Решение по дело №5164/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264005
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20201100505164
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 16.06.2021 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                       

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

              ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                 мл. с: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от съдия Ташева в.гр.д. № 5164 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            С решение № 38727 от 12.02.2020 г., постановено по гр.д. № 23362/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав, З. „О.З.“ АД, с ЕИК ******и седалище и адрес на управление:*** е осъдена да заплати на „Д.З.” АД, с ЕИК ******и седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 213, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 255 лв. /с включени 15 лв. ликвидационни разноски/ - обезщетение за вреди на полуремарке „Шмитц СПР 27“ с рег. № ******, причинени вследствие настъпило на 25.11.2014 г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач на т.а.“Мерцедес Актрос“ с рег. № ******, застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при З. „О.З.“ АД, ведно със законна лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата от 106,71 лв. -мораторна лихва върху сумата от 255лв. за периода от 09.03.2015 г. до 22.04.2019 г. и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплати разноски в размер на сумата от 100 лв. - за държавна такса, 250 лв. - депозит за вещо лице и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

            Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника З. „О.З.“ АД, чрез пълномощника юрск. Р. Иванова, в която се обжалва решението като неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се навеждат доводи за неправилност изводите на съда относно основателността на дължимото застрахователно обезщетение, като се поддържа, че същите са формирани в несъответствие с приобщените по делото доказателства, относимата съдебна практика и приложимите материалноправни и процесуални норми. Излага се, че в отговора на исковата молба, ответното дружество е оспорило основателността на предявения иск, който е предявен за настъпило събитие - ПТП, при което водач на товарен автомобил сам уврежда ремаркето си, при маневра за закачане, като в резултат на това събитие сам попълва двустранен констативен протокол. Поради изложеното поддържа, че не би могло да има спор относно виновността на водача, предвид факта, че същият е водач, както на влекача, така и на ремаркето, а освен това и двете са собственост на едно и също лице. Жалбоподателят излага, че така описаната хипотеза попада извън покритието на застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като в разпоредба на чл. 267 от КЗ /отм./, законодателят изрично е предвидил, че „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, вкл. вредите, причинени на чуждо имущество“. Поддържа се, че в конкретния случай ищецът се е опитал да използва „Гражданската отговорност“ като имуществена застраховка „Каско“, което е сериозно разминаване с предмета на застраховката. Сочи се, че в чл. 268 от КЗ /отм./, законодателят изрично е посочил в кои случаи застрахователят не дължи покритие, а именно, че „Застрахователят не заплаща обезщетение за вредите, причинени на МПС, управлявано от застрахования, както и за вредите, нанесени на имущество, превозвано с това МПС, какъвто е и настоящия случай. В жалбата се навеждат доводи, че решението е постановено и в нарушение на процесуалния закон, тъй като посочените възражения са били наведени в отговора на исковата молба, но в постановеното решение не са били обсъдени, нито са изложени правни аргументи за това, поради което жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и  необосновано.

            В тази връзка, моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, ведно с присъдените на ищеца разноски и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се и присждане на разноските и за двете инстанции.

            Въззиваемата страна „Д.З.“ АД, чрез пълномощника си ЮРСК. М.С.е депозирала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, в който оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения и моли съда да я остави без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:       

            Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

            Нормата на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ /в сила от 01.01.2006 г. и приложима като материално правна норма към разглежданата хипотеза/, урежда регресното суброгаторно право на застрахователя по имуществена застраховка, който е заплатил на застрахования обезщетение за вредите, причинени от настъпване на застрахователното събитие, да встъпи в неговите права срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а когато делинквентът има сключена застраховка "Гражданска отговорност"- и срещу неговия застраховател по тази застраховка, като може да предяви вземанията си направо към застрахователя. Основен елемент от фактическия състав на застрахователната суброгация е наличието на действително извършено от застрахователя плащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице или на бенефициера по застраховката, извършено по валидно възникнало и съществуващо към датата на настъпване на застрахователното събитие застрахователно правоотношение.

            Основните спорни въпроси по делото са относно механизма на ПТП и причинените вреди, както и налице ли е основание за изключение от покритието, а именно чл. 268, ал. 1, т. 3 от КЗ /отм./. Така наведените доводи кореспондират на възраженията на ответника в отговора му на исковата молба по чл. 131 ГПК .

            По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че ответникът З. „О.“ АД е застраховател по валиден към момента на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността на водача на т.а. “Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 240 лв.

            От представената Полица №121414007907 за застраховка „Бизнес Каско“, сключена на 26.06.2014г. между „Д.з.“ АД и „Политрафик“ ЕООД, се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на полуремарке „Шмитц СПР 27“, с рег. № ****** срещу рискове от възникване на застрахователни събития със срок на валидност за периода от 02.07.2014г. до 01.07.2015г. на обща застрахователна сума 16 000 лв. Видно от представените Общи условия към застраховка „Бизнес Каско“ на МПС, при увреда на полуремаркето по време на престой /клауза„Г“/ е налице настъпване на застрахователно събитие по клауза „А“ - покрит риск от щети по МПС в резултат на ПТП.

            От представения двустранен констативен протокол, от който се установява, че на 25.11.2014г. е настъпило ПТП между т.а.“Мерцедес Актрос“ с рег. № ******, собственост на „Политрафик“ ЕООД, управляван от Н.Б.Н.и полуремарке „Шмитц СПР 27“ с рег.№******, собственост на същото дружество, като ДКП е подписан и за двете превозни средства от Н.Б.Н.. В същия е отразено, че при маневра за закачане на ремаркето, водачът не успял да улучи царския болт и го чукнал странично с лафета, при което ремаркето се килнало на една страна и била счупена лапа на десен крик на полуремаркето.

            Няма спор, че във връзка с отправено Искане за оценка на вреди от 26.06.2014г. при ищеца „Д.з.“ АД е образувана щета № 238627/26.11.2014г., по която за повредите на полуремарке „Шмитц СПР 27“ с рег. № ****** е определено обезщетение от 240лв., което е изплатено на „Политрафик“ ЕООД на 12.01.2015г.

            На следващо място, въззивният съд намира, че механизмът на проишествието се установява, както от двустранния констативен протокол за ПТП, така и от заключението на вещото лице по САТЕ, което правилно е било кредитирано като компетентно и обективно дадено и неоспорено от страните, видно от което на 25.11.2014 г., около 11:30 часа, водачът на влекач „Мерцедес Актрос”, с рег. № ****** предприема маневра за закачане на полуремарке „Шмитц СПР 27”, с рег. № ****** в района на паркинга на „Полиграфик” ЕООД, като не успява да уцели централния /царския/ болт, вследствие на което лафетата избутва болта и накланя полуремаркето. При накланянето на полуремаркето се уврежда дясната телескопична опора. От заключението на вещото лице се установява и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и уврежданията на полуремаркето. Съгласно експертното заключение от техническа гледна точка и съгласно приложените по делото доказателства следва извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на влекач „Мерцедес Актрос”, с рег. № ******, който при опит да закачи процесното полуремарке към влекача се разминава с централния болт, вследствие на което същото се накланя и се уврежда дясната телескопична опора.

            В тази връзка, настоящият състав намира за установено, посредством събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на влекач „Мерцедес Актрос”, с рег. № ******, който е и водач на полуремарке „Шмитц СПР 27”, чието противоправно поведение се изразява в това, че като водач на товарния автомобил, същият не е преценил правилно маневрата за скачване с полуремаркето, в резултат от което са настъпили имуществени вреди по същото. В тази връзка намира за доказано по делото, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - налице е противоправно деяние, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), както и че е налице причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.

            Ответникът не спори, че към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската отговорност на причинителя на произшествието е била застрахована при него по силата на договор за застраховка “Гражданска отговорност”.

            Спорно е по делото и пред въззивната инстанция, обаче дали застраховката "Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива имуществените вреди по процесните ППС, управлявани от виновния водач.

            Настоящият състав намира за основателно възражението на ответника и настоящ въззивник, че от покритието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са изключени имуществените вреди, причинени от виновния водач на моторното превозно средство, с което е причинил ПТП, при приложение на изричната норма на чл. 268, т. 3 КЗ /отм./. В настоящия случай, обезщетението, което ищецът е заплатил на увреденото лице е по имуществена застраховка "Каско" е именно с оглед изключване на имуществените вреди, причинени от виновния водач на моторното превозно средство, управлявал същото, на основание чл. 268, т. 3 от КЗ /отм./. Според посочената норма вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от виновния водач, както и вредите, нанесени на имущество, превозвано с това моторно превозно средство, са изключени от обема на вредите, за които застрахователят по застраховка "ГО" дължи обезщетение. Това е така, тъй като на обезщетяване в рамките на посочената застраховка подлежат само имуществените вреди, причинени от управляваното от делинквента МПС на друго имущество, но не и вредите, които същото това МПС е понесло, участвайки в ПТП. За тези вреди застрахователят би отговарял при наличие на имуществена застраховка „Каско“. Изложеното обосновава извод, че собственикът на МПС, управлявано от виновния водач при ПТП не е материално легитимиран да търси обезщетение за вреди, нанесени върху същото това МПС при ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“, макар да е легитимиран като трето лице да предяви иск срещу застрахователя за други имуществени или неимуществени вреди.

            Същевременно, разпоредбата на регреса е уредена общо, за всеки вид встъпване в правата на застрахования, в случая по застраховка Каско. Нормата на чл. 268 КЗ (отм.), предвижда лимитативно изброени изключения от застрахователно покритие по застраховка "ГО", едно от които е, че застрахователят по задължителната застраховка ГО не заплаща обезщетение за вреди, причинени на МПС, управлявано от виновния водач, както е и настоящия случай, а съгласно чл. 268, т. 3 КЗ, застрахователят по задължителната застраховка ГО не заплаща обезщетение за вреди, причинени на МПС, управлявано от застрахования. Тъй като, по делото се доказа, че вина за настъпване на процесното ПТТ има водачът на влекач „Мерцедес Актрос”, с рег. № ******, който е и водач на полуремарке „Шмитц СПР 27”, при което са причинени вреди по същото, съгласно цитираната по-горе норма застрахователят по задължителна застраховка ГО не следва да отговаря, от което следва, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 213, изр. 4 от КЗ /отм./. Това е така, тъй като съгласно чл. 268 КЗ, Гражданската отговорност на виновния водач не попада в покритието на застраховката ГО, тъй като съгласно чл. 268, т. 3 КЗ, застрахователят не заплаща обезщетение за вредите, причинени на МПС, управлявано от виновния водач.

            В този смисъл, разпоредбата на чл. 268, т. 3 КЗ /отм./ е ясна и не подлежи на тълкуване. Тя предвижда лимитативно изброени изключения от застрахователното покритие по застраховка „ГО“, едно от които е относно вредите, причинени на МПС, управлявано от виновния водач, както и вредите, нанесени на имущество, превозвано с това МПС, от което следва, че гражданската отговорност на виновния водач не попада в покритието на застраховката ГО. Следователно, макар и собственикът на увреденото МПС да е трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 ГПК - за трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, с изключение на правоимащите лица в резултат на неговата смърт - той няма право да получи обезщетение за увреденото при деликта собствено МПС, което е управлявано от виновния водач. При тези постановки на КЗ /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./ следва да се преценява и т. 8 от ТР № 1/2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

            По изложените съображения, въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което също подлежи на отхвърляне.

            В тази връзка, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            По разноските:

            В полза на въззивника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски, а именно - сумата от 100 лв., представляващи разноски в производството пред СРС за юрисконсултско възнаграждение, претендирано в минимален размер, както и сумата от 200 лв. - разноски в производството пред СГС за юрисконсултско възнаграждение.

 

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

             

            ОТМЕНЯ Решение № 38727 от 12.02.2020 г., постановено по гр.д. № 23362/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.З.” АД, с ЕИК ******и седалище и адрес на управление:*** срещу З. „О.З.“ АД, с ЕИК ******и седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 255 лв. /с включени 15 лв. ликвидационни разноски/ - обезщетение за вреди на полуремарке „Шмитц СПР 27“ с рег. № ******, причинени вследствие настъпило на 25.11.2014 г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач на т.а.“Мерцедес Актрос“ с рег. № ******, застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при З. „О.З.“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 106,71 лв. - представляваща мораторна лихва върху сумата от 255 лв. за периода от 09.03.2015 г. до 22.04.2019 г..

            ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК ******да заплати на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 100 лв., представляващи разноски в производството пред СРС, както и сумата от  200 лв., представляващи разноски в производството пред СГС.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                2.