Р
Е Ш Е Н И Е
№
47
Габрово,
24.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети март,
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Кънева
и с участието на прокурор Людмила Рачева от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 132 от 2020 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх.
№ СДА-01-2211 от 4.12.2020 г., подадена от ОД на МВР Габрово, против съдебно
Решение № 260025 от 28.10.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 200 от 2020 г. по
описа на Районен съд Севлиево /РСС/, с искане за неговата отмяна, както и за
потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление /НП/.
С атакуваното
съдебно решение е отменено НП № 19-0892-001307 от 12.12.2019 г., издадено от
началник сектор Пътна полиция Габрово към ОД на МВР – Габрово, в частта му, с
която на С.Х.Х. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.
второ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на
50.00 лв. за извършено нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. второ от същия
закон, като незаконосъобразно. В останалата му част НП е потвърдено. Процесният
първоинстанционен съдебен акт се оспорва пред касационна инстанция само в
отменителната му част.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП в отменената му част, се изразява в следното:
На 10.10.2019
г., около 15.40 ч., в гр. Севлиево на посочена улица, като водач на лек
автомобил с посочена марка и ДК №, привлеченото към административно наказателна
отговорност лице управлява собствения си такъв като не е поставил
обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван и превозва пътник на
предна дясна седалка, който също не е поставил такъв колан. Двете нарушения са
квалифицирани като такива по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 и, съответно,
предл. 2 от ЗДвП, като и за двете с процесното НП е наложена глоба от по 50.00
лв. за всяко на същите нормативни основания.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да
постанови съдебния си акт в атакуваната пред АСГ част, РСС е счел, че процесното
нарушение е безспорно доказано – до шофьора се е возил пътник, който е бил без
обезопасителен колан. Неправилно обаче актосъставителят и АНС са приели, че
това е нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и на същото основание за това
деяние наложена административната санкция. Нормата е санкционна, докато
материално-правната такава, съответстваща на нарушението, е тази на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП, която въвежда задължение за използване на обезопасителен колан
по време на движение както на водача, така и на пътниците в автомобила,
оборудван с такива. Поради неправилна правна квалификация НП е отменено в
съответната му част.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата
отмяна в едно с потвърждаване на НП в отменената част. Касаторът намира, че ЗДвП
не съдържа разпоредба, въвеждаща задължение за ползване на обезопасителен колан
от спътника на водача на МПС, освен посочената в НП и правилно актосъставителят
и АНО са се позовали на посочената такава, обосновавайки правно АУАН и НП.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител
Ответникът,
редовно призован, също не се явява и не изпраща представител. Депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
Като подадена
в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
АСГ споделя
изводите на първоинстанционния съд, че изложената в АУАН и НП фактология е
установена по безспорен начин. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи в изпълнение на законовите им правомощия и при спазване на предвидения в
закона ред.
Според
сочената и като нарушена, и като санкционна нормативна разпоредба на чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. второ от ЗДвП се наказва с глоба
50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан
или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска. В случая очевидно е позоваването на втората част /предл.
второ, както е посочено изрично и в процесното НП/ по отношение на отменената
част от постановлението – превозване на пътник, който не изпълнява задължението
си за използване на предпазен колен.
По делото няма
спор, че автомобилът, управляван от ответника по касационната жалба, е бил
оборудван с такива колани за предните седалки и че Х. е превозвал пътник до
себе си на предна дясна седалка, който не е поставил такъв колан, за което
сочат свидетелските показания на служителя, участвал в проверката.
Първоинстанционният съд обаче е счел, че тази норма не може да се ползва за
правна обосновка на НП в частта му, в която се описва нарушението. Като такава
е следвало да се цитира разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Според нея водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.
Настоящият
съдебен състав намира, че посочената като приложима за случая норма от страна
на РСС би могла да ангажира административнонаказателната отговорностна водач
или пътник, непоставил обезопасителен колан, но не и отговорността на водача за
непоставен от страна на пътник такъв колан. Задължението е адресирано лично към
всеки, който управлява или пътува в автомобил с такива колани – всеки е длъжен
/водач и пътник/ да постави такъв и, съответно, всеки отговаря сам за
собственото си поведение, ако то е в нарушение на това изискване – когато не
постави обезопасителното средство.
В случая обаче
водачът е санкциониран за това, че е допуснал и превозвал в управляваното от
него МПС пътник без поставен такъв колан. В този смисъл правилно в АУАН и в НП
е посочена като нарушена санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7,пр.
второ от ЗДвП. Тя предвижда изрично отговорност за самия водач, а не за
пътниците в управлявания от него автомобил, когато „превозва
пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан“. Именно за такова по вид нарушение е санкциониран Х. и
то в съответствие именно с тази разпоредба.
Не е налице проблем
като нарушена и санкционна да се посочи една и съща правна норма. Така, напр.,
НК в особената си част съдържа именно такива норми, които имат точно такава
конструкция – съдържат правило за поведение и санкция, като неправомерното
деяние е такова по съответната норма и се санкционира по същата. В
административно наказателното право също са налице такива норми и не са налице
пречки те да бъдат създавани и отговорността на субектите да се ангажира именно
по тях. Стига те, както е и в случая, да съдържат хипотеза, описваща
противоправно поведение, при нарушението на която е предвидена и конкретна
санкция.
Не е налице
основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. к. случаят не се
отличава с особено ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. Съдът не установи наличие на основания за отмяна на
процесното НП. Същото е издадено за установено по безспорен начин от обективна
и субективна страна наказуемо поведение, при спазване на процесуалните
изисквания и следва да бъде потвърдено, включително в частта, в която РСС го е
отменил.
В заключение
АСГ намира, че процесното НП е законосъобразно и като го е отменил,
първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение, което в оспорената част се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, респективно – НП в
отменената част следва да бъде потвърдено.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно
Решение № 260025 от 28.10.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 200 от 2020 г. по
описа на Районен съд Севлиево, в частта му, с която е отменено Наказателно
постановление № 19-0892-001307 от 12.12.2019 г., издадено от началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово – за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. второ от Закона за движението по пътищата, извършено от С.Х.Х. ***, с
ЕГН: **********, за което му е наложена глоба в размер на 50.00 лв. на
основание същата правна норма.
ПОТВЪРЖДАВА
същото Наказателно постановление в отменената му от първоинстанционния съд
част.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.