№ 145
гр. К. , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в закрито заседание на девети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Пламен А. Александров
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Веселина А. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20205100500152 по описа за 2020 година
С решение № 63/23.06.2020г., постановено по гражданско дело №
216/2019г. по описа на Районен съд – А. е отхвърлена молбата на Д.Р.Е. за
промяна в транслитерацията на собственото и бащиното му име, с правно
основание чл.2, ал.2 от Правилника за издаване на българските лични
документи във вр. чл.19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, като
неоснователна.
Въззивното производство е образувано по жалба от Д.Р.Е., чрез
пълномощник адв. Е.И. от САК, с което решението на Районен съд – А. се
обжалва като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят, чрез своя
пълномощник, моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
изцяло решението на Районен съд – А. и да уважи молбата на Д.Р.Е.. Излагат
се подробни съображения.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. От процесуалния представител на жалбоподателят е
постъпила молба, с която моли да се даде ход на делото и жалбата да бъде
уважена.
1
За Окръжна прокуратура – К. се явява прокурор Росица Георгиева, която
счита жалбата за основателна.
Заинтересованото лице Община А., редовно призована, не се
представлява и не взема становище.
Заинтересованото лице ОДМВР – К., редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства
във връзка с изложените в жалбата оплаквания, приема за установено от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно и недопустимо.
Пред първоинстанционния съд е подадена молба от Д.Р.Е. с правно
основание чл.2, ал.2 от Правилника за издаване на българските лични
документи във вр. чл.19, ал.1 от ЗГР, с искане за допускане на промяна в
транслитерацията при изписване на латиница на собственото и бащиното му
име в личните му документи.
Установява се по делото, че молителят Д.Р.Е. е български гражданин и
притежава български документи за самоличност, в които съобразно
Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Правилника за издаване на българските
лични документи, собственото му име и бащиното му име се изписват с
латински букви, както следва: “Dzhan” “Redzhebov”. Същият пребивава в
Норвегия и работи като член на корабен екипаж на кораб, който извършва
плавания от Дания до Исландия. Изписаните по този начин имена на ищеца на
табелката, която бил задължен да носи, създавали трудности в разчитане на
името му от колегите му - чужденци и от пасажерите, като имената му били
прочитани и изричани като “Д.“ „Р.“, което не съответствало на имената му
Д.Р. и създавало редица неудобства и сконфузни ситуации в общуването.
2
С оглед на така установените обстоятелства по делото, се налагат
следните изводи. Съгласно чл. 2, ал.2 от ПИБЛД по искане на българските
граждани имената им, съдържащи характерни букви и буквосъчетания, могат
да бъдат изписвани на латиница по начин, различен от английската
транслитерация в първи документ за самоличност. Промяна в следващ
документ може да се извърши само след представяне на официални
документи, или след представяне на съдебно решение. Искането за промяна
на собственото и бащиното име в транслитерален вид по естеството си
представлява искане по чл.19, ал1 от ЗГР. Или, налице е правен интерес за
молителя от исканата промяна със съдебно решение, само въз основа на
каквото може да се допусне промяна в последващите документи за
самоличност. Така, по отношение на установените по делото обстоятелства,
въз основа на които се прави искане за допускане на промяната, може да се
направи извод, че същите представляват важни обстоятелства по смисъла на
чл. 19 ЗГР, а именно създаваните неудобства при общуването и разчитането
имената на молителя при осъществяване на професията му като член от
международен корабен екипаж на кораб, плаващ от Дания до Исландия.
Общоизвестно е, че словосъчетанието „DZH“, което в случая се използва при
английската транслитерация на собственото и бащиното име на молителя е
неразпознаваемо и нечетимо като звук „ДЖ“, с който се изписват собственото
и бащиното име на молителя Д.Р. на български език. Ето защо молбата за
допускане на исканата промяна в транслитерацията на собственото и
бащиното име на молителя е основателна и следва да се уважи, като се
допусне изписване на тези имена на латиница в българските му лични
документи по следния начин: вместо „Dzhan“ - „Djan“ и вместо „Redzhebov“ –
„Redjebov“.
С оглед изложените съображения въззивната жалба е основателна, а
първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно, вместо
което се постанови друго, с което да се допусне исканата промяна в имената
на молителя при изписването им на латиница в българските му лични
документи.
С оглед изложеното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло решение №63/23.06.2020г., постановено по гр.д.
№216/2019 по описа на Районен съд – А., вместо което постановява:
Допуска промяна при изписването на латиница на собственото и
бащиното име на Д.Р.Е., с ЕГН **********, от „Dzhan” на „Djan” и от
„Redzhebov“ на „Redjebov“, в българските му лични документи.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4