Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ А
състав, в публично заседание на шестнадесети декември двехиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гражданско дело
№ 7044
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „С.б.з.а.л.п.г.и а.р. /СБАЛГАР/ – Д-р М.“ ООД срещу решение от 15.02.2019г.
по гр. дело № 62843/2017г. на Софийски районен съд, 144 състав, в частта, с която
е осъдено дружеството - жалбоподател да заплати на М. И.С. на основание чл. 213,
ал. 2 КТ, сумата 1013 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа
за периода 01.06.2017г. - 30.06.2017г., ведно със законната лихва от
08.09.2017г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ
- сумата 655. 36 лв. за 14 дни през 2017г., ведно със законната лихва, считано
от 08.09.2017г. до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че в обжалваната
част за уважаване на исковете по чл. 213, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ решението
е неправилно и необосновано, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Въззивникът поддържа, че за приложение на разпоредбата на
чл. 173, ал. 4 КТ не е необходимо всички служители или работници да са
едновременно в платен годишен отпуск, поради което изводите в тази връзка на първоинстанционния
съд са неправилни. Твърди, че целият персонал на клиниката, състоящ се от общо
девет медицински работници, е подал молби за прекратяване на трудовите
правоотношения, като е разрешен платен отпуск на 6 души, между които и ищцата, а
един лекар, една акушерка и медицинският секретар са оставени на работа за
довършване на процедури, които не могат да бъдат прекъснати. Сочи, че с оглед
заявеното желание за прекратяване на трудовото правоотношение от всички
медицински специалисти, считано от 01.07.2017г., болницата е следвало да
осигури друг екип, но в болницата не съществува възможност, поради липса на
достатъчно кабинети, за работа едновременно на два екипа от специалисти. Поради
това поддържа, че ищцата е следвало да осъществява фиктивна дейност в клиниката
за процесния м. юни 2017г., което е финансово
неоправдано. Твърди, че целта на издадената заповед № 28/30.05.2017г., с която
е ограничен достъпа на въззиваемата – ищца до
работното й място, била да се осуетят стълкновения между стария и новия екип в клиниката. Сочи, че по
делото са представени доказателства, че всички лица, записани в присъствените
протоколи, са били в законоустановен платен годишен
отпуск. По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 КТ поддържа, че на 29.06.2017г.
на ищцата е заплатено дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 14 дни, съгласно представения фиш за заплата от м. юни 2017г. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете по чл. 213,
ал. 2 КТ и 224, ал. 1 КТ. Претендира разноски.
Въззиваемата М. И.С. оспорва
жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че решението в обжалваната от
ответника част е правилно и моли съда да го потвърди, с присъждане на разноски.
Решението в частта за отхвърляне на исковете
по чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и
на иска по чл. 224, ал.1 КТ за разликата до 2320 лв., е влязло в сила, като
необжалвано.
Софийски градски съд, след преценка
по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното:
При служебна
проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото
е валидно и допустимо в обжалваните части.
По същество жалбата е неоснователна.
По иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ
за заплащане на обезщетение за недопускане до работа на за м. юни 2017г.:
По делото е безспорно, с оглед влязлата в сила част на решението по иска
по чл. 344, ал.1, т. 4 КТ, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, считано
от 01.07.2017г.
Въззивният съд намира за безспорно установено по делото, че за процесния период е налице незаконно недопускане на работа
на ищцата от страна на ответника – работодател по смисъла на чл. 213, ал. 2 КТ.
Със
заповед № 28/01.06.2017г., издадена от управителя на ответната болница изрично
е забранен достъпа на 6 служители, между които и ищцата, до работните им места.
Съгласно представени по делото присъствени протоколи от 01.06.2017г.,
02.06.2017г. и 05.06.2017г., същите лица, между които и ищцата, са се явили на
работа в клиниката, но им е отказан допуск до
работните им места. Протоколите са подписани от свидетели, удостоверени с три
имена и подпис. Възражението на работодателя, че не е налице незаконно
недопускане на работа на ищцата, порази ползван от нея платен годишен отпуск на
основание чл. 173, ал. 4 КТ, е изцяло неосноватално и
недоказано.
Съгласно цитираната разпоредба,
работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или
служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 дни, при
ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в
случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е
поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. В случая
в срока по чл. 131 ГПК работодателят е заявил, че е било налице намаляване
обема на работа, но не твърди и доказва да е налице престой от повече от 5 дни,
обявен по съответния ред. Доводите за разрешен платен годишен отпуск на целия медински персонал от 9 души също са недоказани. В първоинстанционното производство са представени заповеди за
6 души, между които и ищцата, всички от 29.05.2017г., с които е наредено лицата
да ползват платен годишен отпуск за периода 01.06.2017г. – 30.06.2017г., но
липсват такива заповеди за останалите трима. Извън горното, в жалбата изрично
се признава, че посочените три лица не са ползвали платен отпуск на същото
основание за процесния период. Останалите доводи в
жалбата относно наличието на друг екип, липса на финансова възможност за работа
на два екипа, са изцяло ирелевантни за спора, респ.
не могат да обосноват законност на ограничения достъп на ищцата до работното й
място през м. юни 2017г.
Предвид изложеното, не е налице
хипотезата на чл. 173, ал. 4 КТ и през процесния
период е било налице съществуващо трудово правоотношение между страните, при наличие
на доказано незаконно допускане до работа на ищцата от страна на ответника.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 213, ал. 2 КТ е изцяло основателен и
доказан по размер, съгласно заключението на ССчЕ.
По иска с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ:
По делото е безспорно установено от
заключението на приетата ССчЕ, че ищцата има право на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни за 2017г. в брутен
размер на сумата 655. 36 лв., за която е уважен иска. Възражението на
въззивника, че е налице плащане на това обезщетение, е неоснователно. Съгласно
представения фиш за м. юни 2017г., на ищцата е заплатен ползвания платен
годишен отпуск в размер на сумата 1013. 04 лв. за 22 дни. Това плащане на
работодателя може да бъде предмет на отделно вземане, с оглед приетото по-горе
за липса на основание за ползване на такъв отпуск, в случай че бъде предявено
по съответния процесуален ред, но по настоящото дело не е направено възражение
за прихващане със същото. Претендираното от ищцата
вземане за обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск е за периода
преди м. юни 2017г. и не е заплатено на заявеното от нея основание, респ. не
може да се приеме за погасено чрез прихващане, поради липса на направено и
разгледано възражение в този смисъл от ответника.
Поради съвпадението на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да потвърдено в обжалваната част.
С
оглед изхода на спора, на въззиваемата – ищца следва да се присъдят претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на
сумата 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 15.02.2019г. по гр. дело № 62843/2017г. на Софийски районен съд, 144
състав в обжалваната част за уважаване на исковете по чл. 213, ал. 2 КТ и чл. 224,
ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „С.б.з.а.л.п.г.и
а.р. /С./ – Д-р М.“ ООД, ЕИК ******* да заплати на М. И.С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 300 лева - разноски за въззивната инстанция.
Решението в останалата част е влязло в
сила, като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.