Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260005
гр.Пловдив, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…дванадесети
август…през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Нели
Богданова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №282 по описа за 2020 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №126/02.03.2020г.,
постановено по търг. д. №263/2017г. по описа на Окръжен съд П., ЗД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* 75 279.09лв., представляваща
застрахователно обезщетение за настъпилия на 21.08.2014г. пожар, при който са
напълно унищожени чукова мелница и дробилка и частично увредени пелетна линия и
сушилен комплекс по договор за имуществено застраховане от 27.11.2013г., сключен
със застрахователна полица №****************, ведно със законната лихва,
считано от 02.05.2017г. до окончателното й заплащане, като искът до пълния предявен
размер от 81 820.59лв. е отхвърлен; 20 201.28лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 75 279.09
за периода от 11.09.2014г. до 02.05.2017г., като искът до пълния предявен
размер от 22 049.29лв. и за периода от 05.09.2014г. до 11.09.2014г. е
отхвърлен, 8125.44лв. - разноски, съразмерно на уважената част от исковете. „Д.“
ЕООД е осъдено да заплати на ЗД „Б.В.И.Г.“ АД разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска - 677.62лв.
Решението е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство – ЗД „Б.В.И.Г.“ АД в частта, с която исковете са
уважени. Жалбоподателят счита, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и противоречи на
действащи нормативни актове и съдебна практика, регулиращи процедурата и
основанията за определяне на застрахователно обезщетение. Изложени са подробни
съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа се твърдение, че ищецът не е материалноправно
легитимиран, тъй като не са представени доказателства за собственост по
отношение на застрахованото имущество, поради което не е правоимащо лице да
получи застрахователното обезщетение. Оспорва настъпването на събитие, явяващо
се покрит риск по смисъла на Общите условия към застрахователния договор, тъй
като са налице изключенията, предвидени в раздел VIII „Общи изключения“ на ОУ към
застрахователния договор във връзка с нормите на чл.207 от КЗ и чл.211 от КЗ /отм./,
които са основание за освобождаване на застрахователя от задължение за
заплащане на обезщетение, съответно - за намаляване обема му. Сочи, че са
налице и договорни основания за освобождаване на застрахователя от отговорност,
предвидени в букви Д и Е от т.2 на раздел VIII на ОУ, както и букви Б, Е и О
от раздел III на Клауза „Пожар и природни бедствия“. Твърди се, че
ищецът не е предприел съответните предохранителните мерки с цел предпазване на
имуществото от вреди, като е допуснал същото да бъде инсталирано и
експлоатирано в непригоден за това обект, неотговарящ на нормите за
пожаробезопасност. Възразява се, че в исковата молба и в самото решение не е
изяснен и решен въпросът кои конкретни вещи и имущество подлежат на
възстановяване и кои не, какво е било състоянието на сградата и вещите преди
процесното събитие, какви са били конкретните увреждания от самото събитие,
оценка на щетите, което ограничавало правото на процесуална защита на
жалбоподателя. Поддържа се твърдението, че сградата, собственост на ТД „Б.“ в
с. К., в която са се намирали вещите, няма налични съоръжения и не са взети
мерки за потивопожарна охрана, съгласно изискванията на РС „ПБЗН“. Коментират
се заключенията от съдебнотехническите експертизи, като се твърди, че същите са
оспорени от страните. В тази насока жалбоподателят се позовава на чл.90, чл.99
ал.4, чл.161 ал.1, чл.163, т.1, чл.172, чл.173, чл.178, чл.189, чл.193 от
Наредба №Iз-1971 за строителнотехнически правила и норми за
осигуряване безопасност при пожар. Възразява се и по отношение размера на
исковата претенция, като се твърди, че същата не кореспондира с действително
претърпените вреди. Поддържа се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, поради неспазване на действащите правни норми,
регулиращи експлоатирането на застрахованите обекти, като твърди, че обектът не
е бил въведен в експлоатация преди да започне извършването на производствена
дейност в него. Иска се отмяна на решението
в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени
искания. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответник - жалбата „Д.“ ЕООД, в представения
отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния
представител, оспорва изцяло въззивната жалба. Не представя нови доказателства.
Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и
чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.208 от КЗ /отм./.
Ищецът в първоинстанционното производство – въззиваема
страна в настоящето – „Д.“ ЕООД се позовава на договорни отношение с ответника ЗД „Б.В.И.Г.“ АД, произтичащи
от договор за имуществено застраховане от 27.11.2013г., обективиран в Комбинирана
застрахователна полица „Имущество“ №****************, издадена от
представляващия застрахователното
дружество в гр.П. - „Н. и с.“ ЕООД. Към момента на издаване
на застрахователната полица представителят на застрахователното дружество е бил
уведомен, че имуществото, предмет на полицата, е предадено на трето лице – „П.И.Г.“
ООД, лизингополучател по договор за финансов лизинг от 01.08.2013г., по силата
на който правото на собственост върху застрахованите машини ще премине върху
лизингополучателя в момента на изплащане на последната лизингова вноска. В
срока на осигуреното застрахователно покритие е настъпило застрахователно
събитие – пожар, възникнал на 21.08.2014г. в ползвания под наем от „П.И.Г.“ ООД
недвижим имот, състоящ се от две помещения в сграда, монолитно строителство,
собственост на ТД „Б.“, находящ се в с. К., община Х., обл. П., в който са били
инсталирани и застрахованите машини, което обстоятелство е изрично посочено в
застрахователната полица. От извършената
проверка от органите на противопожарна охрана е констатирано, че причина за
пожара е техническа неизправност в чукова мелница. Ищецът твърди, че още в
същия ден е уведомил представителя на застрахователното дружество за инцидента,
като на следващия ден – 22.08.2014г. от Комисия, включваща и представители на
застрахователя и на застрахования ищец, е съставен двустранен протокол за
щетите от пожара. След като от страна на застрахователя не са били предприети
действия за изплащане на застрахователно обезщетение, на 26.08.2014г. ищецът е
изпратил заявление до застрахователното дружество за изпълнение на поетите
ангажименти, а на 25.09.2014г. и на 30.09.2014г. ищецът е изпратил всички
документи, по случая, въз основа на които се претендира изплащане на
обезщетението по процесната полица. На 13.10.2014г. получил писмо от
застрахователното дружество, с което му е отказано плащане на застрахователно
обезщетение, обосновано с налично нарушение на правилата за пожарна безопасност
на обекта. Ищецът счита, че направеният отказ от ответника е неправилен и
противоречи на чл. 211 от КЗ /отм./, тъй като са били взети всички мерки за
пожарна безопасност. Претендира застрахователно обезщетение, вследствие
настъпило на 21.08.2014г. застрахователно събитие - пожар, определено на база
възстановителната стойност на частично увреденото имущество и действителната
стойност на бракуваното застраховано имущество, както следва:
1. Обезщетение за частично увредена палетна линия в размер на 46
114,01лв. без ДДС, формирана от сбора на направените разходи за материали в
размер на 19 819, 19лв., разходи по договори за възстановяване на линията в
размер на 24 569.09лв., разходи за труд за заплатени заплати и осигуровки в
размер на 3457,20лв., разходи за гориво за 1495,71лв.; претендира и заплащане
на обезщетение за забава за периода 05.09.2014г. до датата на подаване на
исковата молба в размер на 12 426,96 лв.;
2. Обезщетение за частично увреден сушилен комплекс – в размер на
20 006,58лв. без ДДС, формирана от сбора на следните суми по направените
разходи за материали по фактури в размер на 9015,66лв., разходи по договори за
възстановяване на линията в размер на 6038,01лв., разходи за труд за заплатени
заплати и осигуровки в размер на 3457,20лв. и разходи за гориво в размер на
1495,71лв. Претендира и заплащане на обезщетение за забава за периода от
05.09.2014г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 5391,44лв.
3. Обезщетение за изцяло изгоряла в пожара и бракувана чукова
мелница – с действителна стойност по фактура в размер на 8 000лв. без ДДС;
претендира за заплащане и обезщетение за забава за периода 05.09.2014г. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 2 155,87лв.
4. Обезщетение за изцяло изгоряла в пожара и бракувана дробилка –
с действителна стойност по фактура в размер на 7 700лв. без ДДС; претендира за
заплащане и обезщетение за забава за периода от 05.09.2014 г. до датата на
подаване на исковата молба в размер на 2075,02лв.
Искането, с което е сезиран
съдът, е да постанови решение, с което
да осъди ЗД „Б.В.И.Г.“ АД да му заплати
сумата от 81 820,59лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по сключен договор за имуществено застраховане от 27.11.2013г.,
обективиран в Комбинирана застрахователна
полица „Имущество“ №**************** и сумата от 22 049,29лв.,
представляваща обезщетение за забава, считано от 05.09.2014г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът ЗД „Б.В.И.Г.“ АД, оспорва така предявените искове. Не оспорва наличието на
валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
имуществено застраховане. Възраженията по основателността на исковете са
развити и във въззивната жалба, посочени по-горе.
След преценка на депозираните доказателства, касаещи
предмета на спора, доводите на страните и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата инстанция
намира за установено следното:
Безспорно в първоинстанционното производство и в
настоящето е наличието на валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор
за имуществено застраховане, обективирано в Комбинирана застрахователна полица
„Имущество“ №**************** от 27.11.2013г. Предмет на застраховане са машини
съоръжения и оборудване, предназначени за производство на дървени пелети, със
застрахователна сума/лимит на отговорност - 105 480лв. Няма спор, че
описаното в исковата молба оборудване е включено в предмета на застрахователния
договор.
Несъстоятелен е доводът на
жалбоподателя, че ищецът не е материалноправно легитимиран, тъй като не са
представени доказателства за собственост по отношение на застрахованото
имущество, поР. което не е правоимащо лице да получи застрахователното
обезщетение. Ищецът се легитимира като собственик на застрахованото имущество
посредством: фактура №**/06.08.2013г.,
която обективира доставка на пелетна линия,
фактура №***/17.06.2013г. за изработка и доставка на сушилня за дървени
трици и чипс, договор за покупко – продажба от 17.06.2013г. на чукова мелница „* *****“ и
фактура №1/14.06.2013г. за доставка на
дробилка ДРУ – 800. В качеството си на лизингодател, по силата на договор за
финансов лизинг от 01.08.2013г., „Д.“ ЕООД е придобило производственото
оборудване - пелетна линия за производство на пелети, състояща се от следните
машини: дробилка ДРУ, чукова мелница, сушилен комплес за дървени трици и чипс, пелет
преса, със задължение да ги предаде за ползване на лизингополучател – „П.И.Г.“
ООД. Според легалното определение на
договора за лизинг, дадено в чл.342 от ТЗ и по смисъла на цитираната
разпоредба, правото на собственост върху лизинговото имущество принадлежи на
лизингодателя. Според определението, дадено в раздел I-ви от клауза 001 – Пожар и други опасности от
коимбинираната застрахователна полица, „застрахован“ е посоченият като
притежател на тази застрахователна полица, който притежател е „Д.“ ЕООД, съответно и
правоимащо лице да получи застрахователно обезщетение.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че в исковата молба и в самото решение не е изяснен и решен
въпросът кои конкретни вещи и имущество подлежат на възстановяване и кои не,
какви са били конкретните увреждания от самото събитие. В исковата молба е
конкретизирано изцяло погиналото имущество и частично увреденото такова,
неговата стойност и начинът/компонентите от които се формира тази стойност. По
така конкретно очертаните обстоятелства в исковата молба е налице и съответното
произнасяне със съдебното решение.
Според застрахователната
полица основното покритие е пожар /включително последиците от гасенето на
пожара, експлозия или имплозия, удар от мълния, удар от самолет или друг
летален апарат или предмети, падащи от тях/.
Няма спор, че по време на
действие на застрахователния договор, на 21.08.2014г., е настъпило
застрахователното събитие пожар в помещението, в което е било разположено застрахованото
имущество – обект - сграда с местонахождение ПК 4177, с.К., обл. П., С. д. на
ТД Б. /отдадено под наем на „П.И.Г.“ ООД по силата на договор за наем от
01.07.2013г./. Няма спор, че застрахованият е изпълнил задължението си по
чл.206 ал.1 от КЗ /отм./ - да уведоми застрахователя и в тази връзка, на
22.08.2014г., след извършен оглед в присъствие на представител на
застрахователя, е съставен протокол, в който са отразени като увредени
машините, намиращи се в сградата в с. К., а именно: дробилка, чукова мелница,
сушилен комплекс за дървесни трици и чипс и пелет преса. Съгласно служебна бележка рег. №***-**.**.****г. от ОУ
ПБЗН – П., РСПБЗН – Х., вследствие възникналия пожар на 21.08.2014г. около 12.38ч.
в цех за екопелети с. К., е унищожена покривна конструкция, готова продукция –
екопелети, пелетна линия, чукова мелница, дробилка – електрическа, сушилни
съоръжения за дървени трици; лични документи на работник; СОТ система за обекта
и фирмени документи. Като причина за пожара е посочена – техническа
неизправност в машинен Агрегат – чукова мелница в цеха за екопелети.
Спорът в настоящия случай и пренесен пред въззивната
инстанция се концентрира върху това – налице ли са основанията за освобождаване
на застрахователя от отговорност по смисъла на чл.207 и чл.211 от КЗ /отм./,
съответно – последиците от настъпилото събитие – пожар, попадат ли извън
предмета на застрахователното покритие според раздел VIII на ОУ „Общи изключения“,
доколкото и жалбоподателят се позовава на съпричиняване – т.е. – специфичните
основания по смисъла на КЗ /отм./ за освобождаване от или намаляване
отговорността на застрахователя.
Основната процесуална защита
на жалбоподателя се свежда до твърдения относно състоянието на сградата, че
застрахованото имущество е било разположено в непригоден за това обект,
неотговарящ на нормите за пожаробезопасност. Тези твърдения, въведени и под
формата на възражения за съпричиняване, следва да се преценяват с оглед
специфичните основания за освобождаване, съответно намаляване отговорността на
застрахователя, регламентирани със специалния закон – КЗ /отм./. В случай че
състоянието на сградата е обстоятелство от значение за риска, следва да се
съобрази разпоредбата на чл.188 от КЗ /отм./. Съгласно ал.1 от цитираната
норма, при сключването на
застрахователния договор застрахованият, неговият пълномощник или неговият
застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Видно от самото предложение
за застраховане от 27.11.2013г. застрахователят е уведомен за обстоятелствата,
че застрахованото имущество е в обект с местонахождение ПК 4177, с.К., обл. П.,
С.д. на ТД Б., както и за вида производство, предназначението на сградата,
конструкцията й и др. обстоятелства, свързани с оценка на риска, вкл. и досежно
наличието на съоръжения за противопожарна охрана декларирани от представляващия
дружеството лизингополучател „П.И.Г.“
ООД. Разпоредбата на чл.188 ал.2 от КЗ /отм./ съдържа и определение за
понятието „съществени обстоятелства“ - за
съществени по ал. 1 се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят
писмено е поставил въпрос. Липсват данни – доказателства, включително и
твърдения от носещата доказателствената тежест страна – настоящия жалбоподател,
за писмено поставени въпроси относно обстоятелства, касаещи състоянието на
сградата. Сам по себе си този факт сочи, че състоянието на сградата не е
обстоятелство, което да е от значение за риска, тъй като същото е било
предварително известно за застрахователя. Приложението на разпоредбата на чл.207 от КЗ /отм./, на
която се позовава жалбоподателят, не може да се преценява без систематичната й
връзка с разпоредбата на чл.188 ал.2 от КЗ /отм./. Съгласно ал.1 на цитираната
норма, застрахованият е длъжен да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки и ал.4 - застрахованият е длъжен да извърши необходимите
действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие и да следва
указанията на застрахователя. А според ал.2 едва при неизпълнение на
задълженията по ал.1, в случай на настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение, а ако
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението
по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане само ако изрично е предвидил
това в договора. А, както се посочи, доказателства, както и твърдения за дадени
предписания и указания от страна на застрахователя, касаещи състоянието на
сградата, както при възникване на застрахователното правоотношение, така и по
време на действие на договора, не са ангажирани. Напротив, съгласно показанията
на свидетеля Р. – управител на „П.И.Г.“ ООД – лизингополучател на процесното
оборудване и наемател на сградата, в която е било разположено, се установява,
че не са били направени никакви писмени предписания от страна на застрахователя
при сключване на застрахователния договор, както и по време на неговото
действие. А както се посочи, всички съществени обстоятелства са били обявени от
застрахования – обектът, в който са експлоатирани застрахованите вещи, е
изрично посочен в предложението за застраховане, като е уточнено
производството, което ще се осъществява в същия този обект, както и
конструкцията на сградата, годината й на построяване, извършените
реконструкции, отстоянието й от други сгради и противопожарна служба, съответно
съоръженията за противопожарна охрана са изрично посочени като пожарогасители,
което предложение, касаещо преценката му от значение за риска, е прието от
застрахователя.
Това се отнася и до липсата на основания за приложение
на разпоредбата на чл.211 т.2 от КЗ /отм./, съгласно която, застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор. Възраженията на жалбоподателя за
неизпълнение на задълженията по застрахователния договор от страна на
застрахования се свеждат до позоваването на клаузите на раздел VIII от ОУ
„Общи изключения“, букви Д и Е от т.2, както и букви Б, Е и О от раздел III на Клауза
„Пожар и природни бедствия“. Предвид горепосоченото, безспорно липсват
основанията по т.2, б. Е от раздел VIII от ОУ, съгласно която
застрахователната полица не покрива загуба или повреда на имущество, причинени
поради неспазване от страна на застрахования на писмените предписания на застрахователя
при сключването на застраховката или по време на нейното действие, тъй като
такива предписания не са давани. Не са налице и основанията по букви Б, Е и О
от раздел III на Клауза „Пожар и природни бедствия“, съгласно които
не се покриват загуби или повреди на застраховано имущество, причинени от
избухливи, запалителни, разяждащи и др. опасни вещества, неправилно съхранявани
в застрахования обект; за което са нарушени обичайните условия за съхранение;
причинена от ръжда, корозия, ферментация, самозапалване, износване или
овехтяване, надраскване, нащърбване, разкъсване, строителни недостатъци, грешка
в проекта, лошо изпълнение или некачествени материали. Самите твърдения на
жалбоподателя /че състоянието на сградата, в която се намира застрахованото
имущество, не съответства на изискванията за пожаробезопасност/, не се
препокриват с основанията, на визираните в тези клаузи изключения.
С оглед позоваването на
Наредба №Iз-1971 от 29.10.2009г. за строителнотехнически правила
и норми за осигуряване безопасност при пожар, следва да се прецени предвиденото
изключение в клаузата на т.2, б.Д от раздел VIII от ОУ. Цитираната клауза
предвижда изключение от застрахователно покритие за вреди, причинени, поради
неспазване от страна на застрахования на действащи правни норми. В
първоинстанционното производство, с отговора на исковата молба, ответникът се
позовава само на разпоредбата на чл.8 от Наредбата, като текстът на
разпоредбата е неточно възпроизведен. Съгласно цитираната норма – чл.8 ал.1 от
Наредбата, изм. ДВ бр.75/27.08.2013г., действаща към момента на сключване на
договора за застраховка, за осигуряване
на безопасността при въздействия от пожар строежите или части от тях и
помещенията в зависимост от функционалната им пожарна опасност се подразделят
на класове и подкласове съгласно табл. 1. Според определенията, дадени в
цитираната таблица и трите, приети при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнотехнически експертизи, са идентични - обектът за производство на
пелети в с. К., обл. П., С. д. на ТД „Б.“ е клас на функционална пожарна
безопасност Ф5 и подклас Ф5.1 и е от категория на пожарна опасност Ф5В. По
отношение на релевантния за спора въпрос - отговарял ли е обектът на
предвидените за съответния функционален клас и категория нормативни изисквания
за пожарна опасност, процесуалните изисквания за оценка на заключенията от
съдебните експертизи са правилно изпълнени от първоинстанционния съд. Само според
допълнителното заключение от пожаротехническа експертиза, изготвено от в.л. Р. Г.
/л.418/, обектът не е отговарял на предвидените за функционален клас и
категория нормативни изисквания и пожарна опасност. Това заключение правилно не
е кредитирано от първоинстанционния съд, доколкото първоначално изготвената, с
участието на същото вещо лице експертиза, съдържа противоречиво заключение.
Преди всичко заключението от повторната експертиза /с вещо лице Н.П., л.457/,
както и заключението от тройната експертиза /л.543/, са обосновани и идентични
– обектът е отговарял на предвидените за функционален клас Ф5.1 и категория по
пожарна опасност Ф5В на нормативните изисквания за пожарна опасност. Така
даденото заключение се кредитира не само като обективно изготвено, но и
съпоставимо с останалите гласни и писмени доказателства. Свидетелят В. Р.
/управител на „П.И.Г.“ ООД/, присъствал при избухване на пожара на 21.08.2014г.
и участвал при гасенето на пожара, депозира показания за наличие и използвани
при гасеното на пожара притежавани от дружеството шест пожарогосителя – четири
прахови и два водни, като уточнява, че са използвали и включен маркуч към
водопровода с течаща вода. По реда на чл.192 от ГПК по делото са представени
писмени доказателства – протоколи за извършено техническо обслужване,
презареждане и хидростатично изпробване на устойчивост на налягане на
пожарогасители, фактури за заплащане на услугата, датиращи за период м.01. –
м.06.2014г., както и фактури за придобиване на пожарогасители /л.354 и сл./. Що
се отнася до уведомително писмо №339/02.09.2014г.
от РДПБЗН П., съдържащо данни за това, че на собственика на имота, в който е
възникнал пожара и след проверка на място са дадени предписания за липсващи
нормативно изискващи се документи по ПБ от Наредба №I-з-2377/2011г., то освен че в същото
писмо не е конкретизирано кои са липсващите документи, като не са ангажирани и
доказателства в тази насока, за да се изследва евентуално наличие на причинна
връзка между липсващите документи и настъпването на застрахователното събитие,
следва да се акцентира върху горепосочените заключения, а именно, че обектът е
отговарял на предвидените за съответния функционален клас и категория
нормативни изисквания и пожарна опасност. Това се отнася до доводите, съдържащи
се във въззивната жалба, касаещи приложението на разпоредбите на чл.90, чл.99
ал.4, чл.161 ал.1, чл.163, т.1, чл.172, чл.173, чл.178, чл.189, чл.193 от
Наредба №Iз-1971 за строителнотехнически правила и норми за
осигуряване безопасност при пожар. Ако не са нововъведени възражения, то същите
са неоснователи, а и неотносими към спора. Следва да се допълни, че
разпоредбата на чл.193 ал.1, т.1 от Наредбата предвижда изключение от
визираните изисквания /за сградни водопроводни инсталации за пожарогасене/ именно
по отношение на производствени сгР. и складове от клас Ф5.1. Съгласно редица решения, постановени при действието на
КЗ /отм./ /цитирани от първоинстанционния съд, включително и решение №168/2016г. по т.д.№ 2284/2014г. на ВКС, II
т.о., решение
№79/29.06.2012г., по т.д. № 802/2011г. на ВКС, II т.о и др./, необходимо е да се изследва наличието на причинна
връзка между неизпълнението на конкретно задължение от страна на застрахования
и настъпването на застрахователното събитие или препятстване на доказване на
обстоятелствата, при които е настъпило събитието. В тежест на застрахователя е
вменено да докаже пряка причинноследствена връзка между неизпълнението на
съответното задължение на застрахования, визирано в ОУ към застраховката и
настъпването на застрахователното събитие, каквото доказване в случая не е
проведено. Съдебната практика приема, че
не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, като същата
следва да се докаже в процеса от застрахователя, като подлежи на преценка вида на
съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие и
неизпълнението ще е санкционируемо само за задължение, което да способства настъпването
на застрахования риск. В случая дори и да са налице липсващи документи, касаещи
пожаробесопасността на сградата, включително дори и да са налице незначителни
отклонения от поднормативни изисквания по отношение на тази сграда /която все
пак не е предмет на застраховане/, то това не е способствало за създаване или настъпване
на застрахования риск.
Ето защо настоящата инстанция
възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд за наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по смисъла на чл.208
от КЗ /отм./.
По отношение размера на
дължимото обезщетение, позовавайки се и правилно кредитирайки заключението от
приетата и неоспорена от страните СТЕ на в.л. инж. В. Н., първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбите на чл.208 ал.1, ал.2 и ал.3 от КЗ /отм./ и
е приел, че общо дължимият размер застрахователно обезщетение за напълно
унищожени машини и съоръжения, както и за тези които подлежат на възстановяване
е в размер на 75 279.09лв. /като на основание чл.272 от ГПК въззивната
инстанция препраща към изчерпателните и конкретни мотиви в тази насока/.
Възприемат се и изводите за основателност на акцесорната претенция за обезщетение
за забава плащането на главницата от 75 279.09лв. – в размер на
20 201.28 лв., дължимо за периода от 11.09.2014г. до 02.05.2017г.
По изложените съображения
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, във вр.
с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски пред въззивната инстанция, които, съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК, са в размер на 2 800лв. – адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №126/02.03.2020г., постановено по търг. д. №263/2017г.
по описа на Окръжен съд П., в обжалваната част, с която ЗД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********
е осъдено да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 75 279.09лв., представляваща застрахователно обезщетение за
настъпилия на 21.08.2014г. пожар, при който са напълно унищожени чукова мелница
и дробилка и частично увредени пелетна линия и сушилен комплекс по договор за
имуществено застраховане от 27.11.2013г., сключен със застрахователна полица №****************,
ведно със законната лихва, считано от 02.05.2017г. до окончателното й заплащане;
сумата от 20 201.28лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 75 279.09
за периода от 11.09.2014г. до 02.05.2017г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********
да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 2 800лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: