№ 1406
гр. Пазарджик, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220101586 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Държавен фонд
“Земеделие”, с адрес: гр. София, бул.”Цар Борис III" № 136, с булстат *********,
представляван от изпълнителния директор, чрез пълномощника си юрк. К. Н., против С. З.
Н., ЕГН **********, гр. Пазарджик, ......................................, с искане съдът да постанови
решение, с което да признаете за установено, че Държавен фонд „Земеделие” има изискуемо
вземане срещу С. З. Н., в размер на сумата от 24 446 лв. - главница, сумата от 687,91 лв. -
лихва за периода от 09.02.2013 г. до 20.05.2013 г., законна лихва от 21.05.2013 г. върху
главницата до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 1980/2013 г. по описа на РС Пазарджик. Претендира разноски в исковото
производство и заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че ДФ „Земеделие" е сключил договор № 13/112/03072
от 19.10.2009 г. със С. З. Н. във връзка с подадено от негова страна заявление за
подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. на 02.06.2009 г. с Уникален
идентификационен код на заявлението за подпомагане УИН 13/112/03072. Редът и начинът
за кандидатстване, както и условията за одобрение по мярка 112 били регламентирани в
Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 9), както и в Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП).
Заявлението за подпомагане на ответника било преминало през всички
1
административни проверки, в която връзка било издадено и уведомително писмо за
одобрение № 01-6500/18374 от 18 септ. 2009 г., и бил сключен и договор на дата 19.10.2009
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на
млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Въз основа на така сключения договор на ползвателя била предоставена сумата от
24 446 лева, представляваща първото плащане по договора. В т. 2.4 от договора било
заложено изискването към ползвателя към избраната дата за проверка на изпълнението на
бизнес плана икономическият размер на стопанството й да се е увеличил с 12 икономически
единици /ИЕ/, което представлявало и условие за получаване на второ плащане по договора.
В т. 3.1 бил заложен моментът, към който следва да са изпълнени инвестициите, целите и
дейностите, заложени в бизнес плана и отразени в Таблица за инвестициите, целите и
дейностите - Приложение № 1 към Договора, а именно 19.10.2012 г. По силата на сключения
договор ползвателят бил поел задължение за закупуване на моторна помпа, трактор, както и:
увеличаване на икономическия размер на стопанството минимум с 3 ИЕ, завършване на
курс, включващ обучение по основни проблеми на опазване на компонентите на околната
среда в земеделския сектор или участие в информационна дейност относно тези проблеми,
увеличаване на обработваемата земеделска площ, подобряване на механизацията на
стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и
оборудване за нуждите на стопанството; придобиване на професионална квалификация в
областта на земеделието.
Посочва, че съгласно чл.24, ал.2 от Наредба № 9 и т. 5.1. от сключения между договор
ответникът бил длъжен да подаде заявка за второ плащане, окомплектована с всички
изискуеми документи съгласно Наредба № 9, в съответната териториална структура на ДФ
„Земеделие” в срок не по- късно от един месец след изтичане на срока по т. 3.1. от договора,
от което следвало, че ответникът е следвало да подаде заявка за плащане в срок до
19.11.2012 г., а това не е сторено. Излага твърдения за промени в Наредба № 9 в сила от
07.08.2012 г. – срокът се изменял от един на два месец, които не следвало да намерят
приложения в настоящия случай. Твърди, че ответникът не се е явил за подаване на заявка за
второ плащане.
Сочи, че изрично в т.4.4., б. „е” от Договора било предвидено правото за
Разплащателна агенция да откаже да изплати второто плащане по договора и да иска от
ползвателя да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, в случай, че
последният не е подал заявка за второ плащане в срока по договора и по Наредба № 9. Тъй
като заявката за второ плащане не била подадена в срок, Държавен фонд „Земеделие” се
лишил от възможността да упражни контрол относно точното спазване на задълженията на
ползвателя, срещу които е получил безвъзмездни парични средства. Неподаването в
нормативно и договорно определения преклузивен срок на заявка за второ плащане,
окомплектована с изискуемите съгласно Приложение № 4 от Наредба № 9 документи,
представлявало основание да се откаже второ плащане по договора и да бъде изискано от
2
ползвателя възстановяване на първото получено плащане. Неподаването на заявка за второ
плащане представлявало нарушение на нормативно и договорно задължение, поради което
на основание чл.33, ал.1 от Наредба № 9, във връзка с т.4.7 и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, ищецът
имал право да развали сключения договор, което е сторено с издаването на заповед № 03-
РД/53 от 06.02.2013 г.. Ответникът бил уведомен за развалянето на договора, като
едновременно с това е поканен да възстанови полученото първо плащане по договора, чието
връщане се дължало на основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.4.4, б. „е” от договора, ведно със
законните лихви върху полученото плащане – посочва, че в този смисъл на длъжника била
връчена чрез нотариус Юлия Ваклинова на дата 09.04.2013 г. покана за доброволно
изпълнение № 01-6500/3399/25 март 2013 г. и Заповед № 03-160-РД/53 от 06.02.2013 на
Директора на ОД на ДФЗ Пловдив. Сочи, че в срока за доброволно възстановяване на
сумата, както и към настоящия момент дължимата сума не била възстановена от ответника.
Предвид изложеното пред РС Пазарджик е било подадено от ДФ „Земеделие”
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу С. З. Н.. В резултат на
реализираното заповедно производство в полза на ДФ „Земеделие” на 22.05.2013 г. бил
издаден изпълнителен лист за сумата от 24 446 лева - главница, сумата от 687, 91 лева -
лихва за периода от 09.02.2013 г. до 20.05.2013 г., законна лихва от 21.05.2013 г. върху
главницата до пълното й изплащане, както и сумата от 502,69 лв. - разноски и 701,34 лева
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение
и изпълнителен лист постъпило възражение, като в указания едномесечен срок предявили и
настоящата претенция.
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не изпраща законов или процесуален
представил.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока за
писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът С. З. Н., чрез пълномощника
си адвокат Т. К. от АК Пазарджик, депозира отговор, в който изразява становище за
неоснователност на исковата претенция.
Счита, че исковата претенция е погасена по давност.
Твърди, че сключеният между ответника и ищеца договор е нищожен съгл. чл.26,
ал.2, предл.5 ЗЗД, тъй като в момента на получаване на паричната сума по първото плащане
по договора от ответника, сумата веднага била предадена на трето лице- Т. Д. Т., което не е
имало право да участва като легитимна страна по договора. Ответникът се явявал, така
наречения—„сламен човек",а сключената сделка била привидна. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява. За него се явява Т. К. от АК Пазарджик, която моли съдът да отхвърли исковата
претенция. Депозира писмена защита в срок..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения и приет по делото като доказателство Договор №
3
13/112/03072/19.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка “Създаване на
стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че ответникът С. З. Н. се е
задължил за следното: 1- основни дейности и цели: увеличаване икономическия размер на
земеделското стопанство минимум с 3 ИЕ, завършване на курс, включващ обучение по
основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор или
участие в информационна дейност относно тези проблеми, увеличаване обработваемата
земеделска площ на земеделското стопанство, подобряване механизацията на стопанството
чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите
на земеделското стопанство, придобиване на професионална квалификация в областта на
земеделието, закупуване на моторна помпа и трактор. Страните са уговорили срок за
изпълнение на поетите задължения от страна на ответника в т.3.1 от договора до 19.10.2012
г., който започва да тече от датата на подписването му- 19.10.2009 г., а в т.5.1 от договора, е
уговорено, че срокът за подаване на заявка за второ плащане е не по- късно от един месец
след изтичане на срока по т.3.1.
В т.4.4 б. „е“ от процесния договор страните са се договорили, че ДФ „Земеделие“
отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото
първо плащане, заедно със законната лихва към него, когато ползвателят не е подал заявка за
второ плащане в рамките на срока определен в Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства
на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г..
Не е спорно между страните, че процесната сума в размер на 24 446 лева е получена
от ответника на 19.01.2010 г..
От заповед № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г. се установява, че изпълнителният директор
на ДФ „Земеделие“, делегира на административните директори на областните дирекции на
ДФ „Земеделие“ да издават заповеди за одобрение или отказ за изплащане на финансова
помощ по заявки за плащане на заявленията за подпомагане по мярка 112 “Създаване на
стопанства на млади фермери” за първо и второ плащане, в рамките на териториалната им
компетентност.
От заповед № 03-160-РД/53 от 06.02.2013 г., издадена от изпълнителният директор на
ОД на ДФ „Земеделие“- гр. Пловдив, е видно, че е отказано изплащането на финансовата
помощ, представляваща второ плащане по процесния договор, като мотивите са, че е
неподадена заявка за второ /финално/ плащане по Договор № 134 12/03072 от 19.10.2009 г. с
ДФЗ, водещо до неизпълнение на задължението на ползвателя по т. 5.1 от същия Договор.
Прието е, че Договор № 13/112/03072 от 19.10.2009 г. се прекратява на основание чл.33. ал.
1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., т.4.7 от Договора с ДФЗ и чл.87, ал.2 ЗЗД. На основание
чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.4.4, б. „е“ от процесния договор е посочено, че ползвателят дължи
връщане на полученото първо плащане в размер на 24446 лева, ведно със законната лихва от
датата на получаване на настоящата заповед. Не се оспорва от ответника, че е получил
горепосочената заповед на 09.02.2013 г..
4
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение , с изх. № 01-6500/3399 от
25.03.2013 г., адресирана до ответника, с която се уведомява, че поради неподаване на
заявка за второ плащане – задължение по чл.24, ал.2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и т.5.1 от
процесния договор дължи на Агенцията сумата в размер на 24446 лева – главница, плюс
законната лихва от датата на получаване на Заповед № 03-160-РД/53 от 06.02.2013 г. за отказ
за изплащане на втората част от финансовата помощ и прекратяване на договора до датата
на плащането. Поканата е връчена на 09.04.2013 г. лично на ответника.
От приложения доклад за нередност № 32 от 05.03.2013 г се установява какво е
нарушението извършено от ответника, а именно „Неподадена в определен срок заявка за
второ плащане-задължение по чл.24, ад.2 във връзка с ч.7, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008
година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони
за периода 2007-2013 година и основание т.5.1 от Договор № 13 112/03072 от 19.10.2009 г.
между бенефициента и ДФ „.Земеделие", като за това нормативно и договорено
неизпълнение бенефициента дължи връщане на сумата при първо плащане.“
Ответникът е представил нотариално заверена декларация от Т. Д. Т., в която
последния посочва, че през 2008-2009 г. работил като младши инструктор ДПК в Районна
служба „Пожарна и аварийна безопасност“ град Пазарджик. Поради тази причина, когато
започнал подготовката за сключване на Договор №13/112/03072 от 19.10.2009 г. с Държавен
фонд „Земеделие“ за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на
млади фермери“, се наложило братовчед му С. З. Н. - ответникът да подпишел всички
документи през 2008-2009 г. пред Държавен фонд „Земеделие“, включително и процесният
договор. Това било нужно, т.к. деклараторът работил на държавна работа и като държавен
служител не изпълнявал изискванията за сключване на договора. Също е посочено, че
всички отпуснати средства по процесния договор, предоставени на С. З. Н., в момента в
който му били предоставени му ги е предавал лично на и той бил реалният длъжник.
По делото е разпитан като свидетел лицето Т. Д. Т., който заявява, че лично е
подписал приложената по делото декларация. Посочва, че ответникът само е подписвал
документите пред ищеца, за да може да му се отпуснат процесната сума, която последствие
предал на свидетеля, който ги похарчил за земя. Изяснява причината, поради която не е бил
страна по процесния договор, а именно, че е бил държавен служител и нямало да му
отпуснат сумата.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 1289 от 22.05.2013 г. по ч. гр. д. № 1980/2013 г. по описа
на Районен съд Пазарджик срещу С. З. Н. да заплати на кредитора Държавен фонд
„Земеделие“ главница в размер на 24 446 лева, 687,91 лихва за периода от 09.02.2013 г. до
20.05.2013 г. и законната лихва върху главницата от 21.05.2013 г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер 502,69 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 701,34 лева и изпълнителен лист от 22.05.2013
г.. Изпълнителният лист и заповедта по чл.417 ГПК са получени от заявителя на 30.05.2013
5
г..
По този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20218880400919 на
ЧСИ Георги З. през 2021 г., а ПДИ до длъжника е връчена на 15.03.2022 г., ведно със
издадената заповед по чл.417 ГПК, видно от разписка приложен по горецитираното ч.гр.д.,
който е депозирал възражение по чл.414 ГПК, в което възразява, че дължи сумите. Поради
което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни
установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на
настоящото производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване
на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Съгласно
чл.87, ал.2 ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде
срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време.
От доказателствата по делото се установи, че между страните въз основа на сключен
между тях Договор № 13/112/03072/19.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка
“Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 – 2013 г. е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът
се е задължил да извърши всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за
изпълнение в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на настоящия договор
/Приложение 1/ в срок до 19.10.2012 г. и да подаде заявка за второ плащане, а ищецът му е
изплатил финансова помощ в размер на 24 446 лева, при сключването му.
В процесния договор страните са уговорил форми на неизпълнение на договорни
задължение /т. 4.4/, които са основание за връщане на предоставената помощ и за отказ за
изплащане на втори транш. Всяко едно от тях съставлява основание за разваляне на
договорната връзка и връщане на престираното по нея. При договорените форми за
неизпълнение, в частност тази, на която се позовава ищецът, ефектът на развалянето
настъпва с достигането до ответника на изявлението на ищеца, без да е необходимо да му се
предоставя допълнителен срок за изпълнение. Това е така, тъй като в процесния договор
страните са фиксирали срок за подаване на заявка за второ плащане, т.е. договорено е
6
изпълнение в определено време.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ответникът не е изпълнил
задължението си по процесния договор - да подаде заявка за второ плащане, окомплектована
с всички изискуеми документи съгласно Наредба № 9, в съответната териториална
структура на ДФ „Земеделие” в срок не по-късно от един месец след изтичане на срока по т.
3.1. от договора, т.е. в срок до 19.11.2012 г., поради което ищецът е разполагал с
възможността да отправи изявление за разваляне на договорната връзка и да търси връщане
на престираното по нея.
Ищецът е изправна страна по договорната връзка. Той е изпълнил задължението си за
заплащане на първия транш по безвъзмездната помощ, видно от приложените писмени
доказателства в тази насока /последното не се оспорва и от ответника/. Ответникът не е
изпълнил задължението си да подаде заявка за второ плащане в договорения срок, ведно с
всички необходими документи към нея. Неизпълнението на това задължение е основание по
силата на т. 4.4 б. „е“ от договора, ДФ "Земеделие" да откаже да извърши второ плащане и
да изиска възстановяването на цялата сума по първото плащане. Ето защо съдът приема, че
за ищеца се е породило правото да развали договора и да търси връщане на предоставената
по него помощ в размер на 24 446,00 лева.
Не се представиха доказателства от страна на ответника за изпълнение на
задължението за връщане на процесната сума.
С оглед наличието на валиден договор между страните, съдът не може да сподели
възражението на ответника, че процесния договор е нищожен съгл. чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД,
тъй като в момента на получаване на паричната сума по първото плащане по договора от
ответника, сумата веднага била предадена на трето лице- Т. Д. Т., което не е имало право да
участва като легитимна страна по договора и по този начин ответникът се явявал, така
наречения—„сламен човек“, а сключената сделка била привидна.
За привидната сделка е характерно, че се извършват външни изявления, които по
съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но участниците в нея
уговарят, че не желаят правните последици на сделката. Зад обективираното изявление
липсва адекватно вътрешно волево решение. Вътрешната воля на участниците е да не се
породят правните последици на симулативната сделка, които съответстват на външното
изявление, като заявленията, които участниците в симулативната сделка правят при
сключването й, са предназначени за третите лица. Особен случай на привидната сделка,
съчетана с прикрита е налице при така наречената фигура на подставено лице -„сламен
човек“, при която две лица постигат съгласие да сключат сделка, но искат да я прикрият и
затова се уговарят като страна по нея да фигурира едно трето лице, което се съгласява само
да изпълнява ролята на формална страна по договора. Тази страна е привидна, а не
истинската страна по договора – носител на правата и задълженията.
В подкрепа на възраженията си за привидност ответникът е представил нотариално
заверена декларация от Т. Т., в която е посочил, че той е получил процесната сума и той е
7
задълженото лице. Горепосоченото лице е разпитано и като свидетел, с което потвърждава
съдържанието на декларацията. От тях не се доказва, че ищецът Държавен фонд
“Земеделие” при сключването на процесния договор е постигнал съгласие с лицето Т. Т. да
сключат сделката, да я прикрият и затова са се уговорили като страна по нея да фигурира
настоящият ответник. От доказателствата се установява, че това съгласие е било само между
ответника и лицето Т. Т., без да участва и ищецът.
С оглед горното следва да се разгледа направеното възражение за погасяване на
вземането по давност, което съдът намира за основателно по следните съображения:
От датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист –
22.05.2013 г., респективно от получаването им от заявителя, настоящ ищец – 30.05.2013 г. до
предприемането на действия за принудително изпълнение по образуваното изпълнително
дело – 2021 г. са изминали повече от пет години, поради което правото на принудително
изпълнение се е погасило. Този факт следва да бъде зачетен в настоящето производство,
като след като страната не разполага с право на принудително изпълнение не разполага и с
възможността да реализира вземането си в настоящето исково производство.
Съдебното решение се ползва с петгодишна давност от датата на постановяването му,
поради което по аргумент на по-силното основание същото следва да важи и за заповедта за
незабавно изпълнение. /В този смисъл е Решение № 118/12.12.2019 г. по т.д. № 2288/2018
г. на ВКС/.
Предвид гореизложеното исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва
да бъдат и сторените от него разноски в размер на 1490 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение. В представения списък по чл.80 ГПК ответникът е претендирал разноски в
размер на 2000 лева, но е доказал реалното заплащане само на 1490 лева /договор за правна
защита и съдействие на л.54 делото/. В подкрепа на това разбиране са и задължителните за
съда разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС,
постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, в която е прието, че разноските за правна
защита, като форма на разход в производството, подлежат на възмездяване единствено в
случай, че реалното им заплащане от страната е доказано.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Държавен фонд “Земеделие”, с
адрес: гр. София, бул.”Цар Борис III" № 136, с БУЛСТАТ *********, представляван от
изпълнителния директор, чрез пълномощника си юрк. К. Н. против С. З. Н., ЕГН
**********, гр. Пазарджик, ......................................, с искане съдът да постанови решение, с
което да признаете за установено, че ищецът има изискуемо вземане срещу С. З. Н., в
8
размер на сумата от сумата от 24 446 лева - главница, сумата от 687,91 лева - лихва за
периода от 09.02.2013 г. до 20.05.2013 г., ведно със законна лихва от 21.05.2013 г. върху
главницата до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 1980/2013 г. по описа на РС Пазарджик, като погасени по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Държавен фонд “Земеделие”, с адрес: гр.
София, бул.”Цар Борис III" № 136, с БУЛСТАТ *********, представляван от изпълнителния
директор, чрез пълномощника си юрк. К. Н., ДА ЗАПЛАТИ на С. З. Н., ЕГН **********,
гр. Пазарджик, ......................................, сумата в размер от 1490 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9