№ 2427
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110157150 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Т. Д. П. против КЗД иск с правна
квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закон за защита от дискриминацията и чл. 71, ал. 1, т. 2 от
Закон за защита от дискриминацията.
Ищецът твърди, че се счита за дискриминиран, защото по дело (номер)/2018 г.
ответникът установил, че П. осъществил тормоз над служители на Столична община без
това да е предмет на делото. Никой не бил сезирал КЗД с такова искане. Произнасянето на
ответника било в негов ущърб, но не можел да се защити, тъй като установеното от
ответника не било предмет на делото и не можел да го обжалва. Твърди, че е
дискриминиран по признака „обществено положение“ с оглед качеството му на лице,
жалбоподател пред КЗД, както и по признака „лично положение“ – заради неговата личност
с характерните личностни особености. Моли съда да постанови решение, с което установи,
че ответникът е извършил нарушение на закона и да укаже на ответника в бъдеще да се
въздържа от такива действия.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК твърди недопустимост на иска. Поддържа, че е
налице висящ спор по гр. д.№ 48135/2020 г., касаещ същата административна преписка и
делото било приключило с решение. Отделно ищецът водел и НЧХД № 19512/2019 г. на
СРС, образувано по частна тъжба на ищеца срещу членове на заседателния състав. Била
обжалвана присъдата от ищеца и делото било още висящо. Предявеният иск е недопустим,
защото правораздавателния орган не може да бъде ответник в производство за установяване
на дискриминация. Не става ясно срещу кого са насочени оплакванията, отделно нито КЗД
като юридическо лице, нито нейния председател биха могли да носят „отговорност за
личната неприрязън на комисарите“ към ищеца. Отделно искът е неоснователен, защото не
били налице действие или бездействия, които биха могли да се отъждествят
1
дискриминационно отношение спрямо ищеца. Ищецът не бил носител на признака
„обществено положение“. Относно твърдения признак „лично положение“ ищецът не е
въвел твърдения, съответно не е посочил доказателства за конкретни качества, които да
изпълнят със съдържание признака „ лично положение“. В конкретния случай ищецът не е
посочил какъвто и да е значим, иманентно присъщ белег, сравним по значение с останалите
защитени признаци, които обективно характеризират една личност такава, за да се приеме,
че изпълват съдържанието на защитения признак „лично положение“, за да се изследва и
приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно
признак. В процесния случай не са представени факти, въз основа, на които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация. Субективните възприятия на ищеца не
биха могли да се възприемат като достатъчна индиция, от която може да се направи
обосновано предположение за осъществено неравно третиране. Неправилно и неотносимо
било направеното от ищеца сравнение в исковата молба. Същият не бил в сравнимо –сходно
положение с посочените от него лица – в посочените преписки се разглеждали напълно
различни казуси, с различен предмет на спора и страни, от различни състави и членове на
комисията.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приета като доказателство пр. № (номер)/2018г. на КЗД, както и преписи
от постановените решения по пр. № 43/2018г., 124/2018г., № 30/2018г., № 331/2014г.
Представен е и отговор на искова молба от С. С. по гр. д. № 48135/2020г. на СРС, 140 с-в.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на ответника за
недопустимост на предявената искова молба.
Когато се касае до дискриминационно поведение на представител на юридическото
лице - работодател, извършено при или по повод дейността на юридическо лице, като в
настоящия случай твърденията са, че именно членове на КЗД са осъществили
дискриминационно поведение, предявяването на иск по чл. 74, ал.1 ЗЗДискр. може да бъде
насочено както срещу физическото лице, представляващо работодателя и пряк извършител
на дискриминационния акт, така и срещу юридическото лице - работодател. /В този смисъл
са Решение № 73 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г. о., ГК, Решение №
350 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2014 г., IV г. о., Решение № 192 от 25.06.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Съгласно приетото в решение № 546/19.12.2012г. по гр.д.№ 828/ 2012 г.на ВКС
надлежни ответници по иска по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. могат да бъдат както
физическото лице – нарушител, така и юридическото лице, в чиито състав нарушителят е
действал при причиняването им. „Пострадалият може да го предяви по свой избор срещу
2
който да е от тях, съобразявайки, че решението обвързва с установително действие само
страната по делото, но не и лицето, което не е било конституирано като ответник.” В
настоящия случай по гр. д. № 48135/2020г. на СРС, 140 с-в, макар че П. е ищец и пр. на КЗД
е идентична с настоящето дело, ответници по него са физическите лица, не КЗД, поради
което не е налице идентичност между двете производства.
На следващо място, съгласно цитираното по – горе решение на ВКС осъдителния иск
по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. може да бъде предявен срещу физическото лице – пряк
нарушител, само ако се касае за действия, които то е извършило в лично качество, а не при
или по повод дейността на юридическо лице или организация. „Ако правото на равно
третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение на
функциите на държавен орган, обществен орган, орган на местно самоуправление или
юридическо лице, в тези случаи искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител.
Това е така, защото преустановяването на нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане
не може да бъде искано от прекия нарушител, чието участие в структурата на съответния
орган или лице е временно. Пострадалият има интерес по този иск да обвърже със сила на
пресъдено нещо не лицето, пряко нарушило правата му, а организацията, при чиято дейност
е извършено това нарушение. Именно тя ще е отговорна да преустанови нарушението и да
осигури последващото му неизвършване, независимо от това, дали нарушителят ще
продължи да бъде част от състава й или ще отпадне от него.”
Неоснователни са и другите доводи на ответника за недопустимост. Искът не е
насочен срещу председателя на КЗД, а срещу КЗД, която представлява юридическо лице на
бюджетна издръжка, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗЗДискр.
На следващо място, фактът, че Комисията има правомощията да разглежда и решава
случаи на дискриминация, не означава, че не може да бъде ответник в такова производство,
като в настоящия случай твърденията са, че именно нейни членове са извършили
дискриминация спрямо ищеца по настоящето дело.
Ето защо, производството по настоящето дело не е недопустимо на никое от
посочените по – горе основания.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на
права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането може да предяви иск
за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. В случая
ищецът твърди да е налице именно тази хипотеза, не се твърди да е налице никоя от
предпоставките на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр, напротив в исковата молба П. изрично посочва,
че не оспорва законосъобразността на влязлото в сила решение на КЗД по пр. №
(номер)/2018г.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е
дискриминиран.
От представената по делото пр. № (номер)/2018г. на КЗД се установява, че същата е
3
образувана по подадена от ищеца жалба. В производството е постановено решение, с което
е установено, че посочените в решението лица не са извършили дискриминация. В мотивите
към решение е обсъдено, че ответникът е представил писмени доказателства в посока на
това, „че жалбоподателят чрез обиди и заплахи е упражнявал тормоз спрямо тях”.
Не е необходимо пострадалият да доказва пълно и изцяло, че е налице
дискриминация, умисъл у ответника или целенасоченост на дискриминиращите действия,
нито пълно и изцяло да установява причинна връзка между защитения признак и по-
неблагоприятното третиране. Следва обаче да се докажат поне факти, които на пръв поглед
дават основание за съмнение или подозрение, че вероятно е извършена дискриминация.
Едва тогава в тежест на ответника е да установи, че правото на равно третиране на ищеца не
е нарушено. В този смисъл решение № 511/27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2009 г. на ВКС, III
г.о., решение № 62/19.06.2014 г. по гр.д. № 3920/2013 г. на ВКС, IV г.о.
В настоящия случай не може да се приложи презумпцията на чл. 9 ЗЗДискр., след
като в хода на производството не се установяват факти, които да предполагат, че е налице
дискриминация.
От събраните по делото доказателства не се установява нито една от посочените по -
горе предпоставки за уважаване на иска.
Не се събраха доказателства ищецът по какъвто и да било начин да е бил подложен
на дискриминационно отношение.
Не се установява същият да е бил поставен в по – неравностойно положение в
сравнение с други лица. От събраните по делото доказателства, не се доказа по никакъв
начин, че ищецът е бил подложен на дискриминационно отношение въз основа на признак
лично положение или признак обществено положение.
Липсата само на един от елементите на фактическия състав води до неоснователност
на иска, а в случая, както беше посочено по – горе, ищецът не е установил наличието на
нито един от тях.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес (населено място),
(улица) срещу К., (населено място), (улица), иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДискр за признаване на установено, че ответникът е извършил нарушение, както и иск с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да преустанови
нарушението и да се въздържа за в бъдеще от такова нарушение, като неоснователни и
4
недоказани.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица) да заплати на
К., (населено място), (улица), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5