидетеля Р. Ю., че детето на Г. надраскало колата на ищцата. След това двамата свидетели отишли във фирмата, където работел ответника Г. А. А., който ги чакал пред входната врата. Г. А. казал на свидетелите, че съпругата му се обадила, както и, че с ищцата ще се разберат по комшийски, ако неговото дете е надраскало колата.

Свидетелите Т. А., Е. М. и Е. Х. твърдят в показанията си, че на 04.07.2008 г. за времето от 11.00 часа до 12.30 часа ответниците, заедно с детето си и свидетелят Т. А. посетили хотел “Конак”. Свидетелят Т. А. сочи, че същия ден около 14.00 часа заедно с ответниците и детето им потеглили от хотел “Конак” за гр.Д. и в 14.30 часа оставили ответника Г. А. на работното му място. След това се прибрали в дома си, а детето на ответниците се качило в жилището си на втория етаж и се занимавало с компютъра си.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.48 от ЗД е недоказан и като такъв е неоснователен, а решението на Момчилградския районен съд обосновано и правилн¯ и като такова следва да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че именно детето на ответниците е причинило увреждане на автомобила на ищцата, поради което не може да се ангажира отговорността на родителите. По делото не са установени и разпитани преки очевидци на деликта. Така, свидетелите М. А. и Р. Ю. твърдят, че когато посетили адреса на ищцата на място имало около 5-6 малолетни деца, които им казали, че детето на ответниците надраскало колата на ищцата. Т.е., преки очевидци на непозволеното увреждане са били малолетни деца, които обаче на са установени и разпитани по предвидения в закона ред. В тази връзка показанията на свидетелите М. А. и Р. Ю. са косвени, опосредени от изявления на малолетни лица, които не са разпитани по делото като свидетели, поради което не може да се направи категоричен извод относно авторството деянието. Не би могло да се направи такъв извод и по поведението на малолетното дете на ответниците, както неоснователно се сочи във въззивната жалба. Това, че детето се е разплакало, когато е видяло полицейски служители не води до извод за авторството на деянието. По делото не са налице никакви данни за това, че реакцията на детето би могла да е резултат от негово поведение във връзка с твърденията на ищцата.

По отношение на показанията на свидетелите Т. А., Е. М. и Е. Х., то същите установяват присъствието на ответниците и детето им в гр. Момчилград на 04.07.2008 г. Разбира се, свидетелят Т. А. е брат на ответника Г. А., а свидетелите Ергюн Мустафа и Еркан Хасан са в приятелски отношения с ответника Г. А. и това обстоятелство се отчита от настоящата инстанция предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК. Налице са и известни противоречия в показанията на свидетеля Т. А. относно часовете на пристигане в гр.Д. и времето, през което ответникът Т. А. е започнал работа, но това само по себе си не води до различен извод относно доказаността на предявения иск. Впрочем, дори и да игнорираме показанията на свидетелите Т. А., Е. М. и Е. Х., то от показанията на свидетелите М. А. и Р. Ю. не може да се направи еднозначен извод, че малолетното дете на ответниците е причинило увреждане на автомобила на ищцата.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 82/29.05.2009 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 179 по описа за 2008 г. на същия съд. При този изход на делото в полза на въззиваемите би следвало да бъдат присъдени разноски, но той като не е представен списък съгласно разпоредбата на чл.80 от ГПК, такива не следва да бъдат присъждани за тази инстанция.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/29.05.2009 г., постановено от Момчилградския съд по гр.д. № 179 по описа за 2008 г. на същия съд.

Решението подлежи на касационно основание пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: 1. 2.