РЕШЕНИЕ
№ 13.07.2020 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, граждански състав
На дванадесети юни , две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №2494 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова
долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р.
И. М.-Т., ЕГН- ********** срещу Я.А.И., ЕГН-********** ***, с цена на иска –
1105.68 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество,
в която се твърди, че на 10.06.2013 г. в гр.Пазарджик е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-10205862 между „БНП Париба Пърсънал
Файненс" ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“ АД), в
качеството му на Кредитор и Я.А.И., с ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател, по силата на който „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД
предостави на кредитополучателя кредит с общ размер 4000,00лв.
Твърди се, че
съгласно Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS- 10205862 от
10.06.2013г., ответникът се задължава да погаси задължението си на 36 месечни
анюитетни вноски, от които 35 вноски в размер на 215,09лв. и последна
изравнителна вноска в размер на 215,05лв., с краен срок за погасяване -
20.06.2016г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от
месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като остана
непогасено задължение по кредита в размер на 1 105,68лв.(хиляда сто и пет лева
и шестдесет и осем стотинки), от които: 1014,31лв.- главница и 91,37лв-
договорни лихви. Кредитът падежира и става изцяло изискуем на 20.06.2016г. На
основание чл.5 от Договора, се поражда правния интерес от съдебно претендиране
на неизплатеното задължение.
Сочи се, че на
основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
08.02.2017г. и приложенията към него между „БНП Париба Пърсънал
Файненс"" ЕАД. с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК
*********, задължението на Кредитополучателя, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-10205862 от 10.06.2013г., е изкупено
от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Сочи се, че в
изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и
договорите Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на
Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично
вземане е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. В т.5 от Договора за кредит изрично е
упоменато, че при просрочване на една или повече месечни погасителни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
става изискуемо в целия му размер. Видно от приложено пълномощно, Цесионера -
..ЕОС МАТРИКС" ЕООД и адвокатско дружество „Иванов и Денев" са
изрично упълномощени от Цедента - ,,БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД да
извършват уведомяване от името на Цедента. Уведомление за цесия е изпратено на
10.12.2018г. на постоянния адрес на Кредитополучателя, който съвпада с този.
посочен в договора. Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е
отбелязано „чужбина". Въпреки това с връчване на препис от исковата молба
по делото, ответникът получава уведомлението за цесия, изходящо от „БНП Париба
Пърсънал Файненс" ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на
процесиите вземания, като става надлежно уведомен, доколкото има възражения в
тази насока. Разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД е осъществена, доколкото
реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер. не опорочава
изпълнението. Съдът следва да зачете този факт по силата на чл.235 ал.З от ГПК.
(съдебна практика в тази насока: Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д.
№ 12/2009г„ II т. о„ ТК).
Сочи се, че „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на 29.01.2019г. на Заявление до Районен съд Пазарджик
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. като е образувано
ч.гр.дело № 453/2019г. Срещу издадената заповед ответникът подава възражение.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че Я.А.И., с ЕГН **********,
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумата от 1105,68 лв., от които: 1014,31лв. -
главница и 91,37лв. - договорни лихви за периода от 20.02.2016г. до
08.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.01.2019г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се
разноски по заповедното и по настоящото гражданско дело.Сочат се доказателства.
Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се счита
за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.
Твърди се, че ответникът
няма никакви отношения с ищеца "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, до неговото знание
не е достигала информация, че "БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД е
прехвърлило на ищеца свои вземания по процесния договор за паричен заем PLUS-
10205862/10.06.2013г. Оспорва се Протокол №21/08.02.2017г., и Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.06.2015г., в частта му, с която се
договаря прехвърляне на бъдещи вземания е нищожен. Аргументите в тази връзка
са, че съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД, предмет на цесионната сделка могат да бъдат
само съществуващи вземания, като неопределяемостта на прехвърлените бъдещи
вземания води до недействителност на цесията, поради недействителност на
продажбата на основание на която тя е извършена.
Прави се възражение
за нищожност на Протокол №21 към рамковия договор за цесия, поради липса на
предмет, липса на надлежно посочване на страните, липса на посочване на
съществен елемент от договора за цесия - продажната цена на вземането. Сочи се,
че ответника Я.И. не е уведомяван за твърдяното прехвърляне на вземане. Ищецът
не е представил доказателства, че прехвърлянето на вземането е съобщено на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ноторно е известно, че доколкото, в случая, са предявени установителни искове
по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, а не осъдителни такива - то връчването на
исковата молба, ведно с приложенията към нея до ответника, не може да се
приеме, че представлява уведомление за извършеното прехвърляне на вземане по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърди се, че кредиторът "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, не е положил усилия да бъде уведомен ответника, още повече, че в
обратната разписка към писмото е посочено, че търсеното лице е в чужбина.
Твърди се, че ответникът
е изплатил изцяло всички свои задължения по договора за потребителски кредит
PLUS-10205862/10.06.2013r., и няма никакви изискуеми парични суми към кредитора
или към цесионера - не им дължи нищо.
Твърди се, че
сключеният между "БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД и ответника
договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и
следващите от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията
между страните, договора за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени в посочената разпоредба реквизити, сред които общият
размер на кредита и условията за усвояването му (т.7), лихвеният процент по
кредита, ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора (т.10) и условията за издължаване на кредита
от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11).
Твърди се, че в
договор за кредит с номер PLUS-10205862/10.06.2013г., не става ясно върху каква
база ще се изчислява ГПР по заема, както дали тези разходи са включени в общата
сума по кредита. Страните по договора уговарят лихва за забавено плащане на
парични задължения над размера на законната лихва. С ПМС №72/1994г., е
определен размерът на законната лихва, като с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, се въведе ограничението съгласно което ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с ПМС. Сочи се ,че неравноправните клаузи не са обвързващи
за потребителя - по арг. от чл.6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно съдържанието на договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-10205862/10.06.2013r.,
кредитополучателя-ответник Я.И. само е удостоверил, че е запознат предварително
с всички условия по договора, от което не може да се направи извод, че му е
дадена възможност да влияе върху съдържанието им. От приложения договор се
установява, че са заложени: фиксиран ГПР в размер на 65.38% и фиксиран ГЛП в
размер на 49.45%, което е довело до оскъпяване на кредита. Цитираните клаузи не
са индивидуално уговорени, а са изготвени предварително, представянето им на
заемателя от страна на заемодателя е само формално, който като потребител не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Сочи се, че от
друга страна тези клаузи са сключени в условията на неравнопоставеност водещи
до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че в договор за
потребителски паричен кредит PLUS-10205862/10.06.2013r., на ответник И. са
натрапени размери на фиксиран ГЛП и фиксиран ГПР, които многократно надвишават
трикратния размер на законната лихва, поради което те са нищожни на основание
противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД. Въвежда възражение
за нищожност на договора за потребителски паричен кредит с номер , PLUS-
10205862/10.06.2013г., като сключен в нарушение на добрите нрави и в
противоречие на закона предвид прекомерния размер на договорения фиксиран ГЛП и
фиксиран ГПР.
Моли се съдът да
отхвърли предявения от ищеца "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, иск срещу ответника Я.А.И.,
ЕГН:**********, като изцяло неоснователен и недоказан. Претендират се сторени
от съдебни разноски и заплатен адвокатски хонорар по делото.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от
Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-10205862 от
10.06.2013г., на посочената
дата бил сключен същият между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД, - в качеството на Кредитор, и ответника Я.А.И.,
ЕГН-********** ***, в качеството
му на Кредитополучател. По силата на сключения между страните договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит за потребителски цели на
ответника в размер на 4000.00 лв.
/четири хиляди лева/. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от
кредитора по начина, уговорен в договора,
с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е изпълнил задължението си по него.
Усвояването на посочената сума ответникът И. е
удостоверил с полагането на подписа си в договора. Въз основа на сключения
между страните договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на
36 месечни анюитетни
вноски - всяка по 215,09 лв.
/ с изключение на последната,която е в размер на 215.05лв./, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно
годишния процент на разходите - 65.38 % и годишния лихвен процент - 49.45 %,
посочени в параметрите по договора.
От
приетите по делото доказателства, се установява, че ответникът И. е
преустановил плащането на вноските по кредита, след като е погасил част от
дължимите месечни вноски. След като е преустановил плащанията си, е останало непогасено задължение по кредита в
размер на 1 105,68лв.(хиляда сто и пет лева и шестдесет и осем стотинки), от
които: 1014,31лв.- главница и 91,37лв- договорни лихви. Кредитът е падежирал и станал изцяло изискуем на
20.06.2016г.
Съгласно
чл. 5 от сключения договор, вземането на ищеца станало изискуемо в пълен
размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
На
основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
08.02.2017г. и приложенията към него, сключен между „БНП Париба Пърсънал
Файненс"" ЕАД с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК
*********, задължението на Кредитополучателя И., произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-10205862 от 10.06.2013г., е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Уведомлението за извършената цесия /приложено по настоящото дело/ е било изпратено на 10.12.2018г. на
постоянния адрес на Кредитополучателя, който съвпада с този, посочен в договора
/ гр.********, ул.“***********“№*, обл. Пазарджик/. Писмото се е върнало в цялост, като на известието за доставка е
било отбелязано, че лицето се намира в „чужбина".
В хода на
производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-икономическа
експертиза, видно от заключението по която,кредитополучателят е усвоил на
10.06.2013г. сумата от 4000.00лв.
Сумите, внесени по сметка на „БНП Париба Пърсънал Файненс"" ЕАД по
договора за потребителски паричен кредит
от 10.06.2013г. , за периода от 02.08.2013г. до 09.08.2016г. са в размер на 6831.62лв., с които са били
погасени 78.73лв. – направени разноски, 3661.45лв. – начислена договорна лихва
и 3091.38 лв. – главница. Размерът на неиздължената сума от ответника И. към 20.06.2016г. е 1014.31лв., която включва:
24.00лв. - направени разноски по
кредита;81.75лв. – договорна лихва и 908.56лв. – главница. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
дължимите суми са в общ размер от 1308.54лв., от които главница в размер на 1014.31лв.; законна
лихва за периода от 20.03.2016г. – 07.02.2017г. в размер на 91.37лв. и законна
лихва за периода 08.02.2017г. – 28.01.2019г. в размер на 202.86лв.
Заключението на вещото лице е прието по делото
като неоспорено от страните, съдът кредитира същото като обосновано,
компетентно изготвено и правилно.
Тъй като
ответникът И. не е изпълнил задълженията си по сключения договор за кредит, ищцовото
дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ********* /видно от приложените по делото
материали по частно гражданско дело №453/2019г. по описа на Районен съд
Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора,
чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №453/2019г.
по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №295 от 04.02.2019г.
Тъй като срещу заповедта за изпълнение
било подадено възражение от страна на длъжника , на ищцовото дружество била
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било
сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение;
подадено възражение срещу издадената заповед,
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №453/2019г. по описа на РС-Пазарджик,
вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този
иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на
възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за
заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, но неоснователен,
по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между ответникът И. и "БНП Париба Пърсънал
Файненс" ЕАД. В тази насока са всички събрани по делото доказателства,
вкл. приложените по делото заверени преписи от Договор за потребителски паричен
кредит и приложенията към него; както и
от приложените по делото материали по частно гражданско дело №453/2019г. по
описа на Районен съд Пазарджик. От приетите
по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната
фактическа обстановка, от която е видно, че
"БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД е отпуснало паричен кредит
на ответника в размер на 4000.00 лв. , която сума кредитополучателят е усвоил
на 10.06.2013г. Съдът приема, че на ответника И. му е
била предоставена заемната сума.
Следващият основен
спорен по делото въпрос, с оглед възраженията на процесуалния представител на
ответника, е дали ответникът И. е бил
надлежно уведомен за извършената цесия - Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 08.02.2017г. и приложенията към него, сключен между „БНП
Париба Пърсънал Файненс"" ЕАД с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който, задължението на Кредитополучателя И.,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-10205862 от
10.06.2013г., е било изкупено от „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД.
Съдът намира
възражението на ответника,съгласно което не е бил уведомен за извършената
цесия, за неоснователно. Видно от приетите по делото писмени доказателства,
уведомлението за извършената цесия /приложено по настоящото дело/ е било изпратено на 10.12.2018г. на
постоянния адрес на Кредитополучателя, който съвпада с този, посочен в договора
/ гр.********, ул.“***********“№*, обл. Пазарджик/. Писмото се е върнало в цялост, като на известието за доставка е
било отбелязано, че лицето се намира в „чужбина". Съдът приема, че ищецът в настоящото
производство е предприел всички възможни действия, за да уведоми длъжникът за
извършената цесия, като е изпратил уведомлението на известният му адрес, който
кредитополучателят сам е посочил. От своя страна уведомлението до длъжника
съдържа конкретни данни за прехвърляне на вземането, за предишния и за новия
кредитор и индивидуализира вземането. То е изпратено на адреса на длъжника, посочен
в договора. Съгласно чл.10 от договора, още при неговото сключване страните са
договорили фингирано връчване, като за получени от длъжника се
считат всички известия изпратени от кредитора на адреса посочен от длъжника,
като с оглед на това съдът приема, че изпращайки уведомлението за цесията на
адреса, посочен в договора за кредит, дори и при липса на реално предаване на
адресата, то изявлението на кредитора се счита получено от длъжника, съгласно
чл.10 от договора и същата е породила действие спрямо него. Дори да се приеме,
че ответникът И. не е бил запознат с извършената цесия преди подаването на
заявление по реда на чл.410 от ГПК, следва да се има предвид непротиворечивата съдебната практика, съгласно която, чл.
99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е
съобщено от предишния кредитор - от цедента и че правно релевантно за
действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й извършено от
цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от който цесионерът е
материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД е
момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника - датата на
уведомлението до длъжника, извършено от цедента. Ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В
този смисъл са постановените от ВКС на основание чл.
290 ГПК и
задължителни за всички съдебни инстанции Р.
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Р.
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.
Възраженията на
ответника за нищожност на Протокол №21 към рамковия договор за цесия, поради
липса на предмет, липса на надлежно посочване на страните, липса на посочване
на съществен елемент от договора за цесия - продажната цена на вземането, е
неоснователно. В посочените рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания , протокол №21 от 08.02.2017г. и Анекс 1А към протокола , са
конкретизирани изрично вземанията , които се прехвърлят от продавача на
купувача, вкл. с посочване на трите имена на задълженото лице и дължимите суми.
Анексът представлява неразделна част от
Рамковия договор за цедиране на задължения, подписан на 02.06.2015г.
Предвид изложеното, съдът не споделя становището на ответника, че в случая се
касае за неопределеност на прехвърлените вземания, която да води до
недействителност на извършената цесия, а направеното възражение в тази насока
се явява неоснователно.
От
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява размерът на
неиздължената сума от ответника И. към
20.06.2016г. е 1014.31лв., която включва: 24.00лв. - направени разноски по кредита;81.75лв. –
договорна лихва и 908.56лв. – главница. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, дължимите суми са в
общ размер от 1308.54лв., от които
главница в размер на 1014.31лв.; законна лихва за периода от
20.03.2016г. – 07.02.2017г. в размер на 91.37лв. и законна лихва за периода
08.02.2017г. – 28.01.2019г. в размер на 202.86лв.
Съдът намира обаче възраженията на ответника за наличието на
неравноправни клаузи в сключения договор за кредит, направени с отговора на
исковата молба, за основателни. Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая сключеният договор за
потребителски паричен кредит не отговаря
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски
кредит съдържа „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай, в договора е
посочен размерът на ГПР, съгласно
изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези
основания не са изложени в договора,
като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 65,38 %. В този процент на ГПР не е
включена таксата, която длъжникът дължи за заплащане на услугата „Кредит у
дома“ поради което договорът е недействителен на основание чл.22 вр. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на
ищеца връщане на главницата, която е получил
по договора.
В допълнение следва да бъде посочено,
че договорната лихва в размер на 49,45 % фиксиран годишен процент по заема също
противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26,
ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната
лихва. В този смисъл е Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от
30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.
От гореизложеното
би могло да се направи извод, че в
договор за кредит с номер PLUS-10205862/10.06.2013г., не става ясно върху каква
база се изчислява ГПР по заема, както дали тези
разходи са включени в общата сума по кредита. Страните по договора уговарят
лихва за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор сключен
с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са
обвързващи за потребителя - по арг. от чл.6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да
се приложи разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, което да доведе до нищожност,
освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално
уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл.146, ал.2
от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени
предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена е върху
кредитора.
В случая ищецът "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, не е ангажирал никакви доказателства в тази посока. Съгласно съдържанието
на договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-10205862/10.06.2013r.,
кредитополучателя-ответник Я.И. само е удостоверил, че е запознат предварително
с всички условия по договора, от което не може да се направи извод, че му е
дадена възможност да влияе върху съдържанието им. От приложения договор се
установява, че са заложени: фиксиран ГПР в размер на 65.38% и фиксиран ГЛП в
размер на 49.45%, което е довело до оскъпяване на кредита. Цитираните клаузи не
са индивидуално уговорени, а са изготвени предварително, представянето им на
заемателя от страна на заемодателя е само формално, който като потребител не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Тези
клаузи са сключени в условията на неравнопоставеност, водещи до нищожност поради противоречие с добрите
нрави. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят
необосновано високи цени; неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг и му се налага неизгодно условие.
Посочените в договор за потребителски паричен кредит
PLUS-10205862/10.06.2013r., размери на фиксиран лихвен процент и фиксиран годишен процент на разходите надвишават трикратния размер на законната
лихва, поради което те са нищожни на основание противоречие с добрите нрави -
чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД. В настоящият случай, при който е определен ГПР по
заема в размер на 6£.38%, елемент от който е договореният ГЛП в размер на
49.45%, следва да се приеме, че така уговорените размери противоречат на
добрите нрави, тъй като значително надхвърлят
нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е
предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и
адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил и ще
реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на
кредита, но които се заплащат от кредитополучателя И..
От приетите по делото
доказателства се установява, че сумата, която е била погасена от ответника И.
по договора за потребителски паричен кредит
от 10.06.2013г. , за периода от 02.08.2013г. до 09.08.2016г. е в
размер на 6831.62лв., с които са били погасени 78.73лв. – направени разноски,
3661.45лв. – начислена договорна лихва и 3091.38 лв. – главница, което
обстоятелство не се оспорва от ищцовото дружество. Поради изложените в
настоящото решение съображения, съдът е приел недължимост на претендираните
вземания за договорна лихва поради нищожност на клаузите, с която са уговорени.
Оттук следва, че сумата от 3661.45лв. също следва да бъде приспадната от претендираната
от ищеца главница.
По
изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъдат изцяло отхвърлени претенциите на ищеца, тъй
като от приетите по делото доказателства се установи, че сумата, която е била
погасена от ответника И. по договора за потребителски паричен кредит от 10.06.2013г. , за периода от 02.08.2013г.
до 09.08.2016г. е в размер на 6831.62лв.- сума, която надвишава
размерът на предоставеният му потребителски кредит. Предвид нищожността на
сключеният договор за потребителски
паричен кредит, ответникът дължи връщане само на чистата стойност на усвоените
пари, което задължение вече е било изпълнено от ответника И..
По отношение на разноските- - На
основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника
разноски за производството, които са в общ размер на 450.00лв.– заплатено
адвокатско възнаграждение. Предвид обемът на извършените от процесуалния
представител на ответника процесуални действия, доказателствата събрани по
делото, включително и обсъжданите въпроси, делото се явява сравнително сложно
от фактическа и правна страна, поради което съдът намира, че заплатеното от
ответника възнаграждение се явява справедливо и не е прекомерно
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова
долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р.
И. М.-Т., ЕГН- ********** срещу Я.А.И., ЕГН-********** ***, по реда на чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, иск за признаване за установено между страните съществуването
на парично вземане в размер на: сумата от 1105,68 лв. /хиляда сто и пет лева и
шестдесет и осем стотинки/, от които: 1014,31лв. - главница и 91,37лв. -
договорни лихви за периода от 20.02.2016г. до 08.02.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.01.2019г. - датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК заповедно производство е
била издадена Заповед №295/04.02.2019 г., по
частно гражданско дело №453/2019 г., по описа на РС Пазарджик за изпълнение
на парично задължение, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” №
4-6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на Я.А.И., ЕГН-********** ***, сторените съдебно-деловодни разноски по производството в размер на 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: