Решение по дело №2498/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1355
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 27 юли 2019 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20193110202498
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    ……………………/………………………..…   , гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2498 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М.“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез адв. Й.А., против НП № 23-0000279/14.05.2019год. на Началника на ОО „АА“ Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 7, ал.2, изр.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004год. на МТС, МВР и МИСВ на въззивното дружество е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 105, ал.2 от ЗАвтП.

В жалбата си въззивникът не оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, но твърди, че последното било незаконосъобразно, тъй като на първо място неправилно бил определен субекта на нарушението, на следващо място сочи, че в АУАН и НП липсвало пълно и ясно описание на вмененото нарушение, което водело до нарушаване правото на защита на въззивника и най-накрая излага становище за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата.  Същият не оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага становище, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 22.03.2019год. св. Георгиев и негов колега Д.К. приключили тематична комплексна проверка на въззивното дружество като превозвач притежаващо лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 9792/05.06.2008год. В хода на проверката било констатирано, че през 2018год. въззивното дружество е извършвало превози на опасни товари, както и това, че същото не е изпратило в ОО „АА“ Варна в срок до края на месец февруари 2019год. заверено копие от годишен доклад относно дейността на предприятието по отношение превоза на опасните товари през 2018год. в нарушение на чл. 7, ал.2, изр.2 от Наредба № 40/14.01.2004год. на МТС, МВР и МИОСВ.

За констатираното нарушение на 22.03.2019год. на въззивното дружество бил съставен АУАН бл.№ 260986, който бил надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството.

На 28.03.2019год. (след изтичане на предвидения в чл. 44 от ЗАНН срок) въззивника подал възражение срещу акта в което по същество обяснявал причините за пропуска да подаде доклада. Към възражението било приложено и копие от годишен доклад за 2018год.

На 14.05.2019год., въз основа на съставения акт, началника на ОО „АА“ Варна издал атакуваното НП № 23-0000279 като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на 7, ал.2 изр.2 от Наредба №40 от 14.01.2014год. на МТС, МВР и МИОСВ и на основание чл. 105, ал.2 от ЗАвтП му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.

В съдебно заседание като свидетел е разпитан Бранимир Георгиев, който в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени справка за нарушител, Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на МТИТС, справка от деловодна програма „Архимед“ водена в ИА „АА“, възражение срещу акта, годишен доклад за 2018год., покана за представяне на документи, опис за представени такива, както и констативен протокол за извършена тематична проверка.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети копия от три тахографски листа, пътен лист № 149146 от 04.07.2018год., пътен лист № 149147/09.07.2018год., товарителница № 0004347/04.07.2018год., товарителница № 0004349/05.07.2018год., товарителница № 0004348/05.07.2018год.; товарителница № 0004346/06.07.2018год.; товарителница № 0004351/09.07.2018год.; товарителница № 0004352/10.07.2018год., товарителница № 0004353/10.07.2018год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира. В обстоятелствените части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното дружество нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата пир които е извършено както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и  юридическо обвинение. Ясно е посочено в какво се състои нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника – за това, че до края на месец февруари 2019год. не е представил в ОО „АА“ Варна копие от доклад за дейността на дружество относно превоза на опасни товари през 2018год. поради което и за каквато и да било неяснота по отношение на повдигнатото обвинение и дума не може да става. А че въззивника ясно е разбрал за какво е ангажирана отговорността му с АУАН явства по категоричен начин от подаденото възражение срещу него в което по същество са изложени причините за пропуска и е приложен съответния доклад.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл.7, ал.2, изр.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари.

Посочената разпоредба вменява в задължение на съответното предприятие  да съхранява докладите за срок от пет години, както и да изпраща заверено копие на всеки доклад в съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" до края на месец февруари на следващата година.

В случая по делото няма спор, а и по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установява, че през 2018год. въззивното дружество е извършвало превоз на опасни товари – в горната насока се приложените пътни листи и товарителници. Този факт не е се оспорва и от въззивника който във възражението си срещу акта сам е признал, че такива превози са извършвани, но не били основната дейност на фирмата. От друга страна видно от приложената към преписката разпечатка от деловодна програма Архимед водена в ИА „АА“ досежно всички постъпили документи копие от доклад за дейност с опасни товари подадено от въззивника не е постъпило, поради което и нарушение на чл. 7, ал.2, изр.2 от Наредба №40 е налице и то е извършено именно от въззивника върху, който като предприятие - превозвач лежи и задължението за съхраняване и изпращане на доклада. В контекста на горното съдът не споделя становището на въззивника изложено във въззивната жалба, че субект на това нарушение можело да бъде само консултанта. Безспорно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредбата се намира в раздел І „задължения на консултантите по безопасност“. Техните преки задължения обаче са регламентирани в нормите на чл.7, ал.1 от наредбата, като съгласно т.3 от същата разпоредба в задължение на консултанта по безопасността е вменено задължение да подготвя годишен доклад до ръководителя на предприятието относно дейността на предприятието по отношение на превоза на опасни товари. На свой ред ал.2 на чл.7 вменява в задължение на предприятието да пази (да съхранява) този доклад и да изпрати копие от него в ОО „АА“. В горната насока е Решение № 278 от 18.02.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3549/2018 г.

Правилно в случая АНО е наложил и санкция съобразно нормата на чл. 105, ал.2 от ЗАвтП доколкото именно тази норма предвижда санкция за нарушения на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, а именно глоба или имуществена санкция в размер на 500лв. В случая наложеното на въззивника адм. наказание имуществена санкция е в определения в закона фиксиран размер, поради което и НП се явява законосъобразно издадено.

Що се касае до наведените в жалбата доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН съдът изцяло споделя становището на АНО, че в случая тази норма касаеща "маловажност" на деянието е неприложима. Преценката за "маловажност" следва да се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В настоящия случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от въззивника нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Напротив нарушението е типично, като в случая доклада е подаден едва след констатиране на нарушението и съставянето на акта, което е почти месец след изтичане на предвидения в наредбата срок и при липса на каквито и да било уважителни причини за забавата. На следващо място видно от приложената към АНП справка за нарушител към датата на нарушението въззивникът вече е бил наказван за нарушение свързано с осъществяван обществен превоз. Налице е съставомерно деяние, поради което и АНО правилно е приложил материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28, б."а" от ЗАНН, а е санкционирал въззивника.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000279 от 14.05.2019год. на Началника на ОО „АА“ гр.Варна, с което на „М.“ ЕООД ЕИК ********* на основание чл.105, ал.2 от ЗАвтП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушаване нормата на чл. 7, ал.2, изр.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004год. на МТС, МВР и МИОСВ.

 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: