№ 470
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Евелина Маринова
като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело №
20211100510084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Образувано е по жалба с вх.10684/ 28.07.2021г. по описа на ЧСИ А.П.,
подадена от Е.Й. К.- длъжник по изпълнително дело № 20208490407028 по
описа на ЧСИ А.П. с рег.№ 849 на КЧСИ срещу отказ на съдебния
изпълнител, постановен с разпореждане от 15.07.2021г. – за прекратяване на
изпълнителното производство, поради твърдяно погасяване на вземането-
предмет на принудително събиране, по давност по чл.82 от ЗАНН.
Частният жалбоподател твърди, че отказа на ЧСИ е
незаконосъобразен, тъй като нормата на чл.163,ал.1 от ДОПК постановява, че
публичните вземания се събират по реда на кодекса, освен ако в закон не е
предвидено друго. Поддържа, че в случая предмет на принудително събиране
е именно публично вземане на СО по влязло в сила наказателно
постановление. Твърди, че в хипотезата, при която събирането на
публичното вземане е възложено на ЧСИ, то ЧСИ е приравнен на орган по
приходите. Като поледица от това и на основание нормата на чл.266,ал.1 от
ДОПК , жалбоподателката счита, че действията на публичния изпълнител, на
който е приравнен ЧСИ в хипотезата на чл.2,ал.2 от ЗЧСИ, се обжалват пред
директора на компетентната ТД на НАП. Поддържа, че обжалваното
разпореждане по своята правна същност представлява индивидуален
административен акт, който е издаден в нарушение на разпоредбата на
чл.59,ал.2 от АПК, поради липсата на реквизити. Ето защо ,
жалбоподателката заявява искане за отмяна на обжалваното разпореждане и
1
изпращане на преписката по компетентност на компетентния директор на ТД
на НАП за произнасяне по искането й за погасяване по давност на процесното
вземане. Заявява искане за спиране на изпълнителното производство на
основание чл.438 от ГПК – до изясняване на обстоятелството относно
погасяването по давност на процесното вземане. Претендира присъждане на
разноските, направени в настоящото производство.
Насрещната страна по жалбата- взискател в изпълнителния процес,
Столична община /СО/ - не заявява становище по жалбата.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ А.П. с рег.№ 849 на КЧСИ, в
които е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20208490407028 по описа на ЧСИ А.П. с рег.№
849 на КЧСИ е образувано по възлагателно писмо на СО с вх.№
14794/23.2020г. , с което на ЧСИ е възложено на основание чл.163,ал.1 и ал.3
от ДОПК , вр. с чл.2 , ал.3 от ЗЧСИ, събирането на вземане, представляваща
глоба от 200,00лв., наложена на жалбоподателката- длъжник Е.Й. К. с влязло
в сила постановление № 286645/12.12.2016г. С възлагателното писмо на ЧСИ
са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Към възлагателното писмо е
приложено наказателното постановление с отбелязване за влизане в сила на
04.09.2017г.
На 01.07.2021г. на длъжника Е.Й. К. е връчена покана за доброволно
изпълнение.
С молба с вх.№ 9471/ 07.07.2021г. от длъжника Е.Й. К. е заявено искане
до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекла
абсолютна погасителна давност по чл.82 от ЗАНН.
С обжалваното разпореждане от 15.07.2021г. от ЧСИ е постановен отказ
за прекратяване на изпълнителното производство, по наведеното от длъжника
твърдение за погасяване по давност на събираното вземане. Отказът е
мотивиран с липсата на компетентност на ЧСИ да разрешава спора относно
погасяването по давност на процесното вземане, по който компетентен да се
произнесе е съдът в установителен исков процес.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство Е.Й. К.
е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително
изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира ЖАЛБАТА за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.7 ДОПК публични са държавните и
2
общински вземания по влезли в сила наказателни постановления.
Разпоредбата на чл.163, ал.4 ДОПК постановява, че в случаите, когато
публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс .
От своя страна нормата на чл. 433 от ГПК лимитивно и изчерпателно
установява основанията , при наличие на които изпълнителното производство
подлежи на прекратяване от съдебния изпълнител. Едно е
законоустановеното основание, при наличие на което изпълнителното
производство се прекратява поради установено погасяване на изпълняемото
вземане. Останалите хипотези на прекратяване не са свързани с погасяването
на изпълняемото вземане, а с настъпването на други, изрично посочени
обстоятелства / основания. Прекратяване на изпълнителното производство
поради погасяване на изпълняемото вземане настъпва при наличие на
условието по чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК – при представена от длъжника
разписка, изходяща от взискателя, надлежно заверена или квитанция от
пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена. Тази хипотеза в конкретния случай
жалбоподателят не твърди да е налице, а тя не се и установява от
доказателствата по изпълнителното дело. Следва да се посочи, че съдебният
изпълнител няма правомощие да преценява дали изпълняемото вземане е
било погасено по друг начин освен чрез плащане. Погасяването по давност на
вземането на взискателя не е предвидено като основание по чл.433 ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство, доколкото съдебният
изпълнител не е компетентен в рамките на изпълнителното производство да
изследва дали изпълняемото вземане е погасено по давност, по направено в
този смисъл възражение от длъжника, както и наличието или липсата на
основания за спиране или прекъсване на давността. Пътят на защита на
длъжника, който се позовава на погасителна давност на вземането, предмет на
принудително събиране, включително и в хипотезата, при която се касае за
публично вземане, /както в конкретния случай/, е общият исков ред – с иска
по чл.439 от ГПК. Само при наличие на влязло в сила решение, с което
искът на длъжника по чл.439 от ГПК е уважен, за съдебният изпълнител ще
е налице основанието по чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК - за прекратяване на
изпълнителното производство. В рамките на исковият процес съдът е
компетентният орган, който ще прецени дали е изтекла давността за
погасяване на вземането, предмет на принудително събиране, включително
съдът е компетентен да разреши спора относно приложението на нормите на
чл.82 от ЗАНН и чл.173,ал.2 от ДОПК по отношение на конкретното
публично вземане.
С оглед гореизложените изложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и
като такова- следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него- оставена без
уважение като неоснователна.
Като последица от установената неоснователност на жалбата следва да
бъде оставено без уважение и искането по чл.438 от ГПК , заявено от
3
жалбоподателката- длъжник- за спиране на изпълнителното производство.
При неоснователност на жалбата на длъжника, разноски за настоящото
производство се дължат на насрещната страна по жалбата- взискателят СО,
но доколкото от последния не е заявено искане за присъждане на такива-
съдът приема, че те следва да останат в тежест на страните така, както са
направени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.10684/ 28.07.2021г., по описа
на ЧСИ А.П., подадена от Е.Й. К.- длъжник по изпълнително дело №
20208490407028 по описа на ЧСИ А.П. с рег.№ 849 на КЧСИ срещу отказ на
съдебния изпълнител, постановен с разпореждане от 15.07.2021г. – за
прекратяване на изпълнителното производство, поради твърдяно погасяване
на вземането- предмет на принудително събиране, по давност по чл.82 от
ЗАНН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.438 от ГПК, заявено от
Е.Й. К.- за спиране на изпълнението по изп.дело дело № 20208490407028 по
описа на ЧСИ А.П. с рег.№ 849 на КЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4