Р Е Ш Е Н И E № 184
гр.Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд в открито заседание
на осми май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ:: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при участие на секретаря Мая Стойнева,
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 89
по описа на КнОС за
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ *** - ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. "***" № **, със съдебен адрес:***, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Д.И.М. обжалва Решение № 802/
Във въззивната жалба се твърди, че решението на
районен съд в обжалваната част е неправилно, като необосновано и
незаконосъобразно. Конкретните твърдения са следните:
КнРС неправилно се е позовал в своето решение на
чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и постановяване на ново от настоящата инстанция, с което
предявеният от ищеца иск и претенцията за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горепосочената сума да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от въззиваемия Р.С.Й., с адрес: *** , в който жалбата се
оспорва изцяло като неоснователна. Твърди се, че постановеното
първоинстанционно решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон, че КнРС правилно е възприел установената по
делото фактическа обстановка и въз основан на нея, след задълбочен анализ на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, е достигнал до извод
за основателност и доказаност на предявените претенции. Искането е за
потвърждаване па постановения първоинстанционен съдебен акт в обжалваната му
част.
При
съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че въззивната жалба е подадена в законния срок и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от страна, имаща правен интерес да
обжалва.
Кюстендилския
окръжен съд счита, че атакуваното
съдебно решение на РС - Кюстендил
е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, въззивният съд счита, че решението на КнРС в
обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящият
съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, поради което и тъй като пред
настоящата съдебна инстанция не са събирани гласни и писмени доказателства, на
основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Окръжният съд споделя и
правните изводи на първоинстанционния
съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми,
приложими към настоящия спор.
По
наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт,
настоящият състав намира следното:
Предмет на въззивна
проверка е решението на КнРС в частта, с която въззивната дирекция е осъдена да
заплати на Р.С.Й., с адрес: *** сумата
от *** лева, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено
като отработено времето за пътуване /отиване и връщане/ със служебен транспорт
при командироване за участие в специализирани операции, за периода
Спорът
между страните се съсредоточава върху обстоятелството дали намира приложение в
настоящия случай разпоредбата на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от
КнОС
споделя изцяло изводите на КнРС за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и приема, че времето, през което служителите
са на разположение на прекия си ръководител, пътувайки до място на
командироване, без да престират ефективно и в пълен обем работна сила, не е
почивка, а част от работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем,
е изпълнявал служебните си задължения.
- 2 -
Съгласно
цитираната разпоредба: "На държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд
По делото не се спори че страните са обвързани от
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ /***/
в „***“ при Регионална дирекция ***“ гр. Кюстендил /***/ при Главна дирекция „***“
към *** /***/ и съгласно *** е със статут „***“.
От събрания
доказателствен материал е безспорно установено, че ищецът е бил командирован
многократно за участие в специализирани полицейски операции, извън мястото на обичайната му работа, в
други населени места, които се намират извън териториалния обхват на структурата,
в която работи. Доказан по безспорен начин е и фактът, че ищецът е извършвал
тази дейност по заповеди на Директора на ****(приети по делото). За да изпълни
заповедите, ищецът е пътувал със служебен автомобил до мястото на
командироване, в дни, когато съгласно изготвените графици е бил на работа, като
е безспорно, че по време на пътуванията в двете посоки не е изпълнявал
ефективно служебните си задължения, както и че времето за пътуване не е
зачетено като част от работното време и съответно не му е заплатено.
КнОС
приема, че дори и служителят непосредствено да не изпълнява своите служебни
задължения в тази хипотеза, той престира своята трудова сила (предоставя я на
разположение на ответната дирекция), като при необходимост той не може
законосъобразно да откаже да изпълни нареждане от своя ръководител да изпълни
своите служебни задължения по време на определения период за пътуване. Именно
поради това обстоятелство същото време на пътуване представлява т. нар.
несъщинско работно време по смисъла на определителната правна норма, уредена в
чл. 2, т. 1 от Директива на ЕП и на Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на
организацията на работното време, поради което и служителите, които са на
разположение на работодателите или органите по назначение - на територията на
предприятието, имат право на възнаграждение за предоставената на разположение
трудова сила. В този смисъл е и националната правна уредба - арг. чл. 10 НСОРЗ, който предписва, че за времето, през което
работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън
територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в
посочените в наредбата размери. Следователно, per argumentum a contrario ,
когато служителят е на разположение през цялото време, през което е на смяна,
то се счита за работно време, т. е. - период, през който е престирал (поставил
на разположение) своята трудова сила. В този смисъл за това време възниква
право на уговореното възнаграждение като насрещна престация за предоставената
трудова сила.
Дори при липса на уредба в действащото законодателство на Р България, която изрично да разпорежда
правата и задълженията на страните досежно времето за пътуване в хипотези, при
които се осъществяват дежурства в период на командироване в отдалечени обекти,
въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят
е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото
време, трябва да се считат изцяло за работно време, тъй като е решен със задължителната за националните
юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания -
напр. Решение от
Въззивният съд споделя доводите на КнРС, изложени в мотивите на обжалваното решение, че периодът на придвижване също е част от
работното време, макар и фактически действия по служба да не са извършвани. По
тази причина той следва да бъде включен при сумираното изчисляване на работното
време и да се взема предвид при отчитането на положен извънреден труд, който
следва да бъде заплатен.
Следователно, съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и
прилагането на общностното законодателство, когато по време на
дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение
на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е
длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото
дежурство/смяна се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си
на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен
труд - дело Simap. Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка,
храна и пр.) също представлява работно време, ако работникът или служителят
присъства физически на място, определено от работодателя - дело Jaeger.
Както
бе изяснено, преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички
национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване,
тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и
намират приложение и към настоящия казус.
Директивата е приложима и за процесното
правоотношение, като извън нормативната воля, изразена в нея, е изложеното
разбиране на процесуалния представител на въззивника, че тя не се прилага при
организация на работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл. 1,
т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд,
работата на смени и режима на работа. С оглед гореизложеното, КнОС намира за
изцяло неоснователно възражението на въззивамаета страна за неприложимост на
общностния нормативен акт.
По
изложените съображения съдът приема, че предявения иск е основателен до
размерите, установени от посочената ССчЕ, при съответно време за пътуване в
посока от 8 астрономически часа, а предвид основателността на главния иск,
правилно е уважен и акцесорният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане
лихва за забава на посоченото парично вземане
за периода
Воден
от горното, КнОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 802/
- 3 -
"***" № *** е
осъдена да заплати на Р.С.Й., с адрес: ***
сумата от *** лева, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение
за неотчетено като отработено времето за пътуване /отиване и връщане/ със
служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции, за
периода
В
останалата част решението по гр.дело №19/2018г.на КнРС е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: