Р Е Ш Е Н И Е № 1351
20.11.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VI-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа въззивно гражданско дело № 2292 по описа за 2019 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от ответника в първоинстанционното производство Е. Л. Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат И.Г., против Решение № 379/08.08.2019 г. постановено
по гр.д.№2882 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, с което е осъден
на основание чл. 109 от ЗС по иск, предявен от В.В.Т., ЕГН **********, с адрес:
*** и К.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да премахне изградената инсталация
за локално отопление в частта на димоотводните тръби от котела в неговото
избено помещение № 4, в избения подземен етаж на бл.12, вх.Б в жк.“***“ град
Асеновград, преминаващи през общия коридор на този етаж до избеното помещение,
находящо се в съседство на срещуположната на неговата изба, заустени в изградено
от него удължение на съществуващия комин на жилищната сграда, преминаващ през
спалните помещения на ищците, както и да премахне удължението на същия комин
под приземния етаж, както и Е. Л. Б. е осъден да заплати на В.В.Т. и К.Д.П.,
сумата от 1141 лева, направени по производството разноски.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Възразява се за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Възражението за
недопустимост на иска се обосновава с довода, че с неговото предявяване ищците
се стремят да заобиколят процедурата по ЗУЕС за ремонтирането на обща част от
сградата - процесния комин. Позовава се на решение № 224 от
10.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 236/2009 г. на II гр.о и посочва, че не се доказва коминът да се
използва не по предназначение, и че ответниците пречат на ищците да ползват
комина по предназначение. Поддържа, че не се установява извършването на
неправомерно действие, което да предпоставя уважаването на исковата претенция.
Намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
исковата си претенция с правно основание чл.109 ЗС. Приема за недоказано обстоятелството, че ответникът е
осъществил неоснователно въздействие върху имота на ищците, с което обосновава
твърдението си за противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение №
4/06.11.2017 г. по т.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Според жалбоподателя, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се установи по
безспорен начин, от една страна, че е налице неоснователно действие от страна
на Е.Б., от друга страна, че той създава пречки на ищците да използват
собствените си имоти по предназначение. Позовава се на приетите в
първоинстанционното производство заключения на експертизи и намира, че
задимяването в апартаментите на ищците е вследствие компрометирането на комина.
Посочва, че коминът е обща част на сградата, поради което неговият ремонт не
следва да се поема изцяло от един от етажните съсобственици. Приема за
недоказано твърдението на ищците, че капацитетът на комина не отговаря на
мощността на котела, за което се позовава на заключението на втората СТЕ и
твърди, че коминът е надграден от ответника, за да се получи още по - добро
димоотвеждане. Възразява и за недоказаност на обстоятелството, че кюнците от
отоплителната система пречат на ищците. Оспорва твърдението, че котелът е
самоделен, като се позовава на сертификат за същия и декларация за
съответствието му с Наредба за съществените изисквания и оценяване
съответствието на строителните продукти, както и на становище от „Металпласт
инжинеринг“ООД, гр.Куклен за правилното
му монтиране. Намира, че ищците са били
длъжни, но същите не са извършили ремонт на коминното тяло. Позовава се на
писмо от МВР, „Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на населението,
районна служба пожарна безопасност и защита на населението Асеновград“ за
липсата на установени нарушения. Твърди, че изградената от него отоплителна
инсталация била в съответствие с всички нормативни изисквания и при
изграждането й се е съобразил с останалите етажни собственици, които пряко са засегнати
от котела и кюнците към него, както и че причината за задимяването в
помещенията на етажната собственост е компрометираният зидан комин, преминаващ
през помещенията. Прави анализ на събраните по делото гласни доказателства като
намира, че показанията на водените от ищеца свидетел за пушек/дим в коридора,
по стълбището и в избените помещения, не се подкрепят от заключенията на
експертизите по делото. Намира за установено, че изградената от него
отоплителна инсталация не пречи на ищците, както и че не е отговорен за
задимяването на техните жилища, а причината е компроментирания комин, който е
обща част и поради това именно ищците е следвало да поправят комина.Искането
към въззивният съд е за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане
на разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемите страни В.В.Т., ЕГН ********** *** и К.Д.П.,
ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.К.А. и В. А. Д., с който същата се оспорва
като неоснователна. Взема се становище по конкретните
оплаквания във въззивната жалба и се излагат подробни доводи и съображения за
неоснователност на изложените в жалбата твърдения и аргументи, като
същевременно се развиват съображения, които обосновават правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение. Въз основа на изложеното в
отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваните части да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с активно субективно съединени
искове с правно основание чл.109 от ЗС от В.В.Т. и К.Д.П. против Е. Л. Б.. В
исковата молба ищците излагат твърдения, че първият ищец е собственик на апартамент № 8 на четвърти
жилищен етаж, а вторият ищец на апартамент № 6 на трети жилищен етаж от сграда
- етажна собственост с адрес гр.Асеновград, жк.“***“, бл.12, вх.Б. Посочили са,
че ответникът по силата на наследствено правоприемство, е собственик на
апартамент № 4 на втори жилищен етаж от същата жилищна сграда. Ищците твърдят,
че ответникът без съгласие на етажните собственици на сградата и без одобрен
проект е поставил в избеното си помещение № 4 на подземния етаж котел на твърдо
гориво, прекарал е димоотводни тръби от котела през стената на избата си, през
общия коридор на избения подземен етаж, до избеното помещение на друг етажен
собственик – В. М., находящо се в съседство на срещуположната на неговата изба
и през стената му към коридора в същото помещение, заустил ги е в изградено от
него удължение на съществуващ комин на жилищната сграда, пробил е стените на
двете избени помещения към коридора и плочата между избения и приземния етаж на
сградата, от която нагоре започва този комин. Посочват, че като последица от
ползването на котела, в апартаментите на ищците прониква дим и миризми – от
решетките на комина за включване на печките, от фигурите на пода между
настилките на спалните помещения и коридора, от ключа на електрическата инсталация.
При паленето на котела била обгазена и задимена стълбищната клетка, до степен
да няма видимост. Поради това намират, че с изграждането на локалната
инсталация за индивидуално отопление, са нарушени вещните им права и искат ответникът
да бъде осъден да премахне изградената от него инсталация за локално отопление
в частта на димоотводните тръби от котела в неговото избено помещение № 4, в
избения подземен етаж на бл.12, вх.Б в жк.“***“, преминаващи през общия коридор
на този етаж до избеното помещение, находящо се в съседство на срещуположната
на неговата изба, заустени в изградено от него удължение на съществуващия комин
на жилищната сграда, преминаващ през спалните помещения на ищците, както и да
премахне удължението на същия комин под приземния етаж.
С депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор на
исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен с искане да бъде отхвърлен. Излага доводи, че не пречи на
останалите етажни собственици да ползват комина по предназначение, коминът бил обща
част и всеки отговарял за тази част от комина, която е негова собственост. Според
ответника, задимяването и обгазяването на жилищата на ищците не е достатъчно
основание за уважаване на иска. Оспорва твърденията,че упражнява неправомерни
действия, с които пречи на ищците да упражняват правата си на собственост върху
имотите си. Посочва, че коминът се
използва по предназначение, за отвеждане на дима. Оспорва твърденията,
че проникването на дим и миризми в апартаментите им е породено от неговото
поведение, а намира, че същото е вследствие проблем в комина. Според ответника пушекът
и миризмите по жалбата на ищците са вследствие на неизправност в съществуващия
комин, в частта на преминаване през етажа, както и че поддържането на комина е
задължение на собственика на съответната част, през която преминава.
За да уважи предявеният иск първостепенният съд е
приел за безспорно, че страните са собственици на обектите в процесната сграда,
както и че ответникът без разрешение и проект е изградил локална парна
инсталация с котел, който е монтирал в избените помещения на сградата. Приел е
за доказано, че цялата жилищна сграда се обгазява и задимява при използването
от ответника на парната инсталация, в това число на общите части на сградата,
стълбищната клетка и най-вече на спалните помещения на ищците, поради което
ищците са препятствани да използват тези помещения по предназначение, съответно
да осъществяват правата си на собственост, за което е уважил предявения иск.
При
извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че същото е
валидно и допустимо като в тази
връзка не се споделя възражението в жалбата, че съдът се е произнесъл по недопустим иск.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, отговаряща на
законоустановените изисквания за нейната редовност – с точно посочване на
обстоятелствата, на които се основава иска и на конкретното искане, произтичащо
от изложените в исковата молба фактически основания. Ищците основават негаторния
си иск на обстоятелствата, че ответникът е изградил локалното парно без
съгласието на етажните собственици и без одобрени проекти, както и че при
експлоатацията на същото се задимявали техните помещения в сградата, както и била обгазена и задимена стълбищната площадка до степен да
няма видимост. В предвид на тези обстоятелства, подробно изложени в исковата
молба, ищците намират, че е налице неправомерно въздействие от страна на
ответника, с което са препятствани да упражнят правата си на собственост и
поради това с петитума на иска молят за осъждането на ответника да премахне
локалното отопление в частта на димоотводните тръби от котела, така както е формулирано искането в
исковата молба. Неоснователно е оплакването за недопустимост на иска с довода,
че ищците се стремят да заобиколят процедурата по ЗУЕС относно ремонтирането на
общата част - коминът на сградата - етажна собственост, както и с доводът, че
коминът се ползва по предназначение. Предявеният негаторният иск не е насочен
за осъждането на ответника да осъществи действия касаещи извършването на
ремонтни действия на коминното тяло, респективно да се въздържа от действия,
които препятстват неговият ремонт, нито е за осъждането на ответника да се
въздържа от използването на посочената обща част, а е за осъждането му да
преустанови неоснователното накърняване на собственическите права на ищците от
ползването на допълнително прокараната от него инсталация за локално парно,
която е изградил не по установения от закона ред. Предявеният негаторен иск е
допустим, тъй като според съдебната практика прокарването на нова инсталация
или изменението на съществуващата, без да е налице съгласие за това от страна
на мнозинството етажни собственици или съсобственици, би представлявало неоснователно
накърняване на собственическите им права, обуславящо успешното провеждане на
иска по чл.109 от ЗС / в този смисъл Решение № 116 от
3.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2016 г., II г. о., ГК/.
Предвид горното
и на
основание чл.269, изр.2 от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
по изложените във
въззивната жалба оплаквания, както и при
служебна проверка за
допуснати при постановяването му
нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
От фактическа страна по делото се установява, че
ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда - етажна собственост с
адрес гр.Асеновград, жк.“***“, бл.12, вх.Б. Съгласно представените документи за
собственост В.Т. е собственик на апартамент № 8 на четвърти жилищен етаж, а К.П.
на апартамент № 6 на трети жилищен етаж. Няма спор относно обстоятелството, че
ответникът Е.Б. е собственик на апартамент № 4, на втори жилищен етаж в същата
жилищна сграда-етажна собственост.
По делото безспорно се доказва, че ответникът е
изградил инсталация за локално отопление като е поставил котел за твърдо гориво
в своето избено помещение № 4 на подземния етаж в горепосочената сграда, както
и е прекарал е димоотводни тръби и коминно тяло, заустени в съществуващ комин
за отвеждането на димните газове от котела. За това свидетелстват събраните по
делото писмени доказателства - констативен протокол от 21.11.2018 г. на Община
Асеновград, писмо на Регионална служба
пожарна безопасност и защита на населението гр.Асеновград за проверка на 17.11.2017
г., показанията на всички изслушани свидетели, както и констатациите на двете
приети заключения на съдебно-техническите експертизи.
По отношение изграждането на отоплителната инсталация
ответникът е представил два договора от 18.08.2016 г., с който собственици на
избени помещения са му разрешили прекарването на инсталацията на локалното
парно. Съгласно декларация за съответствие от „Интерметал“ ООД чугуненият котел
е в съответствие с Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на строителните продукти, според становище от „Металпласт
инженеринг“ООД котелът е монтиран правилно.
Според констативния протокол от 21.11.2018 г. на
Община Асеновград, към момента на проверката не е миришело на пушек, коминът се
почиствал периодично, а при извършена проверка в двете жилища на ищците, по
вертикалата на комина е установено миризма на пушек. Регионалната служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Асеновград при проверка на
17.11.2017 г. е констатирала, че на етажното ниво, на което е котела и
димоходните му тръби, няма следи от задимяване и опушване, в който смисъл е и
докладна от инспектор С. към РСПБЗН гр.Асеновград. Не са открити нарушения на
нормативната база свързана с пожарната безопасност.
Приложени са решение по Протокол от 25.11.2018 г. и
Протокол от 09.12.2017 г. на етажните собственици за спиране на парното на
ответника.
В първоинстанционното произвоство са приети заключения
на две съдебно - технически експертизи. Съгласно първото заключение но вещо
лице инж. В. П., котелът като
конструкция не може да бъде причина за задимяването. Проблемът е в начина на
отвеждането на димните газове и качеството на ползваните горива.Проблемите в
спалните помещения на ищците са в следствие на неправилно изграждане на
димоотвода на ответника, вероятни дефекти в коминните тела, ползване на въглища
с високо съдържание на влага и въглещен прах.
Съгласно заключението на повторната
съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. В. Ш., изградената
димоотводна система от котела за твърдо гориво до вертикалния зидан комин е от
стоманени неизолирани тръби Ф 150. Техния хоризонтален участък е с дължина 3.40
м., което е предпоставка за натрупване на изгорели газове в тях и по-трудното
им извеждане до вертикалния зидан комин, тъй като хоризонталният участък не е
изолиран, прекалено дълъг е, с минимален наклон и по-бавно се загрява за
осъществяване на необходимата тяга за отвеждане на димните газове от горивния
процес в котела. Това е причината за задимяване в котелното помещение, както и
в избените помещения при първоначалното запалване на котела, докато фугса
загрее. По отношение на вертикалния зидан комин от бетонови коминни елементи,
вещото лице е достигнало до извод, че може да използван от отвеждане на дима,
който се отделя при използване на котела, предвид неговата височина. Вещо лице Ш. е посочил, че евентуални причини
за задимяване в помещенията на етажната собственост са компрометирани коминни
тела, тъй като са зидани от бетонови
елементи, като не са подмазани от вътрешната страна, с течение на времето
варовата мазилка, използвана за спояване и зидане на коминните тела била
разрушена, особено в частта на контакта им с подовата бетонена плоча. При
първоначално запалване на котела вертикалният комин не е отоплен, димните
газове се охлаждат в него и същите не излизат с нормална скорост нагоре, а
се натрупват в комина и започват да
излизат през фугите между коминните тела, там където ги има, този ефект. Според
вещото лице, след отопляването на вертикалния комин в процес на работа на
котела, този ефект ще изчезне, тъй като в същия ще се създаде подналягане в
следствие на горещите димни газове в горната част на комина и постъпващия
студен въздух в долната му част през клапата на котела. Забелязаните петна от
дим по ключовете и контакти на различни стени се дължи на това, че стените са
зидани от решетъчни тухли, които пък контактуват директно с коминните тела. На
13.05.2019 г. е извършен експеримент, като в същия комин е подаден дим с
обичайния интензитет, като е запален котела с дърва и въглища. По време на
експеримента е установено, че причина за задимяване в избеното помещение е
неправилно изграден димоотвод /фугс/ от стоменени тръби Ф 150 до вертикалния
зидан комин, тъй като не са топлоизалирани и са с прекомерен хоризонтален
участък. Причината за задимяване в помещенията на етажната собственост е
компрометиранитя зидан комин, преминаващ през помещенията. Настоящата инстанция
намира заключението на вещо лице Ш. за компетентно и обосновано, обективно
изготвено и в отговор на поставените задачи, като вещото лице е направило
изчисления и задълбочен анализ, въз основа на извършен от него оглед и
експеримент, поради което следва да бъде
кредитирано и въз основа на него да бъдат мотивирани изводите на съда.
За установяване на релевантните за делото факти са
разпитани водените от ищеца свидетели П. Т. и Ц. К., както и свидетелят на
ответника - неговият син В. Б.. Свидетелите на ищеца, които са и етажни
собственици в процесната сграда, удостоверяват изграждането от ответника на
локалното парно, както и че откакто е направено същото при неговото запалване
имало пушек в стълбището и в коридора на
партерните стаи, както и в спалните помещения на двете ищци. Излагат подробни
показания относно задимяването от експлоатацията на локалното парно, за взети
решения от етажните собственици за негово спиране, както и за невъзможността от
страна на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. От показанията
на водения от ответника свидетел се удостоверява изграждането на
инсталацията, поддържането на
отоплителната инсталация от ответника, както и за оплаквания от етажните
собственици от задимяване и миризми, поради което е било взето решение от общото
събрание за спиране на парното.
Въззивният съд при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства намира предявеният иск за основателен.
С разпоредбата на чл. 109
от Закона за собствеността е регламентирана защитата на собственика на един
недвижим имот от неправомерните действия извършвани от другиго по начин, че да
се възпрепятства упражняването на собственическите права върху този имот.
Съдебната практика приема, че целта на негаторния иск е да даде защита на
правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.
По делото безспорно се установява материалноправната
легитимация на ищците като собственици на самостоятелни обекти в сградата -
етажна собственост. Ищците са и съсобственици на общите части, тъй като с придобиването на отделен обект в сграда -
етажна собственост, собствениците, по разпореждането на закона, придобиват и
съответната идеална част от общите части на сградата.
В конкретният случай в сградата - етажна собственост е прокарана локална отоплителна инсталация от
избеното помещение на ответника, като димоотводните тръби и коминно тяло са
заустени в съществуващ комин за отвеждането на димните газове от котела. По
смисъла на разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗУТ, изменението на съществуващи общи инсталации или прокарване
на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради - етажна собственост, се
извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици,
съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост,
прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. В
настоящото производство не се твърди и не се доказва спазването на посоченото
императивно изискване при изграждането от ответника на топлинната инсталация,
поради което съдът намира, че същата е прокарана в нарушение на нормата на
чл.186, ал.1 от ЗУТ. Поради това неотносими са доводите на въззивника, че е
налице разрешение от собствениците на избените помещения, през които преминава
локалното парно, както и че котелът е в съответствие с нормативните изисквания
и е правилно монтиране, съгласно
декларацията от „Интерметал“ ООД и становището от „Металпласт
инженеринг“ООД, доколкото не се установява спазването на нормативно поставените
изисквания в чл.186, ал.1 от ЗУТ за законосъобразното
изграждане на локалната отоплителна инсталация.
По делото се установява, че експлоатацията
на локалното парно води до задимяване на сградата - етажна собственост. По
делото не се спори, че е имало задимяване на помещенията на ищците, което
обстоятелство се признава и от ответника, сочейки, че в качеството си на
домоуправител е бил викан от ищците за установяване на задимяването, както и се
доказва от събраните писмени и гласни доказателства. Съгласно заключението на вещо лице В. Ш., причината за задимяването са
компрометираните комини тела, тъй като са зидани от бетонови елементи, не са
подмазани от вътрешната страна, а варовитата мазилка, която е използвана е нарушена. Според вещото лице петната от дим
по ключовете и контакти на различни стени се дължи на това, че стените са
зидани от решетъчни тухли, които пък контактуват директно с комините тела. При
тези изводи на вещото лице, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че предвид
начина на изграждане на сградата и съответно на коминното тяло, както и
неговото състояние към момента, коминът не би могъл напълно да извеждал дима от
сградата, не само при паленето на локалното парно на ответника, но и при
използването на друг отоплителен уред на твърдо гориво.
Същевременно по делото се доказва задимяването на общите части
на сградата - етажна собственост при експлоатацията на локалното парно на
ответника. Общите части на една сграда са примерно изброени в чл. 38, ал. 1 ЗС и сред тях са
стълбите, площадките, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби. Според заключението на вещо
лице В. Ш. начинът на изграждането на димоотводната система е причината за
задимяването в котелното и в избените помещения, тъй като хоризонталният
участък на изградената от ответника димоотводна система не е изолиран,
прекалено дълъг е, с минимален наклон и по-бавно се загрява за осъществяване на
необходимата тяга за отвеждане на димните газове от горивния процес в котела.
Тези изводи на вещото лице кореспондират с показанията на водените от ищците
свидетели. Според показанията на св.Т. налице
е пушек на стълбището и в коридора на партерните стаи, а съгласно св.К. пушек
се усеща по стълбите по входа, до горе до етажите, както и долу в партера. Показанията
на посочените свидетели следва да се кредитират като годно доказателство
досежно удостоверяваните с тях обстоятелство, тъй като същите са етажни
собственици и като такива показанията им са вследствие на личните им и
непосредствени впечатления. Предвид на така установените факти по делото, настоящият
съдебен състав на ПОС намира, че от изграденото локално парно и задимяването при
неговото палене се обгазяват и общите части на сградата.
Ето защо, изграждането
от ответника на отоплителна инсталация в нарушение на предвидения от закона ред
и задимяването от нея на общите части на сградата - етажна собственост, води до
извода за противоправно състояние, имащо за резултат създаване на пречки и
смущения на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем.Предвид
на това искът се явява основателен и за това правилно е бил уважен от
първостепенния съд, поради което въззивната
жалба ще се остави без уважение, а първоинстанционното решение ще бъде
потвърдено.
В частта за разноските: С оглед изхода по делото –
неоснователност на въззивната жалба, предявената претенция за разноски и
представените доказателства за тяхната направа - договор за правна защита и
съдействие от 23.10.2019 г. за заплащането на адвокатско възнаграждение от
1 200 лв. с отбелязването за заплащането му в брой, на въззиваемите страни
следва да бъдат присъдени посочените разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
379/08.08.2019 г. постановено по гр.д.№2882 по описа за 2018 г. на Районен съд
Асеновград, II гр.с.
ОСЪЖДА
Е.
Л.
Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и на К.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 200 лв. /хиляда и
двеста лева/, разноски за въззивното производство.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчване на препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.