Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №81

                       

                                             Гр . Видин 03.10.2019г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  осемнадесети септември

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1 С. С.                          

                                                                                                            2. Г.Й.

                                  

ПРИ СЕКРЕТАРЯ            А.А.                                И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.    в. ГР.Д. №   264           ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на П.Н.К. чрез адв. Б… против Решение №156 от 01.04.19г. по гр.д. №2374/18 на ВРС,с което е допусната делба между страните с равни права-по ½ ид.част.Жалбоподателят твърди,че  така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно като счита,че следва да се допусне делба на съсобствения недвижим имот,придобит в режим на СИО, с права 5/6ид.части за него и 1/6 ид.част  за съделителката Л.  В.Е..Твърди,че той има по-голям и основен принос за придобиване на семейното жилище,поради което иска от ВОС да отмени обжалваното решение и постанови ново,с което да допусне делба при посочените от него квоти. Претендира за разноски по делото в двете инстанции.

 В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Л.  В.Е.,уведомена чрез адв.Л. И. не е   подала писмен отговор и не е взела становище по въззивната жалба.В съдебно заседание процесуалният преидставител на страната моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно,тъй като  поделото не е доказан по-голям принос за П.Н.К..

 

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.34 от Закона за собствеността. Иска се делба на недвижим имот-апартамент в гр. В…-бивша СИО.По делото е установено,че ксраните са бивши съпрузи като бракът им е сключен на 04.11.2000г. и прекратен с развод на 23.04.2008г.По време на брака на 09.11.2000г. страните са закупили процесното жилище за сума от 4 158,30лв. по НА ,а според твърденията на страните действителната продажна цена е 10 000лв..На 07.06.2000г.  П.Н.К.  е продал свой недвижим имот в гр. Л… за сума от 3 500лв.,за която твърди,че е вложил при закупуването на апартамента в гр. В….Твърди също,че към тази сума е добавил и свои 4 000лв.,поради което претендира за по-голям принос.От изслушаните пред ВРС свидетели единствено се установява,че имота в гр. Л… е продаден за 3 500лв.в брой и по думите на П.Н.К. тази сума е вложена при покупката на семейното жилище-апартамент в гр. В...

При тези данни ВРС е допуснал делба между страните при равни квоти по ½ ид.ч. за всеки като се е позовал на чл.21,ал.1 и ал.3 СК.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

От представените по делото доказателства  се установи по категоричен начин, че страните са бивши съпрузи и имота,предмет на делбата е придобит по време на брака в режим на СИО.Правилно ВРС е посочил,че в случая отношенията се уреждат според разпоредбата на чл.21 СК като се е спрял подробно на наличието на съвместен принос според този законов текст.Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционното решение в тази част и предвид разпоредбата на чл.272 ГПК не счита за необходимо да ги прповтаря.

Счита,че следва да изложи съображениято си относно претенцията на съделителя П.Н.К. за по-голям финансов принос при закупуване на жилището и съответно за по-голям дял придопускане на делбата му.Разпоредбата на чл.29,ал.3 СК дава възможност на единият от бившите съпрузи да се определи по-голям дял от общото имущество,ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на  другия съпруг.Искът по чл.29,ал.3 СК е самостоятелен иск и той може да се предяви  в срок до една година от прекратяване на брака-чл.31 СК.Бракът между страните е прекратен на 23.04.2008г. и в законния едногодишен срок никой от бившите съпрузи не е предявил иск по чл.29,ал.3 СК,поради което е отпаднала възможността да се претендира по голям дял от общото имущество и за двамата съпрузи.

Извън изложеното от събраните пред първата инстанция доказателства не се установи по категоричен начин някой от бившите съпрузи да има по голям принос при придобиване на делбения имот.

Тъй като въззивната жалба е от П.Н.К. и той претендира по-голям дял,а и доказателствата са събрани в тази насока съдът ще коментира единствено този въпрос.От представения НА /339/07.06.2000г. се удостоверява,че П.Н.К. е продал собствен имот в гр. Л.. за сума от 3 500лв.Няма категорични доказателства обаче ,че именно тази сума е вложена в покупката на процесното жилище в гр. В...Свидетелските показания са в насока,че по думите на самия П.Н.К. тези пари са послужили за закупуването на жилище в гр. В...Преповтарянето на изявления ,изхождащи от страна по делото не могат да бъдат ценени като убедителни и безспорни.Липсват преки и категорични доказателства за установяване на този факт-напр. непосредсвени лични впечатления на свидетеля или превод по банков път на въпросната сума.От друга страна налице е разминаване в цената на имота по НА е 4 158,30лв. ,а според твърденията на страните -10 000лв.При това положение не може да се прецени каква сума би съставлявала значително по-голям принос при закупуване на жилището,поради което отново тази претенция остава недоказана.

Като краен резултат се налага извода,че претецията на съделителя П.Н.К. за по-голям принос и съответно за по-голям дял от общото имущество на страните остава недоказана по основание и размер.

По изложените съображения, въззивната инстанция счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено в частта, в която делбата е допусната при равни квоти-по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

Разноски не са претендирани от ответниците по жалба и няма данни такива да са направени, поради което не следва да им се присъждат.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение  №156 от 01.04.2019 г. по гр. д № 2374/2018 г.  на ВРС в частта, с която е допусната делба между страните с равни права-по ½ ид.част за всеки от съделителите.

В останалата част решението като не обжалвано е влязло в законна сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                       2.