П Р О Т О К О Л
|
24.09.2021 година |
гр. БУРГАС |
|
Районен съд - Бургас |
ХLVІІ-ми наказателен състав |
|
На двадесет и четвърти септември |
две хиляди двадесет и
първа година |
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Секретар: Калина Събева
Прокурор: Л.Г.
Сложи за разглеждане докладваното от съдията Митев
Наказателно ОХ дело № 751 по описа за 2021 година.
На
именното повикване в 09:40 часа се
явиха:
За Районна прокуратура - Бургас, редовно призовани, се явява прокурор Л.Г..
Подсъдимият Т.Х.В., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. К..
Свидетелят Т.А.Щ., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят Е.С.Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят И.И.Х., редовно призован, се явява лично.
Съдът докладва постъпил отговор от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
Съдът констатира, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. По-конкретно, допуснато е нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, като е възпрепятствана възможността на обвиняемия да разбере за какво престъпление е привлечен в това качество, тъй като е налице непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В обвинителния акт следва да бъдат посочени всички факти, които принадлежат към състава на престъплението, за което е привлечен обвиняемия. Това означава да е описан предметът на престъплението, датата и мястото на деянието, както и самото деяние и в какво се изразява то- действие (като се опишат конкретните актове) или бездействие (като се посочи какво е следвало да се направи). Също така, датата на осъществяване на престъплението е основен елемент от обективната страна на деянието, който следва да намери отражение, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива. Доколкото времето на осъществяване на деянието е съществен елемент, включен в предмета на доказване и момент спрямо който следва да се извърша преценка за изтичане на давностните срокове за образуване на наказателно производство и за реализиране на наказателна отговорност, същото следва да бъде посочено по ясен и недвусмислен начин в обвинителния акт.
В конкретния случай, обвиняемият е привлечен за това, че на 27.11.2019 г. намерил чужда вещ и в продължение на една седмица от 27.11.2019 г. до 03.12.2019 г., включително, не е съобщил за нея. При тази формулировка не става ясно в край на сметка на коя дата се твърди да е извършено престъплението, което е вменено във вина- на най-късната изрично посочено дата, която е 03.12.2019 г., или на някоя друга дата. Също така, в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени три дати- 27.11.2019 г. когато се твърди обвиняемият да е намерил вещта, 28.11.2019 г., когато се твърди вещта да е била заложена, и 05.12.2019 г., когато вещта е била предадена на органите на МВР. Видно е, че в обстоятелствената част също липсва посочване на датата, на която се твърди престъплението да е довършено. Съдът счита за недопустимо датата на извършване на деянието да се определя чрез тълкуване, по аналогия, чрез пресмятане, по подразбиране или по друг подобен начин. По отношение на конкретното престъпление, за което е повдигнато обвинение, датата на извършване безспорно е определила, тъй като се свързва с изтичането на определен срок. След като е определима, същата следва да е изрично посочена, с оглед пълното, точно и ясно очертаване на обвинението.
Посоченото нарушение пречи на обвиняемия да разбере фактическите рамки на обвинението, респ. да се защитава по тях, което безспорно е съществено нарушение на процесуалните правила. При липса на описание на посочените факти се касае за непълно очертаване на предмета на доказване съобразно чл. 102 НПК, в който случай и за съда, остава неясно кои факти ще бъдат изследвани и кои ще подлежат на доказване.
Това нарушение е допуснато и при привличането на обвиняемия, като постановлението също следва да бъде прецизирано.
Посоченото нарушение може да бъде отстранено чрез повторното извършване на опорочените процесуални действия, като се посочи датата на довършване на деянието, т.е. датата, на която прокурорът приема, че същото е осъществено.
Изводът на съда влече като последица прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му за отстраняване на допуснатите нарушения, тъй като неяснотите и противоречията в предмета на обвинението, въведени с ОА и постановлението за привличане на обвиняем, винаги са съществени процесуални нарушения, защото неизменно водят до ограничаване правото на защита на обвиняемия/подсъдимия.
Съгласно разпоредбите на НПК, връщането на делото на досъдебното производство за отстраняване на допуснати нарушения е предвидено като правомощие на съда при приключването на разпоредителното заседание по чл. 248 от НПК, като след този етап не е разписано подобно правомощие до приключване на разглеждане на делото. Настоящият състав обаче намира, че изключването на възможността съдът да констатира нарушения, които безспорно накърняват правото на защита на обвиняемия и да върне делото за отстраняването им след като е приключило разпоредителното заседание, противоречи на принципа за разглеждане на делата в разумен срок, заложен в чл. 22 от НПК. Това е така, тъй като пропускът на първоинстанционният съд служебно да установи допуснато отстранимо процесуално нарушение и да върне делото на прокурора за отстраняването му, представлява от своя страна допуснато от този съд нарушение, което се явява основание за връщане на делото от горните инстанции за ново разглеждане. Това е така, тъй като не би могло да се допусне поради пропуска на съда и на страните да се допусне да бъде необратимо накърнено правото на защита на обвиняемия. Така и в Решение № 69/2019 г. по н.д. № 245/2019 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 188 от 19.11.2019 г. по н.д. № 790/2019 г., на ВКС ІІІ н.о., Решение № 211 от 07.01.2020 г. по н.д. № 840/2019 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 78/30.04.2019 г. по н.д. №1209/2018 г. на ВКС, І н.о. и др., е посочено, че преклузията относно възраженията за допуснати нарушения се отнася за страните, но не и за съда, като с тези актове отново са били разглеждани въпроси за допуснати такива нарушения.
Изложеното налага съставът да отмени определението си, с което е дал ход на съдебното следствие, както и определението си, с което е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като вместо това постанови определение, с което връща делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
С тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И № 260642/24.09.2021 г.
ОТМЕНЯ определението си, с което е дал ход на съдебното следствие.
ОТМЕНЯ определението си, с което е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като вместо него, на основание чл. 249, ал. 2 от НПК, постановява:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 751/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА на Районна прокуратура – Бургас досъдебно производство № 434 ЗМ 816/2019г. по описа на Второ РУ- гр. Бургас, Пор. № 97/2020г. по описа на РП - Бургас, за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, съобразно мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е прието, че са допуснати съществени процесуални нарушения и съдебното производство е прекратено, подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Бургас в седмодневен срок от днес по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: