Присъда по дело №185/2022 на Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ
по НОХД № 185 по описа на Районен съд - Ихтиман
съд, НО, 5 състав, за 2022 г.

Производството е образувано по обвинителен акт, внесен от прокурор
при РП – Самоков, ТО-Ихтиман, с който подсъдимият В. С. Х., ЕГН
********** е предаден на съд, за това че на 30.01.2022 г., около 22:00 часа в
гр. ДБ по ул. „Т“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „...”, модел „....” с peг. № **** след употреба на наркотични вещества –
амфетамин, установено по надлежния ред – с техническо средство “Drager
Drug Check 3000“ STK 6 с № ...., като деянието е извършено повторно, след
като е бил осъден за друго такова престъпление с определение, с което е
одобрено Споразумение № 260017/15.03.21г. по НОХД № 149/2021 г. на
Районен съд - Ихтиман, влязло в сила на 15.03.2021 год. - престъпление по чл.
343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на РП – Самоков, ТО-Ихтиман
поддържа обвинението, намира същото за безспорно доказано и пледира за
осъдителна присъда. Излага, че от показанията на свидетелите П. К. и Н. М.
се установяват по безспорен начин всички елементи от обективна и
субективна страна на инкриминираното деяние. Навежда, че показанията на
свидетелите И. С. и А. Л., дадени в съдебно заседание, са в съществено
противоречие с дадените от същите свидетели в досъдебна фаза. Налице е
приятелска връзка между двамата свидетели и подсъдимия, което води до
обоснован извод, че са заинтересовани от изхода на делото и целят да
осигурят благоприятно развитие на производството в полза на подсъдимия.
Ето защо показанията им от съдебна фаза не следва да се кредитират. Намира
че показанията, дадени от свидетеля *** са неотносими към предмета на
доказване, доколкото същата не дава каквито и да е показания, относно това
кой е управлявал автомобила към момента на спиране от контролните органи.
Поддържа при определяне на наказанието като смекчаващо отговорността
обстоятелство да се цени младата възраст на подсъдимия, а като отегчаващо,
че деянието е извършено в изпитателния срок на осъждане за друго такова
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК по НОХД № 149/2021 г. на Районен съд
- Ихтиман. По изложените съображения пледира на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месец и
глоба в размер на 1000 лв., както и на основание чл. 343г НК да бъде лишен
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години.
Защитникът адв. В. К. пледира за оправдателна присъда. Намира
обвинението за недоказано. Поддържа, че показанията на свидетелите
полицейски служители са недостоверни, тъй като същите имали личен мотив
спрямо подсъдимия, изразил се в завист от благосъстоянието, натрупано от
него и семейството му, поради полагане на труд извън пределите на
Република България. Това било причината да окажат натиск върху
1

свидетелите А. Л. и И. С. във връзка с дадените от тях показания. Това била и
причината да накарат подсъдимия да доносничи за лицата, които
разпространяват наркотични вещества в района и след като той отказал да
предостави подобна информация, полицейските служители го набедили в
инкриминираното престъпление. Твърди, че показанията на свидетелите Л. и
С. са обективни, безпристрастни и следва да бъдат кредитирани. От тях не
може да се направи извод, че подсъдимият е управлявал процесното моторно
превозно средство и е бил под въздействие на наркотични вещества. Излага,
че по делото няма нито едно доказателство, което сочи, че подсъдимият е
употребил наркотични вещества. Акцентира, че липсват доказателства да е
била взимана проба за употреба на наркотични вещества. Въз основа на
изложеното моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият В. Х. в право на лична защита моли за оправдателна
присъда. Излага, че не е употребявал наркотици, нито е управлявал
автомобила, не му е правен и тест за наркотични вещества. В последната си
дума иска оправдателна присъда.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В. С. Х., с ЕГН **********, е роден на 23.03.2000 год. в
гр. София, живущ в гр. ДБ, ул. „Т“ № 222, обл. Софийска, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, трудово
ангажиран.
Осъждан е по НОХД № 149/21 г. по описа на РС-Ихтиман за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК с определение, с което е одобрено
Споразумение № 260017/15.03.2021 г., влязло в сила на 15.03.2021 г.
За времето от 20:30 ч. до 08:30 ч. на 30.01.2022 г. свидетелите Н. М. и П.
К. – полицейски служители при РУ – Костенец, изпълнявали служебните си
задължения. Около 22:00 ч. на 30.01.2022 г. в гр. ДБ по ул. „Т“ при
бензиностанция „Круиз“ със стоп-палка по образец, свид. К. спрял за
проверка лек автомобил марка „...“, модел „....“, с рег. № ****, с посока на
движение центъра на града. Като водач на автомобила при извършената
проверка и представените документи установил подс. В. С. Х., който
притежавал валидно СУМПС и контролен талон към него. На свидетелите
направило впечатление, че подсъдимият бил силно притеснен и с видимо
разширени зениците. Това наложило да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества. В автомобила като пътници били установени
свидетелите А. Л. и И. С.. Свидетелят П. К. тествал на място подсъдимия Х. с
техническо средство – „Drager Drug Check 3000“ - STK 6, с № ...., LOT –
ABNK 0961, който отчел положителен резултат - амфетамин. Резултат бил
показан на водача на МПС и подсъдимият се съгласил с него. Свидетелите М.
и К. отстранили от управление на моторното превозно средство подсъдимия и
2

го откарали в РУ – Костенец. Свидетелят К. в РУ-Костенец съставил срещу
подсъдимия АУАН Серия АД бланков № 088601/30.01.2022 г. Актът бил
подписан от подсъдимия от Х., като той попълнил собственоръчно
обяснение, че е употребил амфетамин преди 3 дни и че няма възражения.
Свид. К. издал талон за изследване № 123185/30.01.2022 г. на
подсъдимия. Свидетелите М. и К. съпроводили подсъдимия Х. до ФСМП-
Костенец, където той отказал да даде биологична проба (кръв и урина), за
което било направено отбелязване в издадения фиш и протокол за
медицинско изследване, а подсъдимият подписал собственоръчно протокола.
По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от
събраните по делото гласни доказателства, обективирани в обясненията на
подсъдимия В. Х. /частично/, показанията на свидетелите Н. М. /включително
приобщените на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, П. К.
/включително приобщените на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр.
2 НПК, И. С. /частично дадените в съдебно заседание и в цялост приобщените
на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК/, А. Л. /частично дадените в
съдебно заседание и в цялост приобщените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК/, *** /частично/, писмените доказателства – АУАН, Талон за
изследване № 123185, фиш СМП, филиал Костенец, протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. №
1184р-964 от 30.01.2022г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 30.01.2022 г., справка съдимост, дневник за отразяване на
резултати от използване на техническо средство „Drager Drug Check 3000“ и
веществено доказателство „Drager Drug Check 3000“.
Преди да се пристъпи към доказателствен анализ, необходим поради
наличие на противоречия в гласните доказателства, е нужно да се отбележи,
че при изготвяне на мотивите към настоящата присъда съдебният състав
констатира, че в протокола от съдебното заседание, проведено на 28.06.2022
г., е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на имената на
двама от разпитаните свидетели П. К. и И. С. на лист 4-8 от протокола (48-52
от делото). Така имената на двамата свидетели са разменени, като на л. 48-49
от делото е протоколирано, че в залата е въведен и разпитан свид. И. С., а
всъщност е въведен и разпитан свид. П. К.. На л. 49 е протоколирано, че в
залата е въведен свидетелят И. С., който е и разпитан, но впоследствие
дадените отговори л. 49-52 са протоколирани от името на свид. К.. Грешката е
изцяло от техническо естество, което е видно от смисловото съдържание на
показанията на двамата от номера на листите от досъдебното производство,
на които са обективирани прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на
двамата свидетели, които са съответни на действителното положение –
разпитан свид. П. К., а след него свид. И. С.. Понятието очевидна фактическа
грешка вече е легално в наказателния процес (вж. например чл. 248а НПК) и
3

по мнение на настоящия състав няма пречка при допускане на подобен тип
грешки от техническо естество, като настоящата, тя да бъде отстранена чрез
съобразяване на действителния смисъл на изложеното в мотивите на
съдебния акт. Впрочем видно е и от пледоариите, че две от страните –
защитникът и прокурорът, са съобразили действителния смисъл на
показанията на свидетелите К. и С., а не погрешно, поради техническа грешка,
протоколираното от името първо на С., а впоследствие на К..
По делото са налице две условно обособени групи гласни
доказателствени средства. В първата група попадат показанията на
свидетелите Н. М. /включително приобщените на основание чл. 281, ал. 4 във
вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК/, П. К. /включително приобщените на основание чл.
281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК/, И. С. /приобщени на основание чл.
281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК/, А. Л. / приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК/.
Във втората група попадат обективираните в обясненията на
подсъдимия Х., показанията на свидетелите И. С. /дадени в съдебно
заседание/, А. Л. /дадени в съдебно заседание/ и на ***.
Съдът намери, че гласните доказателства, съдържащи се в първата
група, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без
съществени противоречия, установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически
изводи.
Показанията на свидетелите Н. М. /включително приобщените на
основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК/, П. К. /включително
приобщените на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК/, И. С.
/приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК/, А. Л. /приобщени на
основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК/ възпроизвеждат последователно и
без никакви противоречия, че на 30.01.2022 г., около 22:00 часа в гр. ДБ по
ул. „Т“ подсъдимият Х. е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „...“, модел „....“ с peг. № ****. Бил спрян за полицейска
проверка и изпробван от свид. К. за употреба на наркотични вещества с
техническо средство “Drager Drug Check 3000“ STK 6 с № ..... Пробата била
положителна уредът отчел употреба на наркотични вещества – амфетамин.
Впоследствие подсъдимият бил съпроводен от полицейските служители до
ФСМП – Костенец, където отказал биологична проба.
Показанията на гореизброените свидетели отлично хармонират с
писмените доказателства по делото Талон за изследване № 123185, фиш
СМП, филиал Костенец, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества с рег. № 1184р-964 от 30.01.2022г.,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
30.01.2022 г., справка съдимост, дневник за отразяване на резултати от
използване на техническо средство „Drager Drug Check 3000“ и вещественото
4

доказателство „Drager Drug Check 3000“, които потвърждават показанията на
свидетелите в частта относно извършената проба с техническо средство на
подсъдимия, резултата от тази проба и отказа за предоставяне на биологична
проба. Това сочи на достоверност на изброените гласните доказателства,
обективирани в показанията на посочените свидетели.
Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите от втората
група, са вътрешно противоречиви, нелогични и изпълнени с множество
противоречия с другите доказателствени източници.
Показанията на свидетелите С. и Л., дадени в съдебно заседание, са
диаметрално противоположни спрямо дадените при разпитите им в
досъдебното производство. Най-общо в съдебна фаза те отричат да са давали
показания в досъдебното производство, че подсъдимият е управлявал
процесното МПС, да е бил спрян за проверка и да е бил проверен за употреба
на наркотични вещества. Обяснението, дадено от свидетелите, защо такива
техни изказвания са протоколирани и те са положили подпис върху
протоколите за разпит, е притовиречиво, като излагат променящи се версии,
(1.) че им е указан натиск от полицейските служители, (2.) диктувано им е от
полицейските служители, (3.) разпит не им е провеждан, прочетените
показания са били предварително изготвени от разследващия полицай и
свидетелите само са се подписали в съответната графа без да четат
написаното. Подсъдимият също дава обяснения в подобен смисъл, като
изложеното от двамата свидетели в съдебна фаза, като твърди, че не е
управлявал автомобила, не е спиран за проверка, не му е правен тест за
употреба на наркотични вещества. В показанията си пък свидетелката **,
която живее съпружески с подсъдимия, излага, че не е видяла полицейските
служители да тестват последния.
Версиите, развити от свидетелите С. и Л. в съдебно заседание, са
неубедителни. Те са взаимно изключващи се, променят се при задаваните
уточнителни въпроси. Първоначално твърдят, след прочитане на показанията
по реда на чл. 281 НПК, че са дали такива показания под натиск.
Впоследствие сменят версията, като излагат, че това са били писмени
обяснения, т.е. доказателствени средства изготвени не по реда на НПК и за
изготвянето им им е било диктувано и оказван натиск. Прочетените
показания пък били предварително изготвени от разследващия полицай и те
безкритично по подписали без да го четат. Предложените обяснения за даване
на подобни показания в досъдебна фаза са напълно изключващи и крайно
нелогични. Никой от свидетелите не дава задоволително обяснение в какво се
е изразил натискът от полицейските служители. Твърденията на свид. Л., че
натискът представлявал казаното от полицейските служител „Внимавай какво
говориш!“ и че имало полицаи, които го мразят, по никакъв начин не може да
бъде квалифицирано като полицейски натиск, без значение какви са били
субективните му възприятия, тъй като обективно подобна реплика не би
могла да бъде натиск. Липсват каквито и да е доказателства за лични
отношения между полицейските служители, подсъдимия и свидетелите Л., С.
5

и **. Особено показателно е, че никой тях не може да обясни с конкретни
факти в какво се изразява тази омраза, на какво е основана, не посочват
отношения, които са имали, а единствено споделят субективни възприятия с
оценъчен характер, като: мразят ме (свид. Л.), имам чувството, че П. К. има
някаква завист към нас (свид. **). Свидетелите Л. и С. не дават разумно
обяснение и защо пълнолетни лига, с достатъчно ниво на физическа и
интелектуално развитие, са положили подписа си под показания, които не са
чели и дори не пожелали да им бъдат прочетени, като версията, че всички
бързали е повече от абсурдна. Всички констатирани противоречия с други
доказателствени източници и логически противоречия, дават основание за
настоящият състав да приеме, че показанията, дадени от свидетелите С. и Л. в
съдебно заседание са недостоверни, като са мотивирани от приятелството с
подсъдимия в опит да издействат благоприятен процесуален изход за същия.
Предвид изложеното не следва да се кредитират обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите С. и Л. относно твърденията им, че
водача на лекия автомобил ... не е бил спрян за полицейска проверка, а
полицаите дошли на мястото, където автомобилът бил аварирал. В тази част,
освен противоречие с показанията на свидетелите М., К. и приобщените по
реда на чл. 281 НПК на С. и Л., които настоящият състав намира за
достоверни, се наблюдава още едно противоречие в самата група. В
показанията на свид. С., дадени в съдебно заседание, в частта относно
версията за началото на проверката, той първоначално твърди, че не помни
дали са ги спрели полицаи или автомобилът аварирал, след което дошли
полицейските служители К. и М.. Само едно изречение по-късно казва, че не
помни кой е карал, когато ги спрели полицаите. Последното недвусмислено
сочи, че достоверно е изложеното от него, свидетелите Л. – при разпитите им
в досъдебното производство, М. и К., че проверката е започнала, като е бил
спрян движещ се лек автомобил марка „...“, модел „....“ с peг. № ****. Това
изключва версията на подсъдимия и свид. Л., дадена при разпита в съдебно
заседание. Ето защо в тази част изброените доказателствени източници –
обясненията на подсъдимия Х., показанията на свидетелите Л. и С., не следва
да се кредитират.
Не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия Х. и
показанията на свидетелите С. и Л. относно твърденията, че подсъдимият не е
управлявал процесния автомобил, когато е спрян за проверка. Всички те
отричат подобно обстоятелство, макар свидетелите С. и Л. да са го твърдели
при разпита си в досъдебна фаза и това добре да хармонира с показанията на
свидетелите М. и К.. Доколкото последните са категорични, че именно
подсъдимият е управлявал автомобила, показанията им са последователни в
хода на цялото производство, хармонират с показанията на свид. С. и свид. Л.,
приобщени по реда на чл. 281 НПК, именно те следва да се кредитират.
Изложеното от свидетелите, освен непротиворечиво е и напълно логично,
доколкото се установява, че автомобилът е собственост на свид. ** –
приятелка на подсъдимия, няма данни последният да е бил в нетрезво
6

състояние или да е имало друго обстоятелство, което да му пречи да шофира,
дори самият подсъдим твърди, че пробата му за алкохол била със стойност
близка до минимума. При това положение напълно логични са показанията на
изброените свидетели, в частта, в която излагат, че подсъдимият е управлявал
автомобила, тъй като няма разумна причина свид. Л. да управлява
безпричинно чужд автомобил. Тук следва да се отбележи, че е са
противоречиви версиите, изложени от подсъдимия и свидетелите Л. и С. при
разпита в съдебно заседание, за причините поради които твърдят, че
подсъдимият не е управлявал автомобила и това е категоричен сигнал за
тяхната недостоверност. Свид. С. при разпита си в съдебно заседание твърди,
че колата се е управлявала и от подсъдимия Х. и от свид. Л., които са се
редували, защото и двамата имали голямо желание да карат. От своя страна
подсъдимият и свид. Л. път излагат по-различна версия, а именно, че
подсъдимият бил управлява автомобила от ДБ до Костенец, а впоследствие
свид. Л. поел управлението от Костенец до ДБ, защото подсъдимият бил
консумирал алкохол. Те не споменават двамата да се сменяли по пътя, нито
това да е станало, защото имат желание да шофират. Категорични са и в
твърдото разделение на маршрута, нещо за което свид. С. не демонстрира
спомен. Не може да се приеме, че липсата на спомен у свид. С. и различните
му възприятия се дължат на консумация на алкохол, тъй като версията, която
изграждат тримата е, че е консумирал алкохол за първи път в казиното в
Костенец. Няма данни в гр. ДБ да е бил в нетрезво състояние, поради което
няма причина да не запомни, че подсъдимият е управлявал по маршрута гр.
ДБ – Костенец, а вместо това, субективното му възприятие да бъде, че по
време на цялото пътуване подсъдимия и свид. Л. са се сменяли при
управление на автомобила и поради тази причина да не е сигурен в момента
на спирането кой е бил водачът. Констатираните множество, следва да се
определят като съществени, тъй като не се касае до динамична ситуация, а до
продължително развили се събития, развили се неотдавна, за които не е
нормално да има съществена разлика във възприятията. Това кара настоящия
състав да приеме за недостоверни показанията на свидетелите Л., С. и
обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание досежно, водача на
автомобила, когато е бил спрян за проверка. Нужно е да се отбележи, че в
случая подсъдимият несъмнено е управлявал автомобила процесната вечер,
така че не може да има съмнение с оглед събраните доказателства, че не е
управлявал автомобила след употреба на наркотично вещество.
Не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия Х., в частта, в
която твърди, че не му е бил правен тест за употреба на наркотични вещества.
В тази част са средство за защита, а не доказателствено средство и са
категорично оборени от показанията на свидетелите К., М., С., ** (дадени от
последните двама в досъдебното производство), талон за медицинско
изследване, дневник за отразяване на резултати от използване на техническо
средство „Drager Drug Check 3000“ и вещественото доказателство „Drager
Drug Check 3000“. Всички изброени доказателствени източници
7

непротиворечиво едно от друго разкриват, че подсъдимият Х. е бил тестуван
за употреба на наркотични вещества. Прави впечатление, че в този смисъл са
дори показанията на свид. С., с които беше изложено, че може да се направи
извод, че цели да оневини подсъдимия, който свидетел при разпита си в
съдебно заседание, свидетелства, че впоследствие разбрал, че подсъдимият
бил тестван за употреба на наркотични вещества. Т.е. може да се направи
несъмнен извод, че подсъдимият е бил изпробван за употреба на наркотични
вещества, тъй като това се потвърждава непротиворечиво от показанията на
всички свидетели очевидци – както на полицейските служители, така и на
неговите приятели и спътници в инкриминираната вечер – свид. С. и Л..
Подкрепя се и от писмените и веществени доказателства, че тестът не е бил
„измислен“, както твърди подсъдимият. В тази връзка трябва да се отбележи,
че е напълно нелогична описаната от него фактология при съпоставянето й с
писмените доказателства. А именно подсъдимият е лице в изпитателен срок
на осъждане на лишаване от свобода за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
по емпиричен път е запознат с всички юридически формалности относно
процедурата по установяване на употреба на наркотични вещества и
сериозните последици от това. При това положение напълно несъответно на
нормалното житейско поведение е да не е бил изпробван за употреба на
наркотични вещества в процесната вечер, както твърди. Същевременно да
подпише напълно безкритично, без никакви възражения, представените му
талон за медицинско изследване, протокол за употреба на наркотични
вещества, АУАН в които е вписано, че е изпробван за употреба на наркотични
вещества и тестът показва употреба на амфетамин и дори собственоръчно да
отбележи в акта, че е употребил амфетамин преди три дни и да се подпише.
Посоченото изявление в акта без съмнение не представлява писмено
доказателство относно направеното изявление за употреба на наркотично
вещество амфетамин, тъй като представлява писмено доказателствено
средство, изготвено не по реда на НПК, но самото полагане на подпис при
липса на възражения върху документа, както и останалите документи, може
да служи за проверката на достоверност на обясненията на подсъдимия, тъй
като се касае до доказателство за извършено определено фактическо
действие. Ето защо обясненията на подсъдимия в тази част не следва да се
кредитират.
Във връзка с доводите на защитника за недоказаност на употребата на
наркотично вещество. Престъпният състав на чл. 343в, ал. б от НК не изисква
за установяване на неговата съставомерност употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачи на МПС да се установява по надлежен
ред, каквото изискване се съдържа в текста на чл. 343б, ал. 1 и 2 НК относно
употребата на алкохол. Респективно не е необходимо да се изследва спазен ли
е предвидения нормативен ред в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Инкриминираната в текста употреба
на наркотици е допустимо да се установява с всички доказателства и
8

доказателствени средства, без ограничение на техния вид и източник, при
положение, че са допустими съгласно изискванията на НПК (вж. Решение №
60227 от 24.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 821/2021 г., III н.о., НК). В
конкретния случай те са доказват от показанията на свидетелите К., М., С., Л.
(приобщени по реда на чл. 281 НПК), протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични и упойващи вещества, Талон за изследване № 123185
и дневник за отразяване на резултати от използване на техническо средство
„Drager Drug Check 3000“ и вещественото доказателство „Drager Drug Check
3000. Изброените документи имат характер на доказателства, а не са
доказателствени средства и доколкото хамронират без каквито и да е
противоречия с изброените гласни доказателства, следва да се кредитират в
цялост. Нужно е да се отбележи и, че с отказа си да предостави биологична
проба (кръв и урина) подсъдимият сам се е лишил от възможност да обори
резултата от пробата с техническо средство. Исканата от защитника
химическа и ДНК експертиза няма да спомогне за обективно, всестранно и
пълно разкрИ.е на обективната истина. По отношение на химическата й част,
същата е безпредметна, тъй като след като липсва биологичен материал за
изследване и към настоящия момент е възможно да се изследва единствено
касетата от техническото средство, която да покаже следи от употребата на
наркотично вещество към датата на изготвяне на експертизата, а не към
датата на извършване на инкриминираното деяние. Няма нужда от изследване
за наличие на ДНК образци върху пробата, тъй като за извършването на проба
на подсъдимия са събрани достатъчно други доказателства, които несъмнено
я установяват. Следователно разкрИ.е на обективната истина е възможно със
събрания по делото доказателствен материал и посредством доказателствен
анализ за отстраняване на налични противоречия. Подобна експертиза би
имала единствен резултат необосновано забавяне на наказателното
производство.
В показанията си свид. ** не оборва изводът, че подсъдимият е бил
тестван за употреба на наркотични вещества, тъй като тя излага, че не е
видяла той да е тестван. Обстоятелството, че не е възприела момента на
даване на пробата, не означава, че такава не е извършена, тъй като самата тя
признава, че подсъдимият е бил на разстояние от нея.
Във връзка с възраженията на защитника на подсъдимия срещу
възможността да бъдат кредитирани показанията на полицейските служители
М. и К. следва да се отбележи, че няма забрана за кредитиране на същите, тъй
като свидетелите не попадат в категориите лица по чл. 118 НПК. Показанията
са кредитирани не на формално основание (в качеството на служители на
МВР), както неоснователно се твърди, а защото са логични, непротиворечиви,
добре хармонират с останалите доказателства, без да се наблюдават
противоречия. Това не може да се каже за обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите С. и Л., дадени в съдебно заседание, които са
изпъстрени с противоречия и логически непълноти. Некредитирането на
фаворизираните от защитата гласни доказателствени средства не е основано
9

на потенциална заитересованост от изхода на делото поради близки
отношения с подсъдимия, а поради множеството логически и фактически
противоречия и противоречие с други доказателства, които вече бяха
посочени.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от
обективна и субективна страна подсъдимият В. С. Х. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с чл. 28, ал. 1 НК.
От обективна страна на 30.01.2022 г., около 22:00 часа, в гр. ДБ по ул.
„Т“ е управлявал лек автомобил марка „...“, модел „....“, с рег. № **** след
употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено с техническо
средство „Drager Drug Check 3000“ STK 6, с № .....
Деянието е било извършено повторно, след като е бил осъден за друго
такова престъпление със споразумение № 260017/15.03.2021 г. по НОХД №
149/2021 г. по описа на РС-Ихтиман, влязло в сила на 15.03.2021 г.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл –
подсъдимият съзнавал, че предприема управление на МПС след употреба на
наркотични вещества амфетамин и пряко целял това.
Във връзка с възраженията на защитника, че е недоказано подсъдимият
да е бил повлиян от наркотични вещества, е нужно да се отбележи следното.
При внимателен преглед на разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК се установява,
че в диспозицията й законодателят е предвидил два съставомерни елемента на
престъплението- управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
В нормата не предвидено изискване за повлияване на извършителя от
употребените наркотични вещества или срок, който следва да е изминал
между употребата на тези вещества и последващо управление (вж. Решение
№ 60244 от 9.02.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 950/2021 г., I н.о., НК. Ето защо
не може да се сподели доводът на защитата, че това обстоятелство не е
доказано по делото, тъй като то изначално не подлежи на доказване в
настоящото производство, след като не съставлява елемент от обективна
страна на престъплението.
По вида и размера наказанието:
Наказанието по отношение на подс. Х. трябва да се определи при
условията на чл. 54 НК, доколкото не са налице нито многобройни, нито
някое изключително смекчаващо отговорността на този подсъдим
обстоятелство и определянето на наказанието в рамките, посочени от кодекса
(от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева) няма да се яви прекомерно тежко за неговото деяние и обществената
опасност на личността му.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се разглежда
младата му възраст. Не се установяват отегчаващи отговорността
обстоятелства. Не следва като такова да се отчита, че деянието е извършено в
10

изпитателния срок на предишно осъждане, тъй като това следва да бъде
отчетено при привеждане в изпълнение на отложеното наказание, което в
случая представлява достатъчно тежка интервенция в правната сфера на
подсъдимия, който все още не е лице с трайно установени престъпни навици.
Ето защо, поради липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
комплексната санкция следва да бъде наложена в минимален размер на всяко
от наказанията, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в
размер на 500 лв.
На основание чл. 343г вр. 343б, ал. 4 НК подсъдимият следва да бъде
лишен от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на управление на МПС.
Посредством това наказание от една страна се ограничава възможността за
специален рецидив, от друга е видно, че размерът, определен по НОХД №
149/21 г. на РС – Ихтиман, от 4 месеца не е постигнал целите на
индивидуалната превенция. Ето защо с оглед установеното по делото, за
постигането на целите по чл. 36 НК, наказанието следва да е в по-висок
размер, а именно за срок от една година.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде определен
първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода по настоящото дело за престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. с ал. 3
вр. с чл. 28, ал. 1 НК.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на
подсъдимия В. С. Х. по НОХД № 149/2021 г. по описа на РС-Ихтиман.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде определен
първоначален общ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение
наказание лишаване от свобода, наложено по НОХД № 149/2021 г. по описа
на РС-Ихтиман.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият В. С. Х. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС – Ихтиман разноските по делото в размер
на 24 лв.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	17
Дата:	13 септември 2022 г.
Съдия:	Димитър Георгиев Цончев

Дело:	20221840200185
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 март 2022 г.

Присъда по дело №185/2022 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите