Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.08.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 973 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 477464 от 27.08.2018 г., постановено по
гр. дело № 88183/2017 г., Софийският районен съд, ГО, 72-ри състав, е осъдил
ответника „Б.Т.“ ООД да заплати на ищеца „М.Г.“ ООД на основание чл. 327, ал. 1
от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД сумата от 659,71 лева с
вкл. ДДС, представляваща незаплатена продажна цена на доставени стоки - 2 броя
камионски гуми, съгласно фактура № **********/20.03.2017 г. и на основание чл.
309а, ал. 1 от ТЗ сумата от 80 лева – обезщетение за разноските за събиране на
вземането, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед изхода на
спора, ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 340 лева – разноски по делото. С определение № 551495 от 03.12.2018
г., постановено по същото дело по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, решението в
частта за разноските е изменено, като ответникът е осъден да заплати на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, още 670 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Б.Т.“ ООД чрез адв. Д.Ф., в която се излагат подробни
доводи, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд прилагайки
погрешно чл. 327 от ТЗ, не е взел предвид факта, че процесната фактура не е
осчетоводена при ответното дружество, а фигурира единствено в счетоводството на
ищеца. Позовава се на чл. 301 от ТЗ, като твърди, че фактурата не е подписана
от представител на ответното дружество и последното я е оспорило своевременно в
срока по чл. 131 от ГПК, веднага след получаване на препис от исковата молба
ведно с доказателствата, представени с нея. Моли решението да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от въззиваемата страна „М.Г.“ ООД чрез адв. К.О., в който оспорва
въззивната жалба и излага подробни доводи в подкрепа на правилността на
атакуваното решение. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано по същество, същото е правилно
по следните съображения:
Правилно първоинстанционният
съд е счел, че от представената по делото фактура № ********** от 20.03.2017
г., издадена от „М.Г.“ ООД,
действащ в качеството му на продавач, на „Б.Т.“ ООД, в качеството му на
купувач, за сумата от 659,71 лева с вкл. ДДС, представляваща цена на два броя
гуми за камион, която е подписана от името на двете търговски дружества, се
установява, че между страните е налице
валидно сключен договор за търговска продажба, като сключването, предметът и
съдържанието му е доказано от ищеца по несъмнени начин видно от събраните по
делото писмени доказателства и неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата и изслушана счетоводна експертиза. В настоящия случай не е налице
своевременно оспорване на представителната власт на лицето, подписало фактурата
и съставения към нея приемо-предавателен протокол № 3124 от 20.03.2017 г.,
който установява предаване на стоката, обект на продажбата, доколкото и двата
документа са изпратени на електронния адрес на търговеца ведно с покана за
плащане на дължимата сума и той не е възразил срещу действията на лицето,
подписало документите. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК
процесуалният представител на ответното дружество е завил единствено възражение
за местна подсъдност на спора и е направил общо оспорване на претенцията по
същество, като е посочил, че допълнително доводи по същество ще изложи пред
местно компетентния съд, едва пред който е оспорил представителната власт на
лицето, подписало получената фактура и приемо-предавателен протокол. Възраженията
на ответника срещу предявения иск обаче се преклудират с изтичане на срока за
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, освен в изрично посочените в
процесуалния закон изключения, каквито в настоящия случай не са налице. Поради
това страната не може да продължава срока за отговор на исковата молба чрез
заявление, че допълнително ще заяви релевантни за делото оспорвания. В този
смисъл и доколкото по делото се установява, че търговецът е бил уведомен за
сключения от негово име договор и получаване на стоката по него на електронен
адрес на 07.06.2017 г. и на 08.06.2017 г., като и с покана за плащане на
посочената фактура изпратена на 08.09.2017 г. на електронен адрес и освен това получена
физически на адреса на дружеството на 11.09.2017 г., при липса на своевременно
оспорване на представителната власт на лицето, в това число и в срока по чл.
131 от ГПК, правилно първата съдебна инстанция е приела, че приложение в случая
намира необоримата презумпция по чл. 301 от ТЗ, според който се счита, че
търговецът е одобрил действията, извършени без представителна власт, ако не се
противопоставил веднага след узнаването им.
В този смисъл
неоснователно се явява и възражението на процесуалния представител на „Б.Т.“ ООД, че плащане по фактурата не се дължи, тъй
като същата не е осчетоводена при ответника. От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, в редовно водените от ищеца „М.Г.“ ООД счетоводни записи, които на основание чл.
182 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 от ТЗ служат като доказателство в полза на водилото
ги дружество, задължението по фактурата съществува в претендирания размер като няма
данни същото да е платено. Обстоятелството, че фактурата не е осчетоводена при
ответника не е достатъчно да обоснове извод за недължимост на сумата по нея,
доколкото ответникът не може да се позовава единствено на липсата на
осчетоводяване на документ, който се установява да е получил и не е оспорил, в
който смисъл е и разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ТЗ. В допълнение следва да се
посочи, че в случая, вземането на ищцовото дружество за цената на доставената
стока не е обусловено единствено от осчетоводяването на издадената данъчна
фактура от ответника, тъй като съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД основанието за плащане на продажната цена е
предаването на стоката, доказано с двустранно подписаната и неоспорена фактура
и приемо-предавателния протокол към нея. Ето защо, както обосновано е приел и
първоинстанционният съд, сумата в размер на 659,71 лева по фактура № **********
от 20.03.2017 г. се дължи на ищеца от ответното дружество, поради което и
същото правилно е осъдено да му я заплати, ведно със законната лихва от
исковата молба.
С оглед основателността на
главния иск и при липса на уговорка в обратния смисъл, основателна се явява и
претенцията за присъждане на сумата в размер на 80 лева, представляваща обезщетение
за разноски за събиране на вземането по чл. 309а, ал. 1 от ТЗ, без да е
необходима покана.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат разноски в
размер на 350 лв., за адвокатско възнаграждение, платени в брой съгласно
отбелязването в представеното на лист 62 от делото двустранно подписано
пълномощно от 08.10.2019 г., обективиращо и договор за правна защита и
съдействие, което служи и като разписка за получаване на сумата съобразно
задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, така
както е посочено в него.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 477464 от 27.08.2018 г., постановено по
гр. дело № 88183/2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 72-ри състав.
ОСЪЖДА „Б. – Т.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „М.Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес център „****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 350 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.