Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№865/2019г., по
описа на ВОС, ТО и постъпилата по него молба вх.№32390/01.11.2019г.,
намира следното:
Производството
е по чл.247 и чл.248 ГПК.
С цитираната по-горе молба на въззиваемата
страна ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ –ВАРНА, чрез пълномощника му адв.Вл.Д. е направил
искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението по
спора по в.т.дело №865/2019г. на ВОС както и изменение на решението в частта за
разноските с промяна в доводите на съда относно намаленото адв.възнаграждение
на въззиваемата страна съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
Твърди се, че в диспозитива на решението
погрешно е посочен номера на първоинстанционното производство – както номера на
делото, така и на постановеното от ВРС решение. Твърди се, че в решението е
погрешно цитирано и частното производство, по което се е развило разглеждането
на заявление по чл.410 ГПК – вместо №17276/2017г. на ВРС е изписан
№17267/2017г. /стр.2, абз.1/
По отношение на исканото изменение в
частта за разноските, ТУ-Варна, чрез пълномощника си адв.Д. твърди, че съдът
неправилно е намалил с около 15% договореното между страните
адв.възнаграждение. Твърди се, че съдът неправилно е отчел фактическата и
правна сложност на спора както и липсата на аргументация на искането за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, направено от адв.П., пълномощник на
въззивника. Излага се, че възражението за прекомерност на адв.възнаграждение не
следва да е бланково, а следва да почина на конкретните действия по делото.
Поддържа се, че спорът отбелязва както фактическа, така и правна сложност, а
освен това пространната въззивна жалба е получила своевременно отговор на всяко
едно от въведените в нея оплаквания, вкл. доказателствени искания пред въззива.
Поради изложеното се поддържа искане съдът да допусне поправка на очевидна
фактическа грешка в решението си както и изменение на присъдените в полза на
въззиваемата страна разноски в пълен договорен размер.
В предоставения срок за отговор,
насрещната страна Д. -371 ЕООД не е депозирала становище по двете искания.
Въззивният съд намира постъпилото искане с
правно основание чл.247 и чл.248 ГПК за допустимо – направено от надлежна
страна, в предвидения срок досежно искането по чл.248 ГПК.
Констатира, че с решение №904/18.10.2019г.
съдът е потвърдил изцяло решението на първата инстанция като съобразно това е
присъдил разноски за въззивното производство на въззиваемата страна Технически
университет –Варна.
В диспозитива на съдебното решение
действително съдът погрешно е посочил данните на първоинстанционното решение –
погрешно са посочени както номера и датата на решението на РС, така и номера на
делото. Поради това, с оглед несъответствието между формираната воля на съда в
мотивите на акта и постановения по същия диспозитив, отразяващ решаващата воля
на съда, е налице допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на
изправяне по реда на чл.247 ГПК. Искането е основателно и следва да бъде
уважено.
Неоснователно е искането за
поправка на очевидна техническа грешка, допусната при изписване номера на
заповедното дело в мотивите на въззивния акт. Независимо от действително
наличната грешка, същата не се отразява на обективните предели на силата на
пресъдено нещо.
По искането с правно
основание чл.248 ГПК, съдът намира следното:
С оглед резултата от
въззивното производство, поради потвърждаване на решението на ВРС, с което са
уважени предявените от ТУ-Варна искове, разноски се следват на ищеца, сега
въззиваема страна. Същият е представил списък на разноските, вкл.
адв.възнаграждение в размер на 963.88 лева ведно с данни за реалното му
изплащане на пълномощника. Възнаграждението е договорено и изплатено ведно с
начислен ДДС в посочения размер. Поради възражение за прекомерност, направено
от насрещната страна, съдът е намалил възнаграждението до предвидения в Наредба
за минималните адв.възнаграждения минимум, т.е. до размера от 838 лева с ДДС,
на основание чл.78, ал.5 ГПК. Разликата е в размер на 126 лева, т.е. между 10 и
15%. Уговореният размер на възнаграждение е справедлив и обоснован по см.чл.36,
ал.2 от ЗА и не отговаря на критерия „прекомерност”. Молбата за изменение на
решението следва да се уважи в този смисъл като се присъди пълният размер на
адв.възнаграждение в размер на 963.88 лева.
Въз основа на изложеното,
въззивният съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното
решение по в.т.дело №865/2019г. на ВОС, ТО, Трети състав, като вместо погрешно
посочените номер и дата на решението и делото пред ВРС, следва са чете правилно
така: решение №796/25.02.2019г.,
постановено по гр.дело №551/2018г. на ВРС, 33 състав, на основание чл.147 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за поправка на очевидна фактическа грешка в
мотивите на въззивното решение.
ИЗМЕНЯ постановеното решение №904/18.10.2019г., постановено по в.т.дело
№865/2019г. на ВОС, ТО, в частта за присъдените в полза на Технически
университет –Варна, разноски за въззивното производство като:
ОСЪЖДА Д. -371 ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
–ВАРНА, БУЛСТАТ *********, допълнително към присъдените разноски още 126.00
лева, на основание чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване съгл. чл.248, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: