Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260004
гр.Кюстендил, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия в
публичното заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря: Галина Кирилова след като разгледа докладваното от
съдия Костадинова т.д.№ 15/2021 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
Производството по делото е образувано
е въз основа на постъпила в съда искова молба, предявена от Национална агенция
за приходите /НАП/, с адрес: гр. София,
ул. „Княз Дондуков“ №52 срещу „Галком“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***и „Тексим банк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес управление:
гр. София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 17, с която е
предявен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ за признаване за
установена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични
вземания в общ размер на 904 158,90 лв., от които: 605 027,21 лв.- главници,
296 610,75лв. -лихви, начислени до 03.11.2020 г. и 2 520,94 лв.- лихви,
начислени от 04.11.2020 г. до 18.11.2020 г., ведно със законните лихви,
начислени от 19.11.2020 г. до окончателното погасяване на главниците, включени
в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори
на "ГАЛКОМ" ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ като
обезпечени с наложени по реда на ДОПК запори, описани в настоящата искова молба.
В депозирания отговор
„Тексим Банк“ АД оспорва предявения иск
като неоснователен и иска отхвърлянето му. Същото становище е застъпено и в
съдебно заседание на 14.12.2021 г. от процесуалния му представител.
„Галком“ ООД - в
несъстоятелност, редовно призовано, не е изпратило представител, който да
изрази становище по иска.
Синдикът
на „Галком“ ООД - в несъстоятелност, е изразил становище за неоснователност на
иска.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за установено
следното:
От
извършената служебна справка в търговския регистър по партидата на „Галком“ ООД
- в несъстоятелност се установи, че по
отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност по т.д. №50/2020
г. по описа на КнОС с решение от 03.11.2020 г. обявено в Търговския регистър на
03.11.2020 г.
С молба от
03.12.2020 г. НАП на основание чл. 685, ал.1 от ТЗ е предявила
пред синдика на Галком“ ООД
вземания в общ размер 977 419.23 лв., от които 675 291.91 лв.
главници и лихви в размер на 302 127.32 лв.
Видно от
приложения по делото списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Галком“
ООД, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ са приети вземанията на Държавата чрез НАП в общ размер
977 419-23 лв., от които: до 03.11.2020 г.- 974 606.68 лв., от тях
675291.91 лв.- главници и 299 314.77 лв.- законни лихви; от 04.11.2020 г.
до 18.11.2020 г.-2 812.55 лв.- законни лихви върху главниците, дължими след
03.11.2020 г.. Като основание на вземанията на държавата са посочени публични
вземания за данъци и такси, задължителни осигурителни вноски, установени с
декларации по ДОПК, КСО, ЗМДТ е ЗКПО. Вписано е, че за обезпечаване на
вземанията има вписани особени залози в ЦРОЗ върху движими вещи и е определена поредност- по чл. 722, ал.1,
т.1 от ТЗ. Списъкът е обявен в търговския регистър на 29.12.2020 г.
С
определение №260090/05.03.2021 г., постановено по т.д. № 50/2020 г. на КнОС по
възражение на „Тексим Банк" АД
съдът по несъстоятелността е изменил списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „Галком“ ООД- в несъстоятелност в частта относно
вземане на кредитора НАП като е изключил
като обезпечение особени залози в ЦРОЗ върху
движими вещи, даващо право на предпочтително удовлетворение по чл.722, ал.1,
т.1 ТЗ по отношение на вземане – в общ
размер на 977 419.23 лв., от които: 974 606.68 лв. - до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност и 2812.55 лв. законни лихви върху
главниците, дължими след 03.11.2020г. - до датата на предявяване на вземането и
е разпоредил да бъде извършена промяна в посочената в списъка поредност по
чл.722, ал.1 ТЗ като вземането на държавата при извършване на разпределение на
осребреното имущество да се изплати в следната
поредност: по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ за вземанията /главниците и
лихвите/, възникнали преди датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност; по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ за вземанията /главниците/,
възникнали след датата на решението и неплатени на падежа, както и по чл.722,
ал.9 от ТЗ за вземанията за законни лихви, възникнали след датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност. Определението на съда е
обявено в търговския регистър на 05.03.2021 г.
По
делото са представени справки- декларации за данък върху добавената стойност,
годишни данъчни декларации, декларации, обр.6, съдържащи данни за дължими
вноски и данък по чл.42 от КСО, декларации по чл. 54 от ЗМДТ, командировачни,
които установяват размерът на задълженията на несъстоятелния длъжник към
държавата. Приложени са и 5 бр. постановления за налагане на обезпечителни
мерки, от които е видно, че публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис
Кюстендил е наложил „запор“ върху движими вещи, налични и постъпващи суми по
банкови сметки на „Галком“ООД.
От така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът
счита, че предявеният по реда на чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ иск е допустим, тъй
като е предявен от легитимиран ищец и срещу легитимиран ответник в срока по
чл.694, ал.6 от ТЗ – определението по чл. 692 ТЗ е обявено в търговския
регистър на 05.03.2021 г., а исковата молба е подадена по пощата на 19.03.2021
г., видно от положения печат върху пощенския плик. Според трайно установената
съдебна практика по въпроса, приетата от синдика в оспорения списък поредност
на удовлетворяване на вземането може да бъде самостоятелен предмет на иска по
чл. 694 от ТЗ.
Разгледан
по същество, съдът счита, че предявеният
иск е неоснователен. Съображения:
Предмет
на иска с правно основание чл.694, ал.2,
т.2 ТЗ е признаване за установена
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1 от ТЗ на публични вземания в общ
размер на 904 158,90 лв., от които 605 027,21 лв.- главници, 296610,75лв.
-лихви, начислени до 03.11.2020 г. и 2 520,94 лв. лихви, начислени от
04.11.2020 г. до 18.11.2020 г., включени в одобрен от съда но несъстоятелността
списък на приети вземания па кредитори на "ГАЛКОМ" ООД, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ
Спорът по
делото се свежда до въпроса дали вземанията на държавата чрез НАП, по отношение
на които е наложен обезпечителен запор, вписан в ЦРОЗ се ползват от
привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ. В тази връзка следва да се посочи
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ вземанията, възникнали до откриване на
производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор
или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително
удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В теорията
и в съдебната практика се възприема становище за необходимостта от корективно
тълкуване на нормата на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ в частта, предвиждаща
привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или
възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приема се, че е недопустимо вписване на
възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения /чл.4 от ЗОЗ/, а вписването на запор има за
последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на
кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното
имущество /чл.12, ал.2 и чл. 30, ал.1 от ЗОЗ/, като при принудително изпълнение
заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. В този
смисъл се приема, че вписването на запора не дава право на взискателя да се
удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като
такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по
несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на
обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително
удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на
принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване
на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към
изпълнение от страна на заложния кредитор /чл.32а ЗОЗ/.
От
друга страна следва да се има предвид и че вписваните по ЗОЗ запори по своя
характер не са обезпечения, а обезпечителни мерки и свързаните с тях последици
са различни от тези на обезпеченията (залог и ипотека). С обезпечителните мерки
се забранява на длъжника извършване на разпоредителни действия с определено
имущество, които действия са непротивопоставими на кредиторите. Въз основа на
запора или възбраната в полза на кредитора не възниква право на предпочтително
удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото, върху което е
наложена и вписана обезпечителната мярка. Наложените в индивидуалното
изпълнение запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността, като не се допуска налагане на нови обезпечителни мерки,
както по реда на ГПК, така и по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след
откриване на производството по несъстоятелност (чл.638, ал.4 ТЗ). При
осрeбряване на имуществото по реда на ДОПК в хипотезата на чл.193, ал.1 ДОПК
във връзка с чл. 638, ал.1 ТЗ (в 6-месечния срок от откриване на производството
по несъстоятелност), съгласно чл.194, ал.1 от ДОПК кредитор, в чиято полза са
учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред
върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени
обезпечения по чл.193 ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред
публичния изпълнител. След като в хипотеза, при която наложената обезпечителна
мярка по чл.193 ДОПК е запор и той е вписан в първичния регистър по ЗОЗ,
публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по
ДОПК, равна на особената привилегия, която се предоставя на заложния кредитор,
то по аргумент за по-силното основание, това публично вземане не се ползва с
особена привилегия от първи ред (по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ) и когато
удовлетворяването на вземането става след изтичане на 6-месечния срок по чл.193,
ал.4 ДОПК чрез осребряване на имуществото, предмет на запора, в рамките на
производството по несъстоятелност. Горният извод следва и от граматическото
тълкуване на чл.724, ал.1 ТЗ. Разпоредбата е наименована "удовлетворяване
на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане", като предмет на
същата е единствено разпределението на продажната цена на заложена или
ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и
на възбранена или запорирана вещ. Ето защо съдът намира, че запорът, вписан по
ЗОЗ, не дават право на предпочтително удовлетворяване на кредитора.
Предвид
изложеното, съдът намира, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.694, ал.7 от ТЗ държавна такса не е внесена предварително. Принципно, при отхвърлен иск
същата следва да се определи с решението и да се присъди в тежест на ищцовата
страна. Ищецът, обаче, е освободен от такси на основание чл.84 ГПК, тъй като
искът касае публични държавни вземания. Ето защо такса не следва да бъде
присъждана.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр. София, ул. „Княз
Дондуков“ №52 срещу „ГАЛКОМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***и
„ТЕКСИМ БАНК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес управление: гр. София, район „Възраждане“,
бул. „Тодор Александров“ № 17 иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ за
признаване за установена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания на държавата в общ размер на 904 158,90 лв., от които:
605 027,21 лв.- главници, 296 610,75лв. -лихви, начислени до 03.11.2020 г. и 2
520,94 лв.- лихви, начислени от 04.11.2020 г. до 18.11.2020 г., ведно със
законните лихви, начислени от 19.11.2020 г. до окончателното погасяване на
главниците, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети
вземания на кредитори на "ГАЛКОМ" ООД, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 от ТЗ като обезпечени с наложени по реда на ДОПК запори ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :