Р Е Ш Е Н И E
№528 02.12.2015 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на седемнадесети
ноември две хиляди и петнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
т.дело номер 575 по описа за 2014
година.
Производството по делото е образувано по искова
молба на „Алпин билдинг“ ЕООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 87 чрез адв. Мартин Богдев със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1, срещу „Ем си инвест“
ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район
„Северен“, ул. „Белград“ № 6, ет. 6 с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 26 419.32лв. главница, представляваща
незаплатени строително-ремонтни дейности и строително-монтажни работи по
договор от 04.12.2012г.; сумата от 11 915лева, представляваща неустойка за
забава, дължима по договора, за период на забавата от 04.09.2013 год. до
30.11.2014 год., т.е. за 451 дни, начислена върху неплатеното възнаграждение,
както и законната лихва върху главницата от завеждане на делото до
окончателното изплащане на вземането.
От фактическа и правна страна ищецът
поддържа, че между страните е сключен договор от 04.12.2012г., по който
ответникът му възложил да извърши строително-монтажни работи по хидроизолация и
строително-монтажни работи на обект хотел „Алба“ в к.к. Слънчев бряг. Твърди се, че ищецът е изпълнил изцяло
възложените с договора СМР и СРД. Навеждат се твърдения, че за изпълнените СМР
и СРД от ищеца са издадени протоколи за установяване на извършените видове СМР
и актове образец 19, съгласно договора и ЗУТ, подписани и от двете страни.
Посочва се, че извършените СМР са частично заплатени, като се твърди, че
са издадени фактури на обща стойност 34 107,73лв. от които не са
заплатени сумите по четири от тях, общо 26 419,32 лв. В допълнителната
искова молба ищецът заявява, че предметът на договора обхваща, освен
първоначално определените и възложени ремонтни работи, допълнително и други такива,
за които страните са постигнали съгласие, че могат да бъдат възложени при
необходимост, като техният вид, количество и стойност ще бъдат определени
окончателно с протокол акт обр.19 и ще бъдат
заплатени в тридневен срок от подписването на приемо-предавателния
протокол. Заявява се, че предметът на договора включва извършването на СМР по
хидроизолация на хотел „Алба“ Слънчев бряг, като
протоколите под №№5, 6, 7 и 8, въз основа на които били съставени фактури с №№
1432/30.08.2013; 1433/30.08.2013; 1446/19.09.2013; 1447/19.09.2013г.
(незаплатени) са именно за извършени СМР по полагане на хидроизолацията,
полагане на боя и мазилка над нея, т.е. незаплатените работи са обхванати от
предмета на договора. Ищецът твърди, че след като договорът допуска допълнително
възлагане на СМР, то и устното възлагане е релевантно, като е достатъчно
количествата да са отразени в приемо-предавателен
протокол. Потвърждение за горното, според ищеца, е обстоятелството, че
ответната страна вече била заплатила допълнително устно възложени СРД, като
общо платени суми по договора (18 916,41лв. с ДДС) значително надхвърляли
първоначалния договорен размер от 11 000лв. Като признание за
допълнителното възлагане ищецът тълкува и подписването на протоколите от
ответника.
Ответникът е депозирал писмени отговори,
с които оспорва претенциите. Заявява, че е осчетоводил фактури за извършени
строително-ремонтни работи и сумите по тях в общ размер на 19156.53 лв. с
включен ДДС са изплатени на ищеца. Заявява, че не е възлагал на ищеца
извършване на други СМР и строително-ремонтни дейности, извън описаните в осчетоводените
от него фактури и подписани актове обр.19 и
протоколи. Посочва се, че съгласно чл. 4, ал. 8 на договора от 04.12.2012г.
възложителят ще извършва плащания на изпълнителя за допьлнително
вложени материали и/или извършени СМР само ако са били възложени писмено, а
такова писмено възлагане по смисъла на този текст не е налице. В допълнителния
отговор посочва, че ремонтните дейности, описани в акт обр.19/08.04.2013
год., протокол №5/05.04.2013 год., акт обр.19/21.05.2013
год. съгласно протокол №6/21.05.2013 год., акт обр.19/29.05.2013
год., протокол №7/19.05.2013 год., акт обр.19/31.05.2013
год. и протокол №8/15.05.2013 год., не са възлагани от „Ем си инвест“ ЕООД и не са били извършени от ищеца, актовете и
протоколите не са подписани и приети от представител на ответника и не
съставляват доказателства за извършени СМР.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажират доказателства.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от процесуалния представител на ответника, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните са подписали помежду си договор за
строителство от 04.12.2012 год. с предмет строително ремонтни работи, включващи
строително-монтажни работи по хидроизолация, които ще бъдат реализирани с
материали и труд на изпълнителя – „Алпин билдинг“
ЕООД, на етапи, съгласно одобрен проект и определени по описание и вид,
съгласно приложение №1 (количествено-стойностна сметка), неразделна част от
договора. Такова приложение, подписано от двете страни, неразделна част от
договора, не се представя. В чл.2 от договора страните са се съгласили, че
стойността на договорените СМР и материали, необходими за изпълнение предмета
на договора, е съгласно приложение №1, но към момента на подписване на
договора, съгласно одобрения проект за изпълнение, стойността на възложените
СМР възлиза на 11 000 лв. без ДДС. Окончателната стойност на договора се
определя въз основа на количествата, посочени в съставените от изпълнителя по
време на строително-ремонтните дейности актове обр.19,
остойностени по единичните цени по приложение №1.
Страните са постигнали съгласие възнаграждението да бъде изплащано: авансово (в
размер на 30%) – чл.2.3“а“ от договора, а останалата част от предварително
одобрената количествено-стойностна сметка и допълнителните работи, ако има
такива - в срок от 3 работни дни срещу
представен приемо-предавателен протокол акт обр.19 и данъчна фактура. В чл.4.8 от договора са се
съгласили, че допълнително вложени материали и/или извършени СМР ще бъдат
заплащани само ако са били възложени писмено от възложителя по условията на
договора. Последните са разписани в чл.10 от договора, като се прави
разграничение между допълнителни СМР, които не са предмет на договора и не са
част от приложение №1 и не произтичат от него (чл.10.1), и такива, които са част
от предмета на договора, но не и било възможно предварително да бъдат
предвидени при подписването на договора или произтичат от промени в проектното
решение на възложителя (чл.10.2). В първия случай страните подписват анекс към
договора. Във втория случай възложителят отправя писмено искане до изпълнителя
за допълнителните СМР и последните се извършват само след като изпълнителят
даде на възложителя писмено съгласие, което трябва да съдържа данни за цената
на допълнителните стоки и/или СМР и срока, в който ще бъдат извършени.
Представят се съставени от ищеца и неподписани от
ответника четири броя фактури, сумите по които са предмет на иска, както и
неподписани от ответника четири броя акт обр.19,
както следва: акт обр.19 съгласно протокол №5/05.04.2013
год. за СМР на стойност 1 475,60 лв. без ДДС, акт обр.19
съгласно протокол №6/15.05.2013 год. за СМР на стойност 22 409,32 лв. без
ДДС, акт обр.19 съгласно протокол №7/30.08.2013 год.
съгласно протокол №7/15.05.2013 год. за СМР на стойност 817,50 лв. без ДДС и
акт обр.19 съгласно протокол №8/15.05.2013 год. за
СМР на стойност 1 133,68 лв. При съпоставката на горните протоколи се
установява, че протоколи №№ 6 и 7 имат идентично съдържание, но са предмет на
два различни акта обр.19. От протоколи №5 до 8, за представител
на ответника е положен подпис на №5 и 6 и 7(идентични), а протокол №8 не е
подписан. За разлика от тях, протоколите от №1 до №4 и актовете обр.19, съставени въз основа на тях, които са представени по
делото и не са спорни, са подписани от двете страни, като за ответника са
подписани от управителя на дружеството.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че
акт обр.19 съгласно протокол №5/05.04.2013 год.
включва изпълнение на хидроизолация по бордове и тераси и тази СМР е договорена
с договора между страните. Същото се отнася и за една от работите, предмет на
акт обр.19 съгласно протокол №6/21.05.2013 год. –
хидроизолация на асансьорни шапки, както и за
работите по акт обр.19 по протокол №8/15.05.2013 год.
– демонтаж и монтаж на хидроизолация по козирка, с полагане на силикон и монтаж
на табела. Вещото лице посочва в заключението ,че при огледа на място се
констатира, че всички работи като видове СМР, предмет на спорните протоколи, са
изпълнени на място. Като количество може да се проверят повечето от актуваните
работи и те отговарят на изпълненото; не може да се установи обема на работите
мазилки и боядисване. Според експертизата, извън договорените СМР са външни
мазилки, външно боядисване и др.
От счетоводната експертиза се установява, че по процесния договор от ищеца са издадени и осчетоводени общо
10 фактури (таблица на стр.2 от заключението), на обща стойност 45 335,74
лв. с ДДС. От тях са платени фактури на стойност 18 916,41 лв. и не са
платени тези, които не са подписани от ответника на стойност 26 419,32 лв.
В счетоводството на длъжника по с/ка 401 „доставчици“
по партидата на „Алпин билдинг“ ЕООД са отразени
задължения по фактури за изпълнени дейности по договор от 04.12.2012 год. на
обща стойност 18 916,41 лв., а неподписаните фактури на обща стойност
26 419,32 лв. не са отразени.
Според заключението, ответникът е ползвал данъчен кредит само за
фактурите, които са отразени в счетоводството му. В счетоводството на ищеца са
заведени вземания от ответника в размер на 45 335,74 лв., фактурите са
отразени в отчетните регистри по ЗДДС и дружеството е отчело по съответния ред дължимия ДДС за
внасяне.
От показанията на св.М. се установява, че същинската
работа по обекта започнала през м.декември и продължила до откриването на
туристическия сезон. Впоследствие им се възложили допълнителни видове СМР.
Инвеститорите сигнализирали техническия ръководител на обекта, т.е. служител на
ищеца, че искат допълнителни работи. Свидетелят, който работил на обекта като
технически ръководител, посочва, че техникът няма право без разрешение на
управителя К.Д. да поеме работата. Свидетелят не може да посочи обема и
стойността на допълнителните работи, но видът им се определял от ръководителя
на ищеца и управителя на фирмата (в см.ищцовата),
който извършвал уговорките с инвеститора. Свидетелят заявява, че управителят на
ищцовото дружество искал да направи и подпише анекс,
но му се отказвало, тъй като инвеститорът на обекта го няма, отсъства, в
болница е. Свидетелят посочва, че на обекта за ответника присъствали управителя
Е. Ш., Н. или П., които се сменяли на място кой да приема и възлага работата,
повечето неща ги възлагала г-жа Ш.
Според св.В. – технически ръководител на обекта за
периода м.март – май 2013 год., от страна на инвеститора поддържал контакт с Е.
Ш., Н. и П. – с тях получавали и договаряли работи, които те възлагали на
неговия управител, а той ги коментирал със свидетеля дали могат да се изпълнят
технически и колко работници ще са необходими. За периода от м.март до май на
обекта се извършили следните работи: демонтиране на ламарина, полагане на
топлоизолация, бои, кръпки там, където е необходимо, козирки, конзоли, шапки на
асансьорите, мазилки и шпакловки по овални тераси, на отделни участъци – само
мазилки или само бои. Свидетелят пояснява, че за довършителните работи се
съставял предварително протокол между него, управителя на фирмата и в повечето
случаи Н., ако него го няма – Е. Когато се извършат работите се подписва
протокол за извършената работа. Св.В. заявява, че лично обикалял с Н., по
фамилия С., за да измерят къде какво е извършено и какви квадрати реално са
направени. Свидетелят посочва, че който
се намирал на обекта от страна на инвеститора, той подписвал протокола
за извършената работа – С., Е., П. Свидетелят разпознава протоколите на стр.54,
57, 60 и 63 като такива за заявяване на работата. Посочва, че протоколът на
стр.54 е подписан от него за изпълнител, а на протокола на стр.57 не може да
разпознае положения подпис.
Въз основа на събраните доказателства съдът достигна
до извода, че част от СМР по спорните
протоколи, са извършени поради договарянето им от страните като предмет на
договора от 04.12.2013 год. – това са посочените от вещото лице Чанкинова работи по акт обр.19
съгласно протокол №5/05.04.2013 год. включващи изпълнение на хидроизолация по
бордове и тераси; по акт обр.19 съгласно протокол
№6/21.05.2013 год. – хидроизолация на асансьорни
шапки, както и за работите по акт обр.19 по протокол
№8/15.05.2013 год. – демонтаж и монтаж на хидроизолация по козирка, с полагане
на силикон и монтаж на табела. Макар, че по делото не се представя приложение
№1 (количествено-стойностно сметка), в която работите да са определени по
описание и вид, познанията на вещото лице в сферата на строителството и нейният
дългогодишен опит, върху които е основано заключението ѝ, че конкретните видове работи, описани по-горе,
представляват дейност по хидроизолация, са достатъчни за съда при формиране на
убеждението му. Тези работи в.л.Чанкинова е остойностила по средни пазарни цени в строителството въз
основа на изданието сп.“Строй експерт“, именно поради липса на
количествено-стойностна сметка. Тези средни стойности са както следва: по пункт
от №1до №5 от приложение №1 към заключението на обща стойност 2 775,21 лв.
без ДДС, без 3% непредвидени разходи и без 12% печалба или с начислени добавки
– 3 747,34 лв.
При въведеното оспорване от ответника, че не е
възлагал допълнителни работи, извън предмета на договора, такива не са били
извършени на обекта и не са били приети, ищецът носи тежестта да докаже
съответните на оспорването положителни факти, а именно, че са възложени
допълнителни работи по начина, предвиден в договора, изпълнени са на място и са
приети, вкл. са приети и гореизложените работи, които според съда са в предмета
на договора, тъй като ответникът отрича изобщо да е приемал някоя от спорните
работи по неподписаните актове.
Страните са уговорили различни начини за възлагане на
допълнителни работи според това дали са в предмета на договора или не са
упоменати в приложение №1 и не произтичат от него (чл.10.1 и 10.2), като във
втория случай за допълнителните работи следва да се сключи анекс. Настоящата
сделка, сключена между страните на 04.12.2013 год., има търговски характер.
Според разпоредбата на чл.293 ал.1 от ТЗ, за действителността на търговските
сделки е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в
закона. Тъй като договорът за изработка е неформален договор, съдът приема, че
писмената форма, заложена от страните за сключването на анекс към договора с
предмет допълнителни работи, е такава за доказване, а не за действителност.
Поради липса на представен анекс ищецът не е в състояние да докаже, че са му
били възложени допълнителни работи извън предмета на договора, които са
актувани от него, остойностени и фактурирани. Дори и
посредством представените протоколи не се установява да са му били възложени
допълнителни работи. Както стана ясно от показанията на св.Варадинов, тези
протоколи са били съставяни за заявена работа. Протокол №8 изобщо не е подписан
от инвеститора, протокол №5 е подписан от неизвестно лице, което дори не се
посочва от ищеца, а протоколи №№6 и 7, макар и подписани от С., който според
свидетелите е бил представител на ответника, са с идентично съдържание, а
съставените въз основа на тях актове обр.19 са с
различно съдържание и поради тези пропуски съдът не ги цени. Обстоятелството,
че в процеса на ремонт на ищеца са били възлагани други допълнителни работи, които
не са спорни и за които очевидно е било заплатено възнаграждение (платени 18 916,41
лв. с ДДС при първоначално договорени 11 000 лв. без ДДС), не е основание
да се приеме за доказано възлагането именно на процесните,
спорни допълнителни работи. Поради цената на претендираните
допълнителни работи свидетелски показания за установяване на договора са
недопустими по аргумент от чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. В обобщение съдът намира, че
ответникът не доказа възлагане на допълнителни работи извън предмета на
договора, отчетени в неподписаните актове обр.19.
По отношение приемането на възложената работа страните
са постигнали съгласие в чл.7 от договора, че след завършването на договорените
СМР страните подписват констативен протокол, с който се извършва и предаването
на строежа, при правилата на чл.2.4 от договора. Според този текст,
възложителят се задължава да подпише или да върне със забележки , ако има
такива, акт обр.19, в срок от 3 дни от датата на
поканата на изпълнителя. В случай, че изпълнителят не подпише в горния срок
протокола или не посочи конкретни забележки по количествените сметки, се счита,
че възложителят е приел работата без забележки и дължи договореното
възнаграждение за нея. В конкретния случай се представят неподписани от
възложителя протоколи обр.19 и няма данни последният
да е бил надлежно поканен да ги подпише, за да се приложи фикцията по чл.2.4 от
договора и работата да се счита приета. Съдебната практика обаче приема, че извършената
работа по договор за изработка може и да не е приета изрично /със съставяне на
писмен акт, подписан от възложителя / и че са достатъчни и конклудентни
действия за това (така решение № 48 от 31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 822/2010
г., II т. о., ТК). С оглед на горното съдът приема, ако в настоящия случай е
осъществено приемане с конклудентни действия, то
тогава възложителят дължи плащане на възнаграждение, доколкото не е направил
възражения за отклонение в качествено отношение – на проекта или на
строителните правила и норми.
От показанията на св.В. се установява, че лично той и
представител на ответника са проверявали на обекта какво е извършено и са
замервали количествата на осъществените СМР. Тъкмо от показанията на този
свидетел се опровергава тезата на ответника, че никога не е овластявал
други лица, освен представляващите дружеството лица, които могат да приемат
изпълнение по договора. Освен това не може да се очаква управителят на
дружество с толкова разностранен предмет на дейност според вписаните
обстоятелства по партидата му в ТР и със седалище в Пловдив, да бъде през време
на целия ремонтен процес на обекта в к.к.“Слънчев
бряг“. Ако и да не е било определено лице, което да приеме работата от името на
възложителя, то тогава приложение следва да намери разпоредбата на чл.301 от ТЗ. В обобщение съдът намира, че работите, предмет на договора за строителство
от 04.12.2013 год., са били приети от ответника с конклудентни
действия – чрез огледа и замерването им на място от негов представител с
технически познания и поради липсата на забележки в разумен срок. За така
приетата работа ответникът дължи възнаграждение в изчисления от вещото лице Чанкинова
размер на 3 747,34 лв. и в този размер претенцията следва да се уважи,
а останалата част до предявения размер
следва да се отхвърли.
Претендира се неустойка за забава за периода от
04.09.2013 год. до 30.11.2014 год. в размер на 0,1% върху неплатеното
възнаграждение за всеки просрочен ден.
Според чл.8.1 от договора, възложителят отговаря за
забава в плащането на цената и дължи неустойка в размер на 0.1% на ден върху
неплатените задължения за всеки ден забава до окончателното плащане.
Неустойката се начислява автоматично и без предизвестие, издава се фактура и
падежът за заплащане на неустойката е датата на издаване на съответната фактура
(чл.8.3). При определяне на началния период на неустойката ищецът очевидно е
приложил 3-дневния срок за плащане по чл.2.4 от договора, тъй като спорните
актове обр.19 са съставени на 30.08.2013 год. Според
съда, вземането за неустойка възниква независимо дали за него е съставена или
не фактура, доколкото законът свързва задължението за неустойка само с факта на
неизпълнение (чл.92 от ЗЗД). Поради приемането на възложената работа с конклудентни действия от ответника, последният действително
е изпаднал в забава и дължи неустойка. Съдът приема, че забавата е настъпила
дори по-рано от началната дата, посочена от ищеца, тъй като според
свидетелските показания на обекта се е работило до късно и без почивни дни, до откриването
на сезона, т.е. приемането е станало преди влизането на първите туристи.
Неустойката по чл.8.1 от договора върху сумата от 3 747,34 лв. за исковия
период възлиза на 1 691,25 лв. и в този размер претенцията следва да се
уважи.
И двете страни са поискали присъждане на разноски и
имат право на такива съобразно изхода на делото.
Ищецът е направил разноски по представен списък в
размер на 4 153,37 лв. От тях, съобразно уважената част от исковете,
следва да му се присъди сумата от 589,25 лв.
Ответникът е направил действителен разход за
възнаграждение на адвокат в размер на 2000 лв., от който следва да му се
заплатят от ищеца 1713,90 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ем си инвест“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Северен“, ул.
„Белград“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Екатерина Шишкова, да
заплати на „Алпин билдинг“ ЕООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 87,
представлявано от управителя Кузман Димитров,
сумата от 3 747,34 (три хиляди седемстотин четиридесет и седем
0.34) лв., представляваща незаплатени строително-ремонтни дейности и
строително-монтажни работи по договор от 04.12.2012 год., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба – 03.12.2014
год. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 1 691,25 (хиляда
шестстотин деветдесет и един 0.25) лв., представляваща неустойка за забава,
дължима по договора, за период на забавата от 04.09.2013 год. до 30.11.2014
год., начислена върху неплатеното възнаграждение от 3 747,34 лв., като ОТХВЪРЛЯ претенциите в останалата им
част до предявените размери.
ОСЪЖДА
„Ем си инвест“
ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район
„Северен“, ул. „Белград“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Екатерина
Шишкова, да заплати на „Алпин билдинг“ ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Княз Борис
I“ № 87, представлявано от управителя Кузман Димитров, разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 589,25 (петстотин
осемдесет и девет 0.25)лв.
ОСЪЖДА
„Алпин билдинг“
ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Княз
Борис I“ № 87, представлявано от управителя Кузман Димитров, да заплати на „Ем
си инвест“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, район „Северен“, ул. „Белград“ № 6, ет. 6,
представлявано от управителя Екатерина Шишкова, разноски по делото съразмерно
на отхвърлената част от исковете в размер на 1713,90 (хиляда седемстотин и
тринадесет 0.90) лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: