О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№….
гр.
Пазарджик, 17.09.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Петкова ЧНД № 1613/2019 г. по описа на РС- Пазарджик и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалбата от В.К.Г., с ЕГН- **********,***, в качеството й на
пострадала против Постановление на Районна прокуратура гр. Пазарджик от
06.03.2019 г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 32/2019 г. по описа на РУ-
Септември при ОД на МВР- Пазарджик, пр. преписка Вх. № 3310/2018 г. по описа на
РП- Пазарджик, образувано за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно и необосновано. Формираните
правни изводи не кореспондирали на установената от доказателствата фактическа
обстановка, като се изнасят твърдения за установена от доказателствата различна
от изложената от прокурора фактология. Последната била възприета едностранчиво
и при кредитиране единствено на показанията на Г. Г., които не отговаряли на
истината. Твърди се, че били налице елементите на фактическия състав на
престъплението самоуправство. Иска се съдът след като вземе предвид изложените
доводи да постанови съдебен акт, по силата на който да отмени обжалваното
постановление и да върне същото на Районна прокуратура-Пазарджик.
Районният съд след проверка по книжата на делото намира, че жалбата е
процесуално допустима, т.к. е подадена от лице легитимирано да обжалва
горепосочения прокурорски акт и в законоустановения срок, като по съществото си
е неоснователна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Наказателното производство е образувано след подадена
жалба от В.Г. *** на 04.10.2018 г., с която моли да бъде извършена проверка
дали лицето Г. Г. не е извършил самоуправни действия по отношение на нея и
синът й П. Г. с действията си по премахване на простор и зазиждане на прозорец
в ползвания от нея имот.
Производството е водено за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК, за
това че през месец септември 2018 г. (на неустановена дата) самоволно не по
установения от закона ред, е осъществено чрез зазиждане на прозорец и
премахване на простор, едно оспорвано от другиго- П. Г. и В.Г. свое
предполагаемо право на изключително владение по отношение на имот, находящ се в
гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, ет.*.
Наказателното производство е приключило с
постановление на прокурора за прекратяването му на основание чл.24 ал.1т.1 от НПК.
При постановяване на атакувания прокурорски акт
неговият автор е изложил фактология, базирана на събраните доказателства-
основно показанията на св. В.Г. и св. Г. Г. Така описаната фактология се
споделя от съда, поради е и ненужно нейното преповтаряне.
С оглед на
установеното от прокурора от фактическа страна, напълно обоснован се явява
изводът му относно това, че липсва престъпно поведение.
За да е налице осъществяване на престъплението
самоуправство би следвало да е налице възникнал спор за имуществено право между
две страни, при което деецът, чието право се оспорва от насрещната страна по
правоотношението, извършва действие, с което самоволно, по свое усмотрение,
осъществява своето оспорено право. В конкретния случай доказателства в тази
насока изобщо не са налице. Напротив доказателствата сочат на безспорно
установено фактическо положение, което сочи, че св. В.Г. е ползвала в
продължение на 40 години съоръжение, представляващо външен простор, монтиран от
външната страна на хола на втория жилищен етаж на къщата, собственост на сина й
П. Г., както и че е ползвала помещение, находящо се в приземния етаж на къщата.
Установено е също, че в един момент действително е възникнал спор за
имуществено между св. В.Г. и св. Г. Г.- право на собственост и владение по
отношение на недвижимия имот- помещение на приземен етаж на къщата на ул. „Г.С.
Р.“ № ** в гр. С. Този спор е възникнал през лятото на 2018 г., когато св. Г. е
зазидал прозореца на това помещение. Между същите страни е възникнал спор и по
отношение на ползването на жилищния имот като цяло, доколкото същият е породен
поради наличието на външен простор, поставен на външната стена на една от
стаите на втория жил. етаж, собственост на сина на св. В.Г. и възможността за
ползване на общите части на това жилище, като е породен от действията по
премахването на това съоръжение от св. Г.
От показанията на свидетелите В.Г. и Г.
Г. става ясно, че въпросното приземно помещение е ползвано от семейството на В.Г.
от години, както и поставеният външен простор. Св. Г.обаче твърди, че
приземният етаж, в т.ч. и въпросното помещение е негова собственост, като без
негово съгласие семейството на В.Г. ползва същото и съхранява свои вещи. Като
собственик на помещението, той бил зазидал прозореца под страх от възможен
достъп от крадци. Същевременно св. Г. в показанията си заявява, че не може да
каже чия собственост е ползването от нея и семейството й помещение.
От така събраните доказателства става
ясно, че до лятото на 2018 г., св. Г. въпреки, че е знаел, че св. В.Г. ползва
приземното помещение, не се е противопоставил срещу нейните действия по какъвто
й да е начин- нотариална покана да освободи имота, съдействие от
съдия-изпълнител или др. под. възможности, с които разполага за да реализира
правата си по гражданско-правен ред. Казано с други думи своеобразният
имуществен спор, който е възникнал между св. Г. и св. Г. през лятото на 2018 г.
е в момент, когато вече е съществувало едно трайно установено фактическо
положение- владеене и ползване на имота от св. Г., и след възникването му не са
налице действия от страна на св. Г., които да внесат промяна в същото. Едва със
зазиждането на прозореца на помещението между страните вече е възникнал
имуществен спор. И теорията и съдебната практика са единодушни, че
самоуправството може да се осъществи само с действие, което е насочено към
упражняване на спорно действително или предполагаемо право с имуществен
еквивалент. В случая след действията на св. Г. между двете страни вече е
възникнал имуществен спор, но след възникването му не са налице самоуправни действия
от страна на св. Г. Сиреч на такова, което е насочено към упражняване на спорно
действително или предполагаемо право с имуществен еквивалент.
По същия начин стоят нещата и по
отношение на простора монтиран на външната стена на втория жил. етаж. Няма
спор, че този простор е поставен и ползван от сем. на св. Г. в продължение на
години. Спорът е възникнал след премахването му и той засяга правото на
собственост и ползване на общите части в жилищния имот от съсобствениците и
етажни собственици. След възникването му не са налице действия от страна на св.
Г. по внасяне на промяна във трайното фактическо положение.
Поведението на св. Г. макар и
противоправно не е самоуправство. Това е така, защото спорната престация към
момента на възникване на спора е у св. В.Г., а не у насрещната страна- св. Г. Г.,
който претендира за нея и в случая следва да отнесе спора за решаване до съда
или друг компетентен орган. В този смисъл е и трайната съдебна практика на
върховната инстанция (Виж Решение № 245/11.06.2010 г. по н.д. № 162/2010 г. на
ІІ н.о. на ВКС; Решение № 20/13.04.2011 г. по н.д. № 646/2010 г. на І н.о. на
ВКС; Решение № 564/12.03.2012 г. по н.д. № 2488/2011 г. на І н.о. на ВКС;
Решение № 303/24.07.2012 г. по н.д. № 941/2012 г. на І н.о. на ВКС).
С оглед на изложеното правилни са изводите на
прокурора, че при липса на елементи от обективната страна на деянието по чл.323
ал.1 от НК, такова престъпление не е осъществено от Георги Гугутков. В случая
са налице чисто гражданско-правни проблеми, за чието разрешаване има и отделен
граждански ред (чл.109 ал.1 от ЗС, респ. Закона за етажната собственост).
С оглед на така
наложилия се извод и всичко казано до тук, то съдът намира, че постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство следва да се
потвърди.
Съдът намира, че по делото са извършени всички
възможни процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина, а
предприемането на други не е необходимо, т.к. това не би допринесло по никакъв
начин за изясняването на релевантни за делото факти.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че като е прекратил наказателното производство на основание чл.243 ал.1
т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК- поради липса на извършено престъпление от
общ характер, прокурорът от Районна прокуратура- Пазарджик е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата
против него като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК, Районен
съд- Пазарджик,
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Постановлението на Районна прокуратура-гр. Пазарджик
от 06.03.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 32/2019
г. по описа на РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик и пр. преписка Вх. №
3310/2018 г. на РП- Пазарджик водено за извършено престъпление по чл.323 ал.1
от НК.
Препис от определението да се изпрати
на РП- Пазарджик и жалбоподателя, за сведение.
Определението може да се обжалва и
протестира пред Окръжен съд- Пазарджик в седемдневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: