Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 552/15.09.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени
Цветанова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура -
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка
касационно административно - наказателно дело № 144 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Р.К.З. *** против Решение №206 от
31.10.2022г. постановено по административнонаказателно
дело №20221630200405 по описа за 2022г. на Районен съд – Монтана, с което е
отменено Наказателно постановление №19-0996-004084/17.01.2020г. издадено от
Началник сектор ПП при ОД на МВР – Монтана, за извършено административно
нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и е отправено предупреждение към
нарушителя. В жалбата се излагат доводи, че в случая не е осъществено улично
движение, за да е налице „изпреварване“, като предприетата маневра е била
„заобикаляне“ на спряно ППС, тъй като е в зоната – паркинг пред магазин
„Технополис“ в гр.Монтана. Твърди, се че образуваното производство следва да се
прекрати, тъй като са изтекли сроковете за съставяне на НП е връчването му.
Конкретно се твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл.82 от ЗАНН, тъй
като са изтекли две години от наложеното наказание, предвид факта, че НП е
съставено на 17.01.2020г. и е връчено на 31.03.2022г. т.е. изтекли са две
години от наложеното наказание.
Касационният жалбоподател Р.К.З.
***, редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответника по
касационната жалба ОД
МВР - гр. Монтана чрез процесуалния си
представител главен
юрисконсулт Катя Димитрова оспорва жалбата. Твърди, че решението на въззивния съд е правилно, законосъобразно и обосновано,
поради което моли да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. С
Определение №8170 от 27.07.2023г. по Адм. дело
№3326/2023г. по описа на ВАС е отменено Определение №59 от 09.02.2023г. на АС –
Монтана и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия по касационната жалба, с оглед наведените в нея доводи.
В касационното производство от ответника е представено
писмено доказателство свързано с наведените в жалбата касационни основания, а
именно протокол за пътно транспортно произшествие №1404377 от 10.08.2020г., приобщен
към доказателствата по делото.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН
жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивния съд въз основа на
писмените и гласни доказателствени средства е установил
по делото следната фактическа обстановка: на 04.09.2019г. в 14:40 часа в
гр.Монтана, на паркинга на магазин Технопилис –
Монтана между лек автомобил с рег. № СВ 2567 НН и лек автомобил с рег. № М
1026ВМ, възникнало ПТП с материални щети. На мястото на ПТП пристигнали
дежурните мл. автоконтрольори – разпитаните свидетели
– Захари Захариев и Илиян Илиев. След оглед, преценка на случилото се и след
справка със заснетото от охранителните камери на паркинга на магазин Технопилис – Монтана бил съставен на жалбоподателя АУАН
Серия G A № 4084 бл. № 88941/04.09.2019г. за административно нарушение по
чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, за това, че на 04.09.2019г. в гр.Монтана, на паркинга
на магазин Технополис водача на л. а. с рег. № № СВ 2567 НН при извършване на
маневра изпреварване на бавно движещия се л.а. с рег. № М 1026ВМ, не подсигурил
достатъчно странично разстояние между автомобилите и при прибиране в лентата си
за движение, като със задната част на автомобила блъснал изпреварваното МПС, с
което било реализирано ПТП с материални щети. От полицейските органи е съставен
Протокол за ПТП № 1371814/04.09.2019г. изискан и приобщен към доказателствата
по делото, който не е оспорен от участниците в ПТП – то.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление
№19-0996-004084/17.01.2020г. от Началник сектор ПП при ОД на МВР – Монтана, за
извършено административно нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, за което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00лева /двеста/ на
основание чл.179, ал.2 във вр. ал.1, т.5, предл. пето от ЗДвП.
След обстоен анализ на приетите и
приобщени към делото писмени доказателства и лично възприетите от въззивния съд гласни доказателства обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивния съд е стигнал до
правилния извод, че е
налице съвина и от двамата водачи участници в ПТП,
като маневрата, която е извършил жалбоподателя на 04.09.2019г. е възприета като
„заобикаляне”, както се твърди от него, а не „изпреварване”. Възивния съд правилно е дал вяра на обясненията на
жалбоподателя, тъй като разпитаните полицейски служители действително не са
очевидци на нарушението, а другият участник в ПТП не е дал обяснения пред АНО.
От АНО не е приложен видеозапис на нарушението с оглед установяване на
действителната фактическа обстановка.
Правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд, че е налице нарушение на материалния закон досежно неустановяване на извършеното административно
нарушение от обективна и субективна страна.
Въпреки така възприетите доводи от въззивния съд, е прието, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, която в случая се явява неприложима, тъй като се касае за несъставомерно извършено административно нарушение. Поради
което правилно въззивния съд е отменил издаденото НП,
но не е следвало да отправя предупреждение към нарушителя настоящ жалбоподател.
Що се касае до депозираните в касационната
жалба искания за прекратяване на административно наказателното производство
поради изтекла давност, настоящия касационен състав намира същото за
неоснователно.
Нарушението е извършено на 04.09.2019 г., не
е налице изтекла давност и по чл. 80, ал. 1, т.
5 и чл. 81, ал. 3 от НК.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН
по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи
отговорността се прилагат разпоредбите от общата част на НК. Обстоятелство
изключващо отговорността е давността. Разпоредбите на чл. 80
и 81 от НК
уреждат института на абсолютната давност за извършено престъпление.
Извършителят на административно нарушение не може да бъде поставян в
по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, поради което и
законодателят е създал специален административен ред за налагане на
административно наказание, а именно ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т.
5 и чл. 81, ал. 3 от НК, деяния за които се предвижда административно наказание
глоба/имуществена санкция се погасяват с абсолютна давност четири години и
половина. В конкретният случай нарушението е извършено на 04.09.2019 г. и
абсолютната давност за административно наказателно производство ще изтече на
04.03.2024 год. и едва от този момент нататък административно наказателното
производство ще се яви незаконосъобразно, като е без значение дали
административно наказателното производство е започнало и приключило в сроковете
по ЗАНН. Предвид това не е изтекъл предвиденият в закона давностен
срок и направеното в тази връзка възражение се явява неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 82,
ал. 1, б. "а" от ЗАНН "Административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли: две години, когато наложеното наказание е глоба.
" Според разпоредбата на чл. 82,
ал. 2 от ЗАНН "Давността започва да тече от влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. " Видно от горното давността по чл. 82,
ал. 1, б. "а" от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието. В случая наказанието се налага с издадено
НП, което не е влязло в законна сила именно поради факта, че е обжалвано пред
Районен съд – Монтана. Предвид това наложената с НП глоба не е влязла в сила,
съответно не подлежи на изпълнение, за да се претендира изтекла давност по
смисъла на чл. 82
от ЗАНН.
С оглед на изложеното атакуваното решение
на Районния съд Монтана в частта в която е отменено НП, следва да се остави в
сила, тъй като е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и да
се отмени в частта в която е отправено предупреждение към нарушителя Р.К.З..
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №206 от 31.10.2022г. постановено по административно
наказателно дело №20221630200405 по описа за 2022г. на Районен съд – Монтана, с
което е отменено Наказателно постановление №19-0996-004084/17.01.2020г.
издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР – Монтана, за извършено
административно нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Решението в частта в която е отправено предупреждения към нарушителя Р.К.З. ***, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: