№ 1220
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА Частно
наказателно дело № 20222120201779 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Същото е образувано по повод на постъпила жалба от А.П. в качеството му на
управител на „Бургас 2011“ АД, ЕИК: ***, срещу Постановление на РП – гр.Бургас от 29.04.2022г.,
с което е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.9,
ал.2 НК наказателното производство по Досъдебно производство № 280/2021г. по описа на
Първо РУ при ОД на МВР - Бургас, водено за престъпление по чл.216, ал.1 НК.
В жалбата се изразява несъгласие с Постановление на прокурор при БРП – Г. Попдобрев от
29.04.2022г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство №
280/2021г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – гр.Бургас. Жалбоподателят счита, че
изводите на БРП са неправилни и незаконосъобразни, с оглед на което моли за отмяна на
обжалвания акт, като излага подробни доводи в тази връзка.
По допустимостта:
Нормата на чл.243 НПК предвижда два процесуални пътя за ревизиране
постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се поставя край на наказателното
производство – единият е по реда на съдебния контрол, а другият е по пътя на вътрешно
инстанционния ред в рамките на прокуратурата. Посочените две възможности са уредени в
условията на алтернативност. Внимателният прочит на разпоредбата на чл.243, ал.9 от НПК
налага извода, че на страните е предоставено правото на избор към кой от двата пътя за
правна защита на твърдените от тях права да се насочат.
В конкретния случай жалбата е подадена от надлежна страна – ощетеното
юридическо лице, депозирана преди изтичане на предвидения 7-дневен срок за обжалване,
поради което и същата се явява допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
Досъдебно производство № 280/2021г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР -
Бургас е било образувано на за това, че на неустановена дата за времето от 15.03.2021г. до
16.03.2021г. в гр.Бургас, хотел „Бургас“, апартамент 2, е повредил противозаконно по
1
неустановен начин чужда движима вещ - мокет, монтиран на пода на стаята - престъпление
по чл.216, ал.1 НК. По делото няма привлечен обвиняем.
От материалите по ДП се установява, че на 15.03.2021г. около 17:00 часа
свидетелката С.А.Х. и съпругът й - свидетелят Ю.А.И. се настанили в хотел „Бургас“,
апартамент № 2. На 16.03.2021г. свидетелят И. имал рожден ден и по тази причина
свидетелката Х. запазила апартамент в хотел, за да празнуват. Свидетелката украсила
апартамента с балони и цветя. До входната врата на апартамента свидетелката Х. поставила
свещ. Около 23 часа същата вечер Х. и И. се прибрали в апартамента. Свидетелката Х.
запалила свещта. На другата сутрин (16.03.2021г.) Х. и И. напуснали хотела. При влизане в
апартамента свидетелката Нела Иванова на длъжност камериерка в хотела, забелязала петно
от изгаряне до входната врата и пред вратата на банята, с размери 15x15 сантиметра. От
администрацията в хотела се свързали със свидетелката Х., като й обяснили, че следва да
възстанови щетата. Представили й предложена им от търговец оферта в размер на 1695.50
лева. Свидетелката Х. отказала да заплати посочената в офертата сума. Изгорялата мокетена
настилка била поправена, чрез полагане на парче от същия мокет за сметка на хотела.
В изготвена съдебно-оценителна експертиза вещото лице посочва, че разходите за
възстановяване на увредената мокетена настилка възлизат общо на 289.44 лева.
Като взе предвид наличния по Досъдебно производство № 280/2021 г. по описа
на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас доказателствен материал, БРС намира следното
от правна страна:
При разглеждане на делото представителят на Районна прокуратура Бургас е
следвало да се запознае с всички представени доказателства, да ги анализира заедно и
поотделно, при което да достигне до обосновани и законосъобразно правни изводи, които да
бъдат изведени в обстоятелствената част на прокурорския акт. В същите трябва да се
съдържат констатации, какви обстоятелства прокуратурата счита за установени, въз основа
на кои доказателствени материали, защо други доказателства не се кредитират и какви са
правните съображения за взетото решение, което в случая обаче не е сторено.
Тъкмо напротив, в обжалвания прокурорски акт е посочено от една страна, че
процесното деяние е извършено от неизвестен извършител, а от друга страна се твърди,
че се касае за деяние по чл.9, ал.2 НК. В тази връзка следва да се подчертае, че в чл.244,
ал.1, т.2 НПК изрично е посочено, какви действия следва да бъдат извършени от
прокуратурата, когато извършителят на престъплението не е разкрит, а именно да бъде
спряно наказателното производство по делото. Ето защо и липсата на установен извършител
на деянието, още по – малко пък отсъствието на същия от страната /в каквато насока се
навеждат доводи от БРП/, не могат да съставляват основание да се приеме, че деянието е
малозначително. Действително, представителят на БРП сочи и друго основание за
възприемане на горния извод – ниската стойност на увреденото имущество. Само и
единствено този факт обаче /още по – малко пък съчетан с извършването на деянието от
неизвестен извършител/ не може да обоснове приложимостта на чл.9, ал.2 НК. За
прокуратурата съществува задължение да възприеме в своето постановление конкретна
2
фактическа обстановка, която детайлно да анализира и да посочи от кои конкретни факти
извежда извода за малозначителност на деянието. В това число изрично следва да се уточни
и дали се твърди наличие на хипотезата по чл.244, ал.1, т.2 НПК – извършителят на
престъплението да не е разкрит или хипотезата по чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК
вр. чл.9, ал.2 НК – деянието да не съставлява престъпление поради своята малозначителност.
Това посочване следва да не заляга също така единствено в посочване на съответната правна
норма /да има цифров израз/, а и да съответства на изложените от прокуратурата мотиви и
възприета фактическа обстановка.
Следва изрично да се подчертае също така, че БРП макар и да излага хронология на
извършените по ДП действия по разследването не приема конкретна фактическа обстановка.
В този именно смисъл съдът приема, че представителят на Районна прокуратура гр.Бургас
не е изпълнил императивното си задължение съгласно чл.14, ал.1 от НПК за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, поради което
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 29.04.2022г. е
необосновано и незаконосъобразно. Извършен е незадълбочен анализ на събрания
доказателствен материал, като за съда не става ясно, каква фактическа обстановка е приета
за установена от БРП. Едва след подробно обсъждане на всички събрани доказателства,
прокуратурата би могла да стигне до обосновани изводи относно наличието или липсата на
съставомерни обективни и субективни елементи от състава на престъплението за което е
образувано наказателното производство, както и да даде отговор на въпроса, дали деянието
е такова по чл.9, ал.2 НК.
Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и сл. НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които
се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи
без обсъждане на събрания доказателствен материал. Съгласно чл.243, ал.4 НПК съдът се
произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. В рамките на това производство съдът може само да направи
преценка, дали извършените до този момент действия удовлетворяват стандарта обективно,
всестранно и пълно разследване.
В рамките на така очертаните си правомощия и с оглед на всичко гореизложено
настоящият състав на БРС приема, че обжалваното постановление е необосновано и
незаконосъобразно. Ето защо, съдът следва да отмени постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, а жалбата на ощетеното юридическо лице
следва да се прецени като основателна.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл.243, ал.5, т.3 от НПК, Бургаският районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на РП – гр.Бургас от 29.04.2022г., с което е било прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.9, ал.2 НК наказателното
производство по Досъдебно производство № 280/2021г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР -
Бургас, водено за престъпление по чл.216, ал.1 НК.
3
ВРЪЩА делото на Бургаска районна прокуратура.
На осн. чл.243, ал.6 от НПК определението подлежи на обжалване и протестиране в
7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд-Бургас.
Препис от настоящото определение да се изпрати на БРП и на ощетеното юридическо
лице.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4