РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900606 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Н. П. Б., ЕГН **********, от **, чрез пълномощник адв.М.Б., съдебен адрес
гр.***, твърди, че при пътнотранспортно произшествие на 16.06.2019 г. е загинал В.И.И., на
** г., който е неин **. Твърди, че виновен за произшествието и настъпилата от него смърт е
С. И. Д., който при управление на лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с рег.№ЕВ **** АХ
преминал на червен сигнал на светофарната уредба и блъснал пресичащия на пешеходна
пътека В.И., който в резултат от това починал. Твърди, че по повод произшествието е
образувано наказателно производство, завършило с влязла в сила присъда, с която С.Д. е
признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил
смъртта на **. Описва подробно претърпените от нея неимуществени вреди от загубата,
както и това в какви изключително близки отношения са се намирали със загиналия. Твърди
по-нататък, че управляваният от виновния причинител автомобил и гражданската
отговорност на водача му е застрахована при ответника. Ищцата е сезирала извънсъдебно
застрахователя, но в установения от закона тримесечен срок ответникът не й е изплатил
претендираното обезщетение. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е
формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 50 000 лв.,
частично от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на В.И.И. при процесния инцидент, ведно със законна лихва от датата на
произшествието – 16.06.2019 г., до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.367 ГПК, ответникът
1
„Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, чрез пълномощник юрк.Б.Г., оспорва исковете.
Същият признава съществуването на застрахователно правоотношение със сочените от
ищцата предмет и период на покритие. Оспорва материалноправната легитимация на
ищцата, като отрича да е налице изискуемата изключителна, дълбоко емоционална и трайна
връзка, при която е справедливо вредите да бъдат обезщетени. Прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредите от страна на загиналия В.И., като в тази връзка
поддържа, че последният е навзлязъл внезапно на пътното платно, без да съобрази
поведението си с относимата за него светлинна сигнализация на светофарната уредба и с
приближаващото МПС. Възразява още, че претендираното обезщетение е прекомерно по
размер. Оспорва иска за мораторно обезщетение с възражение, че не е бил поставен в
забава, тъй като ищцата не е представила всички доказателства, с които разполага и от които
може да се направи обоснован извод за основателност на претенцията. По изложените
съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
В допълнителната искова молба се развиват подробни правни съображения за това, че
на увреденото лице се следва лихва за забава, считано от деня на увреждането. Твърди се, че
застрахователят е бил уведомен за процесното събитие от застрахованото лице, преди
ищцата да предяви извънсъдебна претенция. Поддържа се, че дължимата до уведомяването
на застрахователя лихва се покрива до размера на застрахователната сума.
В отговора на допълнителната искова молба се възразява, че ответникът не дължи
лихва на основание чл.429, ал.2, т.2 КЗ. Поддържат се преди заявените възражения по
основателността на главната и акцесорната претенция. Посочва се, че застрахованият водач
не е уведомил застрахователя за процесното ПТП.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се установява и от приложеното по делото удостоверение за
родствени връзки, издадено от Община **, че ищцата е ** на В.И.И., ЕГН **********.
Установява се, че с присъда по н.о.х.д.№593/2020 г. на ОС Пловдив, изменена с
решение по в.н.о.х.д.№331/2020 г. на АС Пловдив, в сила от 27.07.2021 г., С. ИЛ. Д. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.б),
пр.първо във вр.с ал.1, б.в), пр.първо вр.чл.342, ал.1, пр.трето НК, за това, че на 16.06.2019 г.
в гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Ситроен
Ксара Пикасо с рег.№ЕВ****АХ, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21,
ал.1; чл.119, ал.1 и чл.120, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, и по
непредпазливост е причинил смъртта на В.И.И., ЕГН **********, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, а това се
установява и от писмените доказателства, че за автомобила Ситроен Ксара Пикасо с рег.
№ЕВ **** АХ е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска
2
отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от 03.06.2019 г. до 02.06.2020 г.
Установява се, че ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от
ищцата на 03.12.2020 г., като с уведомително писмо от 02.03.2021 г. застрахователят е
отказал да изплати обезщетение под претекст, че не са представени поисканите документи.
Прието е по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, според което
произшествието е настъпило на кръстовището между бул.“Руски“ и бул.“Шести септември“.
Автомобилът е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. В това
време починалият В.И. е пресичал по пешеходната пътека от ляво на дясно пред автомобила
на червен светлинен сигнал за пешеходци. Автомобилът се е намирал на около 41-42 м,
когато пешеходецът е предприел пресичането, но водачът е реагирал късно чрез задействане
на спирачната система и е настъпил неизбежен удар. Автомобилът се е движел с превишена
скорост – 67 км/ч, поради което водачът е нямал техническа възможност да избегне удара.
Причините за произшествието според вещото лице се коренят, както в поведението на
водача (за което е постановена влязла в сила присъда), така и в поведението на пешеходеца,
който е предприел пресичене на забранителен сигнал, без да се съобрази с приближаващия
се и бързо движещ се автомобил.
Прието е заключение на съдебно-психологична експертиза, според което между
ищцата и ** В.И. е създадена и съхранена във времето емоционална топва връзка и близост,
довереност и хармония във взаимоотношенията им. Новината за смъртта му е предизвикала
шоково емоционално състояние, което може да се идентифицира с остра стресова реакция.
За период от време след това ищцата е изпитала скръб, тъга, мъка, жал, емоционална
болезненост, усещане за загуба. Понастоящем няма данни за тежка дезадаптация като
последица от преживяното. Събитието се преживява поетапно и продължително във
времето.
Разпитани са свидетели. От показанията на св.Д. се потвърждават техническите
данни, че пострадалият пешеходец е пресичал на червен светофар. Показанията на св.Г.Н. не
се кредитират и въз основа на тях съдът не прави конкретни изводи, тъй като противоречат
на останалите писмени и гласни доказателства и на приетата техническа експертиза (според
този свидетел пешеходецът е бил вътре в кръстовището, когато светлинният сигнал се е
сменил от зелен в червен). Останалите двама свидетели установяват, че между починалия В.
и ** Н. са съществували топли и искрени добри отношения. Детството на В* преминало с
**, която помагала на ** в отглеждането. ** била много близка и той я посещавал с
желание. Не живеели в едно домакинство, В. живеел с ** и самостоятелно на квартира, а **
– ** на ищцата, живеела от дълги години в чужбина. В. работел в ** , а ищцата живеела в **
. Последната имала нужда от помощ. В. я посещавал веднъж седмично или веднъж на две
седмици, като й помагал в пазаруването и за други нейни нужди. Ищцата трудно понесла
смъртта на **, повечето от роднините й били в чужбина, сега нямало кой да й помогне.
Животът й се променил.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
3
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран от
ищцата, но не е определил и изплатил обезщетение на същата. Следователно процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за нея резултат, което
прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с
рег.№ЕВ **** АХ е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на
който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват според съда от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна връзка
между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. В тази
връзка следва да бъде съобразена влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№593/2020 г. на ОС
Пловдив. Присъдата съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно
горепосочените елементи – противоправност на деянието, авторството на дееца и вината
под форма на непредпазливост, а така също и относно съставомерния елемент от
престъплението, което е резултатно и задължително изисква да е причинена смърт.
Присъдата е задължителна за гражданския съд и относно наличието на причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на делинквента и смъртта, която връзка също е
обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
Въпреки гореизложеното, от доказателствата по делото, според съда, не се
установява материалноправната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на внука й, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
4
С ТР №1/2016 г. на ВКС, ОСГТНК, е предвидена възможност за присъждане на обезщетение
и на други лица, извън посочените в Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и №2/84 г. на
Пленума. Прието е, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Според мотивите на решението, особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В аспекта на горното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че
не са установени конкретни особени житейски обстоятелства по смисъла на тълкувателното
решение, при които привързаността на ищцата с починалия ** да е била по-силна и
надхвърляща интензитета на нормално присъщите за родствената връзка отношения. От
свидетелите се установява, че между ищцата и починалия В.И. е имало отношения, които
според съда са нормални за конкретната родствена връзка и присъщи за нея и които не се
отличават с изискуемия от горепосоченото тълкуване интензитет. Били са привързани един
към друг, ищцата е помагала при отглеждането на ** от неговите **, съответно ** е помагал
на ищцата, когато същата е достигнала възраст, при която е срещала затруднения в
ежедневието си. От показанията на свидетелите се установява, че ищцата и В. не са живеели
в едно домакинство, последният не е полагал ежедневни грижи за нея, а я е посещавал,
когато намери време – веднъж на седмица-две. Ищцата разчита на финансова подкрепа на
останалите си роднини. Тя има и други **, които според собствените й изявления пред
вещото лице по СПЕ също живеят в **. Пред вещото лице по психиатричната експертиза
същата е заявила още, че се справя сама с трудностите в живота си. Между ** и ** не е
имало отношения, приравнени на родителските, нито в ранните години на починалия, нито
по-късно. Починалият е помагал на **, но спорадично, имал е самостоятелен живот и
5
отношенията между тях не са надхвърляли по интензитет нормалните за съответната
роднинска връзка.
В Решение №17/16.03.2021 г. на ВКС по т.д.№291/2020 г., ІІ т.о., е прието, че
житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка
характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като
примери за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и
възпитание на ** от ** по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или
работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от
внука, вместо от неговите родители и пр. Независимо от спецификата на отношенията,
присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото е обусловено от провеждане на
пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР по т.д.№1/2016 г. на ВКС. (В този
смисъл е и Решение №92/17.11.2020 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д.№1275/2019 г.) В конкретния
случай не е доказано починалият В.И. да е полагал трайно грижи за своята ** (посещаването
веднъж на седмица или две в свободното време и пазаруването на лекарства според съда не
са трайни грижи по смисъла на изложеното), не е установено чрез пълно и главно доказване
ищцата да е имала нужда от такива грижи поради определено здравословно състояние, което
не й позволява да се грижи сама за себе си – да страда от тежко заболяване, да е
обездвижена, да не може да пазарува, да се грижи за домакинството и пр., съответно че
всички тези дейности да са извършвани само и единствено от починалия й **. Налице са
откъслечни данни от свидетелите и от СПЕ, че ищцата е едра жена с наднормено тегло, но
това не е достатъчно, за да обоснове нужния за целта извод за наличие на изключителна
връзка между нея и починалия. ** В.И. е помагал, но не се установява същият да е
упражнявал заместваща трайна грижа по смисъла на гореизложеното, от която ищцата да е
лишена понастоящем. Не е установено и ищцата да търпи от неговата смърт продължителни
и изключителни болки и страдания, различни от болките и страданията, която всеки член на
подобна роднинска връзка търпи от подобен инцидент. Според СПЕ острата стресова
реакция е преодоляна, не е настъпила тежка дезадаптация от преживяното, напротив –
ищцата е адаптирана в сложилата се ситуация. Ето защо съдът намира, че искът не е доказан
по своето основание и следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора и с оглед направеното от ответната страна искане, същата
има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът е направил и претендира в списък по чл.80 ГПК юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи по правилата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ, чл.1 и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер 450 лв. Съгласно чл.1 НПП възнаграждението се определя с оглед
вида и количеството на извършената дейност, а не с оглед броя на съединените искове. На
ответника следва да бъдат репарирани разходите за възнаграждения на вещо лице и
свидетел в общ размер 520 лв. Общият размер на разноските от 970 лв. следва да бъде
отсъден в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. П. Б., ЕГН **********, от **, срещу
„Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, за заплащане на сумата 50 000 лв., частично от
200 000 лв., ведно със законна лихва от 16.06.2019 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на В.И.И., ЕГН
**********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 16.06.2019 г. в ** на
кръстовището между бул.“Руски“ и бул.“Шести септември“, причинено виновно при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с рег.
№ЕВ **** АХ, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно дружество Евроинс“АД.
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН **********, от **, да заплати на „Застрахователно
дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43, сумата 970 лв. (деветстотин и седемдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски за производството по т.д.№606/2021
г. на ПОС, ХVІ с.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7