№ 62
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100502051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по постъпила въззивна жалба на И. С. Ч., ЕГН: **********, подадена
чрез упълномощения му процесуален представител адв. Георги Стоянов, против решение №
2419 от 02.11.2022 г. по гр. д. № 5293/2022г. на Районен съд – Бургас, с което са
отхвърлени предявените срещу ответната Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба тероризма“- гр. София искове за осъждането й да заплати на ищеца
сумата от 558.09лева, представляваща неплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на нощен труд до 65.92
часа, положен в периода 23.07.2019г. - 09.07.2020г. по служебно правоотношение между
страните, и сумата от 134 лв., представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху
всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
16.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, като въззивникът-ищец е осъден да заплати на ответника
съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита
същото за неправилно, по съображения, че е необосновано и е постановено в противоречие с
материалния закон, за което излага подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени
атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде
уважен. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба тероризма“, в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
разноските по настоящото дело.
1
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените от
въззивника оплаквания за неправилност намира следното:
По делото страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че ищецът е в
служебно правоотношение, като с оглед характера на заеманата от него длъжност през
процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00
часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати /след направено и
прието изменение на размер на исковете на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от
558.09лева, представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд,
получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на нощен труд до 65.92 часа, положен в
периода 23.07.2019г. - 09.07.2020г. по служебно правоотношение между страните, и сумата
от 134 лв., представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху всяко неплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 16.08.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 17.08.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение.
По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на доводите си.
С първоинстанционното решение, съдът е отхвърлил изцяло исковете и е осъдил
ищецът да заплати на ответника разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази закона намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
По делото страните не спорят, а от данните се установява, че за исковия период
между страните е действало служебно правоотношение, поради което съобразно чл.142 ал.1,
т.1 от ЗМВР ищецът има статут на държавен служител. Предвид това приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл. – по аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Не се спори също, че с оглед характера на
заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта
/за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд,
респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Нормите на чл.176 и чл.178 от ЗМВР определят елементите на месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР
определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР
подневно и на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
2
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент
1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично
правило.
Действително през процесния исков период са действали Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020 г. Преди това са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Текстовете на чл. 3 и в
четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч.
и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143, като в действащите за процесния период наредби липсва
възможност за такова преизчисляване на положения нощен труд
Съгласно чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени, размерите на 2 допълнителните
възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и
правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018
г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ се регламентира
определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ.
Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС)
се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време - с превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.
Въз основа на горните разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на
закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд,
което е намерило израз в новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от
НРВПО. Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите актове, посочени по-горе, е
налице празнота, която следва да се преодолее съобразно чл.67, ал.3 ЗДС, чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време -1,143 получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
3
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове. За пълнота също така
следва да се посочи, както и правилно е съобразил и първоинстанционния съд, че
изложените по-горе съображения не се променят от приетото в Решение по дело №С-262/20
на Съда на Европейския съюз.
В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
В исковия период и до 2020 г., в българското законодателство не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива компенсаторни
механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира особената тежест на нощния
труд. Освен това, посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в
този размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение. Налице е различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от
0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Останалите придобивки
- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като
такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по-голяма продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и чл.31 от ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държава -членка нормалната продължителност на
нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се
има предвид, че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за
служителите на МВР; такава е определена по-късно. Специфичният характер на работа на
служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, не може да обоснове
различното им третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността. Видно е, че до м.август 2016г. наредбите
на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този
момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава
е налице, както бе посочено по -горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки
за защита за компенсиране на тежестта на положения нощен труд.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
4
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за
служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Съгласно приетото и неоспорено заключение по извършената в първоинстанционното
производство съдебно-икономическа експертиза за процесния период ищецът е положил
общо 461 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 526.92
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 65.92 часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисленията на вещото лице същото възлиза в размер
на 558.09 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, в който размер
искът за главницата се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
Върху дължимото и неизплатено трудово възнаграждение се дължи мораторна лихва,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на съответния отчетен период до датата
на предявяване на исковата молба. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
обезщетението за забава върху главница за исковия период възлиза общо на 144.82лв., в
който размер акцесорният иск за мораторна лихва се явява основателен и следва да се уважи.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде изцяло отменено, в т.ч. и в частта за разноските, присъдени в полза
на ответника, като вместо него следва да се постанови ново, с което исковете бъдат уважени.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца-
въззивник следва да се присъдят направените и пред двете инстанции разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизащи в общ размер на сумата от общо 900 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ ответникът-въззиваем следва да
бъде осъден да заплати дължимите по сметка на БРС държавни такси върху уважените
искове, възлизащи в размер на 100лв. и разноските за извършената в първоинстанционното
производство експертиза до размера от 250 лв., както и по сметка на БОС - дължимите
държавни такси за въззивно обжалване в общ размер на 50 лв., от чието заплаща ищецът –
въззивник е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2419 от 02.11.2022 г. по гр. д. № 5293/2022г. на
Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И
БОРБА ТЕРОРИЗМА“, с адрес: гр. София, ул. „Партриарх Герман“ 202, представлявана от
главен комисар Тодор Гребенаров ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Ч., ЕГН: **********, сумата от
558.09лева, представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд,
получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на нощен труд до 65.92 часа, положен в
периода 23.07.2019г. - 09.07.2020г. по служебно правоотношение между страните, и сумата
от 134 лв., представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху всяко неплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 16.08.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 17.08.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените за двете инстанция
разноски в общ размер от 900 лв..
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И
БОРБА ТЕРОРИЗМА“, с адрес: гр. София, ул. „Партриарх Герман“ 202, представлявана от
5
главен комисар Тодор Гребенаров ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на БРС дължимите върху уважения размер на исковете държавни такси в размер от
100лв. и направените по делото разноски от бюджета на БРС за извършената съдебно-
икономическа експертиза в размер на 250лв., както и по сметка на БОС държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6