Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
12.10.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Четиринадесети септември |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Ася Иванова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
588 |
по описа
за |
2020 |
година. |
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №46/17.07.2020г., издадено от
Директора на РИОСВ Пловдив, с което на
„Пласт-60“ ЕООД, ЕИК160060184 със седалище и адрес на управление
гр.Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Караджа Войвода“ №11А представлявано от Г.Ш.И.,
на основание чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ вр.
чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложена “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
7 000лв. /седем хиляди лева/, за нарушение по чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО.
Решението може да бъде обжалвано
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №46/17.07.2020г., издадено от Директора на
РИОСВ Пловдив, с което на „Пласт-60“ ЕООД,
ЕИК160060184 със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл. Пловдивска,
ул. „Караджа Войвода“ №11А представлявано от Г.Ш.И., на основание чл.136, ал.2,
т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ вр. чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
наложена “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 7 000лв. /седем хиляди лева/,
за нарушение по чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО.
Управителя на дружеството не се
явява в съдебно заседание. Чрез подадената жалба счита, че обжалваното НП
следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно,както и издадено в
нарушения на материалния и процесуален закон. Алтернативно счита, че са налице
условията на чл.28 от ЗАНН, което също е основание за отмяна на НП. С жалбата
пледира да им бъдат присъдени е направените по делото разноски.
Адв. Бейтула Рашид който се явява
като процесуален представител на дружеството жалбоподател, изразява становище
сходно с това отразено в жалбата.
Представителят на въззиваемата
страна, счита по същество, че жалбата е неоснователна, като обжалваното НП
следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
Свидетелките Д.К.Г. и Е.Г. ***,
като в началото на 2020г. всяка една от заемала длъжност „главен експерт“. Във
връзка със Заповед №РД-964/ 20.12.2019г. на Министъра на околната среда и
водите, на 06.01.2020 г. двете извършили проверка на обект - Площадка за
третиране и съхранение на отпадъци и цех за производство на полиетиленови
изделия находяща се в гр. Асеновград, кв. „Долни Воден“, местност „Вигла“, УПИ
№99088.24.29. Свидетелките предварително имали информация, че обекта се
стопанисва от търговско дружество „ПЛАСТ-60” ЕООД. По отношение на дружество
било издадено Решение №09-РД-426-01/ 20.07.2016г., от Директора на РИОСВ -
Пловдив. Съгласно същото, за дейности по третиране на отпадък с код 15 01 02 -
пластмасови опаковки, за Площадка №1, били разрешени дейности по
оползотворяване с кодове R3 - Рециклиране/възстановяване на органични вещества,
които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други
процеси на биологична трансформация, R12-Размяна на отпадъци за подлагане на
някоя от дейностите с кодове R 1 - R 11, R13 - Съхраняване на отпадъци до
извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на
временното съхраняване на отпадъците, съгласно Приложение № 2 към §1, т.13 от
Закона за управление на отпадъците, с разрешено годишно количество 1200 т/год. В
хода на проверката на проверяващите били предоставени, съхранявани в обекта
отчетни книги. При това се установило, че представените отчетни книги отговарят
на изискуемите по приложение №4, съгласно Наредба №1/2014г. за реда и образците
по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за
водене на публични регистри (ДВ, бр. 51 от 2014 г. и пос. изм. и доп.), и се
отнасят за стопанисваната Площадка №1, находяща се в гр. Асеновград, кв. „Долни
Воден“, местност „Вигла“, УПИ №99088.24.29. Съгласно отчетната книга по
Приложение №4, изготвена във връзка с изискванията на Наредба 1/2014г.,
приетият за третиране отпадък с код 15 01 02 - пластмасови опаковки за 2019г. е
2016,08 тона, с произход от държави членки на европейския съюз и Република
България. Във връзка с констатираните обстоятелства, то проверяващите
заключили, че приетия за третиране
отпадък с код 15 01 02 - пластмасови опаковки за 2019г. превишава разрешените
количества на отпадъци определени в Решение №09-РД-426-01/ 20.07.2016г., а
именно при разрешено годишно количество от 1200 т/год., за отпадък с код 15 01
02, дружеството е приело за третиране 2016,08т. за 2019 г. Установеното в
хода на проверката било отразено в съставения от проверяващите Констативен
протокол № 0009422/06.01.2020г. с който
на управителя на дружеството било указано, да представи допълнителни документи
в срок до 08.01.2020г. Въз основа на резултатите от
проверката на 25.02.2020г., в присъствие на упълномощено лице от страна на
дружеството, бил съставен АУАН №6 в който установеното било квалифицирано като нарушение
по чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО. Въз основа
на съставения АУАН, в последствие било издадено и обжалваното НП
№46/17.07.2020г., на Директора на РИОСВ Пловдив.
Установената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Д.К.Г. и Е.Г.Ю..
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Безспорно по делото е
установено, че по отношение на дружеството жалбоподател е било издадено Решение
№09-РД-426-01/ 20.07.2016г., от Директора на РИОСВ – Пловдив, за допълване на
регистрацията по чл.35, ал.3 от ЗУО и Регистрационния документ. Със същото на
дружеството е било регистрирано да извършва дейности по третиране на отпадъци
на две площадки- Площадка №1, находяща се в гр. Асеновград, кв. „Долни Воден“, местност
„Вигла“, УПИ №99088.24.29 с площ 2,202 дка. и Площадка №2, находяща се в гр.
Асеновград, кв. „Долни Воден“, местност „Пашмалъотка“, УПИ №99088.18.118, с
площ 28000 кв.м. От цитираното решение се установява, че в същото са упоменати
видовете отпадъци, техните кодове, разрешените количества, произход и
дейностите по тяхното оползотворяване /също по кодове/ които могат да се
осъществяват спрямо всеки един отпадък. От решението се установява и това, че за
дейности по третиране на отпадък с код 15 01 02 - пластмасови опаковки, за
Площадка №1, дружеството е било регистрирано да извършва следните дейности по
оползотворяване с кодове R3 - Рециклиране/възстановяване на органични вещества,
които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други
процеси на биологична трансформация, R12-Размяна на отпадъци за подлагане на
някоя от дейностите с кодове R 1 - R 11, R13 - Съхраняване на отпадъци до
извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на
временното съхраняване на отпадъците, съгласно Приложение № 2 към §1, т.13 от
Закона за управление на отпадъците. Регистрираното в решението количество за
третиране на отпадък с код 15 01 02 е 1200 т/год. Безспорно е установено и
това, че при извършената на 06.01.2020г. документална проверка на дружеството
жалбоподател, то проверяващите са установили, че за предходната 2019г. на
Площадка №1 са били приети за третиране 2016,08 тона отпадък с код 15 01 02
вместо разрешените 1200 т/год. с код 15 01 02. С това са били нарушени
условията по издадената регистрация на дружеството с Решение №09-РД-426-01/
20.07.2016г., от Директора на РИОСВ – Пловдив.
Именно и това представлява и нарушението по чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО.
Съгласно този текст, то се предвижда да се накаже с имуществена
санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице,
което не
изпълнява условията, определени в разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 и/или
в регистрационния документ по чл. 35, ал. 3
и 5. От описаното в АУАН и
НП нарушение се установява, че дружеството не е изпълнило условията, определени
в регистрационния документ по чл.35, ал.3 от ЗУО. Съгласно този текст, за
извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване
на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда
на глава пета, раздел IV. От текста на чл.25, ал.2 от ЗУО точки от 2-5 става
ясно, че за извършване на дейности представляващи видове третиране на отпадъци
по съответните кодове се изисква
регистрация и издаване на Регистрационен документ. Нарушаването на условията по
регистрационния документ представлява и нарушение по чл. 136, ал.2,т.4 от ЗУО,
каквото в случая е налице.
Направените
възражения чрез подадената жалба се явяват неоснователни и следва да се оставят
без уважение. Доколкото по делото безспорно се установи това, че към
06.01.2020г. всяка една от свидетелките Д.К.Г. и Е.Г.Ю. ***, на длъжност
„главен експерт“, то е ясно,че те са имали правомощия да извършват проверки по
ЗУО. Това, че св. Е.Г.Ю. е била упълномощена да издава актове за констатирани
нарушение по ЗУО, се установява от приложената към административнонаказателната
преписка Заповед № РД-24/12.02.2020 на Директора на РИОСВ Пловдив. Доколкото
АУАН № 6 е бил съставен на 25.02.2020г. св. Д.К.Г., то е ясно, че същия е
съставен от компетентно длъжностно лице. Възражението в тази насока се явява
неоснователно, като не е налице допуснато съществено проц.нарушение.
От свидетелските
показания на св.Ю. се установява, че проверката на 06.01.2020г. е протекла в
присъствие на управителя на дружеството жалбоподател и това на лицето Идриз
Идризов, който се е представил за търговски директор. Същия е бил вписан като
присъстващ в Констативен протокол № 0009422/06.01.2020г., който реално е
бил съставен и в
присъствие на управителя на дружеството. По отношение на това обстоятелство
няма допуснато нарушение, тъй като в закона няма изискване съставения протокол
да бъде връчен именно на управителя. Не е налице и процесуално нарушение
предвид това, че издадения АУАН е бил съставен и връчен на лицето Идриз Илязов Идризов.
От приложената по делото разписка, се установява, че на 15.01.2020г. на
управителя на дружеството- Г.Ш.И. е била връчена покана с изх. №
0115/15.01.2020г. с което тя е била надлежно уведомена да се яви на
25.02.2020г. за съставяне на акт. Това се установява и от съдържанието на
самата покана също приложена към преписката. В поканата е било посочено, че при
невъзможност за лично явяване страната може да изпрати упълномощено лице.
Именно от тази възможност се е възползвала
управителката на дружеството, като за съставяне на акта, на 25.02.2020г.
се явил с пълномощно Идриз Илязов Идризов. Това, че същия е бил
надлежно упълномощен да представлява дружеството се установява, от намиращото
се на лист 26 от съд.дело пълномощно. Същото е без дата, но тази непълнота се
преодолява от показанията на актосъставителя, който заяви, че при съставяне на
акта се е явил упълномощено с пълномощно лице, което е подписало и получило
акта. Направените възражения в тази насока също се явява неоснователни.
Не е налице и нарушение по чл. 40, ал.1 и ал.4
от ЗАНН, тъй като както се установи по делото, проверката е била извършена от
свидетелките Д.К.Г.
и Е.Г.Ю., които са установили и нарушението. Както се установи, акта е бил съставен от св. Г., а като
свидетели в него, при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН са вписани двама други
служители на РИОСВ Пловдив, тъй като по време на неговото съставяне св. Ю. е
отсъствала. Направеното възражение в тази насока също следва да се остави без
уважение.
Внимателния анализ на събраните
по делото доказателства, дава основание да се направи извод, че при
квалификацията на установеното нарушение, не са били допуснати нарушение както
в чл. 42,т.5 и чл. 57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Направеното възражение в тази
насока също се явява неоснователно. Както съдът посочи по-горе, доколкото по
делото безспорно се установи, че от страна на дружеството жалбоподател е било
нарушено Решение №09-РД-426-01/ 20.07.2016г., от Директора на РИОСВ – Пловдив,
свързано регистрационния документ по чл. 35, ал. 3 от ЗУО, то
правилно се явява решението на актосъставителя, да квалифицира констатираното
със съставения АУАН нарушение, като такова по чл. 136, ал.2,т.4 от ЗУО. Това е
нарушената правна норма, която в случая съдържа и предвидената спрямо
нарушителя санкция. Доколкото АНО в издаденото НП, е описал същото нарушение,
на което е дал идентична правна квалификация то не е налице нарушение по чл.57,
ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. В този смисъл се явява правилно е решението на АНО да
определи имуществената санкция съгласно по чл. 136, ал.2,т.4 от ЗУО. По
отношение наложеното административно наказание – имуществена санкция в размер
на 7 000лв., съдът намира, че при нейното определяне административно-
наказващият орган се е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е отчел
в достатъчна степен всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
а именно, степента на обществена опасност на деянието, както и това, че
нарушението е първо такова от страна на дружеството, като е определил
имуществената санкция в размер към минимума, който в случая е 7000лв.
Направеното искане за
приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът намери за неоснователно и остави без
уважение. В ЗАНН няма легално определение на понятието „маловажен случай”, но
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Предвид констатираното с обжалваното НП
нарушение и факта, че за 2019г. в дружеството жалбоподател са били приети за
третиране близо 800 тона повече от разрешените 1200 тона пластмасови отпадъци,
то съдът е на становище, че няма как да случая да се квалифицира като
маловажен. Общоизвестен е факта, че в началото на 2020г. в страната ни се
констатираха няколко случаи на нерегламентиран драстичен внос на големи
количества различни отпадъци от други европейски страни. Получилия се обществен
отзвук, изключват каквото и да е неглижиране на нарушенията свързани с
неспазване разпоредбите на ЗУО.
Предвид решението на съда,
направеното искане в жалбата за присъждане на разноски на процесуалния
представител се явява неоснователно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: