№ 2530
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Г. К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело №
20231100512595 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 219079/02.08.2023 г.,
подадена от В. Л. Р. – ищец по гр. дело № 65651/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
26 състав срещу постановеното по него решение № 11462/03.07.2023 г., с което е са
отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника В. М. осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се
в обидни думи и клеветнически твърдения, разпространени в писмо с вх. № ПГ-0194-
В25/21.02.2020 г. до Председателя на 44-то Народно събрание, както и за сумата от 13000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в обидни думи и клеветнически твърдения,
разпространени в телевизионно предаване „Денят с В.Д.“, излъчено по телевизионен канал
TV1 на 30.06.2020 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита
се, че съдът неправилно преценил, че в писмо с вх. № ПГ-0194-В25/21.02.2020 г. липсват
клеветнически твърдения. Следвало да бъде съобразено, че макар и отправено до
председателя на Народното събрание /НС/, съдържанието му било цитирано в различни
медии и така достигнало да неограничен кръг от обществеността. Погрешно съдът счел, че в
писмото не се съдържали конкретни твърдения, а само абстракти такива. Неправилно съдът
не възприел, че изказаните от ответника твърдения в предаването „Денят с В.Д.“ не
съдържали накърняващи честта и достойнството конкретни твърдения. Счита се, че
изказаното от ответника в минути 18.31 от предаването било клеветническо и обидно. Във
връзка с това съдът не взел предвид решение № РС-8639-3-19-033/19.06.2019 г. на
КПКОНПИ, с което било установено липсата на конфликт на интереси при придобиването
на апратаментите от ищеца. Направеното в минути 19.07 от предаването изказване било с
1
цел унижаване на ищеца, тъй като макар и обществена личност, която следвало да търпи
критики, в случая по адрес на В. Р. било засегнато достойнството на личността. Невярно
било твърдението, че ищецът притежавал медии заедно с Д.П.. Споменаването на името на
ищеца с това на Д.П. било с цел да бъде дискредитиран. Съдът следвало да съобрази като
невярно и позорящо твърдението на ответника, че търговски дружества на В.З. печелили
обществени поръчки, тъй като последният купувал художествени творби на ищеца.
Следвало да се има предвид, че в качеството си на министър В. Р. не оказвал влияние върху
начина на провеждане на обществени поръчки. Настъпилите вреди били доказани и от
приложените по делото медицински документи – амбулаторен лист № 000703/17.06.2021 г.,
издаден от д-р Л.У. и обменна карта от 17.06.2021 г. на В. Р. от д-р Л.У., ВМА, от които било
видно, че на пациента му била поставена диагнозата „смесено тревожно-депресивно
разстройство“.
Въз основа на изложеното е поискана отмяна н апроцесното решение и постановяване
на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.
Ответникът В. М. оспорва основателността на подадената от ищеца въззивна жалба.
Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска
потвърждаването му.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по гр. дело № 65651/2021 г. по описа на СРС, 26 състав е образувано по
искова молба с вх. № 29.06.2021 г., подадена от В. Л. Р., в която твърди, че в писмо с вх. №
ПГ-0194-В25/21.02.2020 г. до Председателя на 44-то Народно събрание ответникът направил
следните клеветнически изказвания спрямо него: 1) на стр. 1 от писмото, абзац 2: „В
репортаж на телевизия „Евроком“ от 07.02.2020 г., „Евродикоф“/същият си позволи да
отправи откровена заплаха срещу мен със закана за саморазправа и с тенденция за
отмъщение по отношение на моето гражданско поведение и съвест.“; 2) на стр. 1 от писмото,
абзац 3: „...това е систематично преследване, с оглед на предоставените му властови
възможности“; 3) на стр. 3 от писмото, абзац 2: „...поредната заплаха....“ и 4) на стр. 4 от
писмото, абзац 2: „Серията от заплахи и щети от незнайни криминални субекти към мен не
може да бъде определена като „случайна“ или причинена от „неизвестен извършител“.
Твърди, че не е заплашвал ответника по никакъв начин, нито го е преследвал, не е осъждан и
не е извършвал серия от заплахи към ответника. Счита твърденията за неверни, приписващи
му извършването на престъпление, както и за позорящи името и репутацията на ищеца в
обществото, тъй като по естеството си предизвикват негативна обществена оценка за
личността му. Твърди, че на 30.06.2020 г. в телевизионно предаване „Денят с В.Д.“, излъчено
по телевизионен канал TV1, ответникът е отправил следните клеветнически твърдения и
обидни изявления: 1) в 18:31 минута: „...той е като кукла невеляшка. Те го удрят, той се 1
изправя. Виждате, че при всеки един скандал Б. го пази, дори и в последния скандал с
апартаментите, където той беше придобил два на много изгодна цена. Дай боже всекиму
такъв невероятен късмет. Дори и тогава не падна, но той има гръб. И неговият гръб се
нарича Русия през В.З..”; 2) в 19:07 минута: „Въпреки че, както виждаме, той работи вече
твърде хубаво и с господин П.. И съответно пресата, медиите, които притежават. Но той е на
учудващ пост. Той всъщност е парламентарна комисия не само за култура и медии. Какво
общо има той с българската култура и какво общо има с медиите?“; 3) в 21:49 минута:
„...Доколкото знам, самият Златев е колекционер на негови творби или поскоро плащач на
негови творби.“; 4) в 22:04 минута: „Ако аз съм министър и Ви осигуря някакво удобство. Да
речем обществена поръчка, а Вие купувате мои творби. Това как изглежда? Как Ви се
струва? Нормално ли е? Ако аз продавам акварели по 5 000 лева парчето на някой, който е
спечелил обществена поръчка, как Ви се струва? Особено ако поръчката е от
министерството или изобщо подпомогнато от правителството.“ Поддържа, че изнесените
клеветнически твърдения и обидни изявления по адрес на ищеца в писмото и
телевизионното интервю са достигнали до широк кръг от лица, тъй като са отразени и в
множество електронни медии. Твърди, че вследствие на цитираните изказвания бил силно
разстроен и шокиран, като е било създадено негативно отношение спрямо него не само от
2
приятели, познати и колеги, но и от неограничена аудитория, а авторитетът му в обществото
и в средата, в която работи, е бил уронен, както и било накърнено доброто му име в
обществото. Поддържа, че вследствие на обидните и клеветнически изказвания станал
подтиснат и разстроен, нарушил се сънят му, изпаднал в депресивно разстройство, като и до
днес изпитвал стрес и притеснение
Въз основа на изложеното поискал осъждането на ответника да му заплати
обезщетяването на претърпените неимуществени вреди по 13 000 лв. за всеки един от двата
деликта, ведно със законната лихва от 21.02.2020 г., респ. от 30.06.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Ответникът В. В. М. е оспорил исковете, като посочва, че е автор на описаните
изявления, но счита, че същите са извадени от контекста и по същество не са обидни или
клеветнически. Поддържа, че страните са политически личности, поради което границите на
критиката спрямо ищеца следва да са по-широки по отношение на дейността му като
министър на културата и като председател на постоянна комисия на НС. Твърди, че всички
изнесени факти са верни, като описаните изказвания не представляват противоправно
поведение, а ищецът не е претърпял неимуществени вреди във връзка с тях.
По делото е представено свидетелство за съдимост на В. Л. Р. от дата 21.06.2021 г., в
което е посочено, че лицето не е осъждано към датата на издаването му. С писмо с изх. №
14208/25.06.2019 г. КПКОНПИ е изпратила на В. Р. свое решение № РС-8639-3-19-
033/19.06.2019 г. Същото е приложено към делото и в него е посочено, че комисията не е
установила конфликт на интереси по отношение на В. Р., заемало публична длъжност за
процесния за производството пред комисията период във връзка със закупуването през 2018
г. на апартамент № 25 намиращ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. „Юрий Гагарин“ № ****
и апартамент № 39, намиращ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. **** поради липса на
упражнение правомощия по служба.
В амбулаторен лист № 000703/17.06.2021 г. е посочено в неговата анамнеза, че е
преживял психотравми от служебен характер. Несправедливи обвинения през последните
години отключили онкологично заболяване, което било в ремисия след продължително
лечение в чужбина. През три месеца посещавал кабинета за психиатрично консултиране.
Обективното му състояние се изразявало в контактност, ориентираност за хора и обстановка,
без суицидни мисли Паметта и интелекта му били на нивото на социалния опит. Значително
нарушаване на съня и намален апетит. Поставената му диагноза била смесено тревожно-
депресивно разстройство.
Към исковата молба са представени извадки от интернет страници на електронни
новинарски издания, в които се съдържат интервюта на В. М., в които той коментира
личността на В. Р., както и статии, свързани с писмото, отправено от В. М. до председателя
на Народното събрание. Приложени са и редица електронни статии от различни интернет
медийни издания, писани по повод на личността на В. Р..
По делото са изслушани и свидетелските показания на Л.Н. – приятел и бивш студент на
ищеца. Познавал го от 1995 г. – 1996 г., когато бил негов студент в „НАТФИС“. Присъствал
на много негови изложби, откъдето фактически битувало тяхното приятелство. В. Р. бил
голям творец, на него му се възхищавали много българи и чужденци. Правел изложби по
цял свят. Свидетелят присъствал на негови изложби в чужбина. Виждал как го възприемат
хората от други държави. За пръв път чул за ответника през 2016 г., когато видял ищеца,
който изглеждал много зле, не бил на себе си. Бил целия червен, носел една шепа хапчета.
Споделил му, че много се разстроил от един човек. Тогава за пръв път чул името на
ответника. Но не го познавал лично. Не знаел какви неща е говорил, но се стигнало до там
В. Р. да диктува писмо, с което уведомявал някого, че се отказвал от участието си в много
голям проект. От него научил, че в състоянието, в което бил, нямало как да работи по този
проект. В последно време бил тежко болен. Не знаел какво отключило тази болест. Била се
появила две-три години преди даване на свидетелските показания. Лекувал се в Германия.
Допускал, че заболяването се отключило по повод на тези линчове и публични клевети. Бил
запознат с писмото. Чул се с ищеца по телефона. Бил много разстроен. Имали навика да се
3
виждат два-три пъти в годината. Не било много често. Но когато бил разстроен отказвал да
се вижда с когото и да е било. Трудно можел да каже дали са настъпили промени в
здравословното му състояние. Бил чувствителен човек. Вероятно са го били критикували и
други хора. Знаел за критиките на М.. Заради тях той ставал целия червен и пиел една торба
хапчета.
По делото са изслушани и свидетелските показания на Е.Н. – бивша служителка на
Министерство на културата, която работела там на длъжност „Главен секретар“ през 2021 г.
Познавала се с ответника В. М., но само в служебни правоотношения. Знаела за
конфликтната ситуация между него и В. Р., но никога не ставала пряк свидетел на
взаимоотношения между тях. Когато поела поста имало инициатива за отделяне на
дейността по повод на обществените поръчки в отделна дирекция, тъй като тази дейност до
онзи момент била част от дирекция „Правна“. По повод на това и съобразно йерархичната
подчиненост на дирекцията на главния секретар, свидетелката извършила преглед на
дейността на дирекцията години назад, за да добие представа за това как е работила през
това време. По повод на това разбрала, че по време когато В. Р. е бил министър на културата
фирми, чийто представител бил В.З. били спечелили обществени поръчки. Не могла да
назове точната година, но това било въввремето след 2010 г. По времето, когато
свидетелката била главен секретар на министерството, бил изготвен и изпратен сигнал до
Специализираната прокуратура по повод ремонта на Ларгото. Бил подадена сигнал и по
повод на паметника на Цар Освободител, тъй като той бил финансиран от руска фондация.
Не била чувала В. Р. да заплашва В. М..
По делото е приложен на оптичен носител и видеозапис от предаването „Денят с В.Д.“ с
дата 30.06.2020 г. Според изслушаната по делото СТЕ записът е автентичен и по него
липсват манипулации. Вещото лице е снело в писмен вид цялото нитервю.
Въз основа на тези доказателства съдът постановил своето решение, в което приел, че по
нито един от твърдените деликти не било доказано позорящо ищеца съдържание. Предвид
липсата на противоправно поведение от страна на ответника, предявените от ищеца искове
следвало да бъдат отхвърлени.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Разгледано по същество е и основателно, поради което въззивният съд препраща
на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, но съобразно
изложените възражения във въззивната жалба следва да посочи следното:
Страните спорят дали по отношение на ищеца В. Р. ответникът В. М. е изнесъл обидни и
клеветнически твърдения в свое писмо с вх. № ПГ-0194-В25/21.02.2020 г. адресирано до
председателя на НС и в интервю за предаването „Денят с В.Д.“ с дата 30.06.2020 г. и дали по
този начин е осъществена деликтната отговорност в размера, претендиран от ищеца.
Въззивният съд счита, че следва да бъде изяснено, че законът и съдебната практика
провеждат разлика между обида и клевета.
При обидата се засяга чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена
обществената оценка за дадена личност. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме
пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия.
Обида има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по
телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или Интернет.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с
факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия,
авторитета му и оценката на околните за него. Разгласените при клеветата факти и
обстоятелства са неистински и позорни. В практиката на ВКС по чл.45 и чл.49 ЗЗД се
приема, че като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира
съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
4
приписване на престъпление. В същото решение се приема, че фактическите твърдения, за
които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като
доказателствената тежест е на ответника. Следователно – дори дадени фактически
твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не
възниква отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД. Клевета може да има само при отнасяне на
конкретни неверни и позорни факти към определена личност. Начинът на поднасянето на
фактите не може да е основание същите да се считат за клеветнически, след като те са верни.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя
субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания, като
например да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да
търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни
възможности и др. Оценъчните твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те
могат да ангажират отговорността на автора им само ако засягат достойнството на
личността, т.е. ако съставляват обида.
Не е противоправно поведение, изразяващо се в изказване на мнение с негативна оценка
за определено лице, пряко или косвено засягащо общественото му положение, когато името
му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Необходимо е да не се касае за превратно упражняване на правото по
чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение да не е използвана, за да увреди
доброто име на другиго. Не може да доведе до възникването на отговорност негативната
оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения
живот, в случай че не засяга достойнството на личността (т.е. ако не осъществява състав на
престъплението обида или клевета). За всеки отделен случай подлежи на преценка дали
конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и
мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.
От тези изходни позиции следва да се прецени като неоснователно възражението на
въззивника-ищец, че в свое писмо с вх. № ПГ-0194-В25/21.02.2020 г. адресирано до
председателя на НС ответникът В. М. е изразил клеветнически твърдения. От съдържанието
на приложеното с исковата молба писмо и неоспорено от ответника се установява, че то е
подадено до г-жа Ц.К. /към момента на подаването му председателка на Народното
събрание/ с цел да уведоми нея и депутати, че на 07.02.2020 г. спрямо него била отправена
заплаха от В. Р. в предаването „Евродикоф“ и от това подателят на молбата изпитвал страх.
Възнамерявал да уведоми международни организации, журналисти, посолства,
правозащитни организации, тъй като изпитвал страх за себе си и за семейството си.
Използваната комбинация от прилагателно и съществително – „криминални субекти“ се
предшества от прилагателното „незнайни“. Т.е. ответникът не е конкретизирал ищецът като
такъв. В съдържателната част на писмото са описани материалите, които са приложени към
тях и в съкратен вид тяхното съдържание. Сам по себе си ответникът не изнася свои
твърдения по отношение на личността на В. Р., извън твърдението си, че по обществена
медия е бил заплашен и изпитвал страх от това. Част от описаните документи носят
характеристиките на официални справки – декларация с твърдението, че е подписана от
лицето В.Р.. Изразено е желание В. Р. да даде обяснение как негови произведения са се
озовали в колекцията на обвинения за престъпна дейност В.Р.. В тези твърдения не се
открива обиден или клеветнически израз, които да дискредитират личността на ищеца. При
този извод неотносимо към спора до какъв кръг лица е достигнало съдържанието на това
писмо, което не съдържа изрази, които да имат характеристиката на клевета или обида по
смисъла на действалото към момента на подаване на писмото законодателство.
В контекста на вече посочената съдебна практика, която приема, че отправянето на
сигнали, писма, жалби до институции, в които се твърди непраморено поведение или
престъпно обстоятелство на дадено лице, неследва да се приема като клевета, доколкото
адресантът упражнява свое законопризнато право за защита на свои субективни права. Още
повече, че ответникът М. е посочил, че изпитва страх за себе си и семейството си и отправя
предупреждение, че ще разгласи случая пред медии и представителства на чужди държави.
5
Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е счел, че в подаденото от
ответника В. М. до председателя на НС писмо с вх. № ПГ-0194-В25/21.02.2020 г. не се
съдържат клеветнически твърдения.
По отношение твърдението, че в предаването „Денят с В.Д.“ с дата 30.06.2020 г.
ответникът е изнесъл обидни и клеветнически твърдения по адрес на ищеца В. Р.,
въззивният съд счита, че същото е неоснователно. В исковата молба е направено позоваване
на три изказвания на интервюрания ответник, направени по различно време в рамките на
предаването.
Първото твърдение за изнесена клевета и сторена обида е по повод изказването
направено в 18:31 минута: „...той е като кукла невеляшка. Те го удрят, той се 1 изправя.
Виждате, че при всеки един скандал Б. го пази, дори и в последния скандал с апартаментите,
където той беше придобил два на много изгодна цена. Дай боже всекиму такъв невероятен
късмет. Дори и тогава не падна, но той има гръб. И неговият гръб се нарича Русия през
В.З..“. Правилно СРС е счел, че сравнението с кукла невеляшка показва ищеца в
положителна светлина, тъй като същият е характеризиран като устойчив човек.
Интервюраният В. М. твърди, че ищецът е имал късмет да придобие два апартамента на
изгодна цена. Нито придобиването на две жилища, нито придобиването им на изгодна цена
следва да се счита за клевета, самият интервюран не вижда в това нещо лошо, а напротив
нещо положително, което той нарича „късмет“. Предположението му, че ищецът има гръб
от Русия през В.З. също не може да се счете като обида или клевета. На първо място
твърдението за подкрепа на чужда държава към даден човек не е клеветническо ако то е в
рамките на добрия тон. На следващо място самият ищец е поискал приемането и
прилагането по делото на две статии, които показват връзките му с руската държава.
Първата статия е на в. „Труд“ и ссъ заглавие „В. Р. прие в ателието си посланик Е.М.“. Тази
статия е приета и приложена по делото и се намира на л. 37 от делото пред СРС. Втората
статия е от в. „24 часа“ и е със заглавие: „Р. получи благодарствено писмо от спецсъветник
на Путин“. Статията е приета и приложена по делото и се намира на л. 42. По делото не се
доказа името на В.З. да се свързва с отрицателно възприемане в обществото, което да
обуслови деликт от свързване името на ищеца с него.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че в изказването направено в
минута 19,07 от предаването внушвало, че В. Р. и „господин П.“ имат общи медии.
Направеното от ответника изказване е по повод добрата работа между тях двамата, а не че са
собственици на медии.
Неоснователно се явява възражението, че в интервюто е направено внушение, че
купувайки творби на В. Р., В.З. е печелил обществени поръчки. В изказването, направено в
минута 21.49 от предаването е посочено, че В.З. е колекционер на творби и плащач, т.е.
следва да се разбира като купувач, доколкото липсва твърдение, че се касае за дарение.
Петнадесет минути по-късно в минута 22.04 от предаването интервюраният, говорейки от
първо лице, единствено число задава въпрос, в който не се споменават имената на ищеца В.
Р. и на третото лице -В.З.. Между двете изказвания има петнадесет минути разлика, поради
което следва да се уважи направеното в отговора на исковата молба възражение, че това
изречение е извадено от конекста на цялото интервю без в него да се съдържат
клеветнически или обидни твърдения.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
съдебното решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна-ответник В. М.. В
о.с.з. от 19.02.2025 г. процесуалният му представител адв. Г. А. е заявил, че не прави искане
за разноски, тъй като такива не били сторени.
Въззивникът-ищец В. Р. няма право на разноски.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11462/03.07.2023 г., постановено по гр. дело № 65651/2021
г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие
предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7