М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 26 от 10.07.2018 година
по НОХД № 313/2018 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно
производство (ДП) № 233/2017 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 70/2018 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград и след допуснато изменение по реда на чл. 287 от НПК, Цветослав Лазаров – Прокурор
при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение
на Н.С.Б., роден
на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование, ЕГН **********,
неосъждан, за това
че на 20.05.2017 година в град Свиленград, област Хасково, действайки като подбудител и помагач в
съучастие с извършителите М. *** Загора и Х.М. ***, отнел чужди
движими вещи, представляващи национална и чужда валута в
общ размер от 8 366.78 лв. (5 000 лв., 1 200 евро с левова равностойност 2 346.99 лв. и 2 100
турски лири с левова равностойност 1 019.79 лв.), мобилен
телефон „Айфон 6С” на стойност 959 лв. и дамска чанта,
неустановена марка, на стойност 80 лв., всички вещи на стойност 9 405.78 лв. от владението на С. З. М. и С.И.Х.,***, с намерение противозаконно да ги присвои, като за
отнемането е употребена сила - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4 и ал. 3, вр.ал. 1 от НК;
на Х.М.Х., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен,
със средно
образование, ЕГН **********, неосъждан към датата на извършване на деянието, за това че на 20.05.2017 година в град Свиленград, област Хасково, като извършител в съучастие с М.И.М. *** и Н.С.Б.
(подбудител и помагач) от град Свиленград, област Хасково, отнел чужди движими вещи, представляващи национална и чужда валута в общ размер
от 8 366.78 лв. (5 000 лв., 1 200
евро с левова равностойност 2 346.99 лв. и 2 100 турски лири с левова равностойност 1 019.79 лв.), мобилен телефон „Айфон 6С” на стойност 959 лв. и дамска чанта,
неустановена марка, на стойност 80 лв., всички вещи на стойност 9 405.78 лв. от владението на С. З. М.
и С.И.Х.,***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.ал. 1
от НК и
на М.И.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование, ЕГН **********, неосъждан към датата на извършване на деянието, за това че на на 20.05.2017 година в град Свиленград, област Хасково, като извършител в съучастие с Х.М.Х.
(извършител) и Н.С.Б. (подбудител и помагач), двамата
от град Свиленград, област Хасково, отнел чужди движими вещи,
представляващи национална и чужда валута в общ размер от 8 366.78 лв. (5 000 лв., 1 200
евро с левова равностойност 2 346.99 лв. и 2 100 турски лири с левова равностойност 1 019.79 лв.), мобилен телефон „Айфон 6С” на стойност 959 лв. и дамска чанта,
неустановена марка, на стойност 80 лв., всички вещи на стойност 9 405.78 лв. от владението на С. З. М.
и С.И.Х.,***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите Н.Б., Х.Х. и М.М. и
упълномощените
им защитници – адвокат А.П., адвокат П. Кахасъзова и адвокат С.М., заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на
съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за
определяне на минимално по размер наказание при приложението на чл. 66 от НК, както и да се извърши групиране наказанията по отношение на Х. и М..
В последната
си дума всеки от подсъдимите моли за справедлива Присъда, съжалавя и се разкайва за
стореното.
Участващият в
съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград Прокурор Цветослав Лазаров в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна по отношение на всеки от
тримата подсъдими, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства в хода на процеса, както и
установени съставомерните – обективни и
субективни признаци на вменените престъпления по възведените правни квалификации,
така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на подсъдимите. Поради
това, Прокурорът пледира за признаването им за виновни и осъждането им, като на всеки от тях бъде наложено предвиденото в
чл. 198, ал. 1 от НК наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 54
от НК, а
след приложение на редукцията на чл. 58а от НК наказанието „Лишаване от свобода” да е в размер на законоустановения минимум, като се приложи и
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Сочи, че са налице предпоставките за групиране на
наказанията на подсъдимите Х.Х. и М.М.. Сочи как следва Съдът да се произнесе по отношение
на веществените
доказателства.
Производството
в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при
изрично изразено съгласие от подсъдимите и техните защитници в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание
чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечените подсъдими, като същото и Съдът е
уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен съдебен акт за
провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно
признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират
доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2
от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимите Н.Б., Х.Х. и М.М.
се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направените от подсъдимите индивидуални
самопризнания в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложените актуални Справки за съдимост с рег.№ 535 от 22.06.2018
година, № 935 от 25.06.2018 година и № 2324 от 25.06.2018 година, издадени от Бюро
за съдимост съответно при Районен съд – Свиленград, Хасково
и Стара Загора, подсъдимите до датата на деянието – 20.05.2017 година, не са
осъждани, след което М.М. е осъден един пъти за престъпление по чл. 198, ал. 1
от НК като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” с приложението на чл.
66 от НК, а Х.Х. – два пъти за престъпления по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК и
по чл. 198, ал. 1 от НК като са му наложени наказания „Лишаване от свобода” с
приложението на чл. 66 от НК.
Видно от приложените
в кориците на ДП Декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимите Н.Б. и Х.Х. нямат деца, нямат доходи и не притежават МПС
и недвижими имоти.
Видно от
Характеристичната справка, изготвена от Мл.ексепрт А. Влайков - служител в РУ –
Свиленград, подсъдимият Н.Б. не е предизвиквал конфликти и скандали с живущите
в района, в добри отношения е с тях, има данни за злоупотреба с алкохол и други
упойващи вещества, няма данни да е нарушава обществения ред, не се издирва от
органите на полицията, има криминална регистрация.
Видно от
Характеристиката, изготвена от Полицейски инспектор Георги Кондев - служител в
РУ – Свиленград, подсъдимият Х.Х. е предизвиквал често конфликти и скандали с
живущите в района и с други лица от Свиленград, има данни за злоупотреба с
алкохол и други упойващи вещества, контактува с криминалнопроявени лица, има
прояви по УБДХ като често участва в сбивания на обществени места, не се издирва
от органите на полицията, има воден заявителски материал срещу него.
Подсъдимият Н.Б. (с прякор „Коко мършавия”) е родом от град
Свиленград, област
Хасково (, както вече бе посочено в настоящото изложение), но дълги години живее в град Стара Загора със сестра си. От престоя си в град Стара Загора Б. успява да създаде много социални контакти и да формира
приятелски кръг в града. Сред познатите му са подсъдимият М.М., с който се запознава чрез приятеля си свидетеля Я.М.. В град Стара Загора, подсъдимият Б. се запознава и със свидетеля И.Н.К., с която има интимни отношения до средата на 2017 година. Подсъдимият Б. и свидетелятК. известно време след запознанството си решават да се преместят да живеят в град Свиленград, където се установяват при
родителите на Б.. СвидетелятК. започва работа, като сервитьор първо в дискотека „Али баба”, а след това в казино „Макао” в град Свиленград.
Б. не работи и разчита да бъде издържан от родителите
си и свидетеляК.. Въпреки, че не работи и няма стабилни доходи подсъдимият Б. често посещава казината и игралните зали в град Свиленград, където играе различни хазартни игри с
различен успех. При посещенията му в посочените заведения, освен че залага малки суми, Б. наблюдава поведението
и играта на останалите посетители. Така в полезрението му през месец май 2017
година попада свидетелят С. З. М. ***, който също често посещава казината и игралните зали в
града. В град Свиленград свидетелят М. е известен с прякорите „Пешо национала” и „Пешо милионера” и като „заможен човек”. В резултат на наблюдение на поведението на свидетеля М. в посочените заведения и след разговор със свой познат с името Сезгин Мехмед,
подсъдимият Б. разбира, че М. играе с по-големи суми и обичайно носи в себе си големи парични средства, за да може да
играе. Предвид факта, че не работи и че няма доходи, а е издържан
от родителите си и от свидетеляК., Б. решава да организира и извърши грабеж на свидетеля С.М.. За целта започва да изучава навиците му и поради това на 15.05.2017 година и
18.05.2017 година, посещава
казиното на комплекс „Империал” в град Свиленград.
Б. успява да
разбере и адреса, където живее свидетелят М. ***.
След като събира нужната информация за осъществяване на намисленото
деяние, Б. се заема с намирането на съучастници. Свързва се със свои
познати – другите
двама подсъдими и свидетеля Я.М..
Подсъдимите М. и Х. (с прякор „Ицо бореца”) дълги години се занимавали активно със спорт, с борба и бойни спортове и щели да
бъдат полезни за сломяване
евентуална съпротива от страна на свидетеля М. и да отнемат парите му.
Отначало подсъдимите М. и Х., като и свидетелят М.не се съгласяват, но Б. е настоятелен и успява да
убеди М. и Х., но свидетелят М.не се
съгласява да участва в намисленото. Б. разказва на М. и Х., че свидетелят М. ще носи в себе си голяла сума, като не знае каква точно ще е и шансът да ги хванат е
минимален. Б. разпределя ролите на съучастниците - М. и Х. ще нападнат свидетеля М. пред дома му и да отнемат парите, които носи, а Б. ще ги извози до безопасно място с лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрацонен № Х 56 48 КК, който е
собственост на баща му - С.Н.Б. и който обичайно
използва. Грабежът трябва да бъде извършен през нощта на
19.05.2017 година срещу 20.05.2017 година. Б. запознава с
намерението си да извърши грабеж и тогавашната си приятелката – свидетелят И.К., но не й
споделя кой ще ограбват.
Така след като всичко е
организирано на 19.05.2017 година Б. се среща с подсъдимия Х. ***, като му иска сумата от
100 лв., за да може да отиде до град Стара Загора с посочения по-горе лек автомобил, за да вземе другия
съучастник - подсъдимия М. и свидетеля М.. Подсъдимият Х. му дава исканата сума – 50 евро с левова лавностойност около 100 лв.
Вечерта на 19.05.2017 година, около 22.00 часа, подсъдимият Б., заедно със свидетелятК. потеглят към
град Стара Загора с посочения лек автомобил. Последователно автомобилът е засичан на контролни точки „Момково,
Любимец, Бъдеще”. След като пристигат в град Стара Загора, Б. оставяК. и първо взема свидетеля М., а след
това и подсъдимия М. ***, за да осъществят намисленото. Въпреки, че подсъдимит Б. се опитва да убеди свидетеля М.да участва в осъществяването на
грабежа, защото ще е полезен,
последният категорично отказва. Единствено се съгласява
с молбата от страна на Б. да им даде електрошока с фенерче, което е на брат му и което да бъде използвано от съучастниците за сломяване
на евентуална съпротивата на С.М..
От 23.47 часа на 19.05.2017 година до 00.39 часа на 20.05.2017 година,
управляваният от подсъдимият Б. автомобил е засечен от контролните точки да
се движи от град Стара Загора към град Свиленград. След като пристигат в град Свиленград, вземат и подсъдимият Х. и доуточняват плана за действие. Така по предварителна уговорка Б.
закарва и оставя подсъдимите М. и Х. в близост до дома на свидетеля М. *** и ги оставя да чакат жертвата, а той с автомобила се придвижва до близка уличка (на около 500 м. разстояние от дома на пострадалите), където следва да ги чака и след
извършването на грабежа да ги извози на безопасно място.
След многократните молби от страна на подсъдимия Б. към свидетеля М.,
последният се съгласява
да бъде оставен в близост до казино „Империал”, до блоковете, и да сигнализира подсъдимите
по телефон, в който има сим-карта, предварително осигурена от Б., когато свидетелят М. излезе от казино „Империал” и тръгне да се прибира с колата си.
Междувременно на 19.05.2017
година около 19.00
часа пострадалите - свидетелите С.М. и съпругата му Селвилджан
И.Х., се намират в казино
„Империал”, находящо се
в град Свиленград, ул.„Сан Стефано” (околовръстен път),
където играят хазарт до около 04.00 часа на 20.05.2017 година, когато си тръгват да се прибират. Качват
се в лекия си автомобил марка „БМВ”, модел Х5 с държавен регистрационен № Х 86 56 КВ, паркиран от дясно на входната врата на паркинга на казиното и тръгват към дома си по околовръсния път. За това обстоятелство свидетелят М.уведомява по телефона, който му е
даден, трима съучастници. Пострадалите стигат пред дома си, паркират
лекия автомобил и се отправят към входната врата на
жилищната кооперация, в която живеят.
Свидетелят Х. започва да отключва
входната врата, като за да й е по-лесно дава на
съпруга си дамската си чанта, неустановена марка,
която носи в себе си и в която има лични документи; книжки; дебитни карти; несесер с гримове; мобилен телефон „Айфон 6С”
с имей 355423072534246 с поставена в него сим-карта на мобилен оператор Виваком с имей 89359032200020963098, както и национална и чужда валута - 5 000 лв., 1 200
евро и 2 100 турски лири. Докато свидетелят Х. се опитва да отключи входната
врата с ключ,
намиращ се в джоба на якето й,
свдетелят М. я чака с чантата й в ръка. Тогава към
тях се приближават незабелязано подсъдимите М. и Х., които са облечени с тъмни спортни дрехи и с поставени на главите черни маски с отвори само за
очите, закупени
предния ден. Те употребяват сила спрямо свидетелите М. и Х., изразяваща се в бутане, удари с ръце, както спрямо свидетелят М. е употребен и електрошок в задната част на главата, по
повърхността на лявата ушна мида. Свидетелят М. за малко пада на земята. По този начин успяват да сломят съпротивата му и му отнемат чантата с горепосочените движими вещи и валутни ценности и бягат в
посока улица „Сан Стефано”,
старият околовръстен път. В уличката, където ги
чака подсъдимият Б. се качват в лекия автомобил и потеглят. Вземат и свидетеля М.и потеглят към град Стара
Загора. Докато пътуват разглеждат съдържанието на чантата и решават да изхвърлят отнетия от тях мобилен телефон „Айфон 6С”, понеже имало вероятност да има проследяващ софтуер и
може да бъдат разкрити. Изхвърлят мобилния телефон в близост до постройка, намираща се на кръстовището на околовръстния път. В
последствие телефонът е намерен от полицейски
служители от РУ –Свиленград с помощта на приложение „Намери
ме”, достъпно чрез интернет и
върнат на собственика му с Приемо-предавателен протокол от
24.10.2017 година.
Разделят си парите от чантата, а нея с останалите отнети вещи
изхвърлят. Преди да напуснат град Свиленград оставят подсъдимия Х., а останалите трима поемат към град Стара
Загора. По време на пътуването лекия автомобил е засичан на контролни точки „Момково,
Любимец, Бъдеще” за времето от 04.56 часа до 06.02 часа на 20.05.2017 година. След като стигат в град Стара Загора, подсъдимият Б. оставя подсъдимия М., а след това и свидетеля М.и отива в апартамента на сестра
си, където е свидетелятК. и й разкава какво
са направили.
След извършването на грабежа
тримата подсъдими продължават да
комуникират помежду си, защото Б. и Х. разбрат
от медиите, че сумата която е отнета от пострадалите
при извършения грабеж значително надвишавала тази,
която е поделена помежду им. Усъмняват се в другия си съучастник - подсъдимия М., че може би е скрил тази
по-голяма част за себе си. Дори ходят
допълнително да проверяват на мястото, където
е изхвърлена чантата, но не успяват да намерят нищо.
Според заключението на Оценъчната експертиза става ясно, че пазарните стойности на
отнетите мобилен телефон „Айфон 6С” е 959 лв., a на дамска чанта, неустановена марка от естествена кожа
с размери 30/40 см. - 80 лв., към инкриминираната дата.
Слез запознаване с метириалите по
делото и Съдебномедицинското удостоверение с № 201 от 20.05.2017 година е
изготвено заключение по Съдебномедицинската
експертиза по писмени данни, от което става
ясно, че по тялото на свидетеля С.М. е наличен по главата участък от
коагулационна некроза с харектерен вид (електрометка) по задната повърхност на
лявата ушна мида, драскотини и кръвонасядания по лицето и охлузване под долната
челюст. Охлузванията и кръвонасяданията
по лицето са причинени от действие на твърди тъпи предмети и могат да се
получат при побой с ръце. Причинено е страдание без разстройство на здравето.
Изменението на задната повърхност на лявата ушна мида, определено като
електрометка, е получено от комбинираното термично и електролитично действие на
източник на електрически ток с малка контактна повърхност, какъвто може да бъде
изделие с електрошоково действие, специално пригодено за нападание и защита.
Устройствата с електрошоково действие освобождават електрически заряд с високо
напрежение, ниска сила на тока и висока честота
(в този смисъл е и преводът на упътването за използване на процесния
електрошок). Импулсът се предава по нервните стопове и мускули, което води до
тяхното паралезиране с продължителен рефрактерен период. Когато устройството е
опряно до главата, токовият импулс може да предизвика ефект на зашеметяване,
загуба на ориентация и на равновесие. При М. са настъпили същите процеси.
Обясненията му за това какво е изпитал отговарят на механизма на действие на
електрошоково устройство. Нараняването на кожата от действието на електрошока
се дължи на електролитичното и термично действие на прескочила между
устройството и повърхността на кожата искра, аналог на т.нар. волтова дъга.
Установен е и официалният
курс на БНБ за 20.05.2017 година на турската лира – 4.8561 лв. за 10 нови турски
лири и 1.95583 лв. за 1
евро, като този курс е постоянен и няма изменения, тъй като е фиксиран заради
валутния борд.
По
делото се извършени множество огледи на веществени доказателства, приложени са писма
и разпечатки от банкови институции, писма от НАП, ТД – Хасково, разпечатки от
интернет-страницата на БНБ, писмо от ГД „ГП” , ГПУ – Свиленград, писмо от
Районна прокуратура – Кърджали, писма и отговори от мобилни оператори, ведно с
дискове, които са прегледани (извършен е оперативен анализ) и информацията от
тях е свалена на хартиен носител – Справка, справки от РУ – Свиленград,
Докладни записки, записи от видеонаблюдението на различни заведения, които са
прегледани и информацията от тях е свалена на хартиен носител, списък с
посетителите и персонала на казино „Империал” и др.
В хода
на ДП тримата подсъдими дават обяснения, като се признат за виновни, изясняват
механизма на извършеното от тях престъпление. В съдебната фаза също се признават за виновни.
Събирането и проверката на
доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2,
вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка,
която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което
се цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимите, подкрепени
от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници,
ценени от Съда, включват: Протоколи за доброволно предаване; Декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние; Протоколи за оглед на
веществени доказателства, ведно с Фотоалбуми; заключения по Оценъчната и
Съдебномедицинската експертизи; Справки за съдимост, ведно с Бюлетини;
Характеристични справка; писма и справки от различни институции и др. Кръгът на
гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в
хода на ДП, а именно: С. З. М., С.И.Х., Ч.М., М.Г.Г., Д.В.С., С.Н.Б., И.Н.К., И.Б.М.,
Я.М.М.и Д.Г.Д., както защитения свидетел с идентификационен № 4/2017 година от
Специалния регистър за защитените свидетели в Окръжна прокуратура - Хасково, всички
те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се
в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителните деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от направените самопризнания на
подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от
доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Протоколи за доброволно
предаване, Справки за съдимост, както и от заключенията на назначените и
изготвени Оценъчна и Съдебномедицинска експертизи и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показания на
свидетелите М. и Х.,
макар и същите да се явяват пострадали от деянието, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията им. Фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на пострадалите са важен източник на преки
доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост, като претърпяли вреди от престъплението. Настоящият сътав кредитира показанията на пострадалите като обективни, безпристрастни
и логически последователни. Същите излагат точно и конкретно, обстоятелствата около инцидента, който описват изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на
показанията им. Действително
има разминаване в отнетата сума, посочена първонално от пострадалите и в последствие, но това се дължи на уплахата и шока, в който са били изпаднали
предвид случилото им се, поради което Съдът им дава вяра тъй като няма основание да не зачете
показанияата им. Вярно е също така, че в показанията си другите разпитани свидетели сочат различни стойности на отнетата сума, което също не е необичайно предвид отдалечеността във времето на снемането на показанията им и притестението предвид
факта че се разпитват пред орган на властта. При разпита на свидетеля с тайна самоличност
не
са нарушени процесуалните права на страните
в процеса. Постигнат е оптималният баланс между
интересите на страните и интересите на правосъдието от разкриване на
обективната истина с допустимите от закона процесуални способи. Съдът при
постановяване на настоящия Съдебен акт се съобрази с
ограничената доказателствена сила на показанията на анонимния свидетел
съгласно чл.
124 от НПК. Т.е. гаранциите срещу опасността от манипулиране на
доказателства, изхождащи от анонимен свидетел,
посочени в Решение № 426/10.12.2015 година по дело № 1278/2015 година на ВКС, НК, II
н.о., докладчик Съдията Павлина
Панова, са спазени.
Обясненията на подсъдимите,
също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят
от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани,
поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.
Съдебният състав, възприема
изцяло и кредитира заключенията по извършените
Оценъчна и Съдебномедицинска експертизи, тъй като са извършени от вещи лица – специалисти с необходимата квалификация и
знания, включени в Списъка
на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от
Закона за съдебната власт за 2017 година и за 2018 година за съдебния район на
Окръжен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани за
оценката на процесните вещи,
за здравословното състояние на пострадалото лице и
фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност.
Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключенията на вещите лица, поради това Съдът намира за
обосновани, аргументирани
и правилни
експертизите и ползва същите при формирането на фактическите
и правните си изводи.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направените от страна на подсъдимите признания относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондират и се подкрепят от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
При така изяснената фактическа
обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3
от НПК, Съдебният състав достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимите
Х.М.Х. и М.И.М. са осъществили състава на престъплението по чл. 198, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2, вр.ал. 1 от НК и подсъдимият Н.С.Б. – по чл. 198, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 4 и ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
Грабежът влиза в
престъпленията против собствеността, тъй като засяга имуществени права.
Изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ чрез употреба на сила или заплашване (чл. 198, ал. 1 от НК). Престъплението грабеж е
типично съставно престъпление,
защото се състои от две деяния, които поотделно са престъпления - принуда и кражба, т.е. характеризира
се с комплексен или сложен обект на
посегателство. От една страна това са обществените отношения, свързани
с нормалното и безпрепятствено упражняване на правото на собственост или
правото на владение (държане) върху
движими вещи. Освен това от друга страна, обект са и обществените отношения,
осигуряващи на човек възможност сам да избира поведението си и да формира
свободно волята си, като този обект на посегателство е
същия, както и при принудата. От обективна страна, изпълнителното деяние
включва принудата по чл. 143 от
НК.
Принудата и
прекъсване на фактическата власт на досегашния собственик върху вещта и
установяване на свое владение върху предмета на престъплението, са
взаимно свързани и се осъществяват въз основа на едно решение, като са насочени
към една и съща цел. При това престъпление
субектът е общ („който”). Извършва се само при пряк
умисъл.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на
установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства
по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването
на престъпленията с правна квалификация чл.198, ал. 1, вр.чл. 20,
ал. 4 и ал. 3, вр.ал. 1 от НК и чл.198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.ал. 1 от НК и тяхното авторство. С
деянията си подсъдимите са осъществили, както от обективна, така и от субективна
страна, посочените престъпни състави.
Обект на престъплението, извършено от тримата подсъдими, са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността и гарантиращи правото на живот, както
и обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи и обществените отношения,
които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята
воля и да избира поведение.
От
обективна страна се установява, че на 20.05.2017 година в град Свиленград, област Хасково, тримата подсъдими в
съучастие (Н.С.Б. като подбудител и помагач и М.И.М. и Х.М.Х.
като извършители), отнели
чужди движими вещи, представляващи национална и чужда валута в общ
размер от 8 366.78 лв. (5 000 лв., 1 200 евро с левова равностойност 2 346.99 лв. и 2 100 турски лири с левова равностойност 1 019.79
лв.), мобилен телефон „Айфон 6С” на
стойност 959 лв. и
дамска чанта, неустановена марка, на
стойност 80 лв., всички вещи на стойност 9 405.78
лв. от
владението на свидетелите С. З. М. и С.И.Х., с
намерение противозаконно да ги присвоят, като
за отнемането е употребена сила. Отнемането е извършено без съгласие на посочените свидетели като с
действията си подсъдимите са прекъснали
упражняваната от М. и Х. фактическа власт върху процесните вещите
и подсъдимите са установили свое
владение върху предметите на престъплението. Т.е. тримата са имали намерение да прекратят фактическата
власт върху вещи, които се намерят
в дамската чанта на
пострадалия Х., която до момента на деянието се е
упражнявала от свидетелите М. и Х.. Принудата
чрез употребата на сила - физическо въздействие върху
пострадалите, се явява способ за осъществяването на
отнемането. Използването на сила е било с цел да се сломи съпротивата на свидетилите
Х. и М. по отбрана на инкриминираните вещи (пари, мобилен телефон и чанта), за
да може подсъдимите да осъществят трайна фактическа власт
върху тях, като това действие е довело до пречупване на волята на пострадалите. Т.е. тази
физическа принуда е сломила съпротивата на пострадалите
и подсъдимите са успели да установят
фактическата си власт върху процесните вещи.
Извършеното от подсъдимия Н.Б., е квалифицирано правилно по
чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр.ал. 1 от
НК, тъй като той не е участвал в самото изпълнително
деяние, а съзнателно с действията си от обективна страна е извършил действия по
склоняване на другите двама подсъдими да извършат
престъплението, като в следствие на неговото поведение, те са взели решение да
извършат деянието. Освен това с поведението си – чрез разяснения за личността
на жертвите, предоставяне на информация на другите подсъдими за адреса на който живеят, автомобила, който ползват
и друга информация, свързана с жертвите, чрез превозване на
извършителите до района на местопрестъплението и обещание да ги извози от там
след като извършат деянието, е улеснил извършването
на престъплението. Освен това е съзнавал, че в престъплението, като извършители
участват подсъдимите М. и Х. и е искал от задружната им
умишлена дейност да настъпят съставомерните общественоопасни последици, т.е.
налице е формиран общ умисъл,
обхващащ всички елементи на престъпния състав.
Извършеното от подсъдимите М.М. и Х.Х. престъпление, е квалифицирано правилно по чл. 20, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй като деянието е извършеното от двамата посочени подсъдими в съучастие като извършители, като те заедно са участвали в
изпълнителното деяние на престъплението по отнемането и установяването на
фактическа власт върху вещите - предмет на
престъплението. Подсъдимите М. и Х. са участвали в
изпълнителното деяние чрез следните фактически действия – употреба на сила (използвали са електрошок и са бутали и нанасяли удари
с ръце на пострадалите) за сломяване съпротивата
им и са отнели
чуждите движими вещи от тяхното владение. Посочените двама подсъдими са извършили деянието,
подбудени от подсъдимия Б.. Освен това са съзнавали, че
участват в изпълнителното деяние като извършители и подпомагани от подсъдимия Б. и са искали от задружната им
умишлена дейност да настъпят съставомерните общественоопасни последици (да отнемат движимите вещи от владението на
пострадалите), т.е. налице е формиран общ умисъл
обхващащ всички елементи на престъпния състав.
Предвид изложеното като
пълнолетни вменяеми лица
всеки един от тримата подсъдими е
годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираните деяния са извършени от всеки един от тримата
подсъдими виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Всеки от
тримата подсъдими е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното
настъпване. Били са с ясното съзнание, че отнемат чужди движими вещи като употребяват за това сила и са
обективирали присвоително намерение. Всеки от тримата подсъдими е съзнавал и участието на другите подсъдими в
деянието. Съзнавали са и в чие владение се намират вещите, несъгласието на
пострадалите да бъдат отнети и са преодоляли това
несъгласие чрез упражнена физическа сила. Налице е формиран общ пряк умисъл от подсъдимите, обхващащ всички елементи на извършеното престъпление (както вече бе посочено по-горе
в настоящото изложение). М. и Х.
са съзнавали,
че участват в изпълнението на престъплението и са искали от така съчетаната им
дейност да настъпят престъпните последици, а Б.
е съзнавал, че с действията си първоначално е убедил другите двама подсъдими да извършат престъплението и в последствие
ги подпомага. В този смисъл подсъдимите са съзнавали,
че с деянията си ще
лишат от фактическа власт владелците на чуждите вещи, действали са с
ясното съзнание,
че тези вещи не им принадлежат и са чужди, предвиждали са преминаването на движимите
вещи в тяхна фактическа власт и са целели да установят тази власт върху
предмета на престъплението с цел последващо разпореждане в свой интерес без правно основание.
За това си поведение, с оглед
осъществяването от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20 от НК,
подсъдимите следва да понесат своята наказателна отговорност.
Подсъдимият Н.С.Б. е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от
български произход. Живее в град Свиленград, ул.„Бузлуджа” № 10, област Хасково. Не е женен. Със средно образование е. Не е осъждан. Не работи.
Подсъдимият Х.М.Х. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произхо. Живее в град Свиленград, ул.„Граничар” № 53, област Хасково. Не е женен. Със средно образование е. Не е осъждан към датата на извършване на деянието. Не работи.
Подсъдимият М.И.М. е
роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее
в град Стара Загора, ул.„Руен”
№ 7. Не е женен. Със средно образование е. Не е осъждан
към датата на извършване на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието
на всеки един от тримата подсъдими, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и
принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият
принцип на наказателноправната ни система за извършеното от всеки един от подсъдимите
престъпление в специалния текст на чл. 198, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил следното наказание:
„Лишаване от свобода” от 3 години до 10 години.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на всеки
един от тримата подсъдимите, Съдът се съобрази с обществената опасност
на деянието на всеки от тримата дейци, мотивите за извършване на
престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства необремененото
с осъждания съдебно минало - към датата на извършване на деянието, младата им възраст, добросъвестното процесуално
поведение в съдебната фаза, с обясненията си съдействат за разкриване на обективната
истина, изразеното съжаление, искрено
разкаяние,
изявеното желание за в бъдеще да спазват правомерно поведение, тежкото им финансово състояние; а като отегчаващи вината обстоятелство се отчете грубото незачитане на законите на страната ни.
Обществената опасност на всеки един от подсъдимите не е завишена предвид
изложеното по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието предвид
стойността на предмета на престъплението (сравнено с минималната работна заплата за страната за 2017 година в размер
на 460 лв. и за 2018 година – 510 лв.) и фактът, че грабежът е
извършен нощем.
Причините
за извършване на престъпленията
са ниското правно съзнание и култура на
подсъдимите, стремежът към
облагодетелстване по престъпен начин, т.е. желание
за лично облагодетелстване без полагане на труд и
незачитането на установения в страната ред за поведение в обществото и установения в страната правен режим относно собствеността,
незачитане спокойствието на гражданите, незачитане
на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на честта,
достойнството, живота и здравето на личността и липса
на морални задръжки. Т.е. причините за
извършване на престъпленията от страна на подсъдимите се свеждат до
подценяването на правно защитени интереси на човешката личност, както и до
стремежа на подсъдимите към придобиване на облаги по неправомерен начин.
Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанията следва
да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на превес на смекчаващите
обстоятелства. Последните, в случая не са нито многобройни, нито пък
изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на
наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Всичко изброено по-горе относно наличието
на смекчаващи вината обстоятелства Съдът взе
предвид при определяне на наказанията на
всеки един от подсъдимите, поради което прие че те не
са
многобройни такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива,
тъй като изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за
масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод,
че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно
тежко. Приложението на чл. 55 от НК е
изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може
да се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко за всеки един от подсъдимите. Деянията, извършени от подсъдимите разкриват една значително завишена
степен на обществена опасност, която е била взета предвид от законодателя при
определянето на вида и размера на предвиденото за този вид престъпление
наказание. При приложението на чл. 54 от НК Съдът наложи на всеки един от подсъдимите
наказание „Лишаване
от свобода” в размер близък до минималния, а
именно 4 години и 6 месеца (54 месеца), като на основание чл. 58а, ал. 1
от НК намали размера на тези наказания с една и трета и определи
окончателния размер на наказанията „Лишаване от свобода” в размер на 36 месеца (3 години).
На основание чл. 66,
ал. 1 от НК наказанията „Лишаване от свобода” на всеки един от тримата
подсъдими не следва да се изтърпят ефективно, тъй като наложените наказания
„Лишаване от свобода” са със срок от 3 години, подсъдимите не са осъждани към
датата на деянията и за поправянето им не е наложително да се изтърпяват
наказанията ефективно. Изпълнението на наказанията е отложено за срок от 4
години, считано от
датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт.
Така индивидуализираните наказания на всеки един от
подсъдимите – „Лишаване от свобода” в размер на 3 години, ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на всеки един от подсъдимите като предизвика
положителни промени в съзнанието и ги мотивира към правомерно поведение в
бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него всеки един от подсъдимите ще бъде предупреден, че
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще даде възможност всеки от тях да преосмисли напълно извършеното. Съдът
се надява с това да се повиши чувството им за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допускат занапред подобни престъпления. От друга страна
индивидуализирани така по вид и размер, наложените наказания на всеки един от
подсъдимите, Съдът прецени за необходимо,
достатъчно и справедливо наказание за постигане целите на наказателната
репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове
на обществото.
Относно прилагането на чл. 25,
ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на М.И.М. и Х.М.Х.:
След преценка на събраните по делото относими
доказателства,
а именно: Справки за съдимост, ведно с Бюлетини, Съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от Справката за съдимост подсъдимият М.И.М. е осъждан
два пъти както следва:
1. С Определение
от 16.01.2018 година по НОХД № 50/2018 година на Районен
съд – Кърджали, М. е осъден за извършено на 04.07.2017 година престъпление по
чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което на
основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години. Съдебният акт е влязъл в законна
сила на 16.01.2018 година и
2. С Присъда № 26 от 10.07.2018 година по НОХД № 313/2018 година на Районен
съд - Свиленград, М. е осъден за извършено на 20.05.2017 година престъпление по
чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 3 години, което на основание чл. 66 от НК е
отложено с изпитателен срок от 5 години.
Видно от Справката за
съдимост подсъдимият Х.М.Х. е осъждан три пъти както следва:
1. С Определение
№ 337 от 15.12.2018 година по НОХД № 941/2017 година на Районен
съд – Свиленград, Х. е осъден за извършено на 26.02.2017 година престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца, което на основание чл. 66 от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 години. Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 15.12.2017 година.
2. С Определение
от 01.02.2018 година по НОХД № 135/2018 година на Районен
съд – Кърджали, Х. е осъден за извършено на 04.07.2017 година престъпление по
чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години
и 8 месеца, което на основание чл. 66 от НК е
отложено с изпитателен срок от 4 години. Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 01.02.2018 година и
3. С
Присъда № 26 от 10.07.2018 година по НОХД № 313/2018 година на Районен
съд - Свиленград, М. е осъден за извършено на 20.05.2017 година престъпление по
чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 3 години, което на основание чл. 66 от НК е
отложено с изпитателен срок от 5 години.
За постановяване на общо наказание разпоредбите на
чл. 23-25 от НК, въвеждат
задължителното изискване лицето да е извършило деянията по отделно
постановените съдебни актове, преди да е имало влязъл в сила съдебен
акт
за което й да е от тях. Налице са предпоставките за групиране по
отношение на М. и Х. на настоящите им наказания с всяко едно от осъжданията по съдебните
актове, постановени съответно по НОХД № 50/2018 година на
Районен съд – Кърджали и по НОХД № 941/2017 година на Районен
съд – Свиленград
и НОХД № 135/2018 година на Районен съд - Кърджали. Съгласно трайно
установената съдебна практика Съдът, постановил последната Присъда, следва да извърши
групиране на наказанията с Присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като приложи принципът за
най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление № 4/1965 година на Пленума на ВС
и Решение № 11/1987 година на ОСНК на ВС. Съдът намира, че
следва да групира наказанията, наложени на М. със следните съдебни актове: по НОХД № 50/2018 година на Районен
съд – Кърджали и НОХД № 313/2018 година на Районен съд – Свиленград
и на Х. със следните съдебни актове: по НОХД № 941/2017 година на Районен
съд – Свиленград, НОХД № 135/2018 година на Районен съд – Кърджали и НОХД № 313/2018 година на Районен съд – Свиленград, тъй като тези варианти на групиране са
най-благоприятни съответно за подсъдимите М. и Х., за определяне на общо
наказание, явяващо се най-тежкото, а именно: „Лишаване
от свобода” за срок от 3 години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК така определените общи наказания „Лишаване
от свобода” на всеки от двамата подсъдими не следва да се изтърпят ефективно,
тъй като определените общи наказания „Лишаване от свобода” е в размер на 3
години, подсъдимите не са осъждани към датите на деянията и за поправянето им
не е наложително да се изтърпяват наказанията ефективно. Изпълнението на определените
общи наказания е отложено за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила на настоящия
съдебен акт.
Съдът не обсъжда
възможността за увеличаване на така определените общи наказания по реда на чл.
24 от НК, тъй като имайки предвид съдебното минало на подсъдимите, предвид целите
на наказанието и водейки се от принципните правила за най-благоприятното за подсъдимия съчетание, счита
че така определените общи наказания ще са достатъчни, с оглед
постигане целите на наказанието в чл. 36 от НК, поради което не
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК.
Относно разноските:
По предявеното обвинение, подсъдимите бяха
признати за виновни, като при този изход на наказателното дело и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът осъди всеки от тях да заплати съразмерна част от направените
по делото разноски, от които по Републиканския бюджет, този на МВР – сумата общо
286.94 лв. – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР – Хасково и сумата общо
8.01 лв. – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР - Стара Загора , съответно
и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса – по 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен
лист, вносими по сметката на Районен съд – Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските
за преводач за писмен превод в размер на 30 лв. на ДП остават за сметка на
съответния орган, т.е. остават за сметка на органа, които ги е направил и така
както са били сторени.
Относно веществените доказателства:
Мобилен телефон „Леново”, модел А 536 с имей 866161029217232 и имей
866161029217240, ведно с батерия и поставена в него СИМ-карта на Виваком с имей 89359032300112505995; мобилен телефон „Нокиа”, модел RM 1035 с имей 3555143076935021 и имей
355143076935039,
ведно с поставената сим-карта на
МТел с номер 8935901990813341394; мобилен телефон „Нокиа”, модел 311 с имей 355945052439319, ведно с батерия и поставена в него сим-карта на МТЕЛ с номер 8935901990855636446; мобилен телефон „Нокиа”, модел 302 с имей 354622050210023, без батерия; мобилен телефон „Нокиа”, модел RМ 945 с имей 357140066505556,
без батерия, преден панел и клавиатура, мобилен
телефон „Нокиа”, модел RM 1037 с имей 354255066233661
и поставена в него сим-карта на МТел с номер 8935901990827994329; сим-карта с номер 89359032300110460961 с надпис Vivacom; сим-карта с номер 8935032200042097891 с надпис Vivacom; сим-карта с номер 8935901990845370551 с надпис МТел; сим-карта с надпис Vivacom, без номера; сим-карта с номер 89359032200042404659 с надпис Vivacom и пластика от сим-карта на
Bconnect с липсваща сим-карта, на която има записано „PIN 16715, PUK 1 43145814, PIN 2 1483 и PUK 2 22454537”, следва да се отнемат в полза
на Държавата, тъй като принадлежат
на подсъдимите и са послужили за извършване на умишлените престъпления. Фенер
с електро шок, черен на цвят с надписи по корпуса „Germany”, „Police 36000” с
текстилен държач,
Съдът постанови също да бъдат отнети в полза на Държавата. По отношение на тези веществените доказателства, Съдът съобрази, че същите са
останали без стойност и НАП не приема веществени доказателства без стойност, поради което счита че следва да постанови
унищожаването им, след влизане в сила на Присъдата.
По делото следва да
останат приложени външна памет
„SEAGATE” 2 ТВ със сериен номер NA85AZEMX, ведно със
захранващ кабел.
След влизане в сила на Присъдата, мобилен телефон „Айфон” с имей
013632003142135 с поставена в него карта на Теленор с имей 89359050000104430155, мобилна карта на
Теленор с имей 89359050100710437584 и преносим компютър марка „Toshiba satellite C 855-2G2” със сериен номер 3D111883S, поставен в
текстилна черна чанта, ведно със зарядно и „мишка”, следва да се върнат на собственика им – Я.М.М.или на упълномощено от
него лице; белезници, ведно с ключ, поставени в
картонена опаковка с надпис „ZAR” и фенер
с електро шок, черен на цвят, с надпис по корпуса
„Police 36 000”, с текстилен държач, ведно с кабел,
поставени в картонена кутия, следва да се върнат на собственика им - Н.С.Б. или на
упълномощено от него лице и компютърна система
„DANDY”, черна на цвят кутия и компютърна конфигурация с надпис „CROWN” следва да се върнат на собственика им – Х.М.Х. или на упълномощено от него лице, тъй като не са били предназначени или послужили за извършване на
умишленото престъпление и не са вещи, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е
забранено.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)