Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 33/26.01.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 445 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 231 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба на Б.Ц.Б. *** против Заповед №
ЧР-05-158 от 25.08.2022г,. издадена от Министъра
на правосъдието, с която за нарушение на разпоредбата на чл.26 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от ГДИН и ГДО към министъра на правосъдието, на основание чл.194,
ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 във вр. чл.203, ал.1, т.13 – „деяния несъвместими
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата“, чл.204, т.1 и чл.226, ал.1,т.8 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
на инспектор IV – та степен – счетоводител в Затвора гр. Враца, първа
категория, считано от датата на връчване на заповедта – 05.10.2022г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради издаването му при неспазване на
установената форма и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и в противоречие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона– основания за отмяна по чл. 146, т. 3-5 от АПК.
Твърди се, че дисциплинарното производство е проведено и завършило по
неприложимия в случая ред по ЗМВР, а не по ЗДслужител. Излага доводи, че е
работил като „счетоводител“ в ЗОЗТ към Затвора гр.Враца, която дейност не е
свързана с прякото осъществяване на дейностите по чл.19, ал.1,т.1 от ЗИНЗС,
въпреки отразеното правно основание по чл.19, ал.2 от ЗИНЗС в заповедта за
преназначаване. Съобразно длъжностната си характеристика изпълняваната длъжност
е в сектор „финанси, логистика и капиталови разходи“ и е изпълнителска, като
обхвата на дейност включва финансово счетоводно отчитане на дейността на
затвора, а не е пряко свързана с дейността на изпълнение на наказанията и
мярката за неотклонение задържане под стража, поради което счита, че спрямо него
са приложими правилата на ЗДС и ЕК по него с оглед извършено дисциплинарно
нарушение. Липсата на мотиви в оспорената заповед обосновава с факта, че липсва
анализ на представените от него медицински документи и възражения в хода на
дисциплинарното производство, което твърди, че не изпълнява изискванията на
закона да се посочат кои доказателства установяват евентуално дисциплинарно
нарушение и защо. Твърди се формално изброяване на критериите по чл.206, ал.2
от ЗМВР, което не представлява оценка на дейността му. Липсват мотиви защо се
определя обсъжданото нарушение като тежко и какви са настъпилите последици;
липсват мотиви относно вината; не е обсъдено съдържанието на сведението от
двамата служители на които е отказал да бъде тестван за алкохол, не са отразени
проявените форми на лицето употребило алкохол, като е посочено единствено
наличието на образувано срещу него наказателно производство по чл.343б, ал.1 от НК и данните получени от МВР и РП – Монтана. Сочи, че на работното място не е
установено да е употребил алкохол, а по здравословни причини е поискал да бъде
освободен от работа, след което по сигнал му е извършена проверка от органите
на Пътна полиция за алкохол. Евентуалното нарушение по чл.26 от ЕК не е
установено на работното му място, а на републикански път II-81 – на обществено място. Твърди се,
че ако се приемат за достатъчни данните от МВР и РП – Монтана за извършено
дисциплинарно нарушение, то би следвало да е такова по чл.27, т.2 от ЕК, а не
по чл.26 от ЕК. Твърди се липса на мотиви относно цялостното му поведение като
„счетоводител“ в това число цялостна оценка на начина на изпълнение на преките
задължения и коректността при контактите с колегите и лишените от свобода
/доколкото е имал контакти/ и депозираните от него обяснения. Като нарушение на
материалния закон твърди, че за да е извършено нарушение по чл.26 от ЕК следва
това нарушение да „уронва престижа на службата“, като засяга авторитета на
институцията в която е работел, като е задължително то да е станало достояние
или да е възможно да стане достояние и на други лица и това да се отрази или би
могло да се отрази негативно на авторитета на Затвора или на ЗОЗТ към него.
Твърди се, че в случая проверката е извършена от органите на Пътна полиция и
установяването на управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила,
очевидно не е направило никакво впечатление на контролните органи, камо ли да
застрашава по някакъв начин авторитета на Затвора или ЗОЗТ, след като са
установили самоличността, длъжността и работното ми място, са образували бързо
производство, т.е. евентуалното дисциплинарно нарушение свързано с употреба на
алкохол е станало известно само на органите на полицията и прокуратурата, но
при изпълнение на служебните им задължения. Наложеното дисциплинарно наказание
несъответства на целта на закона и при липса на анализ на обстоятелствата по
чл.206, ал.2 от ЗМВР.
В съдебно заседание, оспорващата страна не се
явява представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат М.К.
***, която поддържа жалбата и навежда подробни доводи в представена писмена
защита, като моли за отмяна на оспорената заповед издадена от Министъра на
правосъдието. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1,т.3 от ЗА.
Ответникът – Министъра на правосъдието, чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт в Затвора гр.Враца при ГДИН към
МП Г.Х. в писмен отговор по жалбата, оспорва същата, като излага конкретни
доводи свързани с издаването на оспорената Заповед от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел, които поддържа в съдебно заседание. Иска се отхвърляне на жалбата
и присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложена длъжностна
характеристика от 21.09.2016г. утвърдена от Главен директор на ГДИН по
отношение на длъжността „Инспектор VII – IV, степен /счетоводител/“ в Затвор III –I категория, от която се установява, че администрацията е в Министерство на
правосъдието, Дирекция – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/,
териториално звено - Затвор III – I категория, сектор – финанси, логистика и капиталови разходи, вид на
длъжността – изпълнителска и длъжност - Инспектор VII – IV, степен /счетоводител/, връчена на жалбоподателя на
01.02.2017г., където в раздел Х е отразено освен познаване на нормативните
актове във връзка със заеманата длъжност и всички нормативни актове законови и
подзаконови свързани с дейността на ГДИН. В писмена декларация приложена на
л.141 по делото жалбоподателя на 18.01.2018г. собственоръчно е декларирал, че
се е запознал с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна
дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра
на правосъдието, приложен на л.129-140 по делото.
Съгласно кадрова справка на л.128 от
образуваното пред АС – Враца първоначално административно производство
инспектор Б.Ц.Б. има завършено висше образование специалност „Счетоводство и
контрол“ в УНСС – София. Със Заповед №ЧР-05-270/03.11.2011г. на министъра на
правосъдието, считано от 09.11.2011г. е назначен в Поправителен дом
гр.Бойчиновци на длъжност „главен счетоводител“. Със Заповед
№ЧР-05-260/30.12.2016г. на министъра на правосъдието /на л.113 по делото/ на
основание чл.10, ал.2,т.5 и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС във вр. чл.164, ал.2 и ал.6 от ЗМВР е преназначен на длъжност „Инспектор IV – та степен /счетоводител/“ в Затвора гр.Враца, считано от 01.02.2017г.
/видно от акт за встъпване в длъжност на л.114 по делото/, на която длъжност
работи и до момента, като преди това е назначен със Заповед
№ЧР-05-270/03.11.2011г. на осн. чл.10, ал.2,т.5 и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС във вр.
чл.182, ал.6, чл.183 и чл.185, т.1 от ЗМВР за държавен служител на длъжност „главен
счетоводител“ в Поправителен дом гр.Бойчиновци с категория „В“. В трудовата си
дейност не е награждаван. Има наложено едно дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от шест месеца със Заповед №Л-3240/09.12.2021г. на Началника на затвора
приложена на л.110 по делото за
нарушение на Етичен кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО
свързани с „явяването им на работа и изпълнение на служебните задължения на
държавния служител без да е употребил алкохол и да е под въздействието на наркотично
вещество или друго упойващо вещество“.
С докладна записка от инсп. С*** С*** ДГН Затвора – Враца от 09.05.2022г. е
уведомена ГД “Изпълнение на наказанията“ гр.София, че на 09.05.2022г. към
11,00часа в ЗОЗТ – Бойчиновци в администрацията на сградата по разпореждане на
Началник сектор ЗОЗТ – Бойчиновци и в присъствието на ДГН и ДКО е поискан тест
с дрегер „Алконал“ на служителя Б.Б. на длъжност „счетоводител“, като същият е
отказал да бъде тестван, за което е освободен от работа за деня.
От Оперативен дежурен в ОД на МВР –
Монтана до Началник Затвора – Враца и ГДИН с рег. №301р-7839 от 09.05.2022г. на
л.87 по делото е изпратена телеграма относно „служител на ГДИН, управлявал МПС
след употреба на алкохол“. В същата е описано, че на 09.05.2022г. около
11,25часа на РП II – 81 в близост до
кръстовището с РП III – 816, служители на
сектор ПП при ОД на МВР – Монтана са спрели за проверка лек автомобил марка „П***
206“ с рег. №М*** управляван от Б.Б. *** служител на ЗОЗТ Бойчиновци. При
проверката Б. е тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
7510“ с фабр. №ARPM -0827, като уреда е
отчел 1,66промила алкохол на хиляда в издишания от водача въздух. Б. се е
съгласил с показанията на техническото средство и е отказал да даде кръв. По
случая е образувано бързо производство /БП/ №475/2022г. по описа на РУ –
Монтана, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
С рег. №2277 от 10.05.2022г. от страна на
Началник Затвора – Враца, във връзка с получената телеграма от ОД на МВР –
Монтана, на осн. чл.10 и сл. от Правила за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в ГД“ИН“ и ГД „Охрана“ и териториалните им
служби/звена към МП е изготвено предложение до ГД“ИН“ за образуване на
производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от служител
на Затвора гр.Враца I категория.
Със Заповед №ЧР-03-41 от 30.05.2022г. на
Министъра на правосъдието, въз основа на докладната записка на Началник Затвора
гр.Враца е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Б.Ц.Б. –
инспектор IV – та степен /счетоводител/ в Затвора гр.Враца I категория. Определен е дисциплинарно – разследващ орган, като е назначена
комисия и е даден срок до 4 месеца от образуването му дисциплинарно –
разследващия орган да изготви становище относно наличието на основание за
реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя, като докладва събраните
доказателства. Видно от отбелязването върху заповедта жалбоподателя лично е
запознат срещу подпис с образуваното дисциплинарно производство на 02.06.2022г.,
съгласно указанията дадени в писмо на л.98 по делото. С рег. №5176/03.06.2022г.
е представена писмено обяснение от жалбоподателя по образуваното дисциплинарно
производство. В него е посочено, че преди обяд на 09.05.2022г. са дошли ДГН и
КО за да го тестват с дрегер, на което отказал, тъй като не бил употребил
алкохол. Повече от година не употребява алкохол, а пие лекарства. По-късно се
почувствал зле и бил освободен от работа за да отиде на лекар. По пътя за
гр.Монтана бил спрян за проверка и теста показал наличие на алкохол в издишания
въздух. По делото са приложени докладни записки от инсп. Б.Я.С. – ДГН, дежурен
главен надзирател – инспектор С*** Д*** С*** и сведение от Началник сектор ЗОЗТ
„Бойчиновци“ във връзка с разпоредена на 09.05.2022г. около 11,00часа проверка
с техническо средство Дрегер на инспектор Б.Б., която била извършена от
инспекторите С. и С*** . Жалбоподателя отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол, като по-късно поискал да бъде освободен от работа от Началник сектор
ЗОЗТ „Бойчиновци“..
На 07.06.2022г. жалбоподателя Б. депозира
допълнително обяснение, като допълнение на даденото от 03.06.2022г. с което
представя медицински документи за заболяването си свързани с нарушение на
вестибуларния апарат. Към обяснението са прилага медицински изследвания,
проведено изследване с компютърна аксиална томография от 25.05.2022г.;
абдоминална ехография от 02.06.2022г. и 2бр. рецепти от 25.05.2022г. и
02.06.2022г.
По воденото ДП от органите на досъдебното
производство с разрешение на наблюдаващия прокурор е изискано и приложено
постановление за привличане на жалбоподателя в качеството на обвиняем, за
извършено престъпление на 09.05.2022г. около 11,25часа по чл.343б, ал.1 от НК.
Изготвена е обобщена справка и становище от
дисциплинарно – разследващия орган с рег. №3480/06.07.2022г. до Министъра на
правосъдието в която е обобщено, че по безспорен начин е установено, че на 09.05.2022г. около 11,25часа инспектор Б.Б.
на РП II – 81 в близост до кръстовището с РП III – 816, обл. Монтана с посока на движение от гр.Лом към гр.Монтана е
управлявал лек автомобил марка „П*** “ модел „206“ с рег. №М*** с концентрация
на алкохол в издишания въздух от 1,66 на хиляда, установено с техническо
средство „Алкотест 7510“ с фабр. №ARPM -0827. Прието е, че от
събраните доказателства с действията си на 09.05.2022г. инспектор Б. е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.26 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от ГДИН и ГДО към министъра на правосъдието „При изпълнение на
служебните си задължения държавния служител не трябва да е употребил алкохол и
не трябва да бъде под въздействието на наркотично вещество или друго упойващо
вещество“, с което е запознат на 08.01.2018г. съгласно приложената декларация.
В заключение комисията е предложила за нарушение на чл.26 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО към министъра на правосъдието,
което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, да бъде
реализирана дисциплинарна отговорност спрямо инспектор Б.Ц.Б. – инспектор IV – та степен /счетоводител/ в Затвора гр.Враца I –ва категория, като на основание чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР му бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
От дисциплинарно – разследващия орган е
изготвена покана с рег. №3487 от 06.07.2022г. до инспектор Б. за явяване и
запознаване със справката и всички материали от проведената дисциплинарна
проверка. Както и правото в срок от 24,00часа след запознаването да даде
допълнителни обяснения. Със справката Б. бил запознат срещу подпис на
08.07.2022г., както и с правото да даде обяснения.
С вх.№6768/11.07.2022г.
инспектор Б. е депозирал писмени възражения против обобщената справка, като
сочи, че страда от заболяване, което към 09.05.2022г. е било обострено, поради
което отрича да е извършил вмененото му нарушение.
С покана изх.№92-15-168/22 от 28.07.2022г. на
министъра на правосъдието на осн. чл.206, ал.1 от ЗМВР, във връзка с
извършеното нарушение отразено в обобщената справка са изискани писмени
обяснения от жалбоподателя, като са поставени и конкретни въпроси свързани със
здравословното му състояние.
С вх.№8011/08.08.2022г. на МП от инспектор Б.
са дадени обяснения.
След като дадените обяснения са приети за
неоснователни от Министъра на правосъдието е издадена Заповед №
ЧР-05-158 от 25.08.2022г,. с която за нарушение на разпоредбата на чл.26 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО към министъра
на правосъдието „При изпълнение на служебните си задължения държавния служител
не трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на
наркотично вещество или друго упойващо вещество“, на основание чл.194,
ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 във вр. чл.203, ал.1, т.13 – „деяния несъвместими
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата“, чл.204, т.1 и чл.226, ал.1,т.8 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
на инспектор IV – та степен – счетоводител в Затвора гр. Враца, първа
категория, считано от датата на връчване на заповедта – 05.10.2022г.
По делото в качеството на свидетели са
разпитани П*** И. П*** колега на жалбоподателя пътуващ с него от гр.Монтана до
ЗОЗТ Бойчиновци. От разпита му се установява, че от доста време пътува с
инспектор Б., като същия не се е оплаквал от здравословни проблеми. На
09.05.2022г. при пътуването си с него не е забелязал нещо различно от
обичайното шофиране „не е криволичил, не е карал с превишена скорост“. В ЗОЗТ „се
разделят и после е разбрал от ДГН че не е на работа“, тъй като е бил „под
въздействие на алкохол“. От разпита на С.И.П. – Началник сектор ЗОЗТ Бойчиновци
се установява, че на 09.05.2022г. е получил информация за неадекватно поведение
от страна на инспектор Б., при което наредил на ДГН /дежурен главен надзирател/
Б.С. и КО /командир на отделение/ И.А. да тестват Б. с Дрегер за употреба на
алкохол. След като отказал да бъде пробван за алкохол инспектор Б. провел личен
разговор с П., като поискал да бъде освободен, тъй като „не се чувства добре“.
Свидетеля сочи, че поведението на Б. били различно от ежедневното, като имал
заваляне в речта, походката и треперене. Сочи, че са треперели ръцете и зъбите.
Няма информация за заболявания на инспектор Б. и не му е известно да е търсил
медицинска помощ дори в ЗОЗТ Бойчиновци. От разпита на И.А. и Б.С. се
установява, че преди обяд на 09.05.2022г. по разпореждане на Началника е следвало
да извършат проверка с тест на инспектор Б.. След като го попитали „иска ли да
бъде тестван за алкохол“, същия „отказал и си тръгнали“. А. сочи, че не е
забелязал инспектор Б. да е употребил алкохол, същият си е седял на бюрото и е
заявил, че не желае да бъде тестван. С. заявява, че не е забелязал „нещо
неадекватно“ в поведението му, „седял на бюрото, пред него имаше бланки и
пишеше“. Показанията на всички разпитани свидетели съдът кредитира, с оглед
възприетото от всеки от тях, като достоверни и дадени след предупреждение от
наказателна отговорност. Като показанията на св. П. кредитира и като
съответстващи на установеното при извършената проверка от органите на ПП при ОД
на МВР – Монтана, съдържание на алкохол в издишания от инспектор Б. въздух,
след проверката с техническо средство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в срок, тъй като заповедта е връчена на 05.10.2022г., а жалбата е
депозирана чрез Министъра на правосъдието на 17.10.2022г. и е заведена с
вх.№94-Б-96, от адресата на заповедта, който е активно легитимирано и с правен
интерес лице да я оспори, тъй като тя го засяга неблагоприятно.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС - Министъра на правосъдието.
Съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя, за допуснати в хода на дисциплинарното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като изцяло е спазен реда
визиран в раздел III Правила за организацията
на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД“ИН“ и ГД „Охрана“ и
териториалните им служби/звена към МП.
Обратно на поддържаното от жалбоподателя,
оспореният акт съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, вкл. доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, правното основание, наказанието, което се налага и редът за
неговото обжалване. Обстоятелството, че доказателствата представени от
жалбоподателя свързани с неговото здравословно състояние не са изрично отделно
посочени в оспорваната заповед, не води до съществено нарушение на
процесуалните правила. Освен това, всички доказателства събрани в хода на
административната процедура, се съдържат в представената пред съда преписка,
вкл. длъжностните характеристики на заеманата от оспорващото лице длъжност и
кадрова справка за същото. Дисциплинарното нарушение, за извършването на което се
наказва жалбоподателя Б.Ц.Б., е индивидуализирано в достатъчна степен от
фактическа страна и са посочени правните основания, поради които му се налага
най-тежкото наказание "уволнение". Конкретните обстоятелства,
съставляващи хронологичното описание на събитията, поведението на служителя,
както и последователността на предприетите действия за установяване на
обективната истина, довели до извод за извършено нарушение на Етичните правила
от жалбоподателя, са изложени подробно в обобщената справка с вх. № 3480/06.07.2022
г. и в становището с вх.№6971/14.07.2022г. на дисциплинарно-разследващия орган.
Към тях е препратено в заповедта, а доказателствата въз основа на които същите
са изготвени се съдържат в дисциплинарната преписка, като съдът счита, че
мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в заповедта,
но и в друг предхождащ акта документ, към който акта препраща и който се намира
в административната преписка по издаването му (в този смисъл Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС).
От приложената Заповед
№ЧР-05-260/30.12.2016г. на министъра на правосъдието /на л.113 по делото/, се
установява, че на основание чл.10, ал.2,т.5 и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС във вр.
чл.164, ал.2 и ал.6 от ЗМВР жалбоподателя е преназначен на длъжност „Инспектор IV – та степен /счетоводител/“ в Затвора гр.Враца, считано от 01.02.2017г.,
като преди това е назначен в Поправителен дом гр.Бойчиновци на същото основание
с категория „В“ „експертен персонал с контролни функции“ т.е. по отношение на
жалбоподателя се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР в това
число и относно дисциплинарните нарушения съгл. Чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, предвид
правното основание на което същия е бил назначен и преназначен и от което е
черпил съответните специфични права, поради което и възраженията на
жалбоподателя не се споделят от настоящия съдебен състав.
Органът е изпълнил задължението, визирано
в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл.57 от Правила за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в ГД“ИН“ и ГД „Охрана“ и териториалните им
служби/звена към МП, като е предоставил възможност на жалбоподателя да даде
обяснения относно установеното дисциплинарно нарушение.
Спазени са и изискванията на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и чл.31 и сл. от Правила за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в ГД“ИН“ и ГД „Охрана“ и териториалните им служби/звена
към МП, доколкото със Заповед №ЧР-03-41 от 30.05.2022г. на Министъра на
правосъдието, въз основа на докладната записка на Началник Затвора гр.Враца е
образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Б.Ц.Б. – инспектор IV – та степен /счетоводител/ в Затвора гр.Враца I категория с цел изясняването на всички факти и обстоятелства по
постъпилите данни за извършеното от Б. деяние, несъвместимо с етичните правила
за поведение на държавните служители в ГДИН, уронващи престижа на службата. Със
заповедта била назначена и комисия, която да извърши тази проверка. В хода на
проверката комисията е разгледала всички постъпили данни и е събрала сведения.
Процесната заповед съдържа всички
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, а именно извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Дисциплинарното наказание е наложено в
рамките на срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно
от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от
извършването му.
Нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР сочи, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а според ал. 2 на текста,
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В
конкретния случай обобщената справка и становището на дисциплинарно - разследващия
орган са постъпили в МП на 20.07.2022г. където са заведени с вх.№12237 и №12238
на МП, а процесната заповед е издадена на 25.08.2022г. с оглед на което е
спазен двумесечния срок, предвиден в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в съответствие с
приложимите разпоредби на ЗМВР и на Етичния кодекс.
Посочената в заповедта фактическа
обстановка напълно се потвърждава от събраните в хода на дисциплинарното
производство доказателства. Противно на наведените в жалбата възражения, няма
пречка обобщената справка да бъде изготвена, като се ползват и доказателства,
събрани в друго производство, стига това да е станало по законоустановения ред
и да обосновават по категоричен и безспорен начин извършване на дисциплинарно
нарушение от страна на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на
обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от
закон, а ал. 4 дори вменява задължение за наказващия орган, да събере и оцени
всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, което
включва и процесуални действия, осъществени в образуваното ДП № 475/2022 г. по
описа на РУ-Монтана, /преобразувано впоследствие в следствено дело, с оглед
качеството на извършителя на деянието/ и продължило пред РП – Враца /след отвод
на РП – Монтана/, като ДП №6348/2022 по описа на РП – Враца. Обстоятелството,
че към момента на издаване на оспорената заповед, по отношение на жалбоподателя
няма влязла в сила присъда по възбуденото наказателно преследване с
образуваното досъдебно производство е без значение за извода за правилността и
законосъобразността на процесната заповед, която касае служебното
правоотношение.
В чл. 203, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са
изброени хипотезите, при които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение", като в т. 13 са посочени именно деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата. Тези правила са детайлизирани в Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" къч министъра на правосъдието,
утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на министъра на правосъдието, с които наказания служител е
запознат на 08.01.2018 г., видно от приложената декларация на л.141 по делото.
От данните по делото е видно, че на
посочената в заповедта дата около 11,25часа, след като бил освободен от работа като
водач на МПС, инспектор Б.Б. на РП II – 81 в близост до
кръстовището с РП III – 816, обл. Монтана с
посока на движение от гр.Лом към гр.Монтана е управлявал лек автомобил марка „П***
“ модел „206“ с рег. №М*** с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,66
на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест 7510“ с фабр. №ARPM -0827. Същото представлява нарушение на разпоредбата на чл.26 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО към министъра на
правосъдието „При изпълнение на служебните си задължения държавния служител не
трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на
наркотично вещество или друго упойващо вещество“. Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в случая е приложима разпоредбата на чл.27,
т.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД „Охрана“ и ГД
“ИН“ към МП приложени на л.19-29 по делото, тъй като именно посочената за
нарушена в оспорената заповед разпоредба на чл.26 от Етичния кодекс вменява
задължение на държавния служител, какво „не трябва“ при изпълнение на
служебните му задължения.
Несъмнено описаното в обстоятелствената част
на заповедта поведение на жалбоподателя, потвърдено от събраните доказателства,
представлява нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в ГДИН, нарушаващо и общоприетите норми, и представлява дисциплинарно
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
Обстоятелството, че Б. отрича да е бил под
влиянието на консумиран преди случилото се алкохол, а поради „заболяването му“
се опровергава от приложените медицински документи към допълнителното му
обяснение от 06.06.2022г., тъй като приложените, както рецепти, така и
медицински изследвания касаят период след извършване на деянието. От друга
страна от показанията на разпитания св.П*** И. П*** , които съдът
кредитира същият заяви, че ежедневно е пътувал с жалбоподателя, но същият „не
се е оплаквал от здравословни проблеми“. От друга страна разпитания свидетел С.П.,
чиито показания също съдът кредитира, като съответстващи на показанията на техническото
средство с което е установена концентрация на алкохол в издишания от Б. въздух,
се установява, че при личната си среща с жалбоподателя непосредствено е
възприел „..че поведението на Б. е различно от ежедневното, като имал заваляне
в речта, походката и треперене…няма информация за заболявания на инспектор Б. и
не му е известно да е търсил медицинска помощ в ЗОЗТ Бойчиновци…“. Факта, че поведението на
жалбоподателя е станало достояние и на други, външни за системата лица,
правилно е обосновало квалифицирането на действията му като грубо нарушение на
правилата за поведение на служителите в ГД"ИН".
Правилно деянието е квалифицирано от
наказващия орган като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено
дисциплинарно наказание "уволнение". Това е поради спецификата на
задачите и дейността на ГД"ИН" и МВР свързани с охрана на реда в
обществото, във връзка с които законово е разширена дисциплинарната отговорност
на служителите, работещи в тях, от които се изисква съобразяване на поведението
и спазване на изискванията към него както във връзка и по време на изпълнение
на служебните задължения, така и в обществения живот в работно, в извънработно
време, включително извън местоработата им. Поради това дисциплинарната
отговорност на служителите се ангажира и в случаите на действия и поведение, с
които са осъществили правонарушения по други действащи в страната закони, извън
ЗМВР и ЗИНЗС, или са морално укорими простъпки, дори когато не са свързани с
изпълнение на служебните им задължения. За това отговорността на държавните
служители в ГД"ИН" и в МВР е различна от дисциплинарната отговорност
на работниците и служителите, която се носи по Кодекс на труда или по Закона за държавния служител, а нарушенията на
Етичния кодекс представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание
за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали конкретната простъпка е
основание и за друг вид отговорност - наказателна или
административнонаказателна. Неспазването на служебната етика, незачитането на
установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на
общественото доверие към визираните две държавни институции и е достатъчно
поведението на служителя да е от такова естество, че реално да застрашава с
намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в съответната
институция. Поради това към ангажиране на дисциплинарна отговорност се
пристъпва дори в случаите, при които действията на служителя не са извършени на
публично място, но са станали или е възможно да станат достояние и на други
лица, което би се отразило негативно върху авторитета на институцията, в която
служи.
В конкретния случай действията и
поведението на жалбоподателя, е в противоречие с цитираните правила от етичния
кодекс на служителите в ГД"ИН" са станали известни на широк кръг от
хора, тъй като са извършени на публично място – на главен път, за което е
изготвена и съответната телеграма, като правилно са определени от издателя на
заповедта като морално укорими и уронващи престижа на службата.
С поведението си жалбоподателят не е дал добър
личен пример, не е проявил уважение към останалите представители на
обществеността и не е опазил името на институцията, която представлява, което е
основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващо
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", което
е предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение в ГД"НИ"
по чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Като е постановил
волеизявление в този смисъл, административният орган е издал заповед в
съответствие с приложимите разпоредби на ЗМВР и ЕК.
Заповедта съответства на целта на закона.
Извършеното е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е
разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът
действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали
да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За
нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно
дисциплинарно наказание – уволнение, което е наложено със заповедта. Издаването
й не е обвързано с преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, както твърди
оспорващия, но въпреки това е била направена, като е посочено предходно
наложено наказание „Порицание“ за срок от шест месеца със Заповед
№Л-3240/09.12.2021г. на Началник Затвора гр.Враца отново за нарушение на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.
Като тежки нарушения на служебната
дисциплина законодателят е определил деянията, несъвместими с етичните правила
за поведение на държавните служители в ГД"НИ", които уронват престижа
на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определя тежестта
на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Тази правна уредба е
съобразена с обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и
извън службата, служителите от системата на МВР и на ГД"ИН" са длъжни
да имат поведение, което пази престижа на институцията, която представляват.
Както бе посочено, съобразно специфичната дейност на служителите в МВР и в ГД
"НИ", и нейната обществена значимост, за тях са регламентирани
правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да
съблюдават при изпълнение на служебните си задължения и извън тях, с които
правила и изисквания не е било съобразено поведението от инспектор IV степен Б..
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
Заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие
с процесуалните правила, действащите материално - правни разпоредби и целта на
закона, поради което следва жалбата срещу нея да се отхвърли като
неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, такива следва да се присъдят. Същите са доказани по делото,
доколкото юрисконсултско възнаграждение се дължи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид правната и
фактическа сложност на делото съдът намира, че жалбоподателя следва да заплати
на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. /сто и
петдесет/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б.Ц.Б. *** против Заповед №
ЧР-05-158 от 25.08.2022г,. издадена от Министъра
на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" от
заеманата от него длъжност – инспектор IV степен /счетоводител/ в Затвора гр.Враца I-ва категория и е прекратено служебното му правоотношение считано от датата на
връчване на заповедта – 05.10.2022г., за нарушение на разпоредбата на чл.26 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО към министъра
на правосъдието, на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 във вр. чл.203,
ал.1, т.13 и чл.204, т.1 и чл.226, ал.1,т.8 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Б.Ц.Б. с ЕГН * *** да
заплати на Министерство на правосъдието – гр.София, сторените по делото
разноски в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет/ представляващи юрисконсултско възнаграждение,
както и 5,00 лв. /пет/ държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: