Р Е Ш Е Н И Е № .….
Гр. София, 29.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
мл. съдия : Калина Станчева
като
разгледа докладваното от съдия З. Иванова ч. гр. д. № 3959/2021 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 463 ГПК.
С Постановление за разпределение от
28.01.2021 г. на ЧСИ М. Б., peг. № 838 по изп. дело № 20088380400352, на
основание чл. 460 ГПК, е извършено разпределение
на сумата от 64 100 лв., получена от продажбата в периода 12.10.2020 г. -
12.11.2020 г. на следния недвижим имот - 41. 70 % идеални части от
административна сграда - двуетажна, съществувала към 1947 г., като едноетажна сграда, свързана с апретурния цех, със
застроена площ около 190 кв. м., а с изпълнения втори етаж с разгърната
застроена площ 380 кв. м., представляваща сграда с идентификатор 68134.1380.2168.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, община Столична, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г.,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с
адрес на поземления имот - гр. София, район Н., бул. „********, разположена в
поземлен имот идентификатор 68134.1380.2168 със застроена площ от 190 кв. м.
Производството е
образувано по частна жалба длъжника „*М.“ АД срещу посоченото разпределение. В
жалбата се поддържа, че е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален
закон и необоснованост. Твърди се, че ЧСИ неправилно е начислил сумата от 4 502.
05 лв. вместо 3 784 лв. за такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Оттук е направена грешка
и при приспадане на таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че абсолютно
произволно и неправилно ЧСИ е определил сумата от 807, 22 лв. с ДДС, като
полезно направени разноски за изпълнението, като няма яснота на какво основание
са определени суми по т. 31 д и по т. 20 от ТТРЗЧСИ от ТТРЗЧСИ за „Т.С."
АД и по т. 13 от ТТРЗЧСИ. В нарушение на материалния и процесуалния закон ЧСИ е
приел, че трябва да бъде разпределена сума от 64 100 лв., както и начина по който
трябва да бъде разпределена, при положение, че има висящи съдебни производства
за вземания, които са включени в разпределението. Поддържа се още, че е нарушена
процедурата по извършване на опис на възложените недвижими имоти на 11.12.2019 г.,
без „*М.“ АД да бъде уведомен и без присъствието на представител на
дружеството. Твърди се още, че описът е извършен на 11.12.2019 г. в отсъствието
на кредитора „Т.С." АД и в отсъствието на длъжника „*М.“ АД. Излагат се и
доводи, че дружеството не е било редовно уведомено за насрочената публична
продан в периода 12.10.2020 г. - 12.11.2020 г., което обстоятелство пораждало
основателни съмнения в безпристрастността на действията на ЧСИ. Настоящият
състав не обсъжда останалите доводите на жалбоподателя касаещи описа и
публичната продан, доколкото те са ирелевантни за настоящия спор, който касае
законосъобразното разпределение на получената от проданта сума. Моли да се отмени
Постановлението за разпределение от 28.01.2021 г. на ЧСИ М. Б., peг. № 838 по изп. д. №
20088380400352. Претендира направените по делото разноски. Моли да се спре
изпълнителното производство по чл. 238 ГПК.
Срещу разпределението е постъпила частна жалба
от взискателя „П.“ АД с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуален закон и необоснованост. Поддържа се, че ЧСИ М. Б. неправилно е
начислил по т. 26 от ТТРЗЧСИ сумата
от 4 502 .05 лв. вместо 3 784 лв. Оттук е
направена грешка и при приспадане на таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ. Също се твърди, че ЧСИ произволно и
неправилно е определил сумата от 807, 22 лв. с ДДС, като полезно направени
разноски за изпълнението, както и сумите по т. 31д от ТТРЗЧСИ и по т. 20 от
ТТРЗЧСИ за „Т.С." АД и сумата от 36 лв. по т. 13 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че
неправилно е прието, че трябва да бъде разпределена сума в размер на 64 100 лв.,
както и начина по който трябва да бъде разпределена. В нарушение на материалния
и процесуалния закон съдебният изпълнител е извършил разпределение при
положение, че има висящи съдебни производства за вземания, които са включени в
разпределението. Съображенията в частната жалба на взискателя са идентични с
тези на длъжника. Моли да се отмени постановлението за разпределение от
28.01.2021 г. Претендира разноски.
Длъжникът „*-М.М.“ АД е подал отговор по
жалбата на взискателя „П.“ АД, в който излага становище,
че жалбата е основателна и следва да се уважи. Съображенията в отговора са
изцяло идентични с жалбата на длъжника срещу същото разпределение. Моли да се
отмени разпределението поради допуснати нарушения на материални и процесуален
закон.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД оспорва
частните жалби в становища, с идентични съображения. Поддържа, че жалбите са
неоснователни. Излага доводи, че сумите за такси по ТТРЗЧСИ посочени в жалбите,
са без в тях да е включен ДДС, а в постановлението изрично е посочени, че
сумите са с ДДС. Излага доводи, че таксите, събирани от ЧСИ, са облагаеми
доставки, по чл. 12 ЗДДС и върху стойността им се начислява ДДС. Определените в
постановлението разноски са събрани предварително от взискателя и са
възстановени пропорционално на последния с разпределението, доколкото
разноските са за сметка на длъжника в изпълнението. Всички такси по т. 20, т.
31 Д и т. 13 са внесени предварително от „Т.С.“ ЕАД и законосъобразно са й
възстановени. Несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателите относно
размера на разпределената сума. Поддържа, че в постановлението е посочено каква
сума следва да се приспадне от вземанията на присъединения взискател „П.“ ЕАД,
който е едновременно и купувач на имуществото на длъжника. Излага доводи, че всички останали съображения
в жалбата на длъжника, които касаят проданта, са ирелевантни за конкретния спор
и не следва да бъдат разглеждани. В случай, че длъжникът е считал, че правата
му са били накърнени, той е имал възможност да се защити по съответния ред.
Моли да се отхвърлят изцяло и двете жалби, които са с идентични съображения.
Писмено възражение по жалбите на длъжника и на присъединения
взискател „П.“ АД е подал и взискателя Е.Б., чрез процесуалния си представител.
В него се поддържа, че жалбите са недопустими и неоснователни, а оспореното
разпределение е съобразени материалния
закон и е правилно. Доводите относно размерите на установените в производството
вземания за такси са неотносими към предмета на проверка при съставяне на
разпределението. Въпросите за съществуването на материални права не са от
значение при разпределението. Неотносими към предмета на разпределението са и
сочените процесуални нарушения при извършване на предходни действия като опис и
продажба, респективно - редовното уведомяване на длъжника за тези действия.
Излагат се доводи, че жалбата може да се основе само на погрешна преценка на
ЧСИ на кръга от взискатели, размера на предявените вземания и съответните
привилегии при удовлетворяването им. Другите доводи, изложени от длъжника, са
ирелевантни за законосъобразността на разпределението и са извън предмета на
контрол на съда. Сумите за такси са определени правилно от ЧСИ, като върху тях
е начислено ДДС. Моли да се потвърди разпределението, а жалбите срещу него да
се оставят без уважение, като се остави без уважение искането за спиране на
изпълнителното дело. Претендира разноски.
По делото са постъпили мотиви от ЧСИ М. Б., в които
се развиват съображения, че жалбите са с
идентични съображения и са допустими, но по същество са неоснователни.
Поддържа, че в разпределението е посочен начина на определяне размера на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС. Излага, че съдебният изпълнител е
регистриран по ЗДДС и е длъжен да го начисли. От получената сума е приспадната
и дължимата и платена от взискателя такса опис за недвижимия имот в размер на
549 лв. с ДДС, в резултат на което е получена и определената в размер на 3 953.
05 лв. с ДДС. Сочи, че таксите по т. 31 Д, т. 13 и т. 20 от ТТРЗЧСИ също са
определени с ДДС, като подробно описва начина на
тяхното изчисляване. Съдебният изпълнител не е длъжен да следи за висящите
между страните съдебни производства, а е достатъчно да има вписана предходна
възбрана, за да е длъжен да присъедини по изпълнителното дело лицето, в чиято
полза е вписана възбраната. Съгласно чл. 459 от ГПК, участието на кредитор с
обезпечен иск в изпълнителното производство се осигурява и без изрична молба за
присъединяването му. При разпределението е отчетено, че съществуването на вземането на този кредитор все още не е
съдебно потвърдено и правото на принудително изпълнение не е удостоверено в
изпълнителен лист. Припадащата се на такъв кредитор сума се запазва по сметката
на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист,
а ако обезпечението бъде отменено, сумата се разпределя между останалите
кредитори. Сочи, че според ТР от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС,
всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор
или възбрана, се считат присъединени по право взискатели, когато изпълнението е
насочено върху предмета на обезпечението и се уведомяват за насочване на
изпълнението, съответно за описа и проданта, както и за разпределението. В
разпределението ясно е описано каква сума трябва да плати обявения за купувач взискател
- „П." АД и каква сума му се припада от сумата, за която е обявен за
купувача, а именно сума в размер на 3 127, 48 лв. Поддържа, че останалите
съображения на длъжника, които касаят описа на имота и извършването на
публичната продан са ирелевантни към оспорването на разпределението. Моли
жалбите да се оставят без уважение.
Въз основа на изложеното от страните в производството и приложените писмени
доказателства, настоящият състав приема следното :
Въз
основа на молба от „Т.С.“ ЕАД изп. дело № 3224/11 по описа на ДСИ при СРС е
преобразувано, като изпълнително дело № 20088380400352 на ЧСИ М. Б., peг.
№ 838 срещу „*М.“ АД, ЕИК ******* въз основа на
изпълнителен лист от 14.11.2001 г. издаден по гр. дело № 5884/2001 г. по описа
на Районен съд София 71 състав.
След извършване на публична продан, с протокол за купувач от 13.11.2020 г.,
за купувач на имота е обявен присъединения взискател по делото „П.“ АД за
сумата от 64 100 лв.
На
основание чл. 462, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 495 от ГПК, с Постановление за
разпределение от 28.01.2021 г. по изп. дело № 20088380400352 е направено разпределение
на сумата от 64 100 лв., получена от продажбата в периода 12.10.2020 г. -
12.11.2020 г. на описания по – горе недвижим имот, с оглед определяне на
дължимата сума от присъединения взискател и купувач на имота - „П." АД, което се обжалва от длъжника - „*М."
АД и от „П." АД в настоящото производство.
В него сумата в размер на 64.100 лв. е разпределена по
реда на привилегиите, а когато такива няма или след изчерпването им остават
суми за разпределяне - по съразмерност въз основа на правилата на чл. 136 и 137
от ЗЗД, по следния начин :
I. Първи ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД
от които:
1. 3 953.05 лв. с ДДС - да се преведат на ЧСИ, която
сума се явява пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ сума (4 502. 05 лв.
с ДДС пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ след приспадане на
пропорционална такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ за гореописания имот в размер на
549лв. с ДДС) ;
2.
807, 22 лв. с ДДС - полезно направени разноски за изпълнението, както следват:
2 А) 222. 22 лв. с ДДС – по т. 31Д от ТТР към ЗЧСИ,
да се преведат на „Т.С.“ ЕАД (пропорционална част от възнаграждение на вещо
лице за изготвяне на доклад за пазарна оценка);
2. Б) 549
лв. с ДДС - пропорционална част от т. 20 от ТТР към ЗЧСИ за гореописания имот,
да се преведат на „Т.С.“ ЕАД
В разпределението е прието, че НЯМА заявени вземания
от ІІ до VІ ред - на държавата за данъци, както и вземания, произтичащи от
концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори - съгласно чл.
136. ал. 1. т. 2 от ЗЗД, вземанията, обезпечени със залог или ипотека, съгласно
чл. 136. ал. 1. т. 4 от ЗЗД - вземания, заради които се упражнява право на
задържане, вземания на работници и служещи, произтичащи от трудови отношения и
вземания за издръжка, съгласно чл. 136. ал. 1. т. 5 от ЗЗД, както и вземания на
държавата, освен тия за глоби – по чл. 136, ал. 1.т. 6 от ЗЗД.
В
VІІ Ред е посочено, че общият размерът на актуалните задължения към
хирографарните кредитори, без включване на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, е в размер на
6 423 804. 16 лв., както следва :
-
сума в размер на 5 784 064. 50 лв. (в това число : главница в размер на 1 543
871. 90 лв., законна лихва от 16.07.2001 г. до 28.01.2021 г. - 3 504 001,
30 лв., мораторни лихви в размер на 643 962.
56 лв. , разноски по гр. дело - 47 316. 94 лв. , разноски по изп. дело - 44 911.
80 лв.) към „Т.С.“ ЕАД - взискател,
- сумата
в размер на 339 680. 88 лв. (от които : главница – 285 617. 50 лв., законна
лихва от 03.06.2019 г.
до 28.01.2021 г. - 48 174. 53 лв.,
разноски по гр. дело - 5 712. 35 лв., разноски по изп. дело 614/20 по описа на ЧСИ М.К.без т. 26
от ТТР към ЗЧСИ - 116. 50 лв., т. 11 от ТТР към ЗЧСИ - 60.00 лв.) към "П."
АД - присъединен взискател,
- сума
в размер на 300 058. 78 лв., съгласно обезпечителна заповед, издадена на
08.11.2018 г. по в гр.д. № 279/03 г. по описа на САС, ГК, 4 с-в, в полза на М.П.М.,
Е.Б., А.А.Б., М.М.Б., А.Ф.Б.,А.У.Ф.Ф., Д.Д., С.Д., Е.П., В.П., А. (А.) П., А.М.Р.В.,
М.Д.(Г.) В., А.П.М., А.М.Б., Д.Ч.(Ц.),Ф.Ф.Г.Л.(Д.Л.) Е.Ф., Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б.,
А.М.И.Б..
VІІ
1). 59 339. 73 лв. - сума, останала от продажбата на 41,70 % идеални части от
административна сграда - двуетажна, съществувала към 1947 г. като едноетажна
сграда, свързана с апретурния цех, със застроена площ около 190 кв.м., а с
изпълнения втори етаж с разгърната застроена площ от 380 кв. метра.,
представляваща Сграда с идентификатор 68134.1380.2168.23 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град София, общ. Столична, одобрени със Заповед №
РД-18-48/12.10.2011г., последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес сградата в гр. София, район Н., бул. „********,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1380.2168 със застроена площ
от 190 кв. м, след отделянето на суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, за хирографарни кредитори,
която следва да се разпредели в процентно съотношение, съобразно общото задължение на всички взискатели с точност до десет цифри - 90, *********
% за „Т.С.“ ЕАД, 5, **********% за „П.“ АД,
4, ********** % за посочените по – горе физически лица, като :
- 53 430. 15 лв. следва да се преведат на „Т.С."
ЕАД;
- 3 137.79 лв. да се приспаднат от вземането на „П.“ АД;
- 2 771, 79 лв. да се
преведат на физическите лица.
Частните жалби са
подадени от легитимирана да обжалват разпределението страни, в установения от
закона срок, поради което са процесуално допустими.
По съществото на спора, като
съобрази становищата на страните, съдът намира следното :
Съгласно разпоредбата на
чл. 460 ГПК, когато в изпълнителното производство събраната сума не е
достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, съдебният
изпълнител изготвя разпределение, като първо отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Съгласно
нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗЗД, ползват се с право на
предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както
и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени,
спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски; 2. вземанията на
държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от
стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания,
произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените
или ипотекирани имоти.
Според възприетото
тълкуване в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г.,
на ОСГТК на ВКС, т. 6 не всички разноски по изпълнителното дело се ползват с
право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяване на
изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането,
или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична
продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта
в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на
възложеното за събиране вземане и др.).
Съгласно същото ТР, не
се ползват с право на предпочтително удовлетворение : присъдените разноски по
осъдителен иск на взискателя срещу длъжника, разноските в заповедното
производство, както и разноските по издаването на изпълнителния лист. Те се прихващат
от сумата, която се полага на взискателя по разпределението в удовлетворение на
неговото вземане съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В заключение следва, че
нормата на чл. 136 ЗЗД има за цел да уреди привилегиите при конкуренцията между
вземания на различни кредитори в изпълнителното производство, а относно
поредността на погасяване на вземанията на отделния кредитор, когато сумите,
събрани по изпълнението, не са достатъчни за покриване на цялото вземане, се
прилага общото правило за погасяване по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Като
съобрази изложените в двете жалби идентични съображения, съдът намира, че те
касаят разпределението само по т. І - за таксите в изпълнителното производство,
които се ползван с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
По
оплакванията в жалбите настоящият състав намира следното :
Съдът на първо място
намира, че не следва да се обсъждат възраженията по частната жалба на длъжника
„*М.“ АД, които се отнасят до провеждане на публичната продан, свързани с описа
на имота и уведомяването на длъжника за проданта, доколкото тези възражения са
могли да бъдат релевирани в производство по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК и са
ирелевантни за производството по оспорване на разпределението.
От получената от
проданта сума, както се посочи, най - напред подлежат на удовлетворяване в
пълен размер вземанията, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД - разноски по
изпълнението, като в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния
способ.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС с право на предпочтително удовлетворяване по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, в първия ред на специалните привилегии се включват
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. Такива необходими
разноски по начало са таксите към ЧСИ за образуване на изпълнителното дело, за
цялостното проучване имущественото състояние на длъжника, изпращането на
призовки, уведомления и книжа, налагане на запор върху вещи или вземания, както
и възбрани върху недвижими имоти, извършване на опис и публична продан на вещта
и др. подобни. В този ред може да бъдат
включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
Предвид
дадените разяснения правилно съдебният изпълнител на първо място е заделил сума
за удовлетворяване на вземанията за разноски по принудителното изпълнение по
смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в полза на взискателя.
При съобразяване
указаното в т. 26, забележка т. 1 от ТТРЗЧСИ, материалният интерес, върху който
се формирана дължимата такса, по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ, е размера на
събраното вземане. Тази такса се начислява върху
събраната сума, получена при изпълнение на парично вземане. Касае се за
нормативно определена такса, дължима към ЧСИ при получаване на сума в следствие
на проведен изпълнителен способ, която е винаги за сметка на длъжника. Размерът
й се определя като процент от получената сума, поради което няма как да бъде
определена и внесена авансово от взискателя.
Основателно
съдебния изпълнител е определил сумата за т. 26 от ТТРЗЧСИ като от общо
дължимата сума от 64 100 лв. е извадил сумата на разноските по изпълнителното
дело от 807. 22 лв.
Съгласно
т. 26, б. „д“ от ТТРЗЧСИ върху получената сума от 63 292. 78 лв. е определена дължимата такса, както следва : 3
220 лв. + 4 % за горницата над 50 000 лв. (4 % от 13 292.78 лв. или 531. 71 лв.)
При това общата сума на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 3 751, 71 лв.
или 4 502, 05 лв. с ДДС, както се сочи в разпределението. Съдебният изпълнител
е лице, регистрирано по ЗДДС, поради което е длъжен да начисли ДДС върху събраните
суми. Възраженията в обратния смисъл, поддържани в жалбите, са неоснователни.
От
получената сума е приспадната и дължимата и платена от взискателя такса опис на
недвижимия имот, по т. 20 ТТРЗЧСИ, в размер на 549 лв. с ДДС, в резултат на което
е получена и определената в разпределението сума от 3 953.05 лв. с ДДС. При
това съдът намира за неоснователно съображението в жалбите, че не става ясно
как е определена таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ в размер на 549 лв. с ДДС.
Съгласно
т. 20 от ТТР към ЗЧСИ за извършването на опис се събира такса в размер на 1. 5 %
(или 1, 8 % с ДДС) на база пазарната стойност на имота. Таксата се определя
върху по-малката стойност от двете – стойността на вземането или пазарната
стойност на имота, като в случая ЧСИ е взел предвид именно втората стойност,
която е в размер на 30 500 лв., съгласно оценка с вх. № 70764/16.12.2019 г. (стр. 657).
На
следващо място посочената в разпределението сума от 222. 22 лв. с ДДС, съгласно
т. 31 д от ТТРЗЧСИ (допълнителни разноски в производството – за вещо лице) е
определена, като пропорционална част от общата сума (което е описано). По
делото се установява, че взискателят - „Т.С.“ ЕАД е платил суми за възнаграждение
на вещо лице за оценка на 9 бр. недвижими имоти в общ размер на 2 000 лв. с ДДС
(стр. 654).
Неоснователен е и довода, че в разпределението не е
ясно каква сума трябва да плати обявения за купувач взискател
- „П." АД. В разпределението ясно е описано каква сума следва да се
приспадне от сумата за която е обявен за купувач, а именно сума в размер на 3 127,
48 лв.
След заделяне на суми за
удовлетворяване на вземанията за разноски по принудителното изпълнение в полза
на взискателя, по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, доколкото не са
налице вземания с други привилегии, остатъкът от събраната в изпълнителното
производство сума се разпределя за погасяване на дълга съобразно дяловете на
взискателите, посочени в разпределението.
Като
съобрази изложеното в съвкупност, настоящият състав намира за изцяло
неоснователни възраженията по частните жалби на длъжника „*-М.М.“ АД и на
присъединения взискател „П.“ АД срещу протокол за разпределение от 28.01.2021
г. на ЧСИ М. Б., peг. №
838 по изп. дело № 20088380400352. Последното е съобразено с изискванията на процесуалния
и материален закон, а жалбите срещу него следва да се оставят без уважение.
Доколкото
жалбите са неоснователни, съдът намира, че такова е и искането за спиране на
изпълнителното производство по чл. 438 ГПК.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
без уважение частна жалба на длъжника „*М.“ АД, ЕИК ******* и частна жалба
на взискателя „П.“ АД, ******** срещу протокол за разпределение от
28.01.2021 г. на ЧСИ М. Б., peг.
№ 838 по изп. дело № 20088380400352.
ОСТАВЯ без уважение искането в частна жалба на „*М.“ АД, ЕИК ******* - за спиране на
изпълнителното производство по чл. 438 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.