О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
Пловдив, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на втори юли две
хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 282/20г. по описа на съда, образувано по жалба на осъдения И.В.И. против Определение от 09.06.2020г. по чнд № 237/20г. на Окръжен съд Стара Загора.
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
С обжалваното определение състав на Старозагорския
окръжен съд е оставил без уважение предложението
на Затвора – С. З. за условно предсрочно освобождаване на осъдения И.В.И.,
досежно остатъка от неизтърпяното му наказание лишаване от свобода, наложено му
с определение № 4392/09.10.2018г. по чнд № 2679/18г. на Софийски градски съд.
Недоволен останал жалбоподателя и го обжалвал. В жалбата е изразил
несъгласие с изложените от първата инстанция съображения, довели я до извода,
че са налице пречки да бъде условно предсрочно освободен.
Апелативният съд, като съобрази
възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността
на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане и разгледана по същество е основателна.
Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните предпоставки
и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му
наказание /посочено от съда като 2/3/, то високата степен на обществена
опасност на деянието, упоритостта при извършването му и сравнително големия
остатък от неизтърпяното наказание определят предложението на затворническата
администрация за УПО на осъденото лице като преждевременно и като такова не
следва да бъде уважавано.
Така сторения от Окръжния съд извод е незаконосъобразен,
не кореспондира с доказателствата по
делото и не се споделя от настоящата инстанция.
Високата степен на обществена опасност на деянието и
проявената упоритост при осъществяването му са обстоятелства от кръга, имащ значение за реализиране на наказателната
отговорност и определяне на наказанието на подсъдимия и те са били съобразени в
приключилото с постановяване на влязлата в сила присъда редовно наказателно
производство. Производството по УПО обаче е различно и в него значение има
единствено поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като
посочените по - горе обстоятелства са ирелевантни и не оказват влияние при
преценката за наличие на предпоставките, заложени в разпоредбата на чл.70, ал.1 НК.
Същото
важи и за съображението, че поради по-високия размер на
остатъка на неизтърпяната част от наказанието не следва да се уважи молбата на
осъдения. Размерът на остатъка
на неизтърпяната част от наказанието е формална
предпоставка и сама по себе си тя не може да бъде мотив за
отказ да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, при положение, че всички останали предпоставки, съгласно
разпоредбата на чл.439а от НКП са налице.
Настоящият състав намира, че от предложението на
началника на Затвора С. З. се установява, че вследствие на проведената
корекционна работа с осъдения рискът от рецидив е бил значително снижен, било е
отчетено позитивно развитие и в зоната „ умения за мислене“, като осъденият е
анализирал и осъзнал причините, довели до извършване на престъплението и е
осъзнал вредата от противозаконната си дейност.
Поради демонстрираното и трайно утвърдено добро поведение
режимът на осъдения е бил заменен през 2019г. от „общ“ на „лек“.
В заключение в становището е отбелязано, че вследствие
пенитенциарното третиране, лишеният от свобода И. е с трайно изградена
мотивация за възприемане на социално приемлив модел на поведение, като е налице
е добър потенциал за спазване на правилата и нормите при живот на свобода.
Отделно от това И. е демонстрирал изградени трудови навици и умения, както и
добър самоконтрол.
При това положение, след като работата по плана на
присъдата е постигнала своите цели и ресурсите на средата в местата за лишаване
от свобода са изчерпани, необходимостта от продължаване на корекционното
въздействие върху осъдения е отпаднала.
В същата положителна насока са становищата на гл.
инспектор Н. – началник сектор „СДВР“, на гл. инспектор Д. - началник сектор на затворническото общежитие
от открит тип „ С. З.“, на Р.Р.– инспектор „СДВР“, на пробационния служител М.,
както и експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
осъдения, изготвена от психолога П..
Тези обстоятелства, по които не се
спори от страните, и които правилно са установени от първата инстанция изпълват
в пълен обем и с необходимата достатъчност съдържанието на понятието
„поправяне“ и сочат, че целите на специалната и генералната превенция спрямо
осъдения И. са постигнати изцяло и няма нужда от продължаване на корекционното
въздействие в местата за лишаване от свобода.
Този извод се подкрепя и от
многобройните награди на осъдения и от мотивите на затворническата
администрация за промяна на режима му от „ общ“ в „ лек“.
Тук е местото да се отбележи, че
положителния ефект от пенитециарното въздействие се е проявил и поставил
началото си още по време на изтърпяване на наказанието в Затвора В., видно от
данните предоставени от затворническата служба на Чешката република и е
продължил с изтърпяване на наказанието от осъдения в Затвора С. З..
Всичко това очертава наличие и на
втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК предпоставка, а именно, че И. с
примерното си поведение и честно отношение към труда е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Като не е съобразила това и е оставила молбата на осъдения И. без уважение,
първата инстанция е нарушила закона и е постановила един незаконосъобразен и
необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен.
При решаване по същество на въпросите, поставени от молителя в молбата му
за УПО настоящият състав, намира, че след като и двете изискуеми от закона
материалноправни предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения И.
от изтърпяване на остатъка от наказанието му са налице, то молбата му следва да
бъде уважена.
Остатъка от наказанието, което към настоящият момент осъдения П. остава да
търпи е една година и шест месеца.
Поради това осъденият И. следва да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието от една година и шест месеца, наложено му с определение
№ 4392/09.10.2018г. по чнд № 2679/18г. на Софийски градски съд.
На основание
чл.70, ал.6 НК на осъдения следва да бъде определен изпитателен срок в размер
на една година и шест месеца, за
което време следва да бъде постановена и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 09.06.2020г. по чнд №
237/20г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е оставено без уважение предложението на Затвора – С.
З. за условно предсрочно освобождаване на осъдения И.В.И.,
досежно остатъка от неизтърпяното му наказание лишаване от свобода, наложено му
с определение № 4392/09.10.2018г. по чнд № 2679/18г. на Софийски градски съд и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.70, ал.1 НК ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения
И.В.И. с ЕГН **********, живущ ***
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наложено му с определение №
4392/09.10.2018г. по чнд № 2679/18г. на Софийски градски съд наказание в размер
на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.70, ал.6 НК ОПРЕДЕЛЯ на осъдения И.В.И. изпитателен
срок в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 70, ал.6 НК НАЛАГА на осъдения И.В.И., пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ в рамките на определения изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на Началника на Затвора Стара Загора
за незабавно изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.