№ 54
гр. Варна, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Ил. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600413 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н.
Жалбоподател-подсъдим Т. ИВ. М., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Н. П. М. от АК – Добрич и адв. ПЛ. В. В. от АК –
София, редовно упълномощени от преди.
Граждански ищец Добруджа Холдинг АД, чрез представляващ Р. ИВ. Р. –
не се явява. Представляват се от адв. М. Д. ЯНК. от АК – Добрич, редовно
упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Я. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
Направили сме искане за назначаване на нова експертиза, което
поддържаме изцяло.
АДВ. М. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
Поддържам направеното искане за назначаване на експертиза.
1
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдии, нашето принципно становище е, че
направените две експертизи – основна и допълнителна, са достатъчно
прецизни и изготвени компетентно. Ако Вие прецените, че все пак трябва да
се назначи нова експертиза смятаме, че няма основание за назначаване на
повторна такава, а само допълнителна, евентуално разширена, която да
отговори на някой въпроси, които адвокатите на подсъдимия смятат, че не са
изяснени в хода на делото. Те изобщо оспорват компетентността на вещите
лица, но смятам, че това е неоснователно тяхно съображение. В крайна сметка
резонно е една експертиза, която ще оценява активите на едно дружество да
има оценител по недвижими имоти, също така необходим е експерт-
счетоводител, тъй като в крайна сметка се касае за използването на
счетоводни стандарти. Ако те имат искане за допълнителни вещи лица, с
някаква допълнителна специалност и прецените, че нещо не е изяснено, ние
не възразяваме, но нека експертизата да е допълнителна, смятаме, че няма
основание за назначаване на повторна експертиза.
АДВ. Я. – Уважаеми Апелативни съдии, аз също намирам, че не се
налага назначаване на повторна експертиза дотолкова, доколкото назначените
две експертизи в рамките на предходното инстанционно разглеждане на
делото са допринесли за изясняване на обективната истина. В крайна сметка
за да бъде определен размера на вредата в конкретния случай единствения
адекватен способ е да се оцени финансовото състояние на това акционерно
дружество, да се прецени каква е реалната стойност на една акция при една
евентуална ликвидация на това дружество. Ако прецените действително,
както посочи представителят на Апелативна прокуратура, че се налагат
отговори на допълнителни въпроси, то да назначите допълнителна
експертиза, а не повторна експертиза.
Съставът на въззивната инстанция като взе предвид становището на
страните по даване ход на делото намира, че към момента не са налице
процесуални пречки да се разгледа днес същото. Колкото до направените
доказателствени искания от защитата на подсъдимото лице и в частност за
събиране на допълнителни доказателства чрез назначаване на повторна
експертиза намира, че не се налага да бъдат събирани доказателства за тези
факти и обстоятелства, доколкото същите са били изяснени пред
първоинстанционния съд и за настоящата инстанция не възниква съмнение
във връзка с компетентността на назначените на досъдебното производство и
пред първоинстанционния съд експерти, с оглед на което това
доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане от
защитата на подсъдимото лице за събиране на нови доказателства във
2
въззивното производство.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, принципно поддържаме
протеста на Добричка окръжна прокуратура.
Уточняваме, че не поддържаме претенцията за увеличаване на
наказанието на подс. М.. Като размер то е според нас достатъчен за да
постигне целите на наказанието. Поддържаме протеста по отношение на
отмяната на приложението на чл.66 от НК. В тази връзка аз ще отбележа, че
съм съгласен с това, което е написала адв. М. в своето възражение срещу
въззивния протест. Действително с оглед изминалия период от време,
специалната превенция на закона по отношение на подсъдимия е отпаднала
като ефикасност, тя нищо не казва за индивидуалната превенция, но смятаме,
че и тук целите на закона едва ли могат да бъдат постигнати с каквото и да
било осъждане доколкото подсъдимият е лице на седемдесет години, с
изграден характер, а от неговата позиция в хода на производството ясно се
вижда, че той няма критично отношение към това, което е извършил и от
целите, които очертава чл. 36 от НК остава само генералната превенция.
Именно тук ние смятаме, че това наказание, което е отложено при условията
на чл.66 от НК не може да изпълни функциите, които законът изисква.
Единични са тези дела, по които подсъдими от групата на така наречените
„бели якички“ стигат до подсъдимата скамейка. Много малко от тези дела
завършват с присъди. Смятаме, че когато става дума за сериозни вреди,, които
са нанесени на имуществото на определени дружества, независимо дали са
частни или държавни, съдът трябва да бъде по-строг и да не се отлага
изпълнение на наказанието на основание чл.66 от НК. Това е много лош
сигнал към обществото, тъй като в същност точно тези корупционни
престъпления в огромната си част в последните тридесет години останаха
ненаказани. Поради това и ние поддържаме претенциите за отмяна на
приложението на чл.66 от НК.
По жалбите ще взема становище след като изслушам защитата на
подсъдимия.
АДВ. Я. – Уважаеми Апелативни съдии, участваме само като гр. ищци и
не мога да взема становището по протеста.
АДВ. М. – Уважаеми Апелативни съдии, подала съм писмено
възражение срещу подадения протест на Добричка окръжна прокуратура,
който изцяло поддържам. Само ще кажа няколко думи във връзка с днес
изложеното от представителя на Апелативна прокуратура – Варна, че
3
всъщност с наказанието, което е наложено на подсъдимия ще се преследва
преди всичко генералната превенция. Аз смятам, че предвид изминалия
прекалено дълъг период от извършване на вменените деяния 2007 г. към
настоящия момент петнадесет години смятам, че в никакъв случай не би
следвало и не би могло да се приеме, че ще бъдат постигнати целите на
генералната превенция, тоест ще се въздейства предупредително върху
всички останали членове на обществото да не извършват такива
престъпления. След петнадесет години да се твърди, че е оправдано едно
наказание за евентуално извършено престъпление трябва да се търпи
ефективно смятам за неоправдано, още повече, че не може да бъде споделен
аргументът на представителя на Апелативна прокуратура, че видите ли
защото тези дела срещу извършителите на престъпленията на така наречените
„бели якички“ понеже не стигали до съда и понеже това дело е стигнало до
съда хайде да наложим възможно най-строгото наказание за компенсация на
всички други, които са останали ненаказани за евентуално извършени такива
престъпления.
АДВ. В. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам казаното от
колегата и няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдии, смятаме въззивната жалба на адв. М.
за неоснователна. Там съображенията са развити в насока, че най-напред
присъдата е необоснована по отношение на деянията по чл. 220, ал.1 от НК,
тъй като се базира върху експертиза, която е изготвена от некомпетентни
вещи лица използвали грешни методики и прочие. Вече взехме отношение по
това защо смятаме, че вещите лица не са некомпетентни, поради това няма да
се спирам основно на този въпрос.
Другото съображение е свързано с правната квалификация на
документните престъпления. Адв. М. навежда съображения, че деянието
следва да се квалифицира евентуално по чл.310, ал.2 от НК – маловажен
случай. Не споделяме също така и съображението й че не са настъпили
вредни последици от деянието. Поначало документното престъпление е
формално престъпление, а случаят не е маловажен дори и с оглед на това, че
подсъдимият вече е бил осъждан за подобни деяния, а и самите документи
касаят публична дейност.
По отношение на изтеклата давност за гр. иск ние споделяме изцяло
съображенията, които е изложил Добричкият окръжен съд, няма да ги
преповтаряме, предполагам, че адв. Я. ще развие по-подробни съображения и
за това аз ще Ви спестя собствените доводи по този въпрос.
По отношение на жалбата и най-вече на допълнението към въззивната
жалба изготвено от подсъдимия и адв. В., то е много обширно, поради което
аз няма да го разглеждам подробно пункт по пункт, ще споделя с Вас това,
което ми направи впечатление.
4
Най-напред жалбата започва с една нападка срещу съда в Добрич, не
знам как да го окачествя по друг начин, че всъщност той едва ли не е
преписал обв. акт. Това е странна нападка защото в крайна сметка точно обв.
акт очертава рамките на предмета на доказване на едно дело. И ако
Окръжният съд е приел, че прокуратурата си е свършила работата, успяла е да
докаже това, което твърди, тогава какъв е проблемът да се използват
формулировки, които е използвала прокуратурата. Ние не претендираме за
авторски права.
Също така странно е изявлението, което се прави, че няма никакви
правомощия наказателния съд да разглежда законосъобразността на сделки
по Търговския закон. Това е съвършено странно твърдение на фона на това, че
всъщност именно наказателният съд трябва да прецени дали точно една
сделка извършена уж по Търговския закон съставлява или не съставлява
престъпление, и преценката на тази сделка дали е правомерна или
неправомерна, дали е законосъобразна или противоправна е част от състава на
престъплението. Престъплението винаги има противоправно деяние.
В общи линии много голяма част от жалбата е отделена на това да се
изтъкне некомпетентността на вещите лица – аз вече взех становище по този
въпрос и тук няма да се преповтарям. Смятам, че и трите вещи лица са
достатъчно компетентни по материята касаеща дадената от тях оценка. Много
е странна претенцията за това, че всъщност от една страна вещите лица
видите ли били давали отговори на правни въпроси, което изобщо не е така.
Сред въпросите от основната експертиза правен въпрос е единствено този по
т.6, на който експертите са отказали да отговорят, позовавайки се на това, че
въпросът е правен. На следващата страница обаче подсъдимият и неговите
защитници не са доволни от това, че всъщност експертите не били
отговорили на въпроса, който бил по т.6, а именно да се определи размерът на
причинените вреди, ако има такива. Нали точно това е правен въпрос и за
това експертите не са отговорили.
Няма изобщо да коментирам твърденията на подсъдимия за това, че
стойността, на които някога тези акции са придобити от холдинга на 0.37 лв.
изобщо не е мръднала през годините, изобщо не може да става въпрос за
сравнение тук.
Направи ми впечатление, че за да обосноват своята теза подсъдимият
прави некоректни сравнения на „Технострой-инженеринг“ АД, „Добруджа
холдинг“ АД и някой други фирми, например има едно продължително
сравнение с „Албена инвест-холдинг“ АД, което имало около двадесет пъти
по-голям от акционерния капитал на „Добруджа холдинг“ АД, а стойността на
акцията е била 18 лв., докато видите ли „Технострой-инженеринг“ АД имал
стойност около 37 лв. според експертизата, който бил очевидно завишен. Да,
но тук е важно колко са акциите на предприятието. Самият подсъдим казва,
че „Албена инвест-холдинг“ има пет и половина милиона акции по 18 лв. това
прави сто милиона. Тези сравнения са много странни. Още по-странно е
5
твърдението, че всъщност акциите не могат да бъдат продадени така просто
защото през 2007 г. била настъпила световната финансова криза. Това не е
така. Световната финансова криза настъпва през септември 2008 г. с фалита
на Леман Брадърс. Деянието е извършено една година преди това. Г-н М.
претендира, че една година преди да настъпи финансовата криза е
прогнозирал, че тя ще настъпи или може би е следял как се развива
ипотечният пазар в Америка. Добре, да приемем, че той наистина е
предвиждал нещата, каква е тази смехотворна цена, на която е продавало това
дружество. Ако той беше продал само земята, няма да коментирам сградите,
тези 18 декара в Индустриална зона запад, които струват доста пари никой
нямаше да му търси отговорност ако цената на сделката не беше примерно
шестстотин или седемстотин хиляди лева, а беше да кажем двеста хиляди
лева, никой нямаше да му каже нищо.
Поради тази причина смятаме, че жалбата като цяло е неоснователна и
молим да я оставите без уважение.
АДВ. Я. – Уважаеми съдии, няма да излагам съображения подробни за
това защо намирам жалбите за неоснователни, тъй като представителят на
Варненска апелативна прокуратура изложи подробни съображения и аз в
общи линии ги споделям изцяло. Ще взема кратко становище само по
възраженията относно изтеклата погасителна давност по предявения гр. иск.
Аз намирам, че такава давност не е изтекла и ще кажа защо смятам така:
Първоинстанционният съд разглеждайки въпроса за обезвредата на
пострадалото юридическо лице се е съобразил с указанията дадени в ТР №
5/05.04.2006 г. на Общото събрание на гражданските и търговските колегии
при ВКС относно приложението на чл.114 от ЗЗД съобразно, което кога
започва да тече погасителната давност е фактически въпрос и се решава
съобразно конкретиката на всеки един казус. Съгласно чл. 114, ал.3 от ЗЗД
началото на погасителната давност е момента на изискуемостта на вземането,
а когато се касае за непозволено увреждане това е датата на непозволеното
увреждане ако е известен, ако не е известен това е денят, в който той става
известен. Това означава, че пострадалият следва да познава всички
обстоятелства, които трябва да са налице за провеждането на едно успешно
исково производство. В този смисъл чл.114, ал.3 от ЗЗД следва да се тълкува
разширително, а именно, че на увреденото лице трябва да е известен не само
дееца, но той трябва да има знание за съществуването на вредата, както и за
нейния размер. В тази насока смея да кажа, че е напълно непротиворечива
както съдебната практика, така и разбиранията на правната доктрина. Ще се
позова на разработката на проф. П.Г., в нейната публикация, изд. 2015 г. на
издателство Нова звезда. Подобни съображения са излагани както от други
Апелативни инстанции, така и от ВКС в Решение № 37/19 юли 2021 г. по НД
№ 192/21 г. на Апелативен съд – Пловдив, Решение № 1009/27.01.2021 г. по
ВНОХД № 579/20 г. на Апелативен съд – София, Решение № 72/29.07.2021 г.
6
по НД № 252/2021 г. на Трето НО на ВКС и Решение № 365/2016 г. на Трето
НО на ВКС.
В конкретния случай подсъдимият е привлечен като обвиняем с
постановление за привличане в качеството на обвиняемо лице от 20.10.2014 г.
През 2018 г. в Добрички окръжен съд е образувано съдебно производство –
НОХД № 413/2018 г. по внесен от Окръжна прокуратура обвинителен акт
срещу подсъдимия, като едно от деянията му е именно за деяние по чл. 220,
ал.1 от НК. На 18.02.2019 г. от ощетеното юридическо лице е депозирана
искова молба, като в проведеното в последствие разпоредително заседание по
НОХД № 413/2018 г. тази искова молба е приета за съвместно разглеждане в
наказателния процес, което означава, че е налице основание за прекъсване
давността съгласно разпоредбата на чл.116, б. “б“ от ЗЗД, поради което от
този момент започва да тече нова давност. Ето защо предявеният по това
НОХД граждански иск е в рамките на не изтекла все още погасителна
давност.
Моля да приемете всички тези съображения, както и да приемете
непротиворечивата в това отношение съдебна практика, включително и
съображенията на правната доктрина и на теоретиците на правото, като се
позовах вече на проф. П.Г.. Ето защо намирам, че искът не е погасен по
давност. По отношение размера на иска аз смятам, че единственият начин да
се установи размера на вредата от престъпно деяние е точно този, по който са
подходили вещите лица по тройната експертиза, назначена от Окръжен съд –
Добрич. Няма друг адекватен метод след като това дружество не е публично
АД, много от акциите не са изнесени на борсата и за да се продават няма друг
адекватен метод, по който да се установи действителната пазарна стойност на
една акция, а законът го изисква и това разбира се е практика на ВКС когато
се касае за имуществени престъпления, тоест тези, при които са нанесени
имуществени вреди да се установи действителната стойност на вредата.
Пак повтарям това е единственият начин, поради което намирам че
присъдата и в тази си част е обоснована, правилна и законосъобразна, поради
което Ви моля да я потвърдите, включително и в нейната гражданско-правна
част.
По отношение на наказателно-правната част нямам право да вземам
становище.
ПОДС. М. – Уважаеми Апелативни съдии, вярвам в правовата държава и
вярвам и разчитам на българския съд за справедливост, каквато за съжаление
не получих от Окръжен съд – Добрич.
Смятам, че това дело е пример как без да си пристъпил закона можеш да
бъдеш осъден и как без да си присвоил дори стотинка можеш да бъдеш
осъден на сума, която през целия си живот с възнаграждения от труда си едва
ли би могъл да събереш, а камо ли сега от една пенсия. Това дело обаче осем
години досъдебно производство и смяната на четири, пет прокурори бяха
7
необходими за да се стигне до обвинение срещу мен и то благодарение на
една некомпетентна експертиза, която е извършена от вещи лица, които си
признаха, че никога не са оценявали акции, и това е записано в протокола на
Окръжния съд по делото. Тук искам да посоча, че това дело извиква две групи
въпроси, на които искам да Ви обърна внимание.
Едната група е за зачитането на закона и неговите изисквания и
загърбването им според мен от прокуратурата без никакви мотиви. Както в
обвинителния акт, така и в мотивите на Окръжния съд при присъдата не се
споменава нищо по тези въпроси. Фактологията е проста и ясна публичното
дружеството „Добруджа холдинг“ на свое събрание през 2007 г. взема
решение за продажба на тези акции на „Технострой-инженеринг“ АД. Няма
никакво обжалване съгласно закона по чл.74 на ТЗ за това решение и то си
влиза в законна сила. Извършил съм сделката след като изпълнявам това
решение и тя е одобрена от всички контролни органи, Комисията за финансов
надзор, Българска фондова борса, Централен депозитар. На следващата
година 2008 г. на свое Общо събрание дружеството взема решение, с което
приема тази сделка абсолютно след като приема и самия доклад, в който е
посочена тази сделка.
Този мажоритарен пакет акции 51% е продаден благодарение на
решение, в което обвинението чете това решение само до запетайката. Тоест
първата част на решението е, че овластява изпълнителния директор да
продаде тези акции, обаче има запетайка, след което има много важни
подробности и указания в случая за сделката и текста е следния: Продавайки
тези акции да имам предвид относителната нищожност на тези акции в
инвестиционния портфейл на „Добруджа холдинг“. При една бърза справка
към инвестиционния портфейл на „Добруджа холдинг“ ще видим, че в него
има закупени общо 14 фирми за сумата от 365 000 лв. Също така ще видим,
че акциите на „Технострой-инженеринг“ освен, че са закупени на търг, тоест
имат пазарна цена от 0,38 лв., те представляват 2% от целия инвестиционен
портфейл. С други думи закупените акции от „Добруджа холдинг“ са за 7 000
лв., а аз правя сделка за 8 000 лв., значи това, което преди малко се каза,
сравнявайки някакви акции с имоти е просто меко казано некомпетентно
защото акциите са финанси, които се обменят и дават условие за развитие на
бизнес, а не са някакви ликвидиционни дялове както се опитват да ги
изчислят тука смятайки сгради, земи и т.н.
АДВ. М. – Уважаеми Апелативни съдии, спряла съм се по-подробно на
присъдата касателно второто обвинение по чл.310, ал.1 и за гражданския иск.
Поддържам изцяло жалбата срещу присъдата в тази част. Изложила съм
подробни аргументи защо смятам, че е сбъркана правната квалификация на
деянието по второто повдигнато обвинение и че тази квалификация за да е
правилна би следвало да бъде по чл.309, алтернативно по чл.310, ал.2 от НК -
и в двата случая наказателното преследване е погасено по давност и в тази
8
връзка правя искане с Вашия съдебен акт да бъде прекратено производството.
Що се отнася до предявения граждански иск. Изложила съм също
подробни съображения защо считам, че същият е неоснователен поради това,
че е погасен по давност и следва в тази част присъдата да бъде отменена и
искът отхвърлен, като неоснователен.
Ще кажа нещо само във връзка с казаното от процесуалния представител
на ощетеното юридическо лице. Той цитира Тълкувателно решение от 2006
г., в което се казва, че всъщност давността започва да тече от момента от
който пострадалият, в случая ощетеното юридическо лице, е узнало за
ощетяващата сделка и това според нас е 19.10.2012 г., тогава когато
представител на „Добруджа холдинг“ е подал жалба директно срещу
подсъдимия с твърдените извършени деяния представляващи престъпление и
под № 2 в жалбата се изнасят твърдения за сключената сделка с акциите на
„ТЕСИ – Технострой инженеринг“ АД определена като неизгодна, причинила
имуществени вреди на холдинга. Така че това е според нас началният момент,
от който е започнала да тече давността и към момента на предявяване за
първи път на гр. иск в съдебното производство по 413/2018 г. петгодишният
давностен срок е бил изтекъл по давност.
Поддържам изцяло изложените съображения в жалбата и в допълнението
към жалбата.
АДВ. В. – Уважаеми Апелативни съдии, моля да вземете предвид всички
доводи и съображения, които сме изложили в жалбата. Освен това искам да
взема отношение по казаното от представителя на обвинението и от гр. ищец,
касателно гр. иск.
По отношение на възраженията направени от представителя на
държавното обвинение искам да кажа, че не сме отправяли никакви нападки
към никого. Това е просто една констатация в жалбата и това може да бъде
установено по най-обикновен начин, че изложеното в мотивите по приетата
от Окръжен съд – Добрич фактическа обстановка кореспондира директно
дума по дума, дори препинателен знак до препинателен знак с обв. акт. Няма
лошо в това, но просто съм го констатирал и съм го казал без да съм имал за
цел да нападам който и да било, това първо.
Второ, тези констатации до голяма степен са неверни защото не
отразяват установеното от доказателствения материал по делото. Приема се
от ДОС в мотивите към обжалваната присъда, че събранието проведено на 23
юни 2007 г., в което е взето решение да се извърши съответната продажба на
акциите, че същото е нередовно и че е обсъждан въпрос за продажбата на
акциите без това да е било част от дневния ред на събранието, като съдът се
позовава на свидетелски показания. Ясно е, че решенията на Общите
събрания съгласно ТЗ относно тяхната законосъобразност подлежат на
съдебен контрол по реда на ТЗ чрез подаване на съответна жалба по реда на
чл.73 и чл.74 от ТЗ. След като такава жалба не подадена това решение на
9
Общото събрание е влязло в законна сила и не може да бъде предмет на
проверка относно неговата законосъобразност. То не може да бъде предмет на
проверка нито от наказателен, нито от граждански, нито от търговски съд –
налице е влязло в сила решение. Следователно изпълнението на това решение
от страна на моя подзащитен не е деяние от общ характер, с което той
причинява вреда на дружеството, което управлява. Освен това неправилен и
несъстоятелен е изводът в обжалваната присъда, че липсата на решение на
Съвета на директорите на дружеството съгласно чл.48, ал.2, т.“б“ от Устава
на дружеството говори за незаконосъобразност в поведението на моя
доверител и че той е извършил сделката без надлежно разрешение от
управителен орган каквото е следвало да има за да осъществи тази сделка.
Това не е вярно фактически, не е състоятелно и правилно юридически. При
наличие на решение на Общото събрание на дружеството, което е върховен
орган на търговското дружество не е необходимо да има повторно решение, в
конкретния случай на Съвета на директорите съобразно чл.48, ал.2, т.“б“ от
Устава на дружеството, защото там е казано, че Съвета на директорите взема
решение за прекратяване на участието си в други дружества. След като имаш
решение на Общото събрание очевидно е че не ти трябва и решение на Съвета
на директорите. Този аргумент приет в мотивите към обжалваната присъда е
напълно несъстоятелен, а изводите направени въз основа на него са правно
неверни.
Искам също така да кажа, че по отношение на експертизата без да се
спирам много конкретно на заключенията и изводите на експертите, които са
послужили като основа за изграждане на заключителните изводи от съда за
виновност на моя доверител за извършването на неизгодна сделка е, че те са
дали оценка на активите на дружеството, взели са част от счетоводните
загуби на дружеството и от тази основа като са изпълнили различни подходи
и методи за оценка на акциите цитирани в заключението на експертите, което
е възприето изцяло от първата инстанция и стойността, която те са посочили
като вреда за дружеството са определили стойността и на една акция. В тези
заключения няма нито изследван ликвидационен подход, нито е установена
ликвидационна стойност на дружеството, нито е установена ликвидационна
стойност на една от акциите, нито акциите са оценявани като финансови
инструменти. Известно е на специалистите от тази материя, че акциите са
финансови инструменти, чиято стойност се определя въз основа на много
фактори. Едни от факторите са стойността на активите, които дружеството
притежава, другият това са пасивите и се получава така наречения чист актив.
Тази стойност, която се нарича чист актив се изследва откъм редица други
фактори. Каква е ползата, която те са носили на дружеството – дали са носили
стойности и приходи и т.н., всичко това отсъства в тази експертиза, поради
това ние смятаме, че тя не е дала верен отговор на поставените въпроси в
досъдебното производство, а и в съдебната фаза. Това е станало именно
поради това, че специалистите, които са дали това заключение не са се
занимавали с оценка на финансови активи и в частност на акции.
10
Не мога категорично да се съглася с изразеното становище от
представителя на обвинението днес в съдебно заседание пред Вас, че ако
подсъдимият бил продал един или два имота, една или друга сграда, можел да
бъде разбран за стойността на която я бил продал защото по това време
сгради не са се търсили, защото самите сгради на дружеството са на
седемдесет години и не могат толкова лесно да се продадат защото няма
интерес към тях и т.н. Ето това е грешният подход когато трябва да се
оценяват от правна гледна точка изгодна ли е или неизгодна една сделка за
дружеството чиито акции са предмет на продажбата. Продажбата на акции не
е продажба на активи и ако това се разбере и ако е било разбрано според нас
от обвинението нямало е да последва и внасянето на обвинителен акт.
Наред с горното искам да кажа няколко думи по гр. иск. Искам да кажа,
че като е извършил доверителят ми сделка в изпълнение решение на Общото
събрание очевидно е, че с поведението си няма как да е нанесъл вреди на
дружеството, а освен това след като решението е влязло в законна сила
налице е решение на Общото събрание на ТД, с което той е освободен от
отговорност и този протокол се намира в кориците на делото. Този протокол
където е взето решение, че като изпълнителен директор е освободен от
отговорност за дейността си през 2007 г. на практика лишава търговското
дружество не само от правото му на иск срещу своя управител за нанесени
вреди, но то погасява и материалното право на вземането към управителя на
дружеството, поради това и аз съм направил искане в жалбата от името на
моя клиент производството в тази му част да бъде прекратено поради
недопустимост на иска, тъй като е погасено и самото материално право на
дружеството да търси отговорност от своя управител след като то самото е
взело решение да освободи управителят си от отговорност.
По отношение на давностния срок, който според мен е един от основните
спорове по делото по отношение на гр. иск, искам да потвърдя това, което
каза колегата и да кажа, че след като в закона е казано, че за исковите
основания на чл.45 от ЗЗД, съгласно чл.114 давността е пет годишна и
въпросът е откога започва да тече тази давност. Няма съмнение по въпроса и в
кориците на делото се намира жалбата от това ТД, в което нейният
представител прави оплакване, че по отношение на неговото дружество е
извършена неизгодна сделка от подсъдимия по делото, сочи го конкретно
като извършител на тази сделка, посочва и конкретните обстоятелства, при
които е извършена сделката. Следователно реч не може да става, че
дружеството не е знаело към датата на подаване на тази жалба в ДП кой е
според тях човекът, който е нанесъл вреди на дружеството и в какво се
изразяват тези вреди. Обстоятелството, че към този момент дружеството не е
знаело точния размер на вредите не може да бъде основание да се смята, че на
него не са му е били известни основните обстоятелства свързани с теченето на
давността. Следователно след като на датата на подаване на жалбата през
2012 г. дружеството е знаело за тези вреди, петгодишния срок за предявяване
на давността е изтекла през 2017 г., а искът е предявен пред съда в
11
производството по настоящото дело пред Окръжен съд - Добрич през 2019 г.,
когато погасителната давност за предявяване на иска вече е била изтекла.
Искам да кажа две думи по искането за отмяна на условното осъждане на
моя доверител. Ако все пак приемете, че подзащитният ми е виновен в
извършване на престъплението и че присъдата в тази част е правилна и
обоснована относно извършеното от него деяние искам да кажа, че протестът
в тази му част е неоснователен защото няма конкретните причини присъдата
да бъде изменяна в тази й част, като се отмени условното осъждане и се
постанови реално изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода. Изложените мотиви са неприемливи защото не се позовават на
конкретни обстоятелства и факти от самото дело. Твърдението, че
подсъдимият е бил осъждан е свързано с това, че той е осъждан в миналото и
за това си деяние той е изтърпял своето наказание и това не може да бъде
третирано в негова вреда и да се иска отмяна на условното осъждане.
Приключих г-жо Председател.
ПОДС. М. – Поддържам казаното от защитниците ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. М. – Очаквам обективност и справедливост. Вярвам в съда,
невинен съм.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12