Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10900 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба Т.К.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която е
предявен иск по по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
370.28 лева, представляващи дължими суми за консумирана и неплатена ел. енергия
за обект, находящ сев гр. Варна, ***, с кл. № ***и аб. № ***, за периода от
23.09.2010г. до 19.04.2013г., сумата от 168,71 лева, представляваща лихва за
забава, изчислена върху размера на всяка главница от датата на падежа на всяка
от фактурите до 20.08.2015г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на заявлението в съда – 03.09.2015г., 25 лева – разноски за
платена държавна такса; 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 11.11.2015г. по ч.гр.д. № 10963/2015г. по описа
на ВРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист от изпълнителен лист от 11.11.2015г. по
ч.гр.д. № 10963/2015г. по описа на ВРС срещу ищеца за следните суми: 370.28
лева, представляващи дължими суми за консумирана и неплатена ел. енергия за
обект, находящ сев гр. Варна, ***, с кл. № ***и аб. № ***, за периода от
23.09.2010г. до 19.04.2013г., сумата от 168,71 лева, представляваща лихва за
забава, изчислена върху размера на всяка главница от датата на падежа на всяка
от фактурите до 20.08.2015г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на заявлението в съда – 03.09.2015г., 25 лева – разноски за
платена държавна такса; 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. На
04.02.2016г. по молба на ответника било образувано изп.д. № 20167120400318 на
ЧСИ Илиана Станчева с рег. № 712 в КЧСИ и район на действие ВОС. Ищецът твърди,
че правото на взискателя да събере вземането си по принудителен ред е погасено
по давност. Сочи се, че на 07.07.2016г. по изпълнителното дело бил присъединен
взискател – „Уникредит Булбанк“ ЕАД, след което не били извършвани изпълнителни
действия в продължение на повече от две години. В този смисъл изпълнителното
дело било прекратено на 07.07.2018г. по силата на закона. С изтичането на още
една година, а именно на 07.07.2019г. била погасена и възможността на ответника
да събере вземането си по принудителен ред.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. В отговора
се сочат подробно извършени от ЧСИ Илиана Станчева действия по изпълнителното
дел, с които се счита, че е прекъсната давността.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Представен по делото е изпълнителен лист от 11.11.2015г.,
издаден по ч.гр.д. № 10963/2015г. по описа на ВРС, по силата на който Т.К.М. е осъден да заплати на „Е.П.” АД сумата от 538.99 лева,
представляваща сбор от следните суми – неплатена главница в размер на 370.28
лева дължими суми за консумирана и неплатена ел. енергия по кл. № ***и аб. № *** за обект, находящ се в гр.
Варна, ***, с кл. № ***и аб. № ***, за периода от 23.09.2010г. до 19.04.2013г.
о лихва за забава в общ размер 168,71 лева, изчислена върху всяка главница от
датата на падежа на всяка от фактурите до 20.08.2015г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението в съда –
03.09.2015г., както и разноските за
платена държавна такса в размер на 25 лева 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Представено е още искане
от „Е.П.” АД до ЧСИ Илиана Станчева с рег. № 712 в КЧСИ с вх. № 2284 от 04.02.2016г.,
по което е образувано изп.д. № 20167120400318/2016г. на ЧСИ Илиана Станчева.
Препис от същото е приет в цялост като доказателство в настоящото производство.
С молбата, по която е образувано изпълнителното дело
от взискателя е представен изпълнителния лист от 15.12.2005г. и са поискани
следните действия от ЧСИ: изпращане на покана за доброволно изпълнение,
извършване на справка в НАП относно регистрирани трудови/граждански договори и
справка от Община Варна относно декларирани недвижими имоти, МПС и други вещи,
собственост на длъжника. От ЧСИ е разпоредено извършване на справките и
изпращане на ПДИ.
ПДИ е редовно връчена на ищцата на 11.12.2006г.
На 05.01.2007г. от ЧСИ е разпоредено налагане на запор
в КАТ на МПС, собственост на длъжника. На 01.07.2007г. е разпоредено налагане
възбрана върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот, собственост на длъжника. На
13.07.2007г. е насрочен опис на недвижим имот. Възбраната е наложена на
12.07.2007г. с писмо до Службата по вписванията, а съобщението за насрочения
опис е получено от длъжника на 20.07.2007г.
На 17.10.2008г. ЧСИ е изпратила на длъжника съобщение
да се яви в тридневен срок и да плати сумите, което е получено на 21.10.2008г.
На 09.04.2015г. Пламена Денчева Алиева е депозирала
пред ЧСИ Илиана Станчева молба, с която е заявила, че се задължава да внася
месечно до 30-то число сумата от 100 лева от следващия м. май 2015г.
Приложени по делото са три броя платежни нареждания от
09.06.15г., от 03.07.15г. и от 11.08.15г., видно от които Пламена Илиева е
заплатила съответно 100 лева, 98,85 лева и 98,85 лева по сметка на ЧСИ Илиана
Станчева с основание ид 164/2006г.
На 04.04.2017г. от ЧСИ Илиана Станчева до „Кауфланд
България ЕООД енд КО” КД е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор
на трудовото възнаграждение на ищцата.
С молба от 22.06.2017г. Пламена Денчева Алиева е
поискала ЧСИ Илиана Станчева да прекрати изпълнителното производство, предвид
че е изтекъл период от 2 години по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 по ГПК, през
който взискателят е бездействал и не е искал извършването на изпълнителни
действия и такива не са били извършвани.
Видно от съобщение до ищцата, получено от нея на
26.06.2017г., ЧСИ Илиана Станчева е оставила молбата за прекратяване на
изпълнителното дело без уважение, тъй като давността била прекъсната с
признаването на дълга с молба от 09.04.2015г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е
процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е неоснователен.
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Настъпилата изтекла погасителна давност по отношение
на вземането представлява именно такъв новонастъпил факт.
В настоящият случай безспорно е, че е налице едно
вземане на ответника срещу ищеца в общ размер на 538.99 лева, което е присъдено
с влязла в сила заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен лист за същото
от 11.11.2015г. Съдебният акт, по което е издаден изпълнителният лист не е
представен от страните от делото, но в самия изпълнителен лист е вписано, че
същият се издава, след като съдът се е уверил, че Заповед за изпълнение № 5651/04.09.2015г. по ч.гр.д. № 10963/2015г. по описа на ВРС е влязла в законна сила.
Спорният въпрос е погасено ли е вземането по
изпълнителния лист по давност.
Погасителната давност по същество представлява
изтичането на определен от закона период от време, в следствие на което се
погасява правото на кредитора да реализира вземането си по принудителен ред.
Давността за вземанията започва да тече, считано от възникване на притезанието,
като в случай, че не настъпят факти, прекъсващи давността, то се погасява в
установените в чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД срокове. С прекъсването на давността изтеклия
вече срок се приема за правно ирелевантен, като започва да тече нов срок.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години.
Действително е налице противоречива практика по въпроса дали влязлата в сила
при липса на възражение от длъжника заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо. Настоящият състав приема, че влязлата в сила заповед е
приравнена на установено със съдебно решение вземане и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение – в този смисъл и Определение № 214 от
15.05.2018г. по гр.д № 1528/2018г.
Стабилизираната поради липса на възражение заповед за изпълнение е
пречка за повторното съдебно предявяване на притезанието по аргумент от чл. 424
от ГПК. Последващ иск с предмет правото, за което вече е издадено изпълнително
основание по реда на чл. 410 и сл. от ГПК ще се счете от съда за недопустим.
Кредиторът не ми могъл при липса на оспорване по свой почин да инициира исково
производство, снабдявайки се решение, което без съмнение ще се ползва със сила
на пресъдено нещо.
По изложените съображения, съдът приема, че влязлата в
сила заповед за изпълнение следва да се приравни на решение. Следователно след
влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова петгодишна
давност. В този смисъл без значение е дали вземането само по себе си се
погасява с тригодишна давност. От влизане в сила на заповедта за изпълнение до
настоящия момент не е изтекла петгодишната давност, дори и без да се вземат
предвид извършените в изпълнителното производство действия, които са прекъснали
давността по силата на чл.116, б.в от ЗЗД.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, иск за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника следните суми: сумата от 370.28 лева, представляващи дължими
суми за консумирана и неплатена ел. енергия за обект, находящ сев гр. Варна, ***,
с кл. № ***и аб. № ***, за периода от 23.09.2010г. до 19.04.2013г., сумата от
168,71 лева, представляваща лихва за забава, изчислена върху размера на всяка
главница от датата на падежа на всяка от фактурите до 20.08.2015г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението в съда –
03.09.2015г., 25 лева – разноски за платена държавна такса и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
11.11.2015г. по ч.гр.д. № 10963/2015г. по описа на ВРС, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.К.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 100 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: