Решение по дело №6430/2020 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№

гр. П., 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд – гражданска колегия, Х – ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

като разгледа гр. д. № 6430 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А.Р.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***/11, със съдебен адрес / адрес за призоваване: гр. София, бул. Витоша 1-А, ет.2, к-ра 223 адв. Б. Бежов от САК - пълномощник, с която, с която се иска ответното дружество което да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 402 /четиристотин и два/лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното й изплащане.

В исковата молба се посочва, че при ЧСИ С.Б., рег. № 753, с район на действие ОС — П., е било заведено изпълнително дело ****, въз основа на Изпълнителен лист от 04.09.2007г., издаден в закрито производство по реда на чл. 237-242 и следващите от ГПК /отм/ по гр.д. № ****г., по описа на ПРС, против длъжника А.Р.С., ЕГН: **********, за събиране на . сумите в размер на: 3107.22лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. - 31.08.2006г., включително; сумата от 830.24лв. - представляваща законна лихва за забава за месечните плащания за периода от 30.11.2003г. - 14.03.2007г., както и направените разноски по делото в размер на 81.75лв. В кантората на ЧСИ С. Б. ищецът е установил, че срещу него е заведено изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С. Б. на 19.11.2007 г. с молба със съответен, вх. № 6056 / 19.11.2007 г. и по него е била изготвяна ПДИ с изх. № 131/07.01.2008 г., както и е разпоредено преди това на 07.01.2008 г. образуването на ИД и извършването на съответните справки. Непосредствено след образуване на това ИД пред ЧСИ последният е изготвил искане до НАП изх. № 256/07.01.2008 г. с данни по чл. 191 от ДОПК, изх. № 257/07.01.2008 г. до НАП, изх. № 370/04.01.2008 г. до АДВ относно налични публични задължения, както и са входирни са писма с № 852/29.01.2008 г. от НАП, втори отговор с вх. № 859/29.01.2008 г. пак от НАП и трети отговор от НАП с вх. № 860/29.01.2008 г. Изготвена е и ПДИ изх. № 131/07.01.2008 г. до него в която е посочено, че има задължение, както следва: 3107.22 лева главница, 830.24 лева лихви, 81.75 лева разноски, както и такси и разноски и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС, а също така и разноски по изпълнителното дело.

Непосредствено след получаване на ПДИ на 09.01.2008 г. е депозирал молба с вх. № 1026/01.02.2008 г. според която е поискал на разсрочено плащане да изплаща задължението си, като върху същата молба е поставено съответното разпореждане и на 20.02.2008 г. са заплатени 200 лева и втори и последен път 200 лева на 21.03.2008 г. или общо 400 лева, от които на 20.02.2008 г. на взискателя са преведени - 175 лева и 25 лева са останали по сметка на ЧСИ, а на 21.03.2008 г. са изплатени на взискателя още 180 лева и са останали 20 лева в полза на ЧСИ. Налице се твърди да са и две нови плащания, които не е извършвал доброволно в общ размер на 102 лева на 06.11.2011 г. и 300 лева на 23.10.205 г. Тези факти е установил отразени на гърба на ИЛ.

От този момент и досега никакви действия по ИД от взискателя или ЧСИ не са вършени и предприемани за спиране или прекъсване на давността, като при допълнително направената справка по делото установил, че производството по това ИД е образувано на 19.11.2007 г. въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2007 г. издаден по гр. дело № *** г. по описа на ПРС. Изпълнителният лист е бил издаден в закрито производство по реда на чл. 237 - 242 и следващите от ГПК /отм./ за твърдени задължения за периода м. 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. за адрес гр. П., кв. П. 13/А/11. По изпълнителен лист взискателят претендира сума, представляваща за него непогасено задължение за този периода от мен в размер на общо задължение от 3107.22 лв. главница за периода м. 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. ведно със законната лихва в размер на 830.24 лева за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г. и направените разноски по делото в размер на 81.75 лева. Установил, че е налице разпореждане за образуване на ИД.

По делото е постъпил отговор с вх. № 1063/01.02.2008 г. за липсващи публични задължения, а след него и справка от НОИ и НАП с вх. № 1638/04.02.2008 г. и трета такава с вх. № 4496/05.04.2011 г.

Едва след това е изготвено запорно съобщение № 7180/26.04.2011 г. да работодател и от този момент до 15.04.2015 г. изпълнителни действия нито от взискателя, нито от ЧСИ са извършвани.

На 15.04.2015 г. взискателят е депозирал молба с вх. № 7926/15.04.2015 г. с искане за присъединяване на това изпълнително дело към изпълнително дело № 1307/2012 г. и непосредствено след това е изготвено и изпратено съобщение с изх. № 15653/22.10.2015 г. до длъжника за присъединяване, което реално не е връчено.

С оглед на горното ищецът и на основание чл. 439 ГПК, завел пред ПРС гражданско дело № 2324 по описа за 2019г., на IX с-в, с искане след като Съдът установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което със СПН ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Р.С., ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Топлофикация - П.” АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино", ТЕЦ „Република” сумите по Изпълнителен лист от 04.09.2007г., издаден на основание чл.237-242 ГПК и сл., въз основа на Определението по гр.д. № ****г., по описа на ПРС, а именно: 3107.22 лв. главница за периода м. 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. ведно със законната лихва в размер на 830.24 лева за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г. и направените разноски по делото в размер на 81.75 лева, респективно сумите по ИД ****, по описа на ЧСИ Ст. Б., рег. № 753, с район на действие ОС-П..

Така заведеният иск е бил уважен частично, като по отношение на А.Р.С. с Решение № 1184/18.07.2019г., постановено по горепосоченото гр.д. № ****г., по описа на ПРС, 9 с-в, влязло в законна сила, е признато за установено, че не дължи сумата от 3107.22 лв., представляващи главница за доставена ТЕ на апартамент, находящ се на адрес: гр. П., кв. П., бл. 13, вх. А, ап. 11, за периода 01.10.2003 г. - 31.08.2006 г. и сумата от 556.99 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.09.2007 г. по ч.гр.д. № **** г. на ПРС въз основа на който е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ Ст. Б. поради изтекла погасителна давност, като ОТХВЪРЛил като неоснователни исковете с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника разликата в размер на 273.25 лева до пълния предявен размер на иска за лихва за забава от 830.24 лева, както и сумата от 81.75 лева за разноските присъдени с изпълнителния лист.

Според това съдебно решение се сочи, че с доброволно платените 400 лева са погасени с плащане именно тези суми, но остават за връщане принудително събраните суми от ищеца в общ размер на 402 лева. По време на „висящността” на изпълнителното производство, обаче, от ищеца са събрани по принудителен ред, чрез запор на ТВ, сумите в общ размер на 402лв. - /102 лева на 06.11.2011 г. и 300 лева на 23.10.2015 г./ и от тях на 06.12.2011 г. на взискателя са преведени 102 лева а от втората сума от 300 лева същата е изяло преведена на взискателя на 23.10.2015 г.. Тези факти се установявали отразени, както на гърба на ИЛ, така и видно от представеното в оригинал като доказателство по настоящото дело Удостоверение изх. № ****/26.10.2020г., по описа на ЧСИ Ст. Б.. Тези суми са събрани принудително от длъжника с цел удовлетворяване на вземането на взискателя по горепосочения изпълнителен титул, поради което и доколкото със съдебно решение е установено със СПН, че същите не се дължат, то събраните по принудителен ред суми от него следва да бъдат възстановени /върнати/ на длъжника, като събрани по отпаднало с обратна сила основание. Сочи се, че съгласно чл. 55 ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендиралото от него основание, както и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало.

В настоящия случай, видно и от представените пред съда доказателства, независимо че ответникът е имал основание да получи сумите по Изпълнителен лист от 04.09.2011г., издаден на основание чл. 237-242 ГПК и сл., въз основа на Определение по гр.д. № ****г., по описа на ПРС, то това основание вече е отпаднало с влизането в сила на Решение № 1184/18.07.2020г., постановено по горепосоченото гр.д. № ****г., по описа на ПРС, 9 с-в, т.к. със същото е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника част от сумите посочени в изпълнителния лист — цялата главница и част от мораторната лихва. Именно и по тази причина същите подлежат на връщане по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно представеното пред Съда с настоящата искова молба като доказателство Удостоверение изх. № ****/26.11.2020г., по описа на ЧСИ Ст. Б., част от събраната сума, а именно сумата в размер на 402лв. е предназначена за взискателя и на два транша му е изцяло заплатена, като тя е събрана от ищеца по принудителен ред, чрез налагане на запор върху ТВ.

Именно с оглед на гореизложеното за А.Р.С. се пораждал правният интерес за ищеца да заведе настоящия иск, с който да осъди ответника „Топлофикация - П.” АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино", ТЕЦ „Република” да му възстанови /върне/ на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД събраните от него на отпаднало основание суми в размер на 402 /четиристотин и два/лв.

С оглед на горното се моли съдът да постановите решение, с което да осъди ответникът „Топлофикация -П.”-АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино", ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор Любомир Спасов, ДА ЗАПЛАТИ /ВЪРНЕ/ на ищеца А.Р.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***/11, сумата в размер на 402 /четиристотин и два/лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното й изплащане.

Отправени са следните доказателствени искания: Моли се съдът да изиска служебно и приложено към настоящото дело:

- гр.д № *** г. по описа на ПРС;

- гр.д. № **** г. по описа на ПРС, 9 състав, като заявява, че ще се ползва от приложения заверен препис на изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С. Б. за да не се правят нови разходи от ищеца, които вече са правени веднъж. Посочените писмени доказателства са били събрани по делото, както и решението по гр.д. № **** г. по описа на ПРС, 9 състав то прави следните искания:

Приложено по делото е неоспорено от ответната страна е и Удостоверение изх. № **** / 26.11.2020 г. по ИД № ****г. от ЧСИ С. Б.; за процесните суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят за наличието на образувано ч.г.д.№****г. на ПРС, по което е бил издаден изпълнителен лист от 04.09.2007г., с който ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 3107,22лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия на апартамент, находящ се на адрес: гр.П., кв.“П.“, бл.13, вх.А, ап.11, за периода 01.10.2003г.- 31.08.2006г., сумата от 830,24лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2003г.- 14.03.2007г., както и сумата от 81,75лв. за направени по делото разноски.

От приложеното по делото копие на изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Ст. Б. се установява, че същото е образувано въз основа на молба от 19.11.2007г. от взискателя „Топлофикация П.“ АД, на основание така издадения изпълнителен лист, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

От писмените доказателства по делото се установява, че заведено изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С. Б. на 19.11.2007 г. с молба със съответен, вх. № 6056 / 19.11.2007 г. е със следните извършени действия по същото: била е изготвяна ПДИ, с изх. № 131/07.01.2008 г., както и е разпоредено преди това на 07.01.2008 г. образуването на ИД и извършването на съответните справки. Непосредствено след образуване на това ИД пред ЧСИ последният е изготвил искане до НАП изх. № 256/07.01.2008 г. с данни по чл. 191 от ДОПК, изх. № 257/07.01.2008 г. до НАП, изх. № 370/04.01.2008 г. относно налични публични задължения, както и са входирни са писма с № 852/29.01.2008 г. от НАП, втори отговор с вх. № 859/29.01.2008 г. пак от НАП и трети отговор от НАП с вх. № 860/29.01.2008 г. Изготвена е била и ПДИ изх. № 131/07.01.2008 г. до ищеца, в която е посочено, че има задължение, както следва: 3107.22 лева главница, 830.24 лева лихви, 81.75 лева разноски, както и такси и разноски и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС, а също така и разноски по изпълнителното дело.

Непосредствено след получаване на ПДИ на 09.01.2008 г., ищецът е депозирал молба с вх. № 1026/01.02.2008 г. според която е поискал на разсрочено плащане да изплаща задължението си, като върху същата молба е поставено съответното разпореждане и на 20.02.2008 г. са заплатени 200 лева и втори и последен път 200 лева на 21.03.2008 г. или общо 400 лева, от които на 20.02.2008 г. на взискателя са преведени - 175 лева и 25 лева са останали по сметка на ЧСИ, а на 21.03.2008 г. са изплатени на взискателя още 180 лева и са останали 20 лева в полза на ЧСИ. Налице се твърди да са и две нови плащания, които не е извършвал доброволно в общ размер на 102 лева на 06.11.2011 г. и 300 лева на 23.10.205 г. Тези факти е установил отразени на гърба на ИЛ.

От този момент и досега никакви действия по ИД от взискателя или ЧСИ не са били извършени и предприемани за спиране или прекъсване на давността, като при допълнително направената справка ищецът по делото установил, че производството по това ИД е образувано на 19.11.2007 г. въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2007 г. издаден по гр. дело № *** г. по описа на ПРС. Изпълнителният лист е бил издаден в закрито производство по реда на чл. 237 - 242 и следващите от ГПК /отм./ за твърдени задължения за периода м. 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. за адрес гр. П., кв. П. 13/А/11. По изпълнителен лист взискателят претендира сума, представляваща за него непогасено задължение за този периода от мен в размер на общо задължение от 3107.22 лв. главница за периода м. 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. ведно със законната лихва в размер на 830.24 лева за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г. и направените разноски по делото в размер на 81.75 лева. Установил, че е налице разпореждане за образуване на ИД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав включва следните елементи - получаване на имуществена облага; основанието съществуващо при получаване на имуществената облага (престацията) и отпадане на основанието с обратна сила.

Съдът намира, че ответното дружество е получило сумите, както следва: в общ размер на 402лв. - /102 лева на 06.11.2011 г. и 300 лева на 23.10.2015 г./ и от тях на 06.12.2011 г. на взискателя са преведени 102 лева а от втората сума от 300 лева същата е изяло преведена на взискателя на 23.10.2015 г.. Тези факти са отразени, както на гърба на ИЛ, така и видно от представеното в оригинал като доказателство по настоящото дело Удостоверение изх. № ****/26.10.2020г., по описа на ЧСИ Ст. Б., което отвтната страна не оспорва по делото.

По делото се доказа, че с влязло в сила решение по гражданско дело № 2324 по описа за 2019г., на IX с-в, с искане след като Съдът установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което със СПН ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Р.С., ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Топлофикация - П.” АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино", ТЕЦ „Република” сумите по Изпълнителен лист от 04.09.2007г., издаден на основание чл.237-242 ГПК и сл., въз основа на Определението по гр.д. № ****г., по описа на ПРС, а именно: 3107.22 лв. главница за периода м. 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. ведно със законната лихва в размер на 830.24 лева за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г. и направените разноски по делото в размер на 81.75 лева, респективно сумите по ИД ****, по описа на ЧСИ Ст. Б., рег. № 753, с район на действие ОС-П..

В мотивите на решението си, съдът действително е посочил, че От приложеното по делото копие на изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Ст. Б. се установява, че същото е образувано въз основа на молба от 19.11.2007г. от взискателя „Топлофикация П.“ АД, на основание така издадения изпълнителен лист, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

След получаване на призовката за доброволно изпълнение ищецът е депозирал молба от 01.02.2008г., с която е поскал изплащане на процесните задължения на разсрочено плащане. Молбата е уважена, като ищецът е извършил плащане на сумата от 200,00лв. на 20.02.2008г. и второ плащане на сума от 200,00лв. на 21.03.2008г.

След тези две плащания не са извършвани изпълнителни действия повече от две години, като на 21.04.2011г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.

Предвид всичко изложено предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

По разноските:

Ищцата е направила разноски както следва: 25 лева - държавна такса, 3 лв- такса банков превод и 300 лева - адвокатски хонорар и 24 лв- такса за изискване и.д.. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК така направени разноски, които са общ размер на 364 лева, следва да се възстановяват от ответника.

Водим от горното, Пернишкият районен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Топлофикация -П.”-АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино", ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор Любомир Спасов, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***/11, със съдебен адрес / адрес за призоваване: гр. София, бул. Витоша 1-А, ет.2, к-ра 223 адв. Б. Бежов от САК, сумата в размер на 402.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното й изплащане, събрани по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С. Б.

ОСЪЖДА „Топлофикация -П.”-АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино", ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор Любомир Спасов, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***/11, със съдебен адрес / адрес за призоваване: гр. София, бул. Витоша 1-А, ет.2, к-ра 223 адв. Б. Бежов от САк сумата в размер на 364 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатски хонорар в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Вярно с оригинала:С.Г.

Районен съдия:

Номер на акта:	260385
Дата:	31 март 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20201720106430
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	8 декември 2020 г.

Решение по дело №6430/2020 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта