РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. София , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Ася Събева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002376 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, 3-ти състав,
в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав :
при секретаря Елеонора Михайлова разгледа докладваното от съдия
Младенов т.д. № 2376 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, съдът взе
предвид следното :
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ем Би Енд Компани“ ЕООД, чрез
пълномощниците му адв. М.Д. и адв. П. Д., срещу решение № 717 от
14.02.2020 г. по т.д.№ 46/2019 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с
която по предявен от „Юробанк България”АД иск с правно основание чл. 422
от ГПК е признато за установено, че жалбоподателят дължи на банката
сумата в размер на разликата над сумата от 48 741.18 евро до 214 133,86
евро, представляваща главница по договор за револвиращ кредит № 102/2014
г. от 14.04.2014 г. и анекси, съответно анекс № А1-102/2015 г. от 14.04.2015 г.,
анекс № А2-102/2015 г. от 14.05.2015 г., анекс № A3-102/2015 г. от 11.06.2015
1
г. и анекс № А4-102/2015 г. от 07.12.2015 г., сключени между „Банка Пиреос
България“АД, като кредитодател, „Пиер Алте”ЕООД (с предишно
наименование „Виситекс”ООД)- кредитополучател, „Ай Джи Ей
Инвест“ООД, С. Ж. Б. и В. Г. Б., като солидарни длъжници, по силата на
договор от 5.02.2018 г., с който „Ем Би Енд Компани“ЕООД е встъпило в
дълга по кредитния договор и анексите към него, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.11.2018 г. до погасяването, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 2121 от 22.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 1366 от
2018 г. на Районен съд- Петрич.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че с извършените от солидарно задължените лица през периода от 12.12.2017
г. до 25.01.2018 г. доброволни плащания в размер на 97 500 евро не са
погасени частично задълженията по договор за кредит № 102/2014 г., а тези
по договорите за кредит № 103/2014 г. и № 104/2014 г., за които
необосновано е преценил, че са били най-обременяващи към момента на
извършване на плащанията. Наведен е довод, че първоинстанционният съд не
е съобразил, че на 20.11.2017 г. ЧСИ Д. е издал разпореждане за поправка на
разпределенията от 19.10.2017 г. по изп. дело № 309/2016 г., тъй като при
изготвянето им не е било съобразено разпределението от 19.05.2017 г.,
извършено по друго дело- изп. дело № 1/2017 г. на ЧСИ Х. Г., като от
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза е
установено, че при съобразяване с така извършената поправка на предходните
разпределения, изцяло са погасени задълженията по изпълнителните листове,
издадени за събиране на вземания по договори за кредит № 104/2014 г. и №
103/2014 г., а непогасени са останали вземанията по изпълнителния лист,
издаден за събиране на вземанията по договор за кредит № 263/2014 г. в
размер на 133 816.53 лв. и по процесния договор за кредит № 102/2014 г. в
размер на 474 779.24 лв., респ. на 242 750.77 евро, поради което задълженията
по този договор са били най-обременителни за длъжниците. Оттам
жалбоподателят черпи довод, че съобразно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, извършените
от длъжниците доброволни плащания следва да бъдат отнесени в погашение
на задължението по този договор, а не по договор № 104/14.04.2014 г., тъй
като, предвид извършената от самия съдебен изпълнител поправка на двете
разпределения, вземанията по него са били изцяло погасени. Посочено е, че
2
от второто допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза е
установено, че като се вземат пред вид всички погасявания на задължения по
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д № 464/2016 г. по описа на PC-Петрич
за задълженията по договор за кредит № 102/2014 г., заедно с анексите към
него, към датата на последното частично плащане - 24.08.2018 г.,
непогасеното вземане по този договор е в размер на 48 741,18 евро и се
поддържа, че доколкото след тази дата плащания не са били извършвани,
това е актуалният размер на главницата, дължима по договор № 102/2014 г.,
респ. по издадената заповед за изпълнение. Наведен е довод, че освен най-
обременяващо, задължението по договор № 102/2014 г. е и най-старото,
поради което сумите, заплатени доброволно от солидарните длъжници следва
да бъдат прихванати към него. Формулирано е искане за отмяна на решението
в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което искът за
установяване на вземането за тази част да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Въззиваемата „Юробанк България”АД оспорва въззивната жалба.
В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез
пълномощника си адв. И. Г. от ВрАК се твърди, че разпределенията на
постъпили суми по договор за револвиращ кредит № 102/2014 от 14.04.2014
г., които са обсъждани в заключенията на вещото лице, извършени по
изпълнителните дела, съответно от ЧСИ Х. Г. и ЧСИ Ш. Д., не са били
обжалвани от страните по съответните изпълнителни дела и са влезли в сила.
Изложено е, че влязлото в сила разпределение формира сила на пресъдено
нещо по въпроса кои вземания, с каква привилегия и в какъв размер подлежат
на удовлетворение, както и че влязлото в сила като необжалвано
разпределение преклудира възможността за пререшаване на въпроса за
неговата законосъобразност и за съществуването на самото материално право,
както и за начина, по който следва да бъдат разпределени сумите по
изпълнителното дело между взискателите. Наведен е довод, че сумата от 323
000 лв. правилно е била разпределена с акт на ЧСИ Ш. Д., тъй като тя е
получена от продажбата на вещи, предмет на договор за особен залог,
учреден за обезпечение на вземания на банката по договор за кредит №
104/2014 г., което обстоятелство не е било съобразено от вещото лице при
изготвяне на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
3
експертиза. Наведен е довод, че задълженията по договор за револвиращ
кредит № 102/2014 от 14.04.2014 г. не са били обезпечени с особен залог
върху движимите вещи, обект на публична продан. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото пред въззивната инстанция.
С. Ж. Б., В. Г. Б., „Ай Джи Ей Инвест“ООД- гр. Петрич и „Ем Ай Ви
Корпорейшън“ АД- гр. Петрич, конституирани в производството по делото
като трети лица- помагачи на страната на „Ем Би Енд Компани“ЕООД, не
изразяват становище по жалбата.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че с договор № 102 от 14.04. 2014 г., „Банка Пиреос
България”АД- праводател на „Юробанк България”АД е предоставило на
кредитополучателя „Виситекс“ООД, с настоящо наименование и
организационна форма „Пиер Алте“ЕООД, кредит в размер на 300 000 евро,
разделен на два „подлимита“, съответно от 250 000 евро – револвиращ
кредитен лимит за оборотни средства, целево предоставена за рефинансиране
на кредитни задължения на кредитополучателя към „Уникредит Булбанк”АД
и в размер на 50 000 евро- кредит-овърдрафт по разплащателна сметка.
Страни по договора в качеството на солидарни длъжници са и
конституираните като трети лица-помагачи на ответника „Ай Джи Ей
Инвест“ООД- гр. Петрич, С. Ж. Б. и В. Г. Б.. За обезпечаване изпълнението на
задълженията по кредитния договор с договор, сключен на 17.04.2014 г. с нот.
акт № 091, т. І, рег.№ 3252, съст. по нот. д. № 086/2014 г. от нотариус с рег.
№ 511, кредитополучателят „Виситекс“ООД е учредил в полза на банката
ипотека върху собствен недвижим имот с площ от 2 749 кв. м., ведно с
находящите се в него промишлена сграда със застроена площ от 1 482 кв.м.,
4
представляваща производствено хале- шивашки цех и административно-
делова сграда.
Със споразумение от 28.11.2017 г. страните по кредитния договор са
констатирали, че поради неизпълнение на задълженията по договора за
кредит № 102/2014 от 14.04.2014 г. в полза на банката е била издадена заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 464/2016 г. по
описа на PC- Петрич за пълния размер на вземанията по него и изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изп. д.№ 760/2016 г. по описа на ЧСИ
Ш. Д., рег. № 796. Установили са, че между същите страни са били сключени
договори за кредит, за събиране на вземанията по които, в полза на банката са
били издадени заповеди по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листове, като
следва : по договор за кредит № 103/2014 от 14.04.2014 г., по ч.гр.д. №
707/2016 г. по описа на PC Петрич за пълния размер на вземанията е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изп.д.№ 1/2017 г, по описа на ЧСИ Х. Г., peг. №
892, гр. Варна, вземанията по което впоследствие са били присъединени за
събиране по изп.д.№ 760/2016 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с peг. № 796, гр.
Петрич; договор за кредит № 104/2014 от 14.04.2014 г., за събиране на
вземанията по който са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 462/2016 г. и е образувано изп.д.№ 760/2016 г.
по описа на ЧСИ Ш. Д., с peг. № 796, гр. Петрич; договор за кредит №
263/2014 от 17.11.2014 г., за събиране на вземанията по който е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
463/2016 г. по описа на PC-Петрич, въз основа на който е образувано изп.д.№
760/2016 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с peг. № 796. Със същото споразумение
солидарните длъжници са се задължили да изплатят дължимите и непогасени
вземания по четирите договора за кредит, ведно със съответните разноски за
образуване и водене на заповедните и изпълнителни дела, при уговорен в
клаузата на разд. ІІ погасителен план. В клаузата на т. ІІІ „Ай Джи Ей
Инвест“ООД, С. Ж. Б. и В. Г. Б. са се задължили да осигурят сключване в
срок до 15.01.2018 г. на допълнително споразумение с нотариално заверени
подписи, с което „Ем Би Енд Компани“ЕООД да встъпи, при условията на чл.
101 от ЗЗД, като солидарен и неограничено отговорен длъжник за заплащане
на вземанията по четирите договора за кредит, ведно с дължимите разноски,
5
направени от кредитора по заповедните и изпълнителни производства.
С договор, сключен на 5.02.2018 г. с „Банка Пиреос България”АД-
праводател на „Юробанк България”АД и останалите солидарни длъжници, на
основание чл. 101, изречение първо, предложение първо от ЗЗД, „Ем Би Енд
Компани“ЕООД е встъпило в задълженията по четирите договора, за да
отговаря солидарно с останалите длъжници до размер на общата сума от
350 000 евро.
На 22.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 1366/2018 г. Петричкият районен съд е
издал заповед за изпълнение № 2121 в полза на „Банка Пиреос България”АД
срещу „Ем Би Енд Компани“ЕООД за сумата от 214 133,86 евро,
представляваща главница по договор за револвиращ кредит № 102/2014 г. от
14.04.2014 г., Анекс № A1-102/2015 г. от 14.04.2015 г., Анекс № А2- 102/2015
г. от 14.05.2015 г., Анекс № А3-102/2015 г. от 11.06.2015 г. и Анекс № А4-
102/2015 г. от 7.12.2015 г. към него, сключени между „Банка Пиреос
България“АД като кредитодател, „Пиер Алте“ЕООД- кредитополучател, с
предишно търговско наименование „Виситекс“ ООД, „Ай Джи Ей Инвест“
ООД, С. Ж. Б. и В. Г. Б. като солидарни длъжници, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
20.11.2018 г., до погасяването, както и за сумата от 8376,19 лв.- разноски за
заплатена държавна такса по делото и е издаден изпълнителен лист за
събиране на сумите от същата дата. Посочено е, че отговорността на „Ем Би
Енд Компани“ЕООД произтича от сключения на 5.02.2018 г. договор, с който
дружеството е встъпило в дълга по цитирания кредитен договор и анексите
към него. Безспорно е между страните по делото, че в срока по чл. 414 от ГПК
с формално писмено възражение длъжникът „Ем Би Енд Компани“ЕООД е
оспорил издадената заповед за изпълнение, което обуславя допустимостта на
предявения от банката срещу длъжника иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземането, с оглед наличието на правен интерес, като
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
Ирелевантна за допустимостта на установителния иск по чл. 422 от ГПК е
отмяната на издадената срещу „Ем Би Енд Компани“ЕООД заповед за
изпълнение № 2121/22.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 1366/2018 г. на РС-Петрич и
обезсилването на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, извършено
с определение № 2169 от 14.05.2019 г. по гр.д.№ 266/2019 г. С оглед трайно
6
формираната съдебна практика, обективирана в решение № 141/06.11.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2706/2013 г., ТК, I т. о., решение № 1/10.04.2018 г. на ВКС
по т. д. № 335/2017 г., ТК, II т. о., решение № 141/06.11.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2706/2013 г., ТК, I т.о., отмяната на разпореждането за незабавно
изпълнение по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК не води до обезсилване на самата
заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Единствената последица от отмененото разпореждане за незабавно
изпълнение е, че самата издадена заповед по чл. 417 ГПК вече не подлежи на
незабавно изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал.
1 ГПК. Наличието на издадената заповед за изпълнение обосновава и
интереса от висящото производство по установителния иск и съответно
изключва правен интерес от осъдителен такъв. Цитираната казуална практика
на ВКС свързва допустимостта на установителния иск по чл. 422 от ГПК с
наличието на издадена заповед за изпълнение, а не с възможността за
незабавното изпълнение, поради което с отмяната по реда на чл. 419 от ГПК
на разпореждането за допускане на такова изпълнение, не отпада правният
интерес от предявяването му, респ. не обуславя неговата последваща
недопустимост.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
представените писмени доказателства, че в изпълнение на споразумението от
28.11.2017 г. солидарните длъжници са заплатили на банката сумата в общ
размер от 97 500 евро, а именно : 40 000 евро на 12.12.2017 г; 8000 евро на
2.01.2018 г.; 9000 евро на 5.01.2018 г.; 3000 евро- на 19.01.2018 г.; 5000 евро-
на 25.01.2018 г., които са удостоверени с вносни бележки. През периода след
сключването на договора по чл. 101 от ЗЗД за кумулативно встъпване в дълг,
т.е. след 25.01.2018 г. в погашение на кредитите са заплатени следните суми :
2500 евро на 22.02.2018 г.; 7500 евро на 13.03.2018 г.; 8500 евро, на 12.04.2018
г.; 5500 евро на 10.05.2018 г.; 2000 евро на 30.05.2018 г.; 4000 евро на
8.06.2018 г.; 1000 евро на 19.07.2018 г. и 1500 евро на 24.08.2018 г. При
заплащане на горните суми длъжниците не са заявили кое от задълженията по
четирите договора погасяват. С писмо, връчено на „Банка Пиреос
България”АД на 17.04.2019 г., С. Ж. Б. и В. Г. Б. са заявили, че като
солидарни длъжници по изп.д.№ 760/2016 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. с рег. №
796, образувано за събиране на вземането по договор № 102/12.04.2014 г., за
7
което е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 464/2016 г., с извършените от
тях частични плащания в общ размер от 97 500 евро с левова равностойност
от 190 690.50 лв. погасяват задълженията по този договор, тъй като то е най-
обременително, защото остатъкът от дълга по него е най-голям в сравнение
със задълженията по останалите договори, респ. изпълнителни листове, както
и защото е най-старо, като най-рано възникнало. Волята на длъжниците
относно погасителното действие на извършените от тях частични плащания,
обективирана в споменатото писмо, не може да бъде зачетена при условията
на чл. 76, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, тъй като не е изразена към релевантния
момент на плащането, а значително по-късно.
Предвид инвокираните във въззивната жалба доводи, ключов за изхода
на спора по делото е въпросът за действителния размер на вземането по
договор № 102 от 14.04.2014 г., към датата на издаване на заповедта за
изпълнение, с оглед погасителното действие на извършените от солидарните
длъжници извън изпълнителното производство частични плащания.
Съгласно т. 9 от ТРОСГТК № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. В случая въззиваемото
дружество е встъпило в задълженията по процесния договор, за събиране на
вземанията по който е издадена оспорената заповед за изпълнение на
5.02.2018 г. и не се твърди, а липсват и доказателства до отмяната на
разпореждането за незабавно изпълнение, въз основа на издадения срещу
него изпълнителен лист да са били събрани суми. Същевременно, по делото е
установено, че за събиране на вземанията по четирите договора срещу
солидарните длъжници са били издадени заповеди за изпълнение и
изпълнителни листове, съответно по ч.гр.д № 462/2016 г. по описа на PC-
Петрич, за задълженията по договор за кредит № 104/2014 г., заедно с
8
анексите към него; изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д № 463/2016г. по
описа на PC-Петрич, за задълженията по договор за кредит № 263/2014 г.,
заедно с анексите към него; изпълнителен лист, изд. по ч.гр.д № 464/2016 г.
по описа на PC-Петрич за задълженията по договор за кредит № 102/2014 г.,
заедно с анексите към него и изпълнителен лист по ч.гр.д № 707/2016 г. по
описа на РС-Петрич, за вземанията по договор за кредит №103/2014 г.
Установено е също така, че преди издаване на оспорената заповед за
изпълнение срещу допълнително встъпилия в дълг по реда на чл. 101 от ЗЗД
съдлъжник „Ем Би Енд Компани“ЕООД, по изпълнителните дела, образувани
срещу останалите солидарни длъжници и срещу ипотекарните такива, са
образувани съответно изп. д. № 760/ 2016 г., по описа на ЧСИ Ш. Д.,
образувано срещу всички първоначални солидарни длъжници, по
горепосочените изпълнителни листове; изп. дело № 309/2016 г. на ЧСИ Ш. Д.,
което първоначално образувано от друг кредитор срещу единия от
солидарните длъжници - „Ай Джи Ей Инвест“ООД, по което банката се е
присъединила като кредитор за вземанията си по споменатите изпълнителни
листове и изпълнително дело № 1/2017 г., по описа на ЧСИ Х. Г., образувано
срещу ипотекарния длъжник „Артиго Инвест Груп“ООД, обезпечил с ипотека
изпълнението на задълженията по договор за кредит № 103/2014 г. за
вземанията по който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д № 707/2016г. по
описа на PC-Петрич. Същевременно, по делото е безспорно, а това е
установено и от събраните доказателства, че през периода от 12.12.2017 г. до
24.08.2018 г. в изпълнение на сключеното с банката споразумение от
28.11.2017 г. солидарните длъжници са извършили плащания в погашение на
вземанията по четирите договора в общ размер от 97 500 евро, без да посочат
задълженията по кой от тях погасяват. Съгласно ТРОСГТК № 3/27.03.2019 г.
по тълк. д. № 3/2017 г., когато длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. второ и изр. трето от ЗЗД и на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-
обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по
възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Тезата на жалбоподателя
9
е в смисъл, че с оглед погасителното действие на събраните в изпълнителните
производства суми преди издаването на заповедта срещу него, вземането на
банката по договор № 102/2014 г. е било най- обременително, поради което
погасителното действие на извършените от останалите солидарни длъжници
доброволни плащания следва да бъде отнесено към него. Най-обременителни
са тези задължения, които са най-големи по размер, за които текат най-големи
по размер лихви или ако са предвидени най-големи неустойки при
неизпълнението им. При отсъствие на такива най-обременително е
задължението, което е обезпечено в най-голяма степен. Ето защо съдът следва
да се произнесе по въпроса за размера на вземанията по четирите договора за
кредит, при съобразяване на събраните в принудителното изпълнение суми
към датите на извършените от солидарните длъжници частични плащания по
споразумението от 28.11. 2017 г. с оглед зачитането на погасителното им
действие върху най-обременителното от паралелно съществуващите
задължения към банката.
От допълнителното заключение от 27.12.2019 г. на допуснатата в
първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че по изп.д.№ 309/2016 г. по описа на ЧСИ Д. е извършено
разпределение на суми, съответно от 480 895 лв., събрани при изпълнение
върху движими вещи и на сумата от 1 201 136 лв. без ДДС, събрана от
изпълнение на върху недвижим имот или общо в размер на 1682 031 лв.
Видно от таблица № 1 към заключението, при така извършеното
разпределение изцяло са погасени вземанията по изпълнителен лист от
15.06.2016 г., изд. по ч.гр.д. № 462/16 г. , а непогасените вземания по
останалите изпълнителни листове са останали съответно в размер на 144
449,57 лв. по изпълнителен лист от 15.06.2016 г. по ч.гр.д. № 463/16 г. за
вземанията по договор № 263/14 г., на 512 505,14 лв. по договор № 102/14 г.
респ. по изпълнителен лист от 15.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 464/16 г. и в размер на
140 796,76 лв. за вземанията по договор № 103/14 г., респ. по изпълнителен
лист от 24.08.2016 г. по ч.гр.д. № 707/16 г.
От същото заключение се установява, че на 20.11.2017 г. ЧСИ Д. е издал
разпореждане за поправка на разпределението от 19.10.2017 г. като е взел
предвид актуалния размер на вземането на „Банка Пиреос България”АД по
изпълнителен лист от 24.08.2016 г., изд. по ч.гр.д.№ 707/16 г. след извършено
10
разпределение на ЧСИ Х. Г., влязло в законна сила на 13.06.2017 г. изцяло е
погасено вземането по договор № 104/14 г. и вземането по договор № 103/14
г. по изпълнителен лист от 24.08.2016 г. , а вземанията по останалите два
договора, са в размер съответно на 133 816,53 лв. по договор № 263/14 г. и на
474 779.24 лв. по договор № 102/14 г., т.е. съгласно това разпределение
вземанията по два от договорите- № 104/14 г. и № 103/14 г. са изцяло
погасени (таблица № 2 към заключението) още към 20.11.2017 г., преди
сключването на споразумението от 28.11.2017 г. в изпълнение на което са
извършени доброволните плащания. От изложеното е видно, че от самите
актове, съставени от ЧСИ Д. към датата на извършената поправка на
разпределението- 20.11.2017 г. вземането по договор № 102/2014 г. е било в
значително по-голям размер от това по договор № 263/2014 г., поради което е
било най- обременително за длъжниците, при това по данни от актовете на
частния съдебен изпълнител като орган по принудителното изпълнение-
съставените от него частични разпределения на събрани в изпълнителното
производство суми и актовете за тяхната поправка. Съгласно т. 4.3 от
допълнителното заключение на експертизата, към датата на споразумението
от 28.11.2017 г. задълженията по договор за кредит № 102/2014 от 14.04.2014
г. са в размер на 243 549,59 евро. Ето защо извършените от длъжниците
плащания през периода от 12.12.2017 г. до 24.08.2018 г. следва да бъдат
отнесени в погашение на задълженията за лихви и главница по договор №
102/2014 г., както е посочено в таблица № 13 от заключението, като в този
случай остатъкът от вземането е в размер на 157 337.22 евро.
По делото е установено, че с протоколи от 26.06.2018 г. и от 12.07.2018
г. ЧСИ с рег.№ 796 е извършил разпределение на 323 000 лв. без ДДС,
получена от изпълнение върху движими вещи, като не е взел предвид
поправката на разпределението от 20.11.2017 г. на сумата в размер на 480 895
лв., тъй като при описание на вземанията на „Банка Пиреос България”АД са
посочени като съществуващи погасените вземания по договор № 104/14, по
договор № 102/14 и по договор № 263/14, както и вземанията на НАП. При
проверка на счетоводните записвания в банката на 10.11.2017 г. експертизата
е констатирала, че при нея са осчетоводени вземанията в размер на 1 201 136
лв., а сумата в размер на 480 895 лв. не е осчетоводена по това разпределение.
Според второто допълнително заключение от 16.01.2020 г. при
11
преизчисляване на задължението по договор за кредит № 102/2014 г. като
бъдат съобразени погашенията в размер на 97 500 евро и разпределението от
323 000 лева в частта по договор № 102 - 212 362,27 лв. (108 579,10 евро) на
24.07.2018 г. задължението за заплащане на главница по договора за кредит
№ 102/2014 г. възлиза на 48 741,18 евро.
Неоснователно е възражението на „Юробанк България”АД, че
доколкото сумата от 323 000 лв. представлява стойността на движими вещи,
предмет на договор за особен залог, получената от проданта им сума
правилно е била прихваната срещу вземането на банката по договор №
104/2014 г. Установено е от допълнителното заключение от 27.12.2019 г. на
съдебно-счетоводната експертиза (таблица № 2), че при извършеното
предходно разпределение от 20.11.2017 г., вземанията по договор № 104/2014
г. са били изцяло погасени, поради което по същество с последващото
разпределение от 26.06.2018 г. е извършено повторно отнасяне на събрани в
изпълнението суми към вече погасени вземания. Съдът съобрази, че нито
банката нито солидарните длъжници са поискали повторна поправка на
разпределението, при която сумата от 323 000 лв. да бъде отнесена в
погашение на вземанията по договор № 104, а сумата от 595 865.20 лв.- в
погашение на вземанията по други договори и такова повторно разпределение
не е било извършвано, вместо което, така събраната сума е отнесена за
погасяване на вземанията по договор № 104/14 г., които вече са били
погасени. Освен това, съдът взе предвид, че от заложното право, произтича
привилегията на кредитора, да се удовлетвори предпочтително от стойността
на заложените вещи или съвкупности от такива, при конкуренция между
заложния кредитор и хирографарните кредитори на същия длъжник. Няма
пречка обаче, ако обезпеченото задължение е погасено с изпълнение върху
друго имущество на заложния длъжник, и ако последният е не само реално,
но и лично задължен, с получената при последващото осребряване на
заложените вещи сума да бъде погасено друго вземане на кредитора към
същия длъжник, но е недопустимо с така получената сума да бъде погасявано
вече погасено вземане, без да бъде извършено повторно разпределение, след
поправеното такова от 20.11.2017 г., каквото не е било осъществено от
съдебния изпълнител. Ето защо погасителното действие на събраната в
изпълнителното производство сума от 323 000 лв. следва да бъде отнесено
12
към договор № 102/2014 г., съобразно второто допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу
встъпилия в дълг длъжник „Ем Би Енд Компани“ЕООД – 20.11.2018 г.
вземането по договора за банков кредит № 102/2014 от 14.04.2014 г. е в
размер на 48 741,18 евро, в какъвто размер искът с правно основание чл. 422
от ГПК е основателен. Обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът е уважен за разликата над тази сума до 214 133.86 евро,
за която е издадена заповедта за изпълнение.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъде
определени разноските на „Юробанк България”АД, направени в заповедното
и в исковото производство.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 717 от 14.02.2020 г. по т.д.№ 46/ 2019 г. на
Благоевградския окръжен съд в частта, с която по предявен от „Юробанк
България”АД иск с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за
установено, че „Ем Би Енд Компани“ЕООД- гр. Петрич дължи на банката, по
силата на договор за встъпване в дълг от 5.02.2018 г., сумата над 48 741.18
евро до 214 133,86 евро, представляваща главница по договор за револвиращ
кредит № 102/2014 г. от 14.04.2014 г., анекс № А1-102/2015 г. от 14.04.2015 г.,
анекс № А2-102/2015 г. от 14.05.2015 г., анекс № A3-102/2015 г. от 11.06.2015
г. и анекс № А4-102/ 2015 г. от 07.12.2015 г., за която е издадена заповед за
изпълнение № 2121 от 22.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 1366/2018 г. по описа на
Районен съд- Петрич, както и в частта относно разноските, направени в
заповедното и в исковото производство И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България”АД срещу „Ем Би Енд
13
Компани“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Петрич, ул. „Атон“№ 11, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
установяване на съществуването на вземането на сумата над 48 741.18 евро
до 214 133,86 евро, представляваща главница по договор за револвиращ
кредит № 102/2014 г. от 14.04.2014 г., анекс № А1-102/2015 г. от 14.04.2015 г.,
анекс № А2-102/2015 г. от 14.05.2015 г., анекс № A3-102/2015 г. от 11.06.2015
г. и анекс № А4-102/2015 г. от 7.12. 2015 г., претендирана по договор за
встъпване в дълг от 5.02.2018 г., за която е издадена заповед за изпълнение №
2121 от 22.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 1366/2018 г. на Районен съд- Петрич, ведно
със законната лихва върху тази сума от 20.11.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, „Ем Би Енд Компани“ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул.
„Атон“№ 11, да заплати на „Юробанк България”АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, разноските в заповедното производство за
заплатена държавна такса в размер на 1906.58 лв. и разноските, направени в
първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение
от 1143.95 лв., както и за съдебно-счетоводна експертиза от 91.04 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, „Юробанк България”АД с
ЕИК ********* да заплати на „Ем Би Енд Компани“ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул.„Атон“№ 11, разноските
направени по водене на делото пред въззивната инстанция за заплатена
държавна такса в размер на 6469.60 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С. Ж. Б. с ЕГН
**********, от гр. ***, ул. „***“№ ***, В. Г. Б. с ЕГН **********, от гр. ***,
ул. „***“ № ***, „Ай Джи Ей Инвест“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Петрич, ул. „Атон“№ 11, и „Ем Ай Ви
Корпорейшън“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Петрич, местност „Алмалък-Омондрос“, като трети лица помагачи на „Ем
Би Енд Компани“ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
14
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15