Р
Е Ш Е
Н И Е
№...............
Гр. София, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21 състав, в публично заседание на тринадесети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева ,като
разгледа докладваното от съдия Данаилова т.д. № 1829 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от синдика на Ф.Е. ООД /в
несъстоятелност/ иск по чл.135 ЗЗД, вр.
чл.649 ТЗ за обявяване на относителна недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сключена между ответниците Ф.Е. ООД /в несъстоятелност/ и Д. ЕООД сделка
– договор за цесия от 15.12.2017 г., с който първия ответник прехвърля на
втория свое вземане към трето лице К.П.ЕООД
в размер на 2244, 50 лв.,
произтичащо от договор за доставка на ел.енергия № FE 800880 и фактура № **********/30.11.2017 г. срещу цена
в размер на вземането и обусловен от
недействителността иск по чл.59 ЗЗД, вр. чл. 648 ТЗ за връщане на събраната от цесионера сума от
третото лице, с която Д. ЕООД се е обогатило за сметка на несъстоятелния
длъжник, както и при евентуално отхвърляне на иска за относителна недействителност
на цесията – иск по чл.645,ал.3 ТЗ за относителна недействителност на извършено
от отвениците прихващане, чрез което е погасено задължението на Д. ЕООД за
заплащане на цената на цедираното вземане, респективно осъдителен иск за същата
цена.
Ищецът твърди, че с решение от 14.09.2018 г., постановено по т.д. №
3343/2017 г. на СГС, е открито производство по несъстоятелност на Ф.Е. ООД
поради неплатежоспособност с дата 31.12.2017г. , като е назначен за синдик на
дружеството. Твърди, че производството е открито по молба от 12.12.2017 г. на У.Б.
АД, а три дни след това ответниците сключили оспорвания договор за цесия,
цената по който е погасена чрез прихващане с насрещни вземания. Твърди, че
сделката е увреждаща кредиторите, тъй като е довела до намаляване на
имуществото на длъжника, като и двете страни по сделката са знаели за
увреждането – несъстоятелният цедент поради факта, че на 01.12.2017 г. сам е
поискал да бъде отстранен от пазара на електрическа енергия, а приобретателят – цесионер – поради факта, че последвалото
отстраняване е отразено широко в медиите и официалните електронни страници на
регулаторните органи в областта на енергетиката. При тези факти претендира
обявяване на относителна недействителност на сделката и осъждане на ответника Д.
ЕООД да върне събраната от третото лице К.П.ООД сума. В случай, че цесията не е
относително недействителна, се позовава на недействителност на прихващането,
съответно на погасителния му ефект спрямо задължението на цесионера за
заплащане на цената и иска осъждане на ответника Д. да изпълни реално това
задължение, като сочи че прихващането
заобикаля установения ред за удовлетворяване
в производството по несъстоятелност, тъй като вземането и задължението на Д.
ЕООД са възникнали преди решението за откриване на производството по
несъстоятелност, но дружеството е знаело към момента на възникване на
задължението му за цената по договора за цесия, че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност, като счита, че знанието му е резултат на
обявена публично информация относно отстраняването на Ф.Е. ООД от пазара на
електроенергия и обстоятелството, че сделката е извършена след като вече е
подадена молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Ответникът Д. ЕООД е депозирал отговор
като оспорва интереса от исковете, както
и че в резултат от тях ще се стигне до увеличаване на масата, тъй като
уважаването им предполага присъединяването му като кредитор, длъжникът притежава недвижими имущество на
значителна стойност, а прихващането е довело до намаляване на пасива. Оспорва
да е налице каквото и да било увреждане или заобикаляне на установения ред за
удовлетворяване на вземания, както и да е налице знание от негова страна
относно увреда или относно обстоятелствата във връзка с финансови затруднения
на Ф.е. ООД, като сочи, че съдът по несъстоятелността е определил 31.12.2017 г. за начална дата на
неплатежоспособността, поради което е няма основание да се приеме, че към
по-ранна дата дружеството е било в невъзможност да обслужва задълженията си.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е докаже качеството си
на синдик, откриването на производство по несъстоятелност на Ф.Е.ЕООД,
сключването на договора за цесия, извършването на прихващане, момента на
възникване на вземанията и задълженията, с които е извършено прихващане, както
и твърденията си относно знание за
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и за
увреждане на кредиторите и масата на несъстоятелността у страните по сделката
към датата на сключването й.
Възраженията на ответника не обуславят
възникване на доказателствена тежест.
Установява се от събраните писмени
доказателства, че по молба на У.Б. АД с решение
от 14.09.2018 г., постановено по т.д. № 3343/2017 г. на СГС е открито
производство по несъстоятелност на Ф.Е. ООД поради неплатежоспособност с дата
31.12.2017г., като с решението А.К. е назначен за временен синдик на
дружеството, а с определение от 27.11.2018 г. и за постоянен синдик на
дружеството.
Не са представени доказателства за
датата за подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
но от вписванията в търговския регистър се установява, че това е станало не по-късно
от 14.12.2017 г., когато съдът по несъстоятелността е допуснал предварителни
обезпечителни мерки чрез назначаване на временен синдик.
Не е спорно, а се установява и от
представените писмени доказателства, че по искане на Ф.Е. ООД от 01.12.2017 г.
дружеството е отстранено от пазара на електрическа енергия, като са представени
медийни публикации за отразяване на това обстоятелство в електронни медии от
01.12.2017 г.
Установява се от представените договор
за цесия от 15.12.2020 г., сключен между ответниците, че с него Ф.Е. ООД е
прехвърлило на Д. ЕООД свое вземане в размер на 2244,50 лв. към К.П.ЕООД,
произтичащо от договор за доставка на ел.енергия № FE 800880 и фактура № **********/30.11.2017 г. срещу
задължение на Д. ЕООД да заплати цена за прехвърлянето в размер на 2244,50 лв.
в 10 дневен срок от сключване на договора, като страните се съгласили
задължението да се погаси чрез прихващане, за което да се сключи отделно
споразумение.
Такова споразумение за прихващане е
сключено на същата дата 15.12.2017 г. , като с него е постигнато съгласие за
погасяване на вземането на Ф.Е. ООД за цената по договора за цесия с насрещни
негови задължения към Д. ЕООД в размер на 4680 лв. по договор за наем от
01.04.2016 г. и фактури №260/01.11.2017 г. № 278/06.12.2017 г.
Представени са договора за наем от
01.04.2016 г.,както и двете фактури, въз основа на които се установява възникването
на наемно правоотношение и задължения за заплащане наемна цена за Ф.е. ООД,
което задължение е признато от длъжника със споразумението за прихващане, като
при липса на доказване относно пороци на изявленията на страните по
споразумението, то и няма основание да се приеме, че наемодателят не е изпълнил
задълженията си под договора за наем за предаване на наетия имот.
Установява се от заключението за
счетоводната експертиза, че ответникът Д. ЕООД е получил изпълнение на
прехвърленото му от Ф.е. ООД вземане, по което е постъпило плащане от
задълженото лице К.П.ЕООД.
При тези факти съдът намира за
неоснователни исковете по чл.135 ЗД, вр. чл.649 ТЗ и обусловения от него иск за
неоснователно обогатяване.
По тези искове се установява легитимацията
на ищеца, както и сключването на атакуваната сделка – договор за цесия, който е
възмезден, тъй като е прехвърлено вземане срещу цена, равностойна на размера
му.
Посочената сделка с оглед съдържанието
на насрещните престации и условията, при които е сключена и при липсата на
твърдения за други факти по никакъв начин не е увреждаща, тъй като не намалява
имуществото на цедента – уговорена е цена
в същия размер като на прехвърленото вземане, като в резултат на прехвърлянето, вземането на цедента Ф.е. ООД за сумата
2244,50 лв. е запазено в патримониума му, но с друг длъжник – Д. ЕООД и при
положение, че вземането е незначително по размер, не се твърди Д. ЕООД да е
било или да е в невъзможност да погасява
задълженията си и да е неблагонадежден
длъжник сравнен с първоначалния К.П.ЕООД, не може да се изведе увреждане и от
гледна точка възможностите за удовлетворяване.
Липсата на увреждане изключва изобщо знание
за такова, но дори да се приеме за увреждаща цесията, то няма основание да се счита,
че към датата на извършването й Д. ЕООД е знаело каквито и да е обстоятелства
относно имущественото състояние на Ф.Е. ООД, неговите задължения, още повече,
че датата на неплатежоспособността следва датата на сделката между ответниците,
а доколкото не съществува задължение за следене на медийни публикации, нито изискване
и механизъм за контрол на достоверността на такива, то няма основание да се
приеме, че на представените от ищеца публикации са достигнали до ответника Д.
ЕООД.
Следователно не са налице предпоставките
за уважаване на иска по 135 ЗЗД и обусловеният от него иск за неоснователно
обогатяване, което налага съдът да разгледа евентуалните искове по 645, ал.3 ТЗ
и за реално изпълнение.
Установява се, че насрещните вземания, с
които е извършено прихващане, са възникнали преди откриване на производството
по несъстоятелност, съответно по-късно в сравнение с вземането за наемна цена
за м.10 и 11.2017 г., а именно на
15.12.2017 г. е възникнало задължението на Д. ЕООД за заплащане не цената по договора
за цесия.
Не се установяват останалите
предпоставки на разпоредбата на чл.645, ал.3 ТЗ, а именно не се доказва към
тази по-късна дата ответникът Д. ЕООД, в качеството му на кредитор, извършил
прихващане със съгласие на длъжника, да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Съгласно решението по чл.630, ал.2 ТЗ датата на
неплатежоспособността е 31.12.2017 г., а знание за подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, доколкото не е подадена от
ответника Д. ЕООД не се доказва. Дори и да беше доказано, че този ответник е
знаел за обстоятелството, че Фючър енержи ООД е изключено от пазара на
електроенергия, каквато теза поддържа ищецът, а такова знание също не се
доказва, то това обстоятелство няма отношение към знание за подаване на молба
по чл.625 ТЗ. Отпадането от пазара не е нито предпоставка,нито условие,
предвидени от закона и водещи автоматично до откриване на производство по
несъстоятелност, както в случаите на отнемане на лиценз на банка, застраховател
и т.н. Очевидно е и че решението за отстраняване от пазара на електроенергия
нито сезира съда, нито го задължава да се самосезира, като производството по
несъстоятелност е открито по молба на кредитори,които са частноправни субекти.
При недоказаност ответникът Д. ЕООД да е бил конкретно информиран по някакъв
начин за подадената в съда молба по 625 ТЗ от У.Б. АД, съдът приема, че
най-ранният момент, в който може да се счита, че е узнал за инициираното
производство, е обявяването в търговския регистър на 19.12.2020 г. на
определението на съда по несъстоятелността, с което се назначава временен
синдик, тъй като вписаните в регистъра обстоятелства се считат известни.
Следователно не са налице предпоставките
на закона за уважаване и на евентуалния иск по 645,ал.3 ТЗ за обявяване недействителност
на прихващането, поради което и неоснователен е иска за реално изпълнение на
задължението за заплащане на цената на прехвърленото вземане.
Право на разноски при този изход на
спора има ответникът, който не е претендирал,нито направил такива, поради което
съдът не присъжда разноски.
Несъстоятелното дружество следва да бъде
осъдено да заплати дължимата държавна такса по предвидените от синдика неоснователни
искове в размер на 89,78 лв. на основание чл.649, ал.4 ТЗ .
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от синдика на Ф.Е. ООД /в несъстоятелност/ иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ за
обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сключена между ответниците
Ф.Е. ООД /в несъстоятелност/ и Д. ЕООД сделка – договор за цесия от
15.12.2017 г., с който първия ответник прехвърля на втория свое вземане към
трето лице К.П.ЕООД в размер на 2244, 50 лв., произтичащо от договор за
доставка на ел.енергия № FE 800880 и
фактура № **********/30.11.2017 г., иск по чл.59 ЗЗД, вр. чл. 648 ТЗ за връщане на събраната от цесионера сума от
третото лице в размер на 2244, 50 лв., с която Д. ЕООД се е обогатило за сметка
на несъстоятелния длъжник,иск по чл.645,ал.3 ТЗ за относителна недействителност
на извършено от ответниците прихващане със споразумение от 15.12.2017 г., чрез
което е погасено задължението на Д. ЕООД за заплащане на цената на цедираното
вземане и осъдителен иск по чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане на цена в размер на
2244, 50 лв. по договор за цесия от 15.12.2017г..
ОСЪЖДА
Ф.Е.
ООД /в несъстоятелност/,ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл.649, ал.4 ТЗ по бюджетната сметка на Софийски градски съд дължимата държавна
такса по делата в размер на 89,78 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: