Определение по дело №823/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1893
Дата: 17 май 2023 г. (в сила от 17 май 2023 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20233100500823
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1893
гр. В., 17.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500823 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Г. И. М. - В., подадена чрез
процесуален представител адв. Р. Д., срещу Решение № 484/15.02.2023 г., постановено по
гр.д. № 9355/2022 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката
иск срещу К. В. К. и Д. Б. К. за признаване за установено между страните, че тя е собственик
на основание изтекла придобивна давност в периода от 09.12.2005 г. до 18.07.2022 г. на 1/2
идеална част от следния недвижим имот: Част от първия етаж на триетажна жилищна
сграда, находяща се в гр. В., бул."С." № 27, ет.1, представляващ самостоятелно жилище,
състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня - тоалет и стълбище
към избата, ведно с припадащото се избено помещение, без данни за квадратура по
документ за собтвеност, представляващ имот с идентификатор ................... по КК и КР на гр.
В., при граници на имота, упоменати в решението, както и 1/6 идеална част от поземления
имот, в който е построена сградата с идентификатор .............. по КК и КР на гр. В., с площ
от 824,40 кв.м. по нот.акт, а по скица 393 кв.м., при граници и съседи: имоти ...................,
....................., ..................., ..................... и ..........................., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивникът изразява становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Сочи, че в доклада по делото не му е указано, че следва да докаже, че саморъчно изписаният
предварителен договор, сключен от 09.12.2005 г. има достоверна дата, която да отговаря на
изискванията на чл. 181, ал. 1 ГПК. Разпределената доказателствената тежест на ищеца била
да докаже давностното си владение, а в мотивите на решението му, искът му бил отхвърлен
поради недоказаност на достоверността на датата на предварителния договор. С
коригирания доклад по делото било указано на ищеца да докаже твърдението си, че от 2005
година до деня на предявяване на иска е упражнявал фактическа власт върху процесния по
делото имот с намерение за своене. Посоченият факт бил доказан чрез разпитаните от съда в
съдебно заседание на 13.12.2022 г. двама, водени от него свидетели, докато ответната страна
не е ангажирала нито едно доказателство за неговото опровергаване. Безспорно било
установено, че Г. В. е обитавала непрекъснато и необезпокоявана процесния имот, и
1
владението й не е било прекъсвано по никакъв начин. Оспорва твърденията, че последното
не е осъществявано явно, като твърди, че през целия процесен период тя лично е плащала
данъците за процесния имот, защитавайки правата си на владелец, е водила спорове досежно
ползването на имота с другите съседи, живеещи на втория и третия етаж на същия адрес, и
го е ремонтирала. Изложените от свидетелите факти изцяло се потвърждавали от
приложените писмени доказателства. Посочва, че не е била страна по водените от
ответниците дела, а нищо не е пречело тя да бъде конституирана като такава и да бъде
осъдена, ако са съществували предпоставките за това. От друга страна, жалбоподателката
сочи, че при оспорване на достоверната дата на предварителния договор ответниците са
разполагали с възможността по отношение на документа да бъде извършена експертиза,
което не било сторено. От свидетелските показания на Х. П. се установявало, че в началото
на декември 2005 г. е присъствала лично при изготвянето на оспорения предварителен
договор. Г. с почерка си е писала този договор, а редакцията му е била оформена от трите -
Г., майка й и самата свидетелка. Целта на този договор била майката на Г. да я защити
косвено от нейната сестра, в случай, че сестра й почине преди своя съпруг. Оспорва
изводите на съда, че показанията на свидетелката не следва да бъдат кредитирани като
хаотични и непоследователни. Отправя доказателствено искане за допускане на разпит в
качеството на свидетел на Т. П. Д.а, която да даде показания относно това кога е бил
подписан предварителния договор от 09.12.2005 г. и какви са били мотивите на страните по
него да го подпишат в този му вид. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от К. В. К. и Д. Б. К., чрез адв. Б.
Ж., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите сочат, че
представеният предварителен договор, като частен документ се ползва с доказателствена
сила само по отношение на авторството му, но не съставлява доказателство нито относно
факта на владението, нито относно датата и мястото на съставянето на документа. Допълват
твърдението си, че продавачът по представения предварителен договор е майка на ищцата и
е длъжник по изпълнителния лист, издаден в тяхна полза, въз основа на влязлото в сила
осъдително решение. Същият за пръв път е представен с исковата молба и поради това само
тази дата може да се възприеме като достоверна негова дата. От друга страна сочат, че
ответник по уважения предходен иск за собственост е бил съпругът на ищцата - А. В., като
същият бил предявен като установителен, защото ответникът не е осъщестявал фактическа
власт върху имота, излежавайки през цялото време на процеса присъдата си в затвора. С
оглед възражението, че след като предварителният договор с майката на ищцата е възмезден
по време на брака й с А. В., то всякакви права и престации по този договор, вкл. и
предаването на владението, се счита за предадено в полза на двамата съпрузи, твърдят, че
постановеното спрямо последния решение е прекъснало във всички случаи освен давността
спрямо него, така и спрямо неговата съпруга. За установяване на владение от страна на
ищцата нямало никъде никакви данни и обективно такива не можели да бъдат достояние на
трети лица, след като това владение се основавало само на предварителен договор, който не
се регистрира никъде. Поради това въззиваемите обосновават становището си, че такова
владение не изпълнява и изискването да е явно, респ, да е доведено до съзнанието на
действителните собственици. В заключение, позовавайки се на съдебна практика, твърдят,
че липсата на достоверна дата на частния документ, който при това в конкретния случай е
предварителен договор, сключен с длъжник по въвод, се приемало константно като пречка
за установяване на владение от трето лице от дата, предхождаща предявяването на иска.
Намират доказателственото искане на въззивника за недопустимо. Отправят искане за
2
потвърждаване на съдебното решение с присъждане на разноски.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. По
изложените съображения въззивното производство по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
По отношение на отправеното с въззивната жалба доказателствено искане за разпит
на свидетел следва да се посочи, че същото е преклудирано, тъй като не се касае за
новоузнато или нововъзниканало доказателство, поради което по отношение на него е
приложимата забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК за ангажиране на доказателства, които са
могли да бъдат посочени в срок в първоинстанционното производство. Не е налице и
допуснато процесуално нарушение във връзка с докладването на делото от
първоинстанционния съд, тъй като при разпределение на доказателствената тежест между
страните, същият не дължи преценка на формалната доказателствена сила на представените
доказателства, респективно за даване на указания за установяване на същата. Поради
изложеното искането е недопустимо и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 823/2023г. на 06.06.2023 г. от 09:30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствено искане на въззивника за допускане на
разпит в качеството на свидетел на Т. П. Д.а, която да даде показания относно това кога е
бил подписан предварителния договор от 09.12.2005 г. и какви са били мотивите на
страните по него да го подпишат в този му вид.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС ОТ НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СТРАНИТЕ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ!



3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4