№ 681
гр. Русе, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201238 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. Ч., депозирана против наказателно
постановление № 21-1085-003181/07.12.2021г., издадено от Началник Група
Сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателката, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че на посочената дата докато е
шофирала по ул. „Чипровци“, пред Лидъл, в посока Жорела, срещу
управлявания от жалбоподателката автомобил се е появил изпреварващ
автомобил, който е навлязъл от насрещното платно, в нейното платно за
движение и в опит да го избегне, жалбоподателката е загубила контрол над
автомобила, който е управлявала и се е ударила в дърво. Твърди се, че се
касае за непредвидимо обстоятелство и скоростта й на движение не е била
нито превишена, нито несъобразена. Заема становище, че действията й не са в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не са налице основания за приложение на
чл. 179, ал. 2 ЗДвП, тъй като липсват неоспорими доказателства, че скоростта
й на движение е била несъобразена. Моли се да бъде отменено оспореното
наказателно постановление или при липса на основания за това, същото да
бъде изменено, като бъде определено наказание към предвидения в закона
1
минимум.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез упълномощения от нея
защитник, поддържа депозираната жалба. В хода по същество се инвокират
доводи, че АУАН и НП не са издадени от надлежно упълномощени лица. На
следващо място се ангажират твърдения, че деянието е несъставомерно, на
основание изложените в жалбата аргументи и по делото не са събрани
доказателства, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна
страна, вмененото й във вина административно нарушение. Инвокират се
доводи, че в наказателното постановление от една страна е налице непълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а от
друга е налице разминаване между тях и правната квалификация на
нарушението, което е довело до невъзможност на жалбоподателката да
разбере въз основа на какви факти, обстоятелства и доказателства е
констатирано нарушението и какво точно е то и това е накърнило правото на
защита на наказаното лице. На последно място се излагат доводи, за
приложението на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не заема становище по жалбата.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода
по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Административнонаказателното производство срещу
2
жалбоподателката е започнало със съставянето на АУАН № 21-1085-
003181/12.11.2021г. (бл. № 806397) за това, че на 12.11.2021г., около 09,50
часа, в град Русе, ул. „Чипровци“ срещу магазин „Лидъл“, в посока заведение
„Жорела“, управлявала лек автомобил „Смарт“ с рег. № Р 66 58 КН,
собственост на В. Р. К. като в условията на ясно време и суха пътна настилка,
при избиране скоростта си на движение не се е съобразила с характера на
пътя, интензивността на движение, устойчивостта на ППС и е изгубила
контрол върху автомобила като се е блъснала в дърво от дясно по посока на
движение и е причинила ПТП с материални щети.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти е била
ангажирана отговорността на жалбоподателката за нарушение по чл. 20, ал. 2
ЗДвП.
АУАН е подписан от нарушителя, без да изложи възражения в него.
Такива не са били депозирани и в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателното постановление с фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателката, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и
писмените доказателствени средства – АУАН № 21-1085-003181/12.11.2021г.
(бл. № 806397), Протокол за ПТП, ведно с 3 броя снимки, справка за
нарушител водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г.
Не са налице противоречия в приобщените доказателствени
източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви,
които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства
се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват
приетите за осъществили се в наказателното постановление факти от
обективната действителност.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните изводи:
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение датата и мястото
на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и
в издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата и развити в
хода по същество твърдения, за допуснати нарушения на
административнопроцесуалните правила при описание на нарушението в
АУАН и НП.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в издаденото въз основа на него наказателно постановление, при описанието
на нарушението, изрично са посочени, конкретните обстоятелства по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, с които жалбоподателката не е съобразила скоростта си на
движение – характера на пътя, интензивността на движение и устойчивостта
на ППС. Посочени са и конкретните атмосферни условия – ясно време и суха
пътна настилка, поради и което не могат да бъдат споделени доводите на
пълномощника на жалбоподателката, касаещи допуснати съществени
процесуални нарушения при описание на нарушението. Не е налице и
твърдяното разминаване между приетите за осъществили се факти и правната
квалификация на деянието. В случая правото на защита на жалбоподателката
не е било накърнено, тъй като от описанието на нарушението и в акта, и в
наказателното постановление са посочени всички релевантни за това
4
нарушение обстоятелства, с оглед правната му квалификация и не може да се
приеме, че при това описание на нарушението, жалбоподателката не е в
състояние да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана нейната
отговорност, за да може да реализира пълноценно правото си на защита, тъй
като изрично са посочени, конкретните обстоятелства съдържащи се в
приетата за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с които
жалбоподателката не е съобразила скоростта си на движение
В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от
29.07.2016 г., постановено по к. а. н. д. № 214/2016 г.
Без опора в доказателствата по делото са твърденията за липса на
материална компетентност на актосъставителя и издателя на наказателното
постановление, с оглед представените при предходното разглеждане на
делото пред касационната инстанция на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават
доказателствената сила на АУАН, придадена от законодателя с нормата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП.
Във връзка с развитите съображения в жалбата, касаещи липсата на
виновно поведение, осъществяващо състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателката, предвид навлизането в
платното й за движение на друго моторно превозно средство, в опит за
избягване на което жалбоподателката е изгубила контрол над автомобила, в
следствие на което се е блъснала в дърво, същите касаят така наречената в
практиката „спасителна маневра“.
Съгласно практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 505 от
25.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 348/2008 г., III н. о., НК, „Спасителната
маневра“ не е правнорегламентирано поведение на участниците в движението
по пътищата. Тя е фактическо действие, което принудително променя
посоката на движение на превозното средство, което водачът предприема на
своя отговорност, за да предотврати настъпването на вредоносните
последици, но за да се касае за освобождаване на отговорност на водача
извършил същата, освен неправомерното поведение на друг участник и чрез
нея да се предотвратят причиняване на вреди, свързани с увреда на живота и
здравето на други лица, следва да е налице още едно обстоятелство, а именно
възникналата опасност за движението, да не може да бъде преодоляна по
5
някои от предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП правомерни начини, а именно
чрез намаляване на скоростта, а в случай на необходимост и чрез спиране.
Правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП е основно правило за движение и
неговото действие се разпростира при всяко движение на моторно превозно
средство. При действието на един или повече фактори, застрашаващи
безопасността на движението, водачът е задължен да се движи със скорост,
която при всички условия му осигурява сигурност и да бъде в обективна
възможност да предотврати произшествие, чрез предписаното в чл. 20, ал. 2,
пр. последно ЗДвП правнорегламентираното поведение, а именно чрез
намаляване на скоростта, а при необходимост и чрез спиране.
В конкретният случай жалбоподателката, именно защото при
избиране скоростта си на движение не се е съобразила с посочените в АУАН
и НП обстоятелства – характера на пътя и интензивността на движение при
възникналата опасност за движението – навлизане в нейната пътна лента на
друго моторно превозно средство, не е намалила скоростта и не е спряла, за да
предотврати настъпването на ПТП, а е предприела „спасителна маневра“, в
резултат на което е загубила контрола върху управляваното от нея моторно
превозно средство, именно поради движението си с несъобразена с
устойчивостта на управляваното от нея МПС скорост и е причинила ПТП,
като по този начин е осъществила именно състава на нарушението по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, а не се касае за случайно деяние, за което да не може да бъде
ангажирана нейната административнонаказателна отговорност.
В Решение № 96 от 9.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 218/2019 г., II н. о.,
НК, изрично е посочено, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава
водача на моторно превозно средство да избере скорост, съобразена с
отрицателното влияние на всички онези фактори, които усложняват
конкретна пътна обстановка, за да може да спре пред всяка предвидима
опасност на пътя и предотврати настъпването на пътно-транспортно
произшествие. Няма основание за приложението на чл. 15 НК, когато водачът
предварително не е изпълнил това свое задължение и поради движение с
несъобразена скорост, сам се е поставил в ситуация на невъзможност да
предвиди и предотврати пътно-транспортното произшествие.
Задължение на водача на МПС е винаги да се движи с такава
скорост, която да му позволява да спре, при възникване на опасност за
движението, като се съобразява посочените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП обстоятелства
6
- с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, а от доказателствата по
делото безспорно се установява, че жалбоподателката не е съобразила своето
поведение, именно с характера и интензивността на движение и конкретното
състояние на управляваното от нея МПС – неговата устойчивост, в резултат
на което при възникнала опасност за движението – навлизане в нейната пътна
лента на друго МПС, не е предотвратила възникналата опасност, чрез
предписаното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП правнорегламентирано поведение, а именно
да намали скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението, а е предприела действия под контрола на
съзнанието, като е предприела маневра, за да предотврати евентуалното
произшествие, в резултат на което свое поведение и движението й със
скорост, която не е била съобразена с посочените в АУАН и НП
обстоятелства е извършила нарушението, за което е ангажира нейната
отговорност.
Извършването на нарушение на правилата за движението по
пътищата от друг участник в движението не е обстоятелство, изключващо
отговорността, а се касае за независимо съпричиняване, тъй като е налице
нарушение на правилата за движението по пътищата от всеки един от
водачите на моторни превозно средства.
Правилно е издирана и приложена и съответстващата на така
установеното нарушение санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП,
в която размерът на административното наказание „Глоба“ е в абсолютна
стойност, а именно 200 лева, какъвто именно размер е наложен на
жалбоподателката.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 28, б. „а“ ЗАНН, приложим на основание чл. 3, ал. 2
ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК,
приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението, за което е
санкционирана жалбоподателката, с оглед конкретните особености, което
разкрива същото и личността на дееца, обосновава извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
7
В конкретния случай макар и жалбоподателката да е осъществила
състава на нарушението, за което е ангажирана нейната отговорност, с оглед
обстоятелствата, че в резултат на настъпилото ПТП са причинени материални
вреди единствено по управлявания от нея автомобил, които материални щети
не са големи, че не са установени други нарушения извършени от
жалбоподателката, а така също и че видно от справката за нарушител/водач,
същата е водач от 2007г. и от тогава до настоящия момент жалбоподателката
има наложени само две наказания, през 2008г. и 2009г.. Всички тези
обстоятелства в своята съвкупност сочат, че по отношение на
жалбоподателката целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без да
бъде наказвана, а като бъде предупредена, че при повторно извършване на
нарушение, ще й бъде наложено административно наказание, както предписва
разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН, който разпоредба е приложима, на
основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като се явява по-благоприятна за дееца,
предвид това, че деянието е извършено и наказателното постановление е
издадено преди влизане в сила на промените в ЗДвП и ЗАНН.
По изложените мотиви, съдът намира, че
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН, приложима на
основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, при наличието на визираните в закона
предпоставки за нейното приложение, поради и което наказателното
постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените от същата разноски за възнаграждение на един адвокат в общ
размер на 600 лева, съобразно представеният списък с разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1085-
003181/07.12.2021г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна Полиция“
при ОДМВР - Русе, с което на Р. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес *****, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
8
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. Ч., ЕГН:
**********, с адрес *****, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
АПК СУМАТА в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляваща
разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9