№ 141
гр. Несебър, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.а
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.а Гражданско дело №
20242150101431 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, №
3, представлявано от Ц.М., подадена чрез процесуалния им представител гл.
юк. К.Н. против К. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ************* В
исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и
страна по валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет на
установено незаконно присъединяване на ВиК услуги. В тази връзка и на
основание чл.37 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи се твърди, че ответникът Б. притежава качеството
„потребител“ в отношенията с ищцовото дружество по отношение на
водоснабден обект, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, ПИ
51500.***.***, кв. ****, парцел III, със заведена партида в базата данни с
абонатен № ******. Сочи се, че задълженията на ответника Б. произтичат от
установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни
системи от страна на абоната, с което са причинени имуществени вреди на
ищцовото дружество, определени по реда на чл.37 вр. чл.35, ал.6 от Наредба
№ 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В тази връзка се
твърди, че бил съставен Констативен протокол № КП-1/16.01.2023г., с който
било установено незаконно присъединяване към водопроводно отклонение с
диаметър Ф50. За установеното нерегламентирано присъединяване към ВиК
мрежата била изготвена облагателна сметка, с която по реда на чл. 37 от
1
Наредба № 4/2004г. бил установен периода на облагане - 01.04.2022г. -
12.01.2023г. или 287 дни и дневно потребление от 10,8 куб.м. вода при
двучасово изтичане на вода в денонощие. Определена била стойността на
нанесената вреда на ВиК оператора в размер на 6524.90 лева, за която била
издадена фактура № ********** от 23.01.2023г. /л.26/. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършва по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са
публично известни и публикувани на интернет - страницата на водния
оператор. Обръща се внимание, че след всяко отчитане по електронен път в
законоустановен срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в
чиито реквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период,
за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от
предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване,
одобрени с решения на КЕВР. Акцентира се, че ответникът е следвало да
заплати задълженията по издадената фактура в 30-дневен срок от датата на
издаването й съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия. Неизпълненото
задължение по издадената фактура поставял автоматично ответника в забава
след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на нейното издаване.
В резултат на това, съобразно чл.44 от Общите условия, потребителят дължал
на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от
първия ден на настъпване на падежа – 22.02.2023г. до 02.10.2024г. в общ
размер на 1261.04 лева, както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 08.10.2024г. до окончателното изплащане на
задължението. За тези суми била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 525 от 08.10.2025г. по ч.гр.д. № 1157/2024г. по описа на
Районен съд – Несебър. В срока по чл.414 от ГПК, ответникът Б. подал
възражение, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение,
поради което и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на ищеца били дадени
указания за възможността да предяви установителен иск за вземанията си по
издадената заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, съществуването
на вземане в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал
Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Ц.М. срещу К. Х. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********, в размер на 6524,90 лева, представляваща
стойност на потребени ВиК услуги, дължима по издадена фактура за периода
от 01.04.2022г. до 12.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 08.10.2024г. до окончателното изплащане на
2
задължението, както и сумата в размер на 1261,04 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 22.02.2023г. до 02.10.2024г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1157/2024г.
по описа на РС-Несебър. Представят се писмени доказателства. Прави се
искане за изискване и прилагане по настоящото дело на ч.гр.д. № 1157/2024г.
по описа на Районен съд - Несебър. Моли се да бъде допусната експертиза,
както и един свидетел при режим на призоваване. Претендират се направените
по настоящото и по заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявените искове, както по основание, така и по
размер. Оспорва се и твърдението на ищеца, че ответникът притежава
качеството „потребител“ на предоставяните от ищеца ВиК услуги по
отношение на водоснабден обект с административен адрес: гр. Несебър, к.к.
Слънчев бряг - запад, ПИ 51500.***.***, кв. ****, парцел III, с абонатен №
******. В тази връзка се сочи, че за посочения имот ответникът е подал
надлежно заявление за присъединяване към водопреносната и
канализационната мрежи, за което била заведена преписка с вх.№ ТД-828-2 от
18.04.2022г. Сочи се, че заявлението на ответника било предхождано от искане
за издаване на виза за проектиране на съответните присъединителни
съоръжения. Навежда се, че във визата, съгласувана с дружеството-ищец, били
нанесени съществуващите линейни съоръжения на водопровод и канализация
със съответните параметри – сечение на тръбите. Излага се, че в
кореспонденция с ищеца ответникът получил писмо, че следва да представи
нотариално заверена декларация от инвеститора, свидетелстваща за изразено
съгласие от собственика на водопреносната мрежа, към която трябвало да се
присъедини. Акцентира се, че ответникът изпълнил препоръката, като със
съдействието на Ю.Х. – ВиК майстор, била открита водопроводната тръба,
заедно с отклонението към имота на ответника. Твърди се, че при
разкриването на основния водопровод се установило, че сечението на
положената тръба е Ф50 мм, вместо Ф110 мм, както било посочено във визата,
поради което инвеститорът отказал да предостави исканата от ВиК Бургас
декларация. Сочи се, че при откопаването на водопроводната тръба, съгласно
изискванията на ВиК, ВиК майстора Х. монтирал спирателен кран в район на
бъдещия тротоар – извън имота, а в имота на ответника била изградена шахта,
която да му послужи при бъдещо присъединяване и с цел да не търси отново
къде е заровена тръбата. След отказа на собственика на водопровода, Х.
заровил тръбата в края на месец май 2022г.
С оглед гореизложеното, ответникът заявява, че не е ползвал и капка
вода от въпросното „отклонение“, тъй като на него имало монтиран
спирателен кран, който бил под контрола на ВиК, а в имота нямало изградена
водопроводна инсталация. Твърди, че за да е ползвал твърдяната в исковата
молба услуга от ВиК Бургас следва да е налице или сградна водопроводна
инсталация или вътрешна /площадкова, дворна/ водоснабдителна мрежа,
3
каквито съоръжения нямало изградени в имота му и към момента. Поради
това счита, че не отговаря на законовите критерии, за да бъде определен като
„потребител на ВиК услуга“, както и наличието на облигационно отношение
между него и ищцовото дружество за периода, за който се твърди, че е
извършвана доставка на услугата.
В случай, че се установи валидно облигационно отношение, ответникът
оспорва иска по размер, както и че за процесния период било доставено
посоченото като отчетено количество вода. В тази връзка изтъква, че в
исковата молба не било посочено по какъв начин е формирана претенцията за
плащане на сумата от 6524,90 лева. Заявява се, че липсват доказателства,
които да доказват твърдението, че ответникът е употребявал ВиК услуги,
както и че е бил уведомен за задължение към ВиК дружеството и че му е
връчен приложения към исковата молба констативен протокол. На последно
място, ответникът заявява, че ако действително е била потребявана вода в
обема, посочен в исковата молба, с оглед сечението на водопровода,
останалите обекти, свързани към водопровода биха изпитали недостатъчно
налягане, предвид летния период, за който се претендира ползването на ВиК
услуга, и собствениците на съседните обекти биха сигнализирали ищцовото
дружество, а такива сигнали не били подавани. С тези доводи се моли съда да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Представят
се писмени доказателства. Прави се искане за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане, както и за допускане на съдебно-
техническа експертиза.
След депозиране на писмения отговор на исковата молба, по делото е
постъпило писмено становище от ищцовото дружество, подадено чрез
процесуалния им представител, с което се представят нови писмени
доказателства относно собствеността върху процесния имот и се уточнява
начина на формиране на претенцията за заплащане на сумата от 6524,90 лева.
При необходимост се моли да бъде приложена разпоредбата на чл.162 от ГПК.
Процесуалният представител на ищцовото дружество
”Водоснабдяване и Канализация” ЕАД - Бургас в съдебно заседание поддържа
изцяло заявените претенции против ответника Б.. Представя нови писмени
доказателства, ангажира гласни такива, както и съдебно-техническа
експертиза. Претендира присъждане на разноски, за което представят списък
по чл.80 от ГПК.
Ответникът се явява в съдебно заседание лично и с процесуалния си
представител. Оспорва исковата молба и поддържа депозирания писмен
отговор на същата. Ангажира гласни доказателства. Моли съда да отхвърли
исковете, като неоснователни и недоказани. Също претендира присъждане на
заплатените по делото разноски.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима
– подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
4
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Дружеството - ищец следва да докаже качеството потребител на
ответника Б. за сграда в имот, за която е установено незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи от страна
на абоната, с което са причинени имуществени вреди на дружеството,
определени по реда на чл.37 вр. чл.35 от Наредба № 4 от 14.19.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи. На следващо място следва да
докаже доставянето, отвеждането и пречистването на вода през процесния
период на основание облигационни отношения с ответника, в резултат на
незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните
системи от страна на абоната, както и консумация от страна на последния.
При установяване на горните обстоятелства ответникът следва да докаже, че
не дължи претендираните имуществени вреди на посочените в отговора
основания. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 74
от 10.01.2025г., постановено по настоящото дело /л.37-39 вкл./.
За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който
и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“
на тези услуги.
С оглед на това спорни по делото са въпросите: 1. Имал ли е
ответникът Б. качеството на потребител на ВиК услуги през процесния
период? 2. Бил ли е присъединен процесният имот към водоснабдителната
мрежа на ВиК Бургас през процесния период, т.е. захранен ли е бил с питейна
вода от уличната мрежа? 3. Ползвал ли е ответникът Б. услуги, които
операторът предоставя на абоната, а именно: доставка на питейна вода,
канализация и пречистване на отпадните води.
Съобразно разпоредбата на §1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива
услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: потребители на услугите В и К са: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2.
5
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. С оглед на тези норми потребителите, които са задължени да
заплащат В и К услуги са собствениците или носители на ограничени вещни
права- на строеж или на ползване на водоснабдени имоти.
По делото не се спори, че ответникът Б. е собственик на процесния
недвижим имот с идентификатор № 51500.***.***, с адрес на имота:
гр.Несебър, КК Слънчев бряг-запад, с начин на трайно ползване: незастроен
имот за курортно-рекреационен обект. В подкрепа на това е и представения от
ищеца по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*** от ****г. на Нотариус с рег.№ 600, с район на действие – Районен съд –
Несебър /л.76-78 вкл./. За да се отговори обаче, дали същият е имал
качеството на „потребител“ на ВиК услуги през процесния период, съдът
счита, че не е достатъчно да се изхожда само от придобитото от ответника
правото на собственост върху процесния недвижим имот, а следва да се
установи също дали имотът е бил водоснабден.
От данните по делото се установява, че на 12.01.2023г., при извършена
проверка от служители на ищцовото дружество в обект – поземлен имот
51500.***.***, кв.****, УПИ III, в к.к. Слънчев бряг, е установено, че в
северозападният край на парцела е налична водопроводна тръба с размери
Ф50, която е присъединена към уличната водопроводна мрежа без разкрита
партида за водопотребление. Установено е, че на място е изградена шахта.
Отклонението е прекъснато, като е деинсталиран тротоарния спирателен кран
и тръбата е затапена. За така установеното е съставен констативен протокол №
КП-1 от 16.01.2023г. /л.12/, въз основа на който на 20.01.2023г. е изготвена
облагателна сметка за неотмереното количество вода, обоснована с
разпоредбата на чл.37 от Наредба № 4/2004 год., като на ответника са
начислени общо 3098 куб.м. на стойност от 6524,90 лева с ДДС., за периода от
01.04.2022г. до 12.01.2023г. – 287 дни /л.11/. С писмо от 24.01.2023г.
ответникът Б. е поканен да заплати стойността на така начисленото
количество вода /л.8/. Писмото и приложената към него облагателна сметка са
били върнати, като непотърсени /л.9-10 вкл./.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Г. Д., който е заемал длъжността Ръководител звено – район
Несебър към „ВиК“ ЕАД - Бургас към момента на проверката, се установява,
че негови колеги го уведомили, че има захранване в парцел, за който няма
разкрита партида. След известни колебания дали е посетил имота или не,
свид.Д. сочи пред съда, че при отиване на место установил дървен палет,
върху мястото, където била водата и стърчащ маркуч, който представлявал
водопроводното отклонение, тъй като бил свързан с уличния водопровод.
Този маркуч не бил свързан с обект в имота, а стоял във въздуха. От този
6
маркуч, свид.Д. сочи, че ставало захранването на парцела с вода. Същият не
може да каже дали този маркуч попада в парцела, тъй като било необходимо
геодезическо измерване. В резултат на това, свид.Д. разпоредил да бъде
прекъснато водоподаването към обекта. Водоподаването било прекъснато на
мястото, където бил изграден тротоарния кран, посредством който се спира и
пуска водата. Свид.Д. сочи, че не установил на место да има изградена
площадкова водопроводна мрежа, т.е. да има изграден водопровод след
точката на мерене. Допълва, че след прекъсване на отклонението не би
трябвало там да има повече тротоарен спирателен кран.
От показанията на свид.Ц.Г., без родство с ответника Б., се установява,
че същият е собственик на имота, съседен на процесния имот, собственост на
ответника Б.. Свид.Г. установява пред съда, че от 2022г. в имота му има
изградено водопроводно отклонение и монтиран водомер. От същата година –
2022г. до настоящият момент, свид.Г. сочи, че снабдява находящите се в имота
на ответника Б. временни постройки с вода посредством монтиран в имота му
кран и полипропиленова тръба, която върви над земята и стига до имота на
ответника. Свид.Г. заявява, че в края на сезона ответникът му заплащал
водата, която ползвал, изчислена въз основа на данните, отчетени от
монтирания подотчетен водомер.
От разпита на свид.Ю.Х. се установява, че през 2023г. бил ангажиран
от ответника Б. във връзка с водоснабдяването на имота на ответника,
находящ се в КК Слънчев бряг. За целта ответникът предоставил на свид.Х.
„ВиК“ проект за процесния парцел, за да го свърже към съществуващия
уличен водопровод за чиста вода. Свид.Х. сочи, че проекта бил одобрен от
ВиК ЕАД-Бургас. След като закупили всичко необходимо, разкопали и
установили, че водопроводната тръба на пътя е с Ф50 мм, а не Ф110 мм, както
била по проект. Независимо от това изпълнили ВиК проекта на ответника,
като вързали тръба с размер Ф50, която излиза от имота на ответника към
съществуващия уличен водопровод на мястото, посочено в проекта и пуснали
отклонение от уличния водопровод до тротоарния кран на имота на ответника,
след което затапили тръбата. Спрели до самия процесен имот и зарили
тротоарния кран в присъствието на собственика на уличния водопровод, тъй
като нямало изграден тротоар. Свид.Х. сочи, че собственикът на уличният
водопровод също видял, че тръбата на същия е с по-малък размер, а не както
по проект и възразил. Свид.Х. потвърждава, че ответникът Б. ползва вода от
съседния имот, собственост на свид.Г., посредством монтирана открита тръба
с размер Ф25 с подотчетен водомер, която върви по оградата и влиза в имота
на ответника.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-
техническа експертиза, се установява, че при посещение в процесния имот на
12.02.2025г., вещото лице намерило два преместваеми обекта. Единият обект
представлявал контейнер, който бил вързан с тръбопроводи, другият не може
да определи. В имота имало изградена водомерна шахта, от дясната страна на
която имало изкоп, направен, за да стигне отклонението до уличния
7
водопровод и да се вреже в него. На около 15 см извън имота имало тротоарен
кран, който бил засипан. Вещото лице установява пред съда, че представеният
от ответника проект на ВиК, който не бил съгласуван с водоснабдителното
дружество. Причината за това била, че липсвало разрешение за врязване в
уличния тръбопровод, който в случая бил частен и нямало монтирано
измервателно устройство. Вещото лице сочи, че в архивите на „ВиК“ ЕАД,
този уличен водопровод бил отразен с Ф 110 мм, поради което нямало как в
действителност да бъде с размери Ф50. На место, вещото лице е установил в
шахтата парче тръба с размери Ф50, с висока плътност, която стигала до
спирателния кран. Не видял монтиран водомер. Заявява, че тротоарният
спирателен кран не е демонтиран, а само е спрян, като е отразана обсадната
тръба и дупката е запълнена. В тази връзка вещото лице сочи, че не
констатирал и нямало признаци от изграденото водопроводно отклонение да е
черпена вода. Според вещото лице спирателният кран може да се пусне само
от служители на ВиК. Същият сочи, че в процесния имот няма вградена
инсталация, която да е включена към уличния водопровод. Констатирал е
навсякъде в процесния терен тръби, които влизат в преместваемите обекти, но
те не били вързани, а щом не били вързани нямало захранване на въпросните
обекти. Откъде се взема вода за процесния имот за вещото лице е останало
неясно, тъй като нямал поставена такава задача. Вещото лице сочи, че на
место се виждали тръби, които били върху терена, но няма изградена подземна
разпределителна мрежа, която да е вързана с уличния водопровод. Независимо
от това, вещото лице сочи, че щом има отклонение и в това отклонение има
вода, щом има спирателен кран, вода може да се черпи със всичко, дори с
кофи.
Съдът, след съобразяване на твърденията, доводите и
възраженията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че ответникът Б., ползвайки услугите на ВиК майстор – свид.Х., е
изградил водопроводно отклонение от уличния водопровод до собствения му
имот в КК Слънчев бряг, обстоятелство, което не се оспорва и от самия Б..
Според вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза, от така изграденото отклонение, завършващо в
шахтата в имота на ответника Б. е било възможно да се черпи вода. С оглед на
това се налага извода, че към датата на проверката, извършена на 12.01.2023г.
от служители на ищцовото дружество, процесният имотът реално е бил
водоснабден и в него е можело да се ползва питейна вода, независимо, че в
него не е била изградена подземна разпределителна мрежа. Последното налага
и извода, че като собственик на водоснабден имот, ответникът Б. е имал
качеството на „потребител“ на ВиК услуги през процесния период.
Съдът намира за неотносими по делото изложените от пълномощника
на ответника възражения, че намиращите се в имота два броя контейнери се
8
захранвали с вода от съседен имот от момента на поставянето им, както и че в
имота нямало изградени сградни водопроводни инсталации или вътрешна
водоснабдителна мрежа, поради което не би могло да има „присъединяване“.
Действително такива инсталации и мрежи не са изградени в имота на
ответника, което се установява както от обясненията на вещото лице, така и от
показанията на свид.Д.. В случая обаче спора не касае водоснабдяване на
сгради или временнопоставени постройки, а на незастроен парцел.
Посочената в исковата молба сума се претендира от ищцовото
дружество вследствие на незаконно присъединяване. Незаконното
присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да
бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със
снабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано
от договор (в този смисъл напр. решение № 214/09.04.2015 г. по гр. д. №
4703/2014 г. на ВКС, IV ГО). Във всеки случай обаче то дължи обезщетение за
ползваната вода и канал без измерителен уред (така Решение №
320/14.07.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 231/2010г.). В чл. 35, ал. 6 и чл. 37,
ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато
поведението на ползвателя е виновно и противоправно – при отказ на достъп
за отчитане на показанията на измерителните уреди и при извършването на
незаконно присъединяване. Когато ползвателят няма вина (при незаконно
присъединяване вината може да бъде доказана само с влязла в сила присъда) и
при липсата на достатъчно доказателства за определяне на количеството
ползвана вода, обезщетението се определя по преценка на съда съгласно
чл.162 ГПК, тъй като отговорността за обезщетение е за действително
претърпени (а не за максимално възможните) вреди.
По делото се установи, че към 12.01.2023г. в имота, стопанисван от
ответника е установено водопроводно отклонение, с което имотът е могъл да
бъде захранен с питейна вода. Недоказано обаче остана обстоятелството, че
ответникът Б. действително е ползвал /консумирал/ безотчетно вода от така
изграденото съоръжение, за да може да се ангажира санкционната му
отговорност. В тази връзка, вещото лице установява категорично пред съда, че
при посещение на имота не е констатирал, и няма признаци от изграденото от
ответника отклонение да е черпена вода. Последното се потвърждава и от
показанията на свид.Х., който установява пред съда, че пуснали разклонение
до тротоарния кран на имота на ответника, както било посочено в проекта и
до там спрели, поради изразено възражение от собственика на уличния
водопровод.
В тежест на ищеца беше да докаже консумацията на вода от страна на
ответника. От събраните по делото доказателства не се установи по
категоричен начин ответникът да е черпел вода през процесния период, респ.
основанието за получаване на претендираната от ищеца сума за ползвани от
Б. ВиК услуги, а именно: доставка на питейна вода, канализация и
9
пречистване на отпадните води. С оглед на това, съдът намира претенцията за
присъждане на обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди за
неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена
изцяло.
Неоснователността на главната претенция обосновава
неоснователност и на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение
за забавено плащане върху главницата, поради което също следва да бъде
изцяло отхвърлена.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева /шестстотин лева/. В тази част
решението следва да бъде с осъдителен диспозитив, тъй като с поведението си
ищецът е дал повод за завеждане на делото.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземане в полза на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, №
3, представлявано от Ц.М. срещу К. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********, в размер на 6524,90 лева, представляваща стойност на потребени
ВиК услуги, дължима по издадена фактура за периода от 01.04.2022г. до
12.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК – 08.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата в размер на 1261,04 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
22.02.2023г. до 02.10.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1157/2024г. по описа на
РС-Несебър.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал
Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Ц.М. да заплати на К. Х. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Несебър, ул. „Струма“ № 33, ет. 4, със съдебен адрес:
гр.Несебър, ул.Св.Св.Кирил и Методий“ № 57, офис № 1, сумата в размер на
600 лева /шестстотин лева/, представляващи заплатени разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
10
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11